№ 3288
гр. София, 13.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско
дело № 20211000503752 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от 27.10.2021 г. на ищцата И. К. срещу определението от 14.10.2021 г. по гр. д.
№ 1396/2020 г. на Окръжен съд – гр. Благоевград, в частта, с което е допуснато намаление на исковете за
имуществени вреди и е прекратено производството в тази част и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на
ответника разноски в размер на 3 024 лв.
В жалбата се твърди, че неправилно БОС е допуснал намаление на исковете, при положение, че адвокатът –
пълномощник на ищцата не е имал правата по чл. 34, ал. 3 ГПК, а именно – и правото да намалява, оттегля или се
отказва от искове.
Предвид изложеното жалбоподателката моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.
Ответникът община Банско в писмения отговор на процесуалния си представител оспорва жалбата.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба,
намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от И. К., представлявана от адв. Т.Ш., с искова молба от 8.12.2020 г., с
която срещу община Банско са били предявени обективно съединени искове за заплащане на: 1) сумата
246 571,64 лв., представляваща равностойността на 113 584,62 английски паунда, представляваща обезщетение на
имуществени вреди, заедно със законната лихва от 17.12.2015 г. до изплащането, и 2) сумата 21 553,36 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 17.12.2015 г. до
изплащането. В исковата молба се твърди, че ищцата е гражданка на Великобритания, която е претърпяла
инцидент в гр. Банско на 17.12.2015 г. около 17:15 ч. – след пешеходно пресичане на моста на р. Глазне, в края на
моста кракът й пропаднал в дупка и паднала от моста. Изпитала силна болка, като успяла да се изправи с помощта
на синовете си, а впоследствие била откарана в местната болница, където след рентгенова снимка била
установена фрактура на лявата тазобедрената кост, която изисквала смяна на коста. При извършена на 19.12.2015
г. операция на ищцата била сменена тазобедрената кост, а на 25.12.2015 г. била транспортирана във
Великобритания. Предвид получени усложения била извършена и последваща операция във Великобритания, а
лечението продължило и през 2016 г. Вследствие на инцидента ищцата претърпяла значителни болки, страдания и
стрес.
Към исковата молба е приложено пълномощно от 20.09.2020 г., с което ищцата И. К. е упълномощила адв.
Т.Ш. да я представлява пред компетентния български съд относно инцидента, случил се на 17.12.2015 г. в гр.
1
Банско. Упълномощаването обхваща „процесуално представителство по делата до тяхното окончателно
приключване във всички съдебни инстанции, като извършва всички процесуални действия във връзка с защита на
правата ми“.
Във връзка с указания на съда по разпореждане от 14.12.2020 г. в молба от 11.01.2021 г. ищцата е уточнила, че
имуществени вреди в общ размер на 245 107,34 лв. се състоят от следните пера: 1) 54 059,49 лв., равностойни на
25 051,67 паунда – представляваща загуба за трудов доход за периода 1.01.2016 – 31.08.2018 г.; 2) 9 700,99 лв.,
равностойни на 4 495,53 паунда – представляваща разходи за грижи, положени спрямо ищцата пред време на
периода за възстановяване; 3) 12 647 лв., равностойни на 5 860,76 паунда – представляваща разходи за услуги,
изразяващи се в безвъзмездна помощ от семейството и приятелите или възмездни услуги от професионалисти за
поддържане на домакинство, градинарство и декориране; 4) 2 207,22 лв., равностойни на 1 022,85 паунда –
представляваща пътни разходи за пътувания на ищцата до болници в Лейтън Крю и Райтън Уиган; 5) 863,49 лв.,
равностойни на 400,15 паунда – представляваща други разходи; 6) 1 004,58 лв., равностойни на 465,53 паунда –
лихва за периода 17.12.2015 – 31.12.2018 г.; 7) 16 565,63 лв., равностойни на 7 676,67 паунда – разходи за бъдещо
лечение; 8) 84 377,21 лв., равностойни на 39 101,18 паунда – разходи за бъдещи услуги за поддържане на
домакинство, градинарство и декориране; 9) 11 649,74 лв., равностойни на 5 398,60 паунда – разходи за бъдещ
транспорт, касаещ купуване на автомобил с автоматична скоростна кутия, вместо с притежаваната досега с ръчна
скоростна кутия; 10) 52 031,07 лв., равностойни на 24 111,68 паунда – разходи за бъдещо лечение. Уточнила е, че
претендираното обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 23 017 лв.
