Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
София, 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми април през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Д.
при секретаря
Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Д. в.гр.д. № 5522 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 921
от 04.01.2020 г., постановено по гр. дело № 22806/2017 г. по описа на СРС, 82
състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД срещу С.Г.Н. и Б.И.Д.,
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че С.Г.Н. дължи на ищцовото дружество на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 2**3,26 лева,
представляваща стойност на доставена от дружеството и неплатена топлинна
енергия през периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., ведно със законната лихва
от 01.12.2016 г. до окончателното плащане и сумата от 27,87 лева,
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия през периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., ведно със законната
лихва от 01.12.2016 г. до окончателното плащане, както и че Б.И.Д. дължи на „Т.С.”
ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 2**3,26
лева, представляваща стойност на доставена от дружеството и неплатена топлинна
енергия през периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., ведно със законната лихва
от 01.12.2016 г. до окончателното плащане и сумата от 27,87 лева,
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия през периода
01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 01.12.2016 г. до
окончателното плащане, за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*********аб.
№ 44678, за които суми по ч. гр. д. № 69813/2016 г. по описа на СРС, 82 състав,
е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.12.2016 г.
Със същото
решение са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу двамата ответници искове
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите от 199,21 лева, представляващи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците за периода
15.09.2015 г. - 22.11.2016 г., както и за сумите от 5,14 лева, представляващи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумите за разпределение
на топлинна енергия за периода 15.09.2015 г. - 22.11.2016 г.
Съобразно
изхода на спора С.Г.Н. и Б.И.Д. са осъдени да заплатят на „Т.С.” ЕАД, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за исковото и заповедното производства в
общ размер на 933,80 лева. Решението е било постановено при участието на „Т.С.“
ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.
Срещу решението
в частта му, в която са уважени предявените установителни искове за стойността
на доставената топлинна енергия и цената на услугата дялово разпределение, е
подадена въззивна жалба от ответника Б.И.Д. чрез назначения му особен представител. Счита, че
по делото не е доказано ищецът да е доставял топлинна енергия през процесния
период, тъй като не са представени годни доказателствени средства. Поддържа, че
част от приложените към исковата молба писмени доказателства, като извлечението
от сметки, издадено от ищеца, представляват частни документи, удостоверяващи
изгодни за издателя им факти и не следва да се кредитират. Предвид изложеното моли
решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени.
Въззиваемият –
ищец „Т.С.” ЕАД не е подал отговор на въззивната жалба.
Привлеченото на
страната на ищеца трето лице – помагач „Т.С.“ ЕООД не изразява становище по
въззивната жалба.
Ответникът в
първоинстанционното производство С.Г.Н. не е обжалвала решението на СРС, като
се е присъединила по реда на чл. 265, ал. 1 ГПК към въззивната жалба,
депозирана от Б.И.Д..
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице, като е заплатена
дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните във въззивната жалба оплаквания.
Решението е
валидно, а в обжалваната част и допустимо, като постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Софийски
градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира подадената от Б.И.Д. въззивна жалба за неоснователна, а обжалваното
решение за правилно. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС, а по конкретно изложените във въззивната жалба
оплаквания е необходимо да бъде добавено и следното:
Посочените
по-горе ограничения по чл. 269 ГПК в обсега на въззивната дейност, касаещи
проверката относно правилността на първоинстанционното решение, се отнасят само
до установяване на фактическата страна на спора, и не намират приложение при
субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма (така
и мотивите на т. 1 от ТР №1 от 09.12.2013 г., по тълк. дело № 1/2013 г., на
ОСГТК на ВКС). Следва да се отбележи, че защитата на присъединилия се другар е
в рамките на вече подадената от друг обикновен другар въззивна жалба, поради
което не може да заяви свои оплаквания, възражения и доказателствени искания.
Предвид това не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство
релевираните оспорвания в молбата за присъединяване на С.Г.Н. за липсата на
договорни правоотношения с „Т.С.“ ЕАД, тъй като такива не се съдържат в
подадената от Б.И.Д. въззивна жалба. Последната не съдържа конкретно оплакване
срещу крайните правни изводи на СРС относно наличието на съществуващо между
страните облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия
за битови нужди и въззивникът не е оспорил установените от СРС факти, че в
процесния период 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г. Б.И.Д. е титуляр на 1/2 ид. ч.
от правото на собственост на недвижим имот в гр. София, ж. к. „*********ап. **,
придобит по силата на нотариален акт. № 4, том I, peг. № 1746, дело №4 от
24.03.2006 г., като с н. а. № 122, том XIII, peг. № 40687, дело №2478 от
23.12.2008 г., след което е прехвърлил 1/2 ид.ч. от същия имот на С.Г.Н., който
имот е в режим на етажна собственост и присъединен към
абонатна станция. При наличието на тези обстоятелства разпоредбата на чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ придава и на двамата ответници по делото качеството клиент на
топлинна енергия и им вменява в задължение да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имота си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1
ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията
(КЕВР), като тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). По делото не се спори, че за
процесния период са приети и приложими общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.” ЕАД ***, приети от топлофикационното
дружество на 28.03.2013 г. и одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР,
в сила от 12.03.2014 г.
Следователно,
ответниците Б.И.Д. и С.Г.Н. поради притежаваната по 1/2 ид.
ч. от правото на собственост върху процесния недвижими имот имат качеството битов
клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ по силата на самия закон (чл. 150,
ал. 1 и чл. 153, ал. 1), респ. страна по договорно правоотношение с „Т.С.” ЕАД за
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и общите условия, като дължат заплащането
на доставената и потребена топлинна енергия и такса за дялово разпределение.
Некореспондиращо
със събрания по делото доказателствен материал е оплакването във въззивната
жалба, че начислените суми представляват извлечения от справки на ищеца, които
са частни документи и не могат да служат за основание за дължимото плащане без
да бъдат доказани. С молба от 04.06.2019 г. пред СРС са представени от третото
лице помагач „Т.С.“ ЕООД ООД в качеството си на фирма за дялово разпределение
по чл. 139а ЗЕ и приложени като писмени доказателства, неоспорени от ответниците,
главни отчети и изравнителни сметки, включително протокол за неосигурен достъп
при главен отчет, касаещи разпределението на потребената топлинна енергия в
жилищната сграда, в която се намира процесния апартамент. Въз основа на тези
документи, а не единствено на приложените към исковата молба справки, както
неоснователно се поддържа от ответниците, е приета пред СРС съдебно-техническа
експертиза, която е установила, че претендираните суми за топлинна енергия са
начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уреда в областта на
енергетиката – Наредба №16-334/06.04.2007 г. и изменението с ДВ бр. №94/2013
г., влезли в сила от 01.06.2014 г. Въпреки че вещото лице е изчислило по-голям
размер на дължимите суми за топлинна енергия – 5960,37 лв., от която всеки от
двамата ответници дължи половината (2790,09 лв.), с оглед диспозитивното начало
и заявеното в петитума на исковата молба, правилно СРС е уважил иска за
главницата за доставена топлинна енергия до размера на 2**3,26 лева. В
съответствие с претендираното от ищеца и представените от третото лице –
помагач изготвени справки за дялово разпределение и протокол за неосигурен
достъп, са и изводите на СРС за дължимост от всеки от ответниците на сума от 27,87
лева за такса дялово разпределение, доколкото се установява, че такава услуга е
извършена, а чл. 36, ал. 1 от общите условия от 2014 г. възлага заплащането
ѝ на клиентите на топлинна енергия за битови нужди.
С оглед горните
мотиви обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде изцяло потвърдено
в обжалваната му част.
По разноските:
Съгласно мотивите към т. 7 от ТР №6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело
№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на подадена жалба от особен
представител на ответника дължимата държавна такса по жалбата и разноските
следва да се присъдят от съда с решението по спора и да се възложат на
съответната страна съобразно изхода на делото.
Ето защо и с оглед неоснователността на въззивната жалба, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, Б.И.Д. следва да бъде осъден да заплати в полза на съда
държавна такса за подадената от негово име чрез назначения му особен
представител въззивна жалба, в размер на 52,82 лв.
С влязло в сила определение от 03.06.2021 г. съдът е определил и
постановил да се изплати от бюджета на СГС възнаграждение от 80 лв. за особения
представител на ответницата С.Г.Н. – адв. Н.П. за процесуално представителство
пред въззивната инстанция с оглед присъединяването по реда на чл. 265, ал. 1 ГПК към подадената въззивна жалба от ответника Б.И.Д.. На
основание чл. 77 вр. с чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК, и предвид изхода на спора
пред настоящата инстанция, тази сума следва да бъде възложена в тежест на
ответницата С.Г.Н.
На основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК, въззивникът Б.И.Д. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия - ищец разноски за
внесения депозит за особен представител за производството пред СГС, в размер на
149,23 лв.
По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК,
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 921 от 04.01.2020 г., постановено по гр.
дело № 22806/2017 г. по описа на СРС, 82 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Б.И.Д., ЕГН *********, с адрес ***, да заплати на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ********на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за внесения депозит
за особен представител за производството пред СГС, в размер на 149,23 лв.
ОСЪЖДА Б.И.Д., ЕГН *********, с адрес ***, да заплати, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по сметка на Софийски градски съд дължима държавна
такса за подадената въззивна жалба, в размер на 52,82 лв.
ОСЪЖДА С.Г.Н., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по
сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 77, вр. чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК, сумата от 80 лв., поета от бюджета на съда за
изплащане на адвокатското възнаграждение на особения представител на ответницата
във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на привлеченото от
ищеца „Т.С.” ЕАД трето лице - помагач „Т.С.“
ЕООД.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.