Р
Е Ш Е Н И Е
№
260537 / 16.12.2020г.
гр.
Перник, 16.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I състав, в открито заседание на трети декември, две
хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Теодора Тодорова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 5462 по описа на ПРС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК *********, в която се сочи, че в полза на
дружеството срещу Б.С.М. ЕГН: **********,***, п.к. ***, ул. „***е издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 3358/2019г.
по описа на ПРС за сумата от 776.95 лв., представляваща задължение, произтичащо
от Договор за мобилни услуги № *** от 18.09.2014 г., по които е предоставен
мобилен номер ***и Договор за мобилни услуги № ***г., по който е предоставен
мобилен номер ***. Твърди още, че към тези договори е подписано Допълнително
споразумение № ***г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за
лизинг от 16.07.2016 г. Съгласно Допълнителното споразумение за мобилен номер ***влиза
в сила нов абонаментен план със стандартна месечна абонаментна такса 29.99 лв.
с вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна
абонаментна такса в размер на 17.99 лв. с вкл. ДДС, а на клиента е предоставено
мобилно устройство ***. Предоставянето на устройството било уредено от страните
в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е
344,77 лв. с вкл. ДДС. За ползването ѝ, на основание чл. 3, ал. 1 от
договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три
месечни лизингови вноски в размер на 14,99 лв. с вкл. ДДС всяка, като е
предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Допълва, че с Допълнително споразумение № ***г. към
договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 01.12.2016 г. за
мобилен номер *** влиза в сила нов абонаментен план със стандартна месечна
абонаментна такса 30.99 лв. с вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена
промоционална месечна абонаментна такса в размер на 24.99 лв. с вкл. ДДС, а на
клиента е предоставено мобилно устройство *** Предоставянето на устройството е
уредено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ е 367,77 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3,
ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши
двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 15,99 лв. с вкл. ДДС всяка,
като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните
през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Ищецът твърди, че ответникът не е
изпълнил свои парични задължения, начислени му в 8 бр. фактури, издадени в
периода м. декември 2016 г.
— м. април 2017 г.:фактура № **********/25.12.2016 г., фактура №
**********/01.01.2017 г., фактура № **********/25.01.2017 г.,фактура № **********/01.02.2017 г„ фактура №
**********/25.02.2017г., фактура№**********/01.03.2017г.
фактура№ **********/25.03.2017 г. и фактура № **********/01.04.2017 г.
Подробно описва задълженията по посочените
фактури, като допълва, че договорите са предсрочно прекратени по вина на
ответника. Изрично посочва, че начислената неустойка по фактурите не е предмет
на заповедното и настоящото производство, поради което се претендират суми в по
– нисък размер. Допълва, че част от исковата претенция представлява начислени
суми за незаплатените лизингови вноски на основание чл. 12 от Общите условия на
оператора за договорите за лизинг.
С допълнителна молба пояснява, че във
всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от
договори в сила за процесния период между него и клиента:
- за
номер ***- условията, договорени в Договор за мобилни услуги № *** от
18.09.2014 г., изменен с Допълнително споразумение № ***г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги;
- за
номер *** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ***г., изменен
с Допълнително споразумение № ***г. към договор за мобилни/фиксирани услуги;
- за
мобилно устройство *** - условията, договорени в Договор за лизинг от
16.07.2016 г.
- за
мобилно устройство ***- условията, договорени в Договор за лизинг от 01.12.2016
г.
С оглед гореизложеното, моли съда да
постановите решение, с което да признае за установено наличието на вземането ни
по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3358/2019
г. по описа на Районен съд - Перник, ГК, VI състав, против длъжника - ответник Б.С.М.
за сумите, предмет на заповедното производство.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок.
Оспорва исковата претенция по основание и размер. Оспорва твърдението, че са
доставяни, посочените от ищеца услуги, като намира представените по делото
фактури за самоцелно изготвени, че счетоводството му не е редовно водено и че
общите условия не са публикувани на интернет страницата на Лизингодателя.
Оспорва представените по делото записи на заповед.
С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищецът не се
представлява. Депозирано е писмено становище, с което поддържа така предявените
искове.
Ответникът се представлява, като
поддържа вече релевираните оспорвания.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П.е сезиран с обективно
кумулативно съединени установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 342, ал. 1 ТЗ по сключени договор
за доставка на електронни съобщителни услуги и лизинг.
Настоящото производство е предназначено
да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно
чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни,
вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия
случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло
съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от горепосочените договори. По правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е било да докаже, че претендираните суми се
дължат на валидно договорно основание, че е изпълнил своето основно договорно
задължение за предоставяне на услугите/предал е вещите, поради което неговото
вземане е възникнало по основание и размер.
