Определение по дело №613/2020 на Окръжен съд - Ловеч

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №

 

Ловешкият окръжен съд, в закрито заседание на осми декември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

 

ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

 

ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

като изслуша докладваното от съдия Пенов ч.гр.д. № 613 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

 

Образувано е по частна жалба от „Еос Матрикс“ ЕООД против разпореждане № 260490/09.10.2020 г., по ч.гр.д. № 1544/2020 г. на РС Ловеч, с която е отхвърлено изцяло заявлението на частния жалбоподател против А.И.А..

В частната жалба са направени оплаквания за материална незаконосъобразност на атакуваното разпореждане и постановяването му при нарушение на съдопроизводствните правила, в следните аспекти: несъгласие с извода на съда за липса на посочване в заявлението на вида на прехвърленото вземане, за което се иска издаване на заповедта, като се поддържа, че в т. 12 от заявлението то е индивидуализирано точно по основание, размер и страни, изложени са твърдения за прехвърлянето му и за уведомяване на длъжника от цедента за цесията и за предсрочната изискуемост; несъгласие с извода на районния съд за липса на яснота от кого е длъжникът е уведомен, като са изложени съображения за допустимост по закон уведомяването за цесията да се извърши чрез пълномощник; несъгласие с извода на районния съд за индивидуализация на вземането по заявлението в договора за цесия, като са изложени съображения за означение на вземането по основание, размер и страна в договора за цесия от 31.01.2020 г. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане в атакуваната му част и за издаване на заповед за изпълнение за договорното възнаграждение.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото атакуваното разпореждане е връчено на 26.10.2020 г., а частната жалба е подадена на 20.10.2020 г., видно от датата на приемане на пощенската пратка от куриера. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането в атакуваната му част, доколкото с нея е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния размер на претендираните вземания (чл. 413, ал. 2 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Със заявлението, по което е образувано производството пред първоинстанционния съд, от заявителя е поискано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за конкретно посочени в него суми, като в обстоятелствената част на заявлението са изложение твърдения, че на 07.02.2018 г. е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит между „ОББ“ АД и А.И.А., с който банката отпуснала кредит в размер на 18 300 лв., че длъжникът се задължил да погаси задължението за връщане на сумата с начисленото оскъпяване (договорна лихва и разходи по кредита) на 120 месечни вноски, всяка от по 136,91 лв., че кредитополучателят преустановил плащанията на 20.03.2018 г., че вземането по договора е прехвърлено от „ОББ“ АД на „Еос Матрикс“ ЕООД (заявителя) с договор от 31.01.2018 г., че длъжникът е уведомен за цесията с уведомление от упълномощен адвокат, получено на 10.07.2020 г.

Крайният извод на районния съд е правилен, но по съображения, различни от изложените.

При изложените от заявителя твърдения в заявлението, от правна страна се налага извод за нищожност на договора за цесия поради невъзможен предмет. Предмет на цесията могат да бъдат само съществуващи вземания, които преминават върху новия кредитор в обема, в който цедентът го е притежавал (чл. 99, ал. 2 ЗЗД). Този извод се налага и от каузалния характер на договора за цесия, чиято валидност изисква определеност, респ. определяемост на насрещните престации. Изпълнението на това изискване предполага поне осъществено основание, от което възниква вземането, предмет на цесията. В случая това не е изпълнено, защото договорът за цесия е от 31.01.2018 г., а договорът за кредит (основанието на вземането, сочено като предмет на същата цесия) е сключен на 07.02.2018 г. При тази хронология не би могло да се приеме и че се касае за прехвърляне на условно вземане, защото договорът за кредит е фактическото основание на вземането, а не юридически факт, установен като отлагателно условие с друго съглашение между банката и длъжника, предхождащо цесията. Не се твърди (в заявлението и в частната жалба) и не се ангажират доказателства (към заявлението или към частната жалба), за допълнително съглашение към договора за цесия, сключено след 07.02.2018 г., чиито предмет са вземанията по договора за банков кредит от същата дата 07.02.2018 г., в какъвто случай изводите за нищожност на цесията не биха били релевантни.

По изложените съображения съдът счита, че разпореждането е правилно като краен резултат и следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260490/09.10.2020 г., по ч.гр.д. № 1544/2020 г. на РС Ловеч, което е отхвърлено изцяло заявлението на „Еос Матрикс“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против А.И.А..

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                           2.