Решение по дело №6192/2016 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1099                                                    24.07.2017 г.                                            град Бургас

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

           

Бургаски районен съд                                                       ХХХVІ-ти граждански състав  

на двадесет и втори юни                                                   две хиляди и седемнадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                           

                                                                    

                                                                                          Районен съдия: Дарина Йорданова

 

при секретаря М.Е.,

като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова

гражданско дело № 6192 по описа за 2016 година,

за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на Д.А.П., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Св.С. ***, с която се иска да бъде прието за установено по отношение на ищеца, че ответната Община, не е собственик на поземлен имот с идентификатор № ..... по кадастралната карта на гр. Б., одобрена със заповед № РД – 18-9/ 30.01.2009 г. на Изп.директор на АГКК, представляващ бившо дворно място № ........, кв...., парцел ......., по плана на града от 19..... г.

В исковата молба се твърди, че в процесния имот с идентификатор ............, представляващ дворно място № ......, кв. ....., парцел ......, по плана на града от 19......г. с площ от 279 кв.м., през 19.....г. е била построена сграда от наследодателя на ищеца – А. А. Г. За извършеното с лични средства строителство е бил издаден позволителен билет от ОНС-Бургас, който не се съхранява в архива на Общината. Сградата е била отразена в застроителния и регулационен план на кв. А., където попада поземленият имот. Ищецът сочи, че ответната община никога не е оспорвала собствеността нито на сградата, нито на прилежащото дворно място и същото е владяно несмущавано от 19.... г. първоначално от неговия наследодател, а след смъртта му през 2007 г. – лично от ищеца. Затова се сочи, че имотът е придобит по давност. Въпреки това се твърди, че в нарушение на закона от Община Бургас е била издадена заповед от 2000 г. за актуването на имота като частна общинска собственост. Затова се иска отричане на правата на ответника. Ангажирани са писмени доказателства и се иска допускане до разпит на трима свидетели при режим на довеждане за установяване на упражняваното от ищеца и неговия наследодател владение.

В предоставения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва изцяло като неоснователна. Излагат се съображения, че процесният имот попада в северната страна на ул. А., заключена между езерото “........” и улицата, като за тази част от града е одобрен кадастрален и регулационен план едва през 1995 г. В предходния план от 1926 г. тази част е била обозначена като пясъчна ивица. Със заповед от 1998 г. на Кмета на Община Бургас е одобрен цялостния действащ и понастоящем кадастрален, застроителен и регулационен план на кв. А. Твърди се, че на основание пар. 42 от ЗИД на ЗОС (в редакцията от ДВ бр. 96/1999г.) от Община Бургас са съставени актове за общинска собственост на урегулираните поземлени имоти, в частност и за процесния имот, който е част от УПИ с площ от 577 кв.м. и с идентификатор ........... Съгласно цитираната разпоредба на ЗОС имотът е станал частна общинска собственост по силата на закона, доколкото е бил отреден за жилищно строителство по действащия план от 1998 г. и попада в жилищно устройствена зона с предвиждане за малкоетажно застрояване. Твърди се, че изградената в имота постройка е незаконна, без строителни книжа и доказателства за право на строеж или позволителен билет, не е отговаряла на предвижданията на плана и към момента също не отговаря на действащите норми на ЗУТ. По отношение на довода, че имотът е придобит по давност се излагат съображения за наличието на законова забрана за придобиване на имоти частна общинска собственост по давност. Затова се иска отхвърляне на иска.

Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че по силата на договор за наем от .....1996 г. Община Бургас е предоставила на ищцата Д.А.П. за временно и възмездно ползване недвижим имот описан като дворно място, общинска собственост, нахоядщ се в кв. А., ул. А.№ ......, с площ от 100 кв.м. за земеделски нужди, срещу наемната цена от 148 лв. Представена е и справка за платените суми към ответната Община Бургас в периода от 1998 г. до 2016 г. включително.

От приетото основно и допълнително заключение на вещото лице М.М., както и от изложеното от експерта в съдебно заседание се установява, че за процесния имот с идентификатор ...... по кадастралната карта на гр. Бургас не е съставен акт за частна общинска или държавна собственост. По първия план от 1926 г. за улична и дворищна регулация на кв. А. гр. Бургас, имотът е попадал извън регулацията, в езерото “....”, т.е. не е съществувал към този момент като самостоятелен обект. За пръв път фигурира в плана на кв. А., който е изчертан през 1969 лв. Следващият регулационен план за улична и дворищна регулация е от 1998 г., който е действащ и към момента, където процесният имот с идентификатор ..... е заснет като част от УПИ ........., в кв. ........... Според допълнителното заключение на вещото лице по действащия план от 1998 г. имотът е отреден за ниско жилищно застрояване.

За да бъде уважен предявеният отрицателен установителен иск за собственост, ответната Община Бургас следва да докаже претендираното право на собственост на посоченото правно основание, а именно, че имотът е общинска собственост по силата на закона, съгласно чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр. § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОС /ДВ-к бр. 96 от 5.11.1999г. в сила от 09.11.1999 г./

Според цитираната разпоредба на § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОС застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Предпоставките за настъпване по силата на този закон /ex lege/ на  трансформация на частната държавна собственост в частна общинска собственост за съответните имоти, са тези имоти - частна държавна собственост - да са отредени за жилищно строителство и за съответните мероприятия на общините, според предвиждането на действащия подробен устройствен план, към датата на влизане в сила на закона, респ. към 1999 г.

