МОТИВИ
към ПРИСЪДА по Н.О.Х.Д.
№ 989 / 2013 г. по описа на СпНС, 13 състав.
Производството е по глава двадесета от НПК и е
образувано по внесен от Специализираната прокуратура обвинителен акт срещу М.Й.М.
за това, че в периода 01.05.2012 г. – 19.05.2012 г., в землището на с. Л., общ.
Е., действайки като помагач, в съучастие с Т.Б.М., като помагач и неизвестен
извършител, умишлено е улеснил превеждането през границата на страната от
Република Турция в Република България група от хора – осем лица, граждани на
Сирия – Р.А.М., А.М.М., Ю.М., М.А.Х., Н. М. Х., А. Л.
Д., Р. К.Х. и К.А. М., без разрешение на надлежните органи на властта, като
преведените лица не са български граждани и превеждането им е било организирано
от група, като настанил преведените осем лица в къща на територията на
Република България и снабдявал лицата с храна, докато последните се укривали - престъпление по чл.280, ал.2, т.3 и т.5 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.4
във вр. с ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения прокурорът изцяло
поддържа повдигнатото спрямо подс.М. обвинение, като
счита, че от събраните и проверени доказателства в хода на съдебното следствие,
по безспорен начин е била потвърдена изложената в обвинителния акт фактическа
обстановка. Счита, че подс. М.М.
следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като му бъде
наложено наказание под средния размер, а именно лишаване от свобода за срок от
три години, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо
общежитие от открит тип, както и да му бъде наложено наказание глоба в размер
на 1 000 лева.
Защитата на подсъдимия М.Й.М., адв. Б. посочва, че обвинението е недоказано. Счита, че в хода на
съдебното следствие не е било установено, че подс. М.М. е взел участие като помагач в извършването на
престъпление - превеждане през границите на Държавата. Посочва, че по делото са
били установени и разпитани свидетели, които дават противоречиви показания, а
извършените в хода на досъдебното производство разпознавания са били опорочени,
доколкото са били извършени повторно. Моли за постановяване на оправдателна
присъда.С оглед на това счита, че подсъдимият следва да бъде признат за невиновен
и да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
В хода на съдебното следствие подсъдимият М.Й.М. дава
обяснения за случилото се, заявява, че не е взел участие в извършваното
престъпление, като сочи факти и обстоятелства, свързани със задържането
му.Заявява, че не познава св.Т.М..Сочи също, че турското му име е „М*“.
В хода на съдебните прения подс.М.
сочи, че няма какво да добави, а в последната си дума заявява, че не е участвал
в група и не е виновен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият М.Й.М. е роден
на *** ***, българин, българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно
образование, неработещ, живущ ***, с ЕГН **********.
В началото на 2012 г., в Главна дирекция ”Гранична
полиция” при Министерство на вътрешните работи постъпила оперативна информация,
че българската гражданка - свид. Т.Б.М., била
съпричастна към организиране на канал за незаконна миграция на лица към страни
от Европейския съюз. Така постъпилата информация била проверена по линия на
международното сътрудничество, в резултат на което турските полицейски власти
уведомили българските компетентни органи, че през месец октомври 2011 г., на
територията на Република Турция, били задържани 12 лица, които имали повдигнати
обвинения за трафик на хора през границата, като сред задържаните лица била и свид. Т.Б.М.. В предоставената информация било посочено, че
свид. Т.Б.М. живеела на семейни начала с иракски
гражданин, за когото се знаело, че един от основните организатори на незаконни
преминавания на лица към територията на Република Турция, като за последващото преминаване от Република Турция към страни от Европейския
съюз се е занимавала свид. Т.Б.М..
С цел проверка на постъпилата информация, служители
на Главна дирекция ”Гранична полиция” взели решение за осъществяване на съответна проверка. В резултат на проверката, през месец февруари 2012 г. била реализирана съвместна
полицейска операция на ОДМВР – гр. Кърджали и ОДМВР – гр. Хасково, в хода на която,
в близост до с. Стремци били задържани група чужди граждани без документ за
самоличност, които били придружени от трима български граждани, между които била и свид. Т.Б.М.. За същото в
районна прокуратура – гр. Свиленград било образувано досъдебно производство.
Междувременно, в средата на месец май 2012 г., в Главна
дирекция ”Гранична полиция” постъпила допълнителна информация, че свид. Т.Б.М. е организирала незаконно превеждане през
границата от Република Турция към Република
България на 8 лица – чужди граждани, които укрила на неизвестен адрес на
територията на гр. Хасково. С цел проверка на постъпилата информация, служители
на Главна дирекция ”Гранична полиция” взели решение за осъществяване на
съответно наблюдение на свид. Т.Б.М..