Правното действие на сключения договор
попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между лица, едно от които е търговец и е свързано с
упражняването от него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида
на субективните (относителните) търговски сделки. Договорът е сключен при предварително
установени от ищеца общи условия (чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ и чл. 16, ал. 1 ЗЗД),
които са задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е приел, съгласно
приложената по делото декларация, озаглавена „Декларация - съгласие“.
Настоящият състав приема за установено
по делото, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение по
силата на сключените между тях договор за мобилни услуги. От представения Договор за мобилни
услуги от 18.09.2014 г. с предпочетен номер ***и допълнително споразумение към
него от 16.07.2016 г. се установява, че между страните е сключен нов договор за
предоставяне на мобилни услуги, както и Договор за лизинг, с който
лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка ***,
което е предадено на лизингополучателя съгласно договорните клаузи.
На 09.08.2016 г. между страните бил
сключен друг Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***,
допълнително споразумение към него
от 01.12.2016 г. и Договор за лизинг,
с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство
марка ***,
което е предадено на лизингополучателя съгласно договорните клаузи.
При тези обективни данни, удостоверени в
представените по делото писмени доказателства следва извода, че „Теленор
България“ ЕАД е задължило да предостави: електронни съобщителни услуги и
лизингови вещи, а ответникът се е задължил да заплати цена на предоставените
услуги и лизингови вноски, съгласно тарифен план по действащият ценоразпис на
ищеца и стойност на вещта. Страните са уговорили също и клаузи съгласно които,
ако абоната наруши задълженията си по приложенията, договорите или Общите
условия, операторът има право да прекрати едностранно сключеният с абоната договор
и да получи неустойка в размер на дължимите такси до изтичане на посочения в
договора срок.
Съдът приема, че ищецът е доставял
услуги по сключените договори, тъй като е налице системното заявяване за
ползване на поредица от мобилни услуги, сключване на допълнителни споразумения
и договори за лизинг към тях. При наличието на тези доказани обективни
обстоятелства и наличието на интерес от страна на ответника за сключването на
допълнителни правоотношения следва извода, че кредиторът (ищец) е доставял
заявените услуги.
Доказана по основание е и претенцията за
заплащане на цената лизинговите вещи. В договорите за лизинг (чл. 4) ответникът
декларира, че е получил устройството предмет на договора, поради което ищецът е
изпълнил задължението си по чл. 342, ал. 1 ТЗ. Също така, в Общите условия към
договора за лизинг, страните са постигнали съгласие, че при неплащане от страна
на лизингополучателят, лизингодателят може да обяви месечните вноски за
предсрочно изискуеми. Доколкото липсват възражения, а още по – малко
доказателства относно погасяване на това конкретно задължение, то съдът приема,
че същото е изискуемо и ликвидно.
По отношение на размера на предявените
искове, по делото е приета съдебно икономическа експертиза, която съдът
кредитира изцяло, съгласно която задължението за неплатени услуги е в размер на
112,00 лева, а за лизингови вноски – 664,95 лева.
С оглед на изложеното , настоящият
състав приема, че предявените искове са правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 342, ал. 1 ТЗ са доказани и следва да бъдат уважени изцяло.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е доказал разноски в
размер на 25,00 лева за държавна такса, 360,00 лева за процесуално
представителство, 300,00 лева за особен представител и 200,00 лева депозит за
вещо лице. В полза на ищецът следва да бъдат присъдени разноски в рамките на
исковото производство в размер на 885,00 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 385,00 лева
съразмерно на уважената част от исковете, които също следва да му бъдат
присъдени.
В светлината на гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
342, ал. 1 ТЗ, че В ПОЛЗА на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище
град София, жк. „Младост” № 4, Бизнес парк, сграда 6 ЕИК №********* СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу Б.С.М., ЕГН **********, с адрес: *** за сумата в размер на 776.95
лв. ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 28.05.2019 г., представляваща задължение,
произтичащо от Договор за мобилни услуги от 18.09.2014 г. с предпочетен номер ***,
допълнително споразумение към него от 16.07.2016 г., Договор за лизинг с
предмет устройство марка ***, Договор за
мобилни услуги от 09.08.2016 г. с предпочетен номер +***, допълнително
споразумение към него от 01.12.2016 г. и Договор за лизинг с предмет устройство
марка ***.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б.С.М., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
суми в размер на 885,00 лева разноски
в рамките на исковото производство и 385,00 лева в заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________