Решение по дело №162/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура”, чрез процесуалният представител * И.Й. против Решение № 406 от 27.12.2023 г. на Районен съд - Враца, постановено по АНД № 1049 по описа на съда за 2023 г., с което е отменен издаденият ЕФ за налагане на имуществена санкция № ********** от 01.09.2021 г., с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с ал. 3 и чл. 179, ал. Зб от ЗДвП на „Ц.Е“ ЕООД *** е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева.

В жалбата са изложени доводи, че решението на първата съдебна инстанция е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Иска се отмяна на оспореното решение и потвърждаване на НП. Претендира се присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, представлява се от * Й., която поддържа касационната жалба по съображенията изложени в нея. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, моли присъждане на разноски на ответника в минимален размер.

Ответникът – „Ц.Е“ ЕООД ***, редовно призован, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор и в представеното по делото становище, твърди недопустимост на касационната жалба, а в условията на евентуалност и неоснователност на същата. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – Враца, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, при което същата е процесуално допустима. 

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С оспореното решение на РС – Враца е отменен издаденият от Агенция „Пътна инфраструктура” ЕФ за налагане на имуществена санкция № ********** от 01.09.2021 г., с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с ал. 3 и чл. 179, ал. Зб от ЗДвП на „Ц.Е“ ЕООД *** е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева.

Отговорността на ответника е ангажирана за това, че на 01.09.2021 г. в 16:42 часа, ППС влекач, марка МАН ТГХ 18.440 4Х2 БЛС, с рег. № ********, в ***, за движение по път, за движение по път I-1 км 8+849, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 20562, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на  път I-1 км 8+849. С ЕФ за налагане на имуществена санкция № ********** от 01.09.2021 г., с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с ал. 3 и чл. 179, ал. Зб от ЗДвП на „Ц.Е“ ЕООД *** е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева.

За да постанови решението си Районният съд е приел, че в ЕФ е налице пълно разминаване по отношение на мястото на нарушението  и действително установяващото се по делото място, на което е заснето превозното средство от техническото средство и на което се твърди да е управлявано без съответната тол декларация за преминаването или маршрутна карта. Изложени са подробни мотиви по отношение на мястото на нарушението, като е прието, че неясното и некоректно посочване на мястото на нарушението или посочване на различни места на нарушението е съществено процесуално нарушение, обуславящо самостоятелно основание на санкционния акт в цялост.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на процесуалния и материалния закон. Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност. Правилно е прието, че е налице разминаване по отношение на мястото на нарушението посочено в ЕФ и действително установеното място на нарушението по делото, на  което е заснето превозното средство и на което се твърди, че  е управлявано без съответната тол декларация за преминаването или маршрутна карта. Този  факт се потвърждава и от представените по делото писмени доказателства. Същото представлява съществено процесуално нарушение и обуславя отмяна на ЕФ само на това основание, без да е необходимо да се разглежда спора по същество. В тази насока възражението на касатора по отношение на точно и ясно описано място на нарушението в ЕФ е неоснователно. Видно от съдържанието на ЕФ същото е неясно и не става точно къде е извършено нарушението, тъй като от данните по делото е видно, че посочения път и км. попадат  в област Видин, както е приел и РС.

Касационната инстанция споделя основния и единствен мотив в проверяваното решение и не намира за необходимо да го приповтаря, най-вече с оглед постановения резултат от обжалването, но все пак с оглед на дължимия отговор на основанията в касационната жалба и отговорът по нея, е длъжен да отбележи и следното:

Към датата на нарушението - 01.09.2021 г. разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 изр. първо от ЗДвП урежда възможността при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш, което обосновава извода, че в случая е нарушен процесуалния ред.

До извод, различен от изложения, не би могло да се достигне и въз основа на нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗвП се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, т. е. хипотезите при които влизат в сила ЕФ, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно наказателната отговорност на едно лице.

Изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а ал. 2 и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП и вече посочената на чл. 179 ал. 3е от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.

Такава възможност не се извежда и от разпоредбата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административно наказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма не само, че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, но тя разглежда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо цитираната разпоредба би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

За пълнота на изложението следва да бъдат съобразени и разпоредбите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП. Според първо посочената норма при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП. Съответно във втората норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две норми отново не е изрично предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.

Видно от изложеното, в случая липсва изрична законова разпоредба към датата на нарушението предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е недопустимо чрез разширително тълкуване на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП или по аналогия да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, в този смисъл чл. 46 от ЗНА и Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., че ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, израз на държавна принуда - чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия- чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове.

Доказателство за неясната воля на законодателя и за неприложимостта на сочената хипотеза към датата на нарушението е, че едва след изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г. законодателят е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. До изменението на закона липса изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, което изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни нарушения.

Съдът отбелязва, че нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в редакция ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в случая е неприложима. Законодателят не й е придал обратно действие, поради което тя действа от датата на влизането й в сила занапред. Приложими са нормите, действали към датата на извършване на деянието.

ЕФ е незаконосъобразен и на още едно основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, пар. 7 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО: „Доставчиците на европейската услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“.

Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., се въвеждат нови разпоредби на чл. 10б, ал. 7 – 9 ЗП в сила от 01.01.2024 г., изм. ДВ бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г., с които националното законодателство се привежда в съответствие с изискванията на Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с чл. 2, пар. 7 от същия и е предвидено уведомяване на собственика или ползвателя на ППС, за което има действащ договор с доставчик на услуга за пътно таксуване, като в случаите на частично или непълно деклариране на тол данни, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати дължимата такса в срок от 14 дни от уведомяването и при заплащане на таксата в този срок не се образува административнонаказателно производство. Видно от мотивите към законопроекта, измененията имат за цел транспонирането на европейското законодателство /съответната директива/ относно заплащането на тол таксите, както и въвеждането на национална уредба, която да кореспондира на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Тук е мястото да се посочи, че въпреки датата на влизане в сила на Регламента след процесната дата – 01.09.2021 г., предвидената в чл. 2, § 7 процедура е следвало да бъде изпълнена, тъй като разпоредбата е била действащо право към момента на издаване на електронния фиш.

И на последно място, но не и по значение, следва да се посочи, че между „Ц.Е“ ЕООД *** и „И.т.с.“ АД и „А 1 България“ ЕАД е пораждал действие договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с предварително внесен депозит, за всички превозни средства, собственост на жалбоподателя, включително и процесното. За да съобрази разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламента, при констатация на неотчетено ползване на платената пътна мрежа и незаплатени такси, доставчикът на електронната услуга, респ. Агенция „Пътна инфраструктура“, е следвало да уведомят ответното дружество да отстрани техническата неизправност в бордовото устройство и да заплати доброволно дължимата за съответния пътен участък тол – такса. При наличието на договорни отношения за заплащане по електронен път на конкретно дължимата такса, идеята на чл. 2, § 7 от Регламента е в такива случаи нередността да се отстрани преди да се пристъпи към санкциониране, което е напълно обяснимо предвид това, че такива ситуации, свързани с проблеми от техническо естество, няма как автоматично да водят до ангажиране на отговорността. Моментното непостигане на надлежно подавани тол данни, съответно декларации, при вероятно възникнал технически проблем при отчитането, при това допуснат от трето лице, не следва да бъде отнесено към ответника, нито пък той да търпи неблагоприятни последици от това. Едва при констатирано последващо бездействие от страна на дружеството, е следвало да се пристъпи към ангажиране на имуществената отговорност на собственика на пътното превозно средство. В случая уведомяване не е извършено, така че да се коментира бездействие на жалбоподателя след него, което налага и извод, че не е допуснато нарушение. Именно този подход е бил именно верен и допустим, за да се постигне съответстващ на цитирания Регламент резултат, в изпълнение и на изискването на чл. 288 от ДФЕС, гласящ, че регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Дори и хипотетично да се приеме, че тезата на наказващия орган за допуснато от „Ц.Е“ ЕООД *** нарушение на чл. 102, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е правилна, според настоящия съдебен състав се разкриват основания за третиране на конкретния случай като маловажен, което обуславя приложното поле на чл. 28 ЗАНН. Безспорно визираният нормативен регламент е относим към неизпълнението на всяко правно задължение, но преценката за неговото наличие е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т. н. С оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване“ или „формални нарушения“. В конкретиката на настоящия случай липсата на декларирани данни за предприетото придвижване през един от сегментите на платената пътна мрежа, довело до незаплащане на дължимите за този участък пътни такси не е застрашило в значителна степен обществените отношения, свързани с финансирането на поддръжката на пътищата.

Не на последно място, съобразно Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, дължимата тол – такса към датата на нарушението е била в размер на 0,26 лева/км. Дори и да се приеме, че в случая приложение следва да намери нормата на чл. 10б, ал. 5 от ЗП, при която не е възможно да се установи действително изминатото разстояние, задължението е в незначителен размер, предвид изминатите километри – 15 – л. 7 от първоинстанционното дело. Държавният бюджет не би бил ощетен значително, а от друга страна, спрямо този размер имуществената санкция от 2500,00 лева противоречи на принципа за пропорционалност, заложен в чл. 5 от ДФЕС. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, съответно санкцията трябва да бъде съразмерна на тежестта на нарушението. С тези аргументи следва да се приеме, че охраняваните с нормите на Закона за движението по пътищата обществени отношения не са засегнати в степен, оправдаваща приложението на административнонаказателната принуда спрямо ответника. Тъй като деянието е предприето по време, когато нормата на чл. 189з от ЗДвП не е била част от позитивното право, не се разкрива и пречка пред приложението на чл. 28 от ЗАНН, а доколкото то е съвпадало с действието на старата редакция на чл. 28 от ЗАНН (преди измененията в сила от 23.12.2021 г.), се обуславя отново извод за цялостна отмяна на издадения електронен фиш.

По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон. Съдебният акт е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде оставен в сила, а предявената против него  касационна жалба  следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и своевременно направено искане от страна на процесуалния представител на ответника, на основание, чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 63д от ЗАНН, в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. От представения договор за процесуално представителство (л. 25 от делото) се установява заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лева за всички съдебни инстанции. Този размер не превишава минималния предвиден в нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. и направеното възражение за неговата прекомерност от страна на ответника е неоснователно.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63 в от ЗАНН Административен съд – Враца

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА против Решение № 406 от 27.12.2023 г. на Районен съд - Враца, постановено по АНД № 1049 по описа на съда за 2023 г. 

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” ДА ЗАПЛАТИ на „Ц.Е“ ЕООД *** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 (четиристотин и петдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.