ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1979
гр. Пловдив, 03.10.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав в закрито заседание на трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
като разгледа докладваното от младши съдия
Зорница Тухчиева въззивно ч. гр. д. № 2233
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.423 ГПК.
Образувано е по постъпило възражение с
вх. № 50644 от 01.08.2019 г. на Ю.С.К., ЕГН ********** против заповед № 7122 от
09.10.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 12896 по описа за 2015г. на РС – Пловдив.
Молителката, действаща чрез своя процесуален представител – адв. Д.Б., твърди, че е разбрала за издадената
заповед за изпълнение, след извършена справка в деловодната програма на съда
относно броя на делата образувани от и срещу нея. Счита, че едномесечния срок
за подаване на възражението е спазен, като посочва, че запознаването с делото
се удостоверявало от пълномощното приложено по делото. На следващо място,
излага подробни съображения, че заповедта за изпълнение не ѝ е била
връчена надлежно, тъй като процедурата по чл. 47 ГПК била опорочена.
Формулирано е особено искане за заплащане на адвокатско възнаграждение, което
да бъде определено по реда на чл. 38 от ЗА.
В срок, насрещната страна по молбата - „Банка
ДСК” ЕАД, е депозирала писмен отговор по възражението, в който излага подробни
съображения за недопустимост и неоснователност на същото. Моли възражението да
бъде оставено без разглеждане като недопустимо, алтернативно – ако бъде счетено
за допустимо, да не се приема поради неоснователност на същото. Ангажира
доказателства в подкрепа на твърденията си. Претендират се разноски за
настоящото производство, в това число за юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, в размер, изчислен съгласно Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Настоящият съдебен състав, при извършена служебна
проверка за допустимостта на производството намира, че възражението е подадено
от процесуално легитимиран субект, пред надлежния за разглеждането му съд и е
насочено срещу акт, който подлежи на атакуване по този ред.
Въззивният съд като обсъди
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност намира молбата за
неоснователна поради следните съображения:
Разпоредбата
на чл.423, ал.1 ГПК предвижда възможност за длъжник, който е бил лишен от
възможност да оспори по реда на чл.414 ГПК вземането по издадена срещу него и
влязла в сила заповед за изпълнение, в едномесечен срок от узнаване на
заповедта за изпълнение да подаде възражение пред въззивния съд, само при
наличието на изчерпателно изброени основания. Касае се за лимитативно
определени хипотези, при наличието на които съдът може да приеме възражението и
да предостави на длъжника възможността от която е бил лишен да оспори
вземането. За да бъде прието
възражението следва да са налице две предпоставки: една обща – длъжникът да е
спазил едномесечния срок, и една допълнителна – да е осъществено някое от
основанията по чл. 423 ал.1 т.1-4 ГПК. Ако съдът намери, че не е налице дори и
една от двете предпоставки, същият не следва да приема възражението. За тяхното
наличие съдът се произнася с крайния акт и по същество на искането /в този
смисъл- Определение № 232/19.05.2015 г. по ч.гр.д. № 2210/2015 г. на ВКС, I
ГО/.
В аспект на
гореизложеното, следва да се отбележи, че по делото не са ангажирани от страна
на молителката доказателства за спазване на предвидения едномесечен срок по чл.
423 ГПК. Във възражението е посочено, че датата на узнаване на заповедта се удостоверявала
от приложеното по делото пълномощно. На първо място, по делото /ч.гр.д.
12896/15 г./ са приложени две пълномощни –
от 04.07.2019 г., находящо се на лист № 33 и Договор за правна защита и
съдействие с пълномощно към него от 17.07.2019 г., находящ се на л. 35. Във
възражението, а и след оставянето му без движение, молителката не е
конкретизирала точно в кой момент е узнала за заповедта и с кое от двете
пълномощни свързва твърдяното обстоятелство. На следващо място, по делото е
представен заверен препис от заявление вх. № 5855/21.04.2016 г. по описа на ЧСИ Минка Станчева- Цойкова, рег.
№ 822, район на действие – ОС – Пловдив, видно от което Ю.К. е депозирала
искане за разсрочване на дълга по изпълнително дело № 1211/2015 г., образувано въз
основа на издаден изп. лист по ч.гр. дело № 12896/2015 г. по описа на РС-
Пловдив. Посоченото обосновава извод за неоснователност твърденията на
молителката, че е узнала за заповедта за изпълнение едва към момента на
извършване на справка в деловодната система на РС- Пловдив.
Ангажирането на доказателства относно спазването на преклузивния срок по чл. 423 ал.1 ГПК е изцяло в тежест на длъжника, като поради липсата на такива, не може да се приеме, че предвидената предпоставка за приемане на възражението е реализирана. Както вече беше посочено касае се за въпрос по същество на спора, като съдът следва да се произнесе по спазването на срока със своя краен акт.
Предвид отсъствието още на
първата предпоставка, настоящият съдебен състав счита, че не следва да се изследва
наличието на другото кумулативно изискване.
В обобщение на изложеното, съдът приема, че следва да бъде
оставено без уважение искането на Ю.С.К. за премане на възражение против
заповед № 7122 от 09.10.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 12896 по описа за 2015г. на
РС – Пловдив, тъй като не са налице
двете кумулативни предпоставки, предвидени в нормата на чл. 423 ГПК.
По
разноските
С оглед изхода на спора при
настоящото му въззивно разглеждане, разноски следва да се присъдят единствено в
полза на насрещната страна по възражението. Направено е изрично искане за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, в размер изчислен съгласно Наредбата за заплащането на правната
помощ. Затова следва да се присъдят в полза на „Банка ДСК” ЕАД разноски в
настоящото производство на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.
25а, ал. 2 от Наредба за заплащане на правната помощ в размер на 50,00 лева.
По изложените съображения,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИЕМА подаденото от Ю.С.К., ЕГН ********** възражение с вх. № 50644 от 01.08.2019 г. по описа на РС –
Пловдив против Заповед № 7122 от 09.10.2015 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
12896 по описа за 2015г. на РС – Пловдив.
ОСЪЖДА Ю.С.К., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на „Банка
ДСК” ЕАД ********* сумата от 50,00 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: