Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 94
гр. Перник,
28.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание
на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа
административно дело № 165/2021 г. по описа на Административен съд – Перник, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба, подадена от
**** ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ул. ****, представлявано от Р.Н.С. - управител
срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С915-0462832/08.02.2021
г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности” – София в главна дирекция
„Фискален контрол” при Централно управление на Националната агенция за приходите,
с която на основание чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 186, ал. 1, б. „а”,
във вр. с ал. 3 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект – магазин за алкохол и цигари, находящ се в гр.
Перник, ул. ****, стопанисван от **** ЕООД, ЕИК **** и на основание чл. 187,
ал. 1 от ЗДДС забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
Жалбоподателят счита оспорената
заповед за незаконосъобразна, поради нарушение на
административно-производствените правила и на материалния закон. Изложено е
оплакване за немотивираност на приложената административна мярка. Твърди се
несъответствие с целта на закона и нарушаване на принципа за съразмерност по
чл. 6 от АПК. Искането към съда е да я
отмени и да присъда направените съдебни разноски.
Ответният административен орган –
началник отдел „Оперативни дейности” –
София в главна дирекция „Фискален контрол” при Централно управление на
Националната агенция за приходите е направил искане за отхвърляне на жалбата
като неоснователна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител, адвокат С., поддържа жалбата. Излага подробни съображения за
незаконосъобразност на оспорения административен акт. Моли съда да го отмени и
да присъди направените разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт П. оспорва жалбата. Излага съображения за
законосъобразност на оспорения акт. Искането към съда е да отхвърли оспорването
и да присъди направените разноски.
Административен съд – Перник, в
настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото
доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
На 03.01.2021 г. в 13.00 ч. инспектори по приходите при
Главна дирекция „Фискален контрол“ при ОД – София на ЦУ на НАП са извършили
проверка на търговски обект – магазин за алкохол и цигари, находящ се в гр.
Перник, ул. ****, стопанисван от **** ЕООД, представлявано от Р.Н.С. -
управител. Констатациите от нея са отразени в протокол за извършена проверка
серия АА, № 0462832/03.01.2021 г. Той е съставен от орган по приходите в
изпълнение на правомощията му. Обективиран е в писмена форма и е със съдържание
и реквизити съгласно чл. 50, ал. 2 от ДОПК. Съгласно изискването на чл. 50, ал.
4 от ДОПК е подписан от съставителя и представител на проверявания търговец,
присъствал на проверката. Затова на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК има
доказателствена сила за отразените действия, изявления и обстоятелства.
От него се установява, че в хода на
проверката, преди легитимацията си, органите по приходите са извършили
контролна покупка на един пакет солети на стойност 0.30 лв., заплатена в брой.
Плащането е прието от М.Й.Г. на длъжност продавач-консултант, като за него не е
издаден фискален касов бон или друг документ, отговарящ на изискванията на
Наредба № Н-18/2006 г. от монтираното в обекта и в работещ режим фискално
устройство модел „LTRADE – A3”, с индивидуален номер на ФУ № ЕД327699 и ФП № 44327699,
регистрирано в НАП с потвърждение № 4049626/28.02.2019 г. Отпечатан е КЛЕН от
дата 03.01.2021 г. от № 121515 до № 121524 и дневен финансов отчет „Х“ № 0121523/03.01.2021
г., от които е видно, че сумата от 0.30 лв. не е отразена като регистрирана
чрез издаване на фискална касова бележка. Направен е опис на касовата
наличност, при който е констатирана положителна касова разлика в размер на 228.26
лв. между наличните парични средства и тези, маркирани във ФУ.
Приети са обяснения от продавач-консултантът,
извършил продажбата. В тях е посочено, че разликата между фактическата и
отчетената парична касова наличност се дължи на въведена в касата в началото на
работния ден сума от 200 лв.
Въз основа на констатациите в протокола за извършена
проверка и приложените към него доказателства – отпечатани от монтираното в
обекта фискално КЛЕН, дневен отчет, опис на касова наличност и обяснения,
началникът на отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП е издал заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ ФК-С915-0462832/08.02.2021 г., с която на основание чл. 118, ал. 1 от ЗДДС,
във вр. с чл. 186, ал. 1, б. „а”, във вр. с ал. 3 от ЗДДС е наложил
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин
за алкохол и цигари, находящ се в гр. Перник, ул. ****, стопанисван от ****
ЕООД, ЕИК **** и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранил достъп до него
за срок от 14 дни.