С молба от 4.10.2021 г. ищцата чрез процесуалния си представител е заявила искане за намаляване на исковата
претенция за имуществени вреди с общата сума 98 234,17 лв. по отношение на следните пера: 1) пътни разходи –
2 2207,22 лв., равностойни на 1022,85 паунда; 2) бъдещи услуги – 84 377,21 лв., равностойни на 39 101,18 паунда;
3) бъдещ транспорт – 11 649,74 лв., равностойни на 5 398,60 паунда. Заявено е увеличаване на иска за
неимуществени вреди със същата сума – 98 234,17 лв. Посочено е, че искът за имуществени вреди остава за
сумата 148 337,47 лв., а искът за неимуществени вреди остава за сумата 119 787,53 лв.
В съдебното заседание на 5.10.2021 г. пълномощникът на ищцата адв. Ш. е заявил, че поддържа молбата за
изменение на исковете.
С определение от 14.10.2021 г. е допуснато намаление на иска за имуществени права чрез отказ от претенциите
по посочените пера съобразно молбата от 4.10.2021 г., в която част е прекратено производството, като ищцата е
осъдена да заплати на ответника сумата 3 024 лв. – разноски във връзка с намаляването на иска. Със същото
определение е оставена без движение молбата за увеличение на иска за неимуществени вреди, като е указано на
ищцата в 10-дн. срок от съобщението да довнесе държавна такса в размер на 3 929,36 лв. В мотивите е прието, че
това се налага предвид чл. 74 ГПК, според който при намаление на искането внесената такса не се връща, а при
увеличение на иска се дължи такса върху разликата.
Препис от определението от 14.10.2021 г. е връчен на пълномощника на ищцата на 20.10.2021 г., като срещу
същото е подадена настоящата частна жалба от 27.10.2021 г.
При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество е основателна.
Оплакването в жалбата е за липса на представителна власт за извършване на процесуалното действие, по повод
на което е постановено обжалваното определение. Доколкото действието е извършено от името на същата страна,
то тя е легитимирана да се позовава на този порок /т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ВКС – ОСГТК/.
Оплакването е основателно. Съгласно чл. 34, ал. 3 ГПК за сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне
или отказ от иска, за признаване на исканията на другата страна, за получаване на пари или на други ценности,
както и за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, е необходимо изрично пълномощно.
Изрично е това писмено упълномощаване, което включва тези права в самия текст на пълномощното чрез изрично
изброяване.
Процесното пълномощно от 20.09.2020 г., с което ищцата упълномощава адв. Т.Ш. за процесуално
представителство по настоящото дело, не включва изрично правата по чл. 34, ал. 3 ГПК и по-конкретно – правото
за намаляване на иск. Противно на доводите на ответника не представлява изрично упълномощаване за тези
2
действия текстът, че пълномощникът има право да извършва всички процесуални действия във връзка с защита
на правата на ищцата. Това означава, че адвокатът не е разполагал с представителна власт за извършване на
същото действие, обективирано в молбата от 4.10.2021 г., поради което и предвид оспорването от
представляваната страна, това действие не се счита за надлежно извършено от нея. Ето защо и постановеното въз
основа на това порочно процесуално действие определение от 14.10.2021 г. в частта, с която се допуска
намаляването и се прекратява частично производството, се явява незаконосъобразно. Обстоятелството, че вина за
извършеното действие има самият представител на ищцата, не води до друг извод, още повече, че съдът е бил
длъжен да провери представителната власт служебно.
Предвид изложеното обжалваното определение се явява неправилно, поради което следва да се отмени в
обжалваната част.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението от 14.10.2021 г. по гр. д. № 1396/2020 г. на Окръжен съд – гр. Благоевград, в частта,
с което е допуснато намаление на исковете за имуществени вреди и е прекратено производството в тази част и в
частта, с която ищцата И. К. е осъдена да заплати на ответника община Банско разноски в размер на 3 024 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3