Съдът намира, че в случая са установени двете кумулативно изброени предпоставки.

На първо място, съдът кредитира като пълно и обективно изготвено заключението на вещото лице М., с което несъмнено е установено, че по плана от 1926 г. за улична и дворна регулация на кв. А., процесният имот е бил част от територията на езеро “...”. Доколкото не е съществувал като самостоятелен обект на правото на собственост, то същият представлявайки част от водния терен на езерото се явява държавна собственост. По смисъла на чл. 5 ЗС (отм. с ДВ., бр. 31 от 1990 г.), който е действал към 1965 г., всички води, включително минералните и лековитите, изворите на естествена сила, са изключителна държавна собственост. Това е така, както съобразно настоящите разпоредби на ЗС и Закон за водите, така и при действието на законите действали в периода от 1904 г. до сега, а именно съгласно чл. 39, ал. 4 от Законъ за имуществата, за собственостьта и сервитутите /Обн., ДВ, бр. 29 от 7.02.1904 г., в сила от 1.09.1904 г., отм., Изв., бр. 92 от 16.11.1951 г., в сила от 16.12.1951 г./ и чл. 1 от Закона за водното стопанство (Изв., бр. 89 от 1953 г., изм., бр. 13 от 1956 г.), както и действащия след него Закон за водите (Обн., ДВ, бр. 29 от 11.04.1969 г., отменен 28.01.2000 г.). От показанията на разпитания в хода на процеса свидетел Т. Г. Й. се установява, че родителите на ищцата са живели в процесното място през 1969 г., като преди това са запълвали мястото с пръст, която са носили с каруци. Свидетелят сочи, че този участък е представлявал тресавище и е било запълвано с пръст, за да може да бъде изградена постройка. Усвояването на част от езерото е довело до появата на процесния недвижим имот, като собствеността върху тази усвоена част е продължила да бъде държавна по силата на закона. Съгласно чл.  3 от Законъ за държавните имоти (отменен 26.12.1948 г.), както и според чл. 6 ЗС (в редакцията от бр. 92 от 16.11.1951 г., до изменението Изм. - ДВ, бр. 77 от 1991 г.) - държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите и имотите, които нямат друг собственик. По делото не е установено излизането на собствеността от патримониума на държавата. При тези факти и съобразно действащите норми на закона, съдът прима за доказано, че процесният имот е бил частна държавна собственост, включително и към датата на приемане на ЗДС и ЗОС и измененията на ЗС от 1996 г., както и към релевантния за спора момент - датата на влизане в сила на закона /09.11.1999г./. Допълнителни доводи за това могат да се извлекат и от представените по делото писмени доказателства - заповед № 299/ 10.02.1987г. на председателя на Общински народен съвет – Бургас -  с която на основание чл.98 от ЗТСУ /отм./ за изграждане на обект „Битова канализация и реконструкция на улицата” са отчуждени имоти, ведно с изградените в тях сгради и подобрения, находящи се на отделни номера на ул. “А.” и на ул. “.....”, като процесният имот на ул. А. № ..не е сред изрично посочените и отчуждени такива. За същото свидетелства и свид. Й., който сочи, че на притежаваното от семейството му място е изградена помпена станция, а те са били обезщетени с апартамент в кв. .........., докато Д.П. все още живее в изградената в имота къща. Друг релевантен факт, който следва да бъде съобразен е и съществуващото между страните по делото облигационно правоотношение по повод на сключения договор за наем от ..............1996 г., по който ищцата е изпълнявала задължението си за плащане на наемната цена включително през 2016г. Това съставлява допълнителна индиция за правата на държавата, респ. общината, върху процесния имот. Ето защо, макар и по делото да не е представен изричен акт за държавна или общинска собственост, съдът приема за доказана първата предпоставка за трансформация на собствеността.

По отношение на втората предпоставка от приетото заключение на вещото лице е установено, че към датата на влизане в сила на § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОС на 09.11.1999г., процесният имот е бил отреден за жилищно строителство, съгласно плана от 1998 г. Следователно, същият е преминал в собственост на Община Бургас ex lege и представлява частна общинска собственост.

 

 

 

 

Твърденията на ищцата за придобивна давност, с които се цели отричане на правото на собственост на ответника, са недоказани, доколкото не се установява упражняване на непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху имота от страна на ищцата, с намерение за своене, каквото е изискването на чл. 79 ЗС. Напротив, налице са доказателства, че имотът е бил държан от ищцата като наемател.

Мотивиран от горното, съдът намира предявеният отрицателен установителен иск за недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

Предвид изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъде възложено заплащането на направените от ответника разноски, а именно сумата от 150 лв. - възнаграждение на вещото лице и 150 лева - юрисконсултско възнаграждение определено от съда съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното, Бургаски районен съд

 

Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Д.А.П., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Св.С. ***....., представлявана от Кмета на Община Бургас, с която се иска да бъде прието за установено по отношение на ищеца П.,***, не е собственик на поземлен имот с идентификатор № .............. по кадастралната карта на гр. Бургас, одобрена със заповед № РД – 18-9/ 30.01.2009 г. на Изп.директор на АГКК, представляващ бившо дворно място № ........, кв.........., парцел .........., по плана на града от 1985 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА Д.А.П., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Община Бургас, с адрес гр. Бургас, ул. Александровска № 26, представлявана от Кмета на Община Бургас, сумата от общо 300 лв. (триста лева), представляващи направените съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала: М Е