Заповедта е връчена на адресата и на 20.02.2021
г., който я е оспорил с жалба вх. № 26-А-162/09.03.2021 г., въз основа, на
която е образувано настоящото производство.
В хода на съдебното оспорване жалбоподателят е представил
копия на справки-декларации на **** ЕООД, съставени на 10.02.2021 г.,
12.03.2021 г. и 13.04.2021 г. от които е виден данъка за внасяне за съответните
данъчни периоди.
Административен съд – Перник, в настоящия състав, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото
доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания
по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от
лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от административния
акт, срещу подлежаща на съдебно оспорване заповед, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, по следните
съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка се прилага
от орган по приходите или упълномощено от него длъжностно лице. Чл. 7, ал. 1 от ЗНАП очертава кръга на органите по приходите. В т. 3 от същата разпоредба, като
такива са посочени началниците на отдели. Оспореният административен акт е
издаден от началник отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, в съответствие с предоставената му компетентност по чл.
186, ал. 3 от ЗДДС, във вр. с чл. 7, ал. 1 от ЗНАП.
Същият е издаден в изискуемата съгласно чл. 59, ал. 2,
във вр. с ал. 3 от АПК писмена форма и е с предвиденото в чл. 59, ал. 2 от АПК
съдържание. Отговаря на изискването по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС за мотивираност.
В обстоятелствената част ясно и точно са изложени фактите, послужили като
основание за прилагането на принудителната административна мярка, както и тези,
относими към преценката на продължителността и. В тази връзка се явяват
неоснователни оплакванията на жалбоподателя за отсъствие на мотиви.
В проведеното административно производство не са
допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да
обуславят незаконосъобразност на акта, с който то е приключило.
Оспорената
заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон и в
съответствие с целта му. Като нейно основание са посочени разпоредбите на чл.
186, ал. 1, б. „а” от ЗДДС, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗЗДС, според които
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не изпълни задължението си да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални
касови бележки са регламентирани в Наредба
Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата
на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект,
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен изрично посочени в закона случаи. В настоящия случай безспорно е
установено, че жалбоподателят не е издал фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, за извършената в стопанисвания от него търговски
обект на 03.01.2021 г. продажба на
стойност 0.30 лв. Затова съдът намира, че оспорената заповед е издадена при
наличие на основанието по чл. 118, ал. 1, във вр. с чл. 186, ал. 1, б. А от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка – запечатване на
обекта, в който е осъществена продажбата и следващата от нея на основание чл.
187, ал. 1, изр. 1 от ЗДДС забрана на достъпа до него. При осъществяване
предпоставките на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС компетентният
административен орган по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС действа при условията на
обвързана компетентност и няма право на преценка дали да приложи принудителна
административна мярка. Той разполага с оперативна самостоятелност при
определяне продължителността на мярката, която не може да превишава 30 дни. В
случая, тя е приложена за срок от 14 дни. Настоящият състав счита, че
административният орган законосъобразно е приел, че с оглед стойността на
неотчетената продажба и размера на констатираната положителна касова разлика,
тази продължителност не се явява несъразмерна за постигане на целения резултат
- промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект съобразно
нормативните изисквания.
Не
са налице основания за отмяна за оспорената заповед и на основание чл. 146, т.
5 от АПК. Съгласно чл. 22 от ЗАНН принудителната административна
мярка
се налага с цел да бъде предотвратено и преустановено извършването на
административни нарушения от същия вид. В случая издадената заповед цели защита
интересите на държавния бюджет чрез
правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения.
Предвид
всичко изложено, Административен съд – Перник намира, че по отношение на
оспорената заповед не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, затова
подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид
изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на **** ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ул. ****, представлявано от Р.Н.С. - управител
срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-С915-0462832/08.02.2021 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности”
– София в главна дирекция „Фискален контрол” при Централно управление на
Националната агенция за приходите, с която на основание чл. 118, ал. 1 от ЗДДС,
във вр. с чл. 186, ал. 1, б. „а”, във вр. с ал. 3 от ЗДДС е наложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин
за алкохол и цигари, находящ се в гр. Перник, ул. ****, стопанисван от ****
ЕООД, ЕИК **** и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС забрана за достъп до него
за срок от 14 дни, като неоснователна.
ОСЪЖДА **** ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. ****, представлявано от Р.Н.С. - управител за
заплати на Национална агенция за приходите сумата от 100 лв. /сто лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/