В изпълнение на взетото решение, служителите установили, че за
посочения период, свидетелката Т.М.
имала контакти със свид. З.Т., който бил собственик на парк „Клокотница”, находящ
се в близост до гр. Хасково. Паркът представлявал обособена площ за къмпинг. Същият не бил ограден,
като в него имало разположени няколко бунгала, достъпът до които бил свободен, а
вратите на бунгалата не се заключвали.
На 19.05.2012 г. свид. З.Т. и свид. О.Т. се намирали
в едно от бунгалата в парка, намиращо се до портала на къмпинга. Около 16:00
часа на същия ден, в парка влязъл лек автомобил, управляван от свид. Т.М.. Тя спряла,
излезнала от автомобила и започнала да разтоварва торби с храна и вода. При нея
дошъл на свид. О.Т., като свидетелката му казала да занесе торбите в едно от
бунгалата, след което си тръгнала. Свид. О.Т. отишъл до бунгалото и оставил
торбите в коридора на помещението, като видял, че в същото имало непознати
лица, които не говорили български език. Връщайки се при свид. З.Т., свид. О.Т. му
казал, че в бунгалата имало „танганайци”.
Възприемайки действията на лицата, служителите на Главна дирекция ”Гранична
полиция” решили да се намесят. Около 23.00 часа на същата
дата, полицейски служители, между които и св.К. отишли до дома на свид. З.Т.. Същите поискали от свидетеля да ги придружили до
бунгалата в горепосочения парк. След пристигане на място, служителите извършили проверка и
установили, че в едно от бунгалата в парка имало осем чужди граждани, които нямали документи за
самоличност. Лицата били задържани в Гранично
полицейско управление – гр. Свиленград.
Впоследствие
с
оглед твърденията им било прието, че задържаните осем лица били свидетелите И.А. Х.М М., Р.М. М., Ю.М. Х., М.А.Х., Н.М.Х., А.Л.Д., Р.К. Х. и К. А.М.. Същите били граждани на Сирия-по техни данни, без документи за
самоличност и съответни документи за престой в държавата.
Установено е, че в началото на 2012 г. същите са преминали от Сирия към Република Турция, а крайната им цел била да стигнат при техни
близки в Дания
и Германия.
Те посочили, че всеки от тях отишъл самостоятелно до гр. Истанбул, където се
свързали с турски гражданин с име „А.”, за който знаели, че ще им помогне да
отидат в държава от Европейския съюз. Така през месец април 2012 г., посоченото
лице „А.” ги настанило в апартамент в гр. Истанбул, където престояли известно
време. Там „А.” запознал свидетелите с лице, представящо се с името ”М”, като
им обяснил, че последният ще организира пътуването им до Европа срещу цена от 7
000 евро на човек. Свидетелите разбрали, че първо ще отидат в България, където ще
бъдат настанени от лицето „М.” в къща, докато уреди пътуването до Дания и
Германия.
В началото на месец май 2012 г. И.А. ... М., **М., Ю.М. **-, М.А.Х., Н.М.Х., А.Л.Д., Р.К. **- и /-А.М. били натоварени в миниван, с който ги закарали
до камион. Неустановено по делото лице ги накарало да се качат с каросерията на
камиона и да се скрият между натоварени вътре кашони. Същите пътували около 10 -
12 часа, като преминали през границата на Република България в землището на с. Л.,
криейки се в каросерията. След преминаване на границата, камионът спрял до една
спирка, където имало разположени пейки. Шофьорът на камиона, също неустановено по
делото лице, накарал
свидетелите да слязат, като им казал, че след малко ще дойдат две коли да ги
вземат и заминал. След известно време се появил неустановен по делото мъж, който
казал на И.А. ... М., **М., Ю.М. **-, М.А.Х., Н.М.Х.,
А.Л.Д., Р.К. **- и /-А.М. да го последват.Вървели около 30 минути, когато ги пресрещнали два автомобила, шофирани
от лица, които говорели български и турски език.Неустановеното лице,което водело
свидетелите към колите поискало от тях
пари за да им закупи храна.След като получил сумите за храна , свидетелите се качили в
колите и пътували около един - два часа, като стигнали до необитаема къща, в
малко,
неустановено по делото населено място.Шофьорите на колите настанили свидетелите И.А. ... М., **М., Ю.М. **-, М.А.Х., Н.М.Х., А.Л.Д., Р.К. **- и /-А.М. в
посочената къща.В деня на пристигането им
в къщата, при тях дошло лицето „М”, който им казал, че скоро ще продължат
пътуването към Европа. През останалото време различни лица им доставяли храна и вода.Свидетелите И.А.
... М., **М., Ю.М. **-, М.А.Х., Н.М.Х., А.Л.Д., Р.К. **- и /-А.М. пребивавали
около 16 - 17 дни в посочената къща, след което били преместени в бунгало, в парк „Клокотница”, където на 19.05.2012г.
били задържани.
В разпитите си, свидетелите И.А. ... М., **М., Ю.М. **-, М.А.Х., Н.М.Х., А.Л.Д., Р.К. **- и /-А.М.
описали отличителни черти на лицето „М” , като
някои от тях го определили , като плешив с брада, а други – късо подстриган с
брада, като всички заявили, че ще могат да
го разпознаят.
По повод на това, още на 21.05.2012 г. било проведено
разпознаване на лица. Сред лицата за разпознаване бил поставен подс. М.Й.М.. При разпознаването,
като разпознаващи лица взели участие свидетелите И.А. ... М., М.А.Х., Ю.М. **-, А.Л.Д., при което същите не
разпознали сред разпознаваните лица - лицето „М”.
Независимо от това, без данни за извършване на
допълнителни оперативно – издирвателни мероприятия на
29.05.2012г. на свидетелите Ю.М. **-, М.А. Хасани, И.А. ... М. и А.Л.Д. били проведени допълнителни разпити,
при които последните заявили, че при разпознаването са видели лице, което много приличало на лицето „М”, но ги било
страх да го
посочат.Веднага след това на
същата дата, било извършено „ново“ разпознаване на лица, този път по снимки, при което свидетелите А.Л.Д., И.А. ... М., М.А.Х. и Ю.М. **- посочили, че лицето „М” е подс. М.Й.М..
Междувременно, с определение на Сециализиран наказателен съд, 7 състав от 20.12.2012 г., било одобрено
споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХД 2181 / 2012 г., по силата на което Т.Б.М. се признала за виновна за това, че през периода 01.05.2012 г. –
19.05.2012 г., в землището на с. Л., общ. Е., действайки като помагач, в
съучастие с М.Й.М. и неизвестен извършител, превели през границата на страната
от Република Турция в Република България група от хора – осем лица, граждани на
Сирия – Р.А.М., А.М.М., Ю.М., М.А.Х., Н. М. Х., А. Л.
Д., Р. К.Х. и К.А. М., без разрешение на надлежните органи на властта, като
преведените лица не са български граждани и превеждането им е било организирано
от група, като умишлено улеснила извършването на престъплението, съставляващо престъпление
по чл.280, ал.2, т.3 и т.5 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 във вр. с ал.1
от НК, като за същото й било наложено наказание лишаване от свобода за срок от
седем месеца, при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит
тип.
Изложената фактическа обстановка се установи от
всички събрани по делото доказателства и доказателствени
средства : гласни –
обясненията на подс. М.Й.М., показанията на
свидетелите В.Г., Г.К., Т.Б.М. и О.Р.Т., дадени в
хода на съдебното следствие; показанията на свидетелите В.Г., Б.М.-приобщени
чрез прочитането им на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК, З.И.Т., И.А. ... М. (И. А-Ш), М.А.Х.,
А.Л.Д., А. --М., Ю.М. **-, /-А.М., Р.К. **- и **М., дадени в хода на
досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5
във вр. с ал.1, т. 4, пр. 1 от НПК и чл. 281, ал. 1,
т. 4, пр. 1 от НПК; писмени - заповед
за задържане на лице № 383 от 20.05.2012 г. на Т.Б.М., протокол за личен обиск
от 20.05.2012 г. на Т.Б.М., протокол за
доброволно предаване от 20.05.2012 г. от Т.Б.М., протокол за обиск от
20.05.2012 г. на Т.Б.М., 4 бр. протоколи
за разпознаване на лица и предмети от 21.05.2012 г. и албум, заповед за задържане
№ 389 от 20.05.2012 г. на З.И.Т., протокол за личен обиск от 20.05.2012 г.
на З.И.Т., заповед за задържане № 391 от
20.05.2012 г. на Ю.М. **-, протокол за
обиск от 20.05.2012 г. на Ю.М. **-, заповед за задържане № 393 от 20.05.2012 г.
на М.А.Х., протокол за обиск от
20.05.2012 г. на М.А.Х., заповед за задържане № 393 от 20.05.2012 г. на **М., протокол за обиск от 20.05.2012 г. на **М., заповед
за задържане № 385 от 20.05.2012 г. на А. --М.,
протокол за обиск от 20.05.2012 г. на А. --М., заповед за задържане № 395
от 20.05.2012 г. на Н.М.Х., протокол за
обиск от 20.05.2012 г. на Н.М.Х., заповед за задържане № 397 от 20.05.2012 г.
на А.Л.Д., протокол за обиск от
20.05.2012 г. на А.Л.Д., протокол за обиск от 20.05.2012 г. на Н.М.Х., заповед за
задържане № 397 от 20.05.2012 г. на Р.К. **-,
протокол за обиск от 20.05.2012 г. на Р.К. **-, заповед за задържане № 401
от 20.05.2012 г. на /-А.М., протокол за
обиск от 20.05.2012 г. на /-А.М., 4 бр. протоколи за разпознаване на лица от
29.05.2012 г. и албум, протокол за оглед на веществени доказателства от
20.06.2012 г. и албум, писмо с изх. № 010-14179 от 10.07.2012 г. от търговска
банка ”Райфайзен банк” ЕАД,
писмо с изх. № 1201/ 0698 от 29.06.2012 г. от търговска банка ”Юробанк и Еф Джи България” АД с приложения, писмо с изх. №
304-2243 от 27.06.2012 г. от търговска банка ”ОББ” АД с приложения, писмо с
изх. № 621/2012 г. от финансова къща ”Кеш Експрес Сървис”
ЕООД с приложения, писмо с изх. № 0028744/ от 26.06.2012 г. от търговска банка ”Алфа
Банк” АД, писмо с изх. № 83488 от 25.06.2012 г. от търговска
банка ”ЦКБ” АД, писмо с изх. № 0403- 0416 от 06.07. 2012 г. от търговска банка ”Алианц България” АД, писмо с изх. № 1 / И - 10039 от 02.07.2012
г. от търговска банка ”Първа инвестиционна банка” АД, писмо с изх. № 12609 от
25.06.2012 г. от търговска банка ”Банка Пиреос” АД,
писмо с изх. №3498 от 27.06. 2012 г. от търговска банка ”Демир Банк” АД, писмо с изх. № 01 – 140 - 33450 от 27.06.2012 г.
от търговска банка ”МКБ Юнион Банк” АД, писмо с
изх. № 24 / 1269 от 28.06. 2012 г. от търговска банка ”Уникредит
Булбанк” АД, писмо с изх. № 06 – 00 – 01 - 1054 от 28.06.2012 г. от търговска
банка ”ДСК” АД, писмо с изх. № С12219 от 14.06.2012 г. от търговско дружество ”БТК”
АД с приложения, писмо с изх. № С12231 от 14.06.2012 г. от търговско дружество
”БТК” АД с приложения, писмо с изх. № 12793 от 11.06.2012 г. от търговско
дружество ”Космо България Мобайл” АД, писмо с изх. № 14446 от 24.07.2012 г. от търговско
дружество ”Мобилтел” ЕАД, определение на СпНС по НОХД
2181/ 2012 г. от 20.12.2012 г., справка за съдимост; веществени - мобилен
апарат марка ”Bleck Berry” c IMEI 355465040793362, мобилен
апарат марка ”Samsung” c IMEI 356538020523451 със СИМ
карта на ”Виваком” със сериен № 89359032200003968825,
мобилен апарат без марка и IMEI
,сребрист на цвят с печат “ti36” със СИМ карта със сериен №
8935901990852759266, мобилен апарат ”Samsung” c IMEI
355722045399250 със СИМ карта ”SIMPlus” със сериен №
1202270624607, мобилен апарат ”Nokia” c IMEI
332025100030267, СИМ карта на ”Виваком” със сериен
№89359032200000141442, СИМ карта на ”SIMPlus” със
сериен №1202150296237, СИМ карта ”Виваком” със сериен
№89359032200008656144.
От така събраните по делото доказателства по
категоричен начин са установени фактите на превеждането през границата на
страната от Република Турция в Република България на група от хора – осем лица,
граждани на Сирия, без разрешение на надлежните органи на властта, като
преведените лица не са били български граждани и превеждането им е било
организирано от група.Безспорно е установено, че след преминаването им на
българска територия Р.А.М., А.М.М., Ю.М., М.А.Х., Н. М. Х., А. Л. Д., Р. К.Х. и К.А. М. са
били настанени от неустановени лица в къща, находяща
се в неустановено населено място и около 16-17 дни по-късно са били преместени,
пак от неустановени лица в процесното бунгало, където
са били задържани от органите на полицията.
В хода на съдебното следствие подс.
М.М. даде обяснения, като отрече да е бил съпричастен
към извършеното деяние, както и да е знаел за превеждането през границата на
страната от Република Турция в Република България на група от хора – осем лица,
граждани на Сирия.Заявява, че не е снабдявал лицата с храна, като в подкрепа на
заявеното посочи, че бил повикан от органите на полицията за изясняване на
станало пътно – транспортно произшествие, след което бил съпоставен за
разпознаване. Съдът, като прецени дадените обяснения от подс.
М.М. с останалите събрани по делото доказателства счете,
че макар и същите обяснения да са останали неподкрепени от други доказателства
относно твърдяните от подсъдимия отношения между него
и служители на МВР, в рамките, на които той е следвало да се яви в сградата на
полицията в гр. Кърджали, то в останалата им част обясненията на подсъдимия за
инкриминираната дата, напълно съответстват на останалите събрани по делото
доказателства. На първо място, от показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели В.Г., Г.К. и показанията
на св.Б.М.-приобщени чрез прочитането им , беше установено, че още при
провеждане на полицейската проверка в парк „Клокотница”, находящ
се в близост до гр. Хасково, разследването е било насочено единствено към свид. Т.М., за която
е имало предварителна информация, че извършва дейност по противозаконно
превеждане на лица през границата на РБ.След установяване на намиращите се на
територията на къмпинга чуждестранни граждани, служителите на полицията са
предприели действия по установяване местонахождението само на свид. Т.М.. На
следващо място, от показанията на свидетелите О.Т. и З.Т. се установи по
последователен и непротиворечив начин, че през посочения инкриминиран период, в
парк
„Клокотница”, са видели единствено Т.М., като
същите не са възприели подс. М.М.
на мястото на инцидента, като и двамата сочат, че даже не го познават. Показанията
на свидетелите О.Т. и З.Т. не се опровергават и от първоначално дадените показания
на свидетелите И.А. ... М., М.А.Х., Ю.М. **- и А.Л.Д., дадени в хода на досъдебното производство от 21.05.2012
г., в които същите сочат, че едно от лицата, което е организирало превеждането
им към територията на Република България е било известно като „М” и по възможно
най - общ начин са описали външни белези на лицето. Същевременно, при
проведеното разпознаване на лица от същата дата, посочените свидетели (И.А. ...
М., М.А.Х., Ю.М. **- и А.Л.Д. ) не са
разпознали подс. М.М. сред
лицата, поставени за разпознаване. Показанията на посочените свидетели И.А. ...
М., М.А.Х., Ю.М. **-, А.Л.Д. не се
опровергават по никакъв начин и от приложените по делото протоколи от извършени
разпознавания от 21.05.2012 г. в хода на досъдебното производство и фотоалбум,
изготвен от направените при разпознаването фотоснимки, показващ общия външен
вид на поставените за разпознаване лица.
Съдът счита
за неизяснено въз основа на какви предварителни данни , респективно по каква
причина подс.М. се е оказал сред поставените за
разпознаване лица на 21.05.2012г.От събраните доказателства към момента на извършване
на това разпознаване липсва , каквото и да било такова, което да е свързано с
личността на подсъдимия.Така или иначе проведените на 21.05.2012г.
разпознавания не са дали резултат, като разпознаващите лица не са посочили ,
нито едно от съпоставените лица.
Съдът особено внимателно анализира и показанията
на свид. Т.М. с оглед предходното й качество на обвиняема в същото производство.Разпоредбата на чл. 118, ал. 1,
т. 1 от НПК
дава възможност обвиняемо лице, спрямо което наказателното производство е било прекратено (
в случая, чрез сключено споразумение по реда на чл.381 от НПК ) да бъде разпитано в качеството на свидетел.
Следвайки принципното положение , че показанията в този случай са едновременно източник на доказателства и средство за защита и съпоставимостта им с
влезлия в сила съдебен акт по отношение на нея, съдът постави под съмнение
заявеното от свид. Т.М.
относно фактите
и обстоятелствата , свързани с начина на извършване на деянието и авторството му. Съдът констатира, че дадените от подсъдимия
обяснения са
в конфликт с показанията на св.Т.М. в несъществено отношение във връзка с
извършеното деяние.На първо място и основно, в показанията си последната отрича
да е извършила деянието изобщо.Сочи , че познава подсъдимия М. , но с името „М*“,
както и , че се е опитала да се свърже с него по поръчение на друго,
неустановено лице „Кязим“ с цел да му предаде някакви хранителни продукти за
банкет, но не е успяла.Тази свидетелка сочи още, че била разбрала след осъждането
й от същото лице „Кязим“, че Р.А.М., А.М.М., Ю.М., М.А.Х.,
Н. М. Х., А. Л. Д., Р. К.Х. и К.А. М. са били 19 дни при М* и последният я е
„предал“.С други думи св.М. сочи, че
познава подс.М., но в конкретния случай не е
комуникирала с него, а от друго-неустановено лице е разбрала, че именно той е
бил със сирийските граждани до преместването им в къмпинга, а подс.М. отрича познанството си със св.М. и участието си в
извършване на деянието.
В показанията на тази свидетелка липсва конкретна информация за съпричастност на подс.М. към превеждането през
границата на страната от Република Турция на група от лица, граждани на Сирия,
без разрешение на надлежните органи на властта и снабдяването на лицата с храна. По делото беше
установено наличие на извършена полицейската проверка, при която са били установени група от
хора – осем лица, граждани на Сирия, които са били преведени през границата на
страната от Република Турция, като същите били настанени в къща (бунгало ) на
територията парк „Клокотница” до гр. Хасково, където са били снабдявани от нея с
храна. В показанията си,
свидетелката Т.М. сочи, че същата единствено следвало да закупи храна, която
трябвало да предаде на подс. М.М.,
която тя познавала като „М*”, но след като не успяла да се свърже с него,
предала храната на свид. З.Т., като същата не е била
съпричастна към извършване на деянието. Направените от свид. Т.М. разкрития не намират подкрепа в приложените
материали по досъдебното
производство, а именно определение на Сециализиран наказателен съд, 7 състав от 20.12.2012 г., с което било одобрено споразумение за
прекратяване на наказателното производство по НОХД 2181 / 2012 г., по силата, на което Т.Б.М. се е признала за виновна в това, че умишлено улеснила
извършването на престъпление по чл.280, ал.2, т.3 и т.5 във вр.
с ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 във вр.
с ал.1 от НК, като за същото й било наложено наказание лишаване от свобода, което установява и съпричасността
на лицето към престъпната дейност. Фактът на намиране на такива лица и задържането на свид. Т.М. по постъпил
сигнал в полицейското управление е станал повод за сключване на процесното споразумение, а и свид. Т.М. не посочи по достатъчно
категоричен начин за причините, поради които се е съгласила и е следвало да закупи и предаде храна на подсъдимия. От
показанията на свидетелите О.Т. и З.Т. се установи, че при инцидентно проведената среща между
лицата, свид. Т.М. е паркирала управлявания
от нея автомобил на инкриминираното място, след което е разговаряла със свид.
О.Т., когото е помолила да занесе храна
на намиращите в бунгалото лица, като същата не била споменала за такава
уговорка с подсъдимото лице. Мястото, на което свидетелите Т.М. и О.Т. са разговаряли помежду си е било
достатъчно публично, при което факта на проведения разговор между лицата и
техните действия са станали достояние за свид. З.Т., който
също възпроизвежда пред съда посочените обстоятелства.
Така дадените показания на свид. Т.М. при съдебното следствие,
съпоставени с факта на извършената проверка от органите на полицията, води до еднозначния извод, че последната е имала за цел наблюдение именно,
св.М..В своите показания свид. Т.М. не посочи конкретни обстоятелства за отношенията си с подсъдимото
лице М.М., стоящи в основата на техен, сочен
от нея
конфликт.Съдът счете за недостоверни
показанията й и в
останалите им части, в които тя твърди, че не е била съпричастна към извършване на деянието. По делото не са събрани други
доказателства, които да подкрепят показанията на свид. Т.М., че закупената и доставена храна е
била предназначена за подсъдимото лице и след приключване на наказателното
производство за нея,
просто е
поискала да разговаря с него. От
показанията на свид. Т.М. не
става ясно защо, ако между нея и подсъдимият не са били установени някакви конкретни отношения, е било
необходимо двамата да се виждат, да закупува хранителни продукти за него и да разговарят помежду си. В
тази връзка, органите на досъдебното производство не са приобщили особено
важната информация за начина
на комуникация между Т.М. и
подсъдимия, която е била необходима за доказване на твърдяната престъпна дейност.
Самите показания на свид. Т.М., дадени пред настоящия съдебен състав са
непоследователни и вътрешнопротиворечиви – не стана ясно защо свидетелката, която слабо познавала подс. М.М., според собствените й думи, е следвало въобще да се
съгласи да разговаря с него, да закупува хранителни продукти и да достави същите с автомобила си,
изчаквайки същото да направи и подсъдимото лице; от една страна св.М. посочи, че познава бегло подс. М.М.
преди
случая, предимно от случаите, когато е идвал в Република Турция, където са били
съседи, а от друга страна твърди, че не са разговаряли помежду си. Твърденията на свид. Т.М., относно осъщественото деяние, не се подкрепят и от разпитаните по делото
свидетели. Съгласно разпоредбата на
чл. 413 НПК влезлите в сила присъди, съответните определения за одобряване на
споразумения, имат обвързваща сила по въпросите извършено ли е деянието,
наказуемо ли е то и виновен ли е деецът. В случая, одобреното споразумение има
задължителна сила относно деянието, виновността и наказуемостта на св.М., но не
и по отношение противоправно поведение на подс.М..Последното следва да се установи по несъмнен и
категоричен начин в рамките на пълноценното съдебно следствие.
Като достоверни, настоящият съдебен състав възприе
и показанията на свид. О.Т., дадени пред настоящия съдебен
състав и в съответните части от досъдебното производство за свид. З.Т., с които се
възпроизвеждат отделни етапи от инкриминирания период, като съдът възприе
изложеното от посочените свидетели като логично, последователно и
непротиворечиво. Свидетелите сочат, че свид. Т.М. е била в горепосочения обект-къмпинг, като същата предала покупки от храна и вода
на свид. О.Т., като е помолила последния
да занесе покупките на хората в конкретно посочено от нея бунгало. След тръгването й, свид. О.Т. е констатирал наличието на
чуждестранни граждани в посоченото от свидетелката бунгало, които свидетелят
възприел, като чужденци и при проведения разговор със свид. З.Т., споделил, че били „танганайци”. И двамата свидетели не са възприели поява на подс. М.М. на инкриминираното
място.
Разгледани по същество, съдът приема показанията
на полицейските служители В.Г., Г.К. и Б.М. за
достоверни, защото са еднопосочни, последователни и логични във всичките си
части – както в основата си по отношение на инкриминираните факти – с
проведеното разследване във връзка с получен сигнал осъществен трафик на хора и
незаконно преминаване и пребиваване на чужди граждани на територията на
страната, така и по отношение на детайлите – проведеното разследване спрямо свид. Т.М. за съпричасността й
към осъщественото деяние. Всички цитирани свидетели са очевидци и са били
участници в полицейската операция. Следователно, те са лицата, които пълноценно
могат да съдействат на съда за изясняване на истината от предмета на доказване.
Не се установява някаква конкретна заинтересованост на полицейските служители
да извращават истината. Описаният механизъм на извършване на престъплението
напълно съответства и на изложеното в показанията на свидетелите О.Т. и З.Т.,
тъй като от една страна показанията им са последователни, обективни, достоверни
и кореспондиращи с тези на свидетелите О.Т. и З.Т., а от друга страна същите,
непосредствено са имали възможност да възприемат и възпроизведат поведението на
свид. Т.М.. На
следващо място, посочените свидетели не са възприели и не са източник на
доказателства за осъществени конкретни действия от страна на подс. М.М., насочени към
наличието на съпричастност от негова страна към извършеното деяние.
В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетелите И.А. ... М. (И. А-Ш),
М.А.Х., А.Л.Д., А. --М., Ю.М. **-, /-А.М., Р.К. **- и **М., дадени в хода на
досъдебното производство на 21.05.2012 г. .От тях се установяват факти и обстоятелства, свързани
с незаконното преминаване на държавната граница и престоя им на територията на РБ,
доколко същите са последователни, непртиворечиви, кореспондиращи
помежду си и на останалия събран по делото доказателствен
материал в посочената част.
Обвинителната теза, че подс.
М.М. е лицето, извършило престъплението, се основава
на показанията на свидетелите А.Л.Д., И.А. ... М., М.А.Х. и Ю.М. **- от 29.05.2012 г., в които лицата са посочили, че лицето „М” е било едно от лицата,
които са взели участие при извършеното разпознаване на 21.05.2012 г..В последствие
на 29.05.2012 г. същите са посочили като извършител снимката на подс. М.Й.М.. Съдът счита, че
така посочените доказателства не установяват по категоричен и несъмнен начин идентичността
на подс.М. и
лицето „М“, за което дават показания свидетелите.Съдът не може да приеме, че
проведеното на досъдебното производство разпознаване от 29.05.2012г. е
извършено при спазването на процесуалните гаранции за обективност на неговите
резултати и е базирано на непосредствените възприятия на разпознаващите лица за
относимите към предмета на доказване обстоятелства. На
показанията на четиримата свидетели от 29.05.2012 г., че посоченият от тях при
разпознаването по снимки подсъдим е лицето „ М“ и, че те са го разпознали по
идентичната външност противостоят на показанията същите свидетели от 21.05.2012 г., в които
същите не сочат конкретни белези от неговата външност, както и не изразяват
категоричност в способността си за евентуално разпознаване на лицето. При тези
обстоятелства, възприятията на посочените свидетели са били ограничени и
недостатъчни, за да бъде съпоставен и разграничен подсъдимия от другите
представени за разпознаване лица. Увереността на свидетелите А.Л.Д., И.А. ... М.,
М.А.Х. и Ю.М. **- от 21.05.2012 г., че
намиращият се сред разпознаваните лица подсъдим М.М.
не е „М“ е била категорична, основана на възпроизведените от тях по
последователен и логичен начин непосредствени възприятия от процесния
период, в който са имали възможност 2 път да разговарят с лицето „М“, поради
което не възникна съмнение, че тези показания са повлияни от някакъв техен
страх или друга зависимост от подсъдимия.
Съдът счита, че така проведеното разпознаване от свидетелите А.Л.Д., И.А. ...
М., М.А.Х. и Ю.М. **- на 29.05.2012 г. е извършено при процесуални нарушения, които
поставят под съмнение достоверността на основното отразено в протокола за
разпознаване изявление, че те са разпознали подс. М.М. като лицето „М“ по идентичните признаци на външността
му, посочени в протокола. По делото беше установено, че на 29.05.2012 г. свидетелите А.Л.Д., И.А. ... М., М.А.Х. и Ю.М. **- не са били призовани за извършване на разпознаване, преди което да
бъдат разпитани по реда на чл.170 от НПК дали може да разпознаят извършителя и
по какви признаци, а са се явили за обикновен разпит, когато пред органите на
досъдебното производство са посочили, че подсъдимият е бил сред лицата, взели
участие при предишното разпознаване, като впоследствие са го посочили по снимка
на полицейските служители като лицето „М“. При така развилите се събития,
извършените по досъдебното производство разпознавания от 29.05.2012 г. са били
компрометирани, на първо място, защото не са преследвали легитимната цел по
чл.169 от НПК, именно в хода на това действие по разследване да се потвърди
идентичността на определено лице, а е целяло по процесуален ред да бъде оформено
вече направено извънпроцесуално изявление на
свидетелите А.Л.Д., И.А. ... М., М.А.Х. и Ю.М. **- за съответствие на
външността на подсъдимия с тази на „М“. На следващо място, разпознаването е
било компрометирано и защото проведения разпит по реда на чл.170 от НПК се е
основавал и на възприятията на свидетелите А.Л.Д., И.А. ... М., М.А.Х. и Ю.М. **- от вече видения при предишното разпознаване подсъдим, при което не
е ясно дали посочените в същия разпит признаци, по които биха могли да
разпознаят извършителя са основани на видяното от тях в Република Турция и в
последствие – до задържането им в Република България, или на видяното в
районното полицейско управление при първоначалното разпознаване от 21.05.2012
г. Извършеното разпознаване на 29.05.2012 г. е компрометирано и тъй като
осъществения визуален контакт между подсъдимия и свидетелите, инициирало
разпознаването, прави последното извършено в нарушение на изискванията на
чл.171, ал.2 от НПК, доколкото резултатът от разпознаването е бил предварително
известен. За настоящият съдебен състав остават неизвестни и обстоятелствата,
каква е причината органът от досъдебното производство при повторно проведеното
разпознаване от 29.05.2012 г. да включи сред разпознаваните лица единствено
подсъдимото лице М.М., което е участвало при
първоначално извършеното такова и защо не е съпоставил и някое от другите лица,
взели участие при първоначалното разпознаване.
При така посочените процесуални нарушения съдът счете, че не следва да
бъдат формирани доказателствени изводи въз основа на
проведеното разпознаване на досъдебното производство от 29.05.2012 г., поради
което липсват годни доказателства и/или доказателствени
средства посредством, които да се заключи, че под.М. е лицето „М“. Освен, че
бяха опровергани от показанията на останалите разпитани по делото свидетели,
сочещи за липса на съпричасност на подсъдимото лице М.М. към извършеното деяние, тези показания на свидетелите А.Л.Д.,
И.А. ... М., М.А.Х. и Ю.М. **- от 29.05.2012 г. са и неубедителни, доколкото при
първоначалния разпит на свидетелите от 21.05.2012 г., същите по колеблив начин
са посочили, че не могат да бъдат сигурни за разпознаването му, а възприятията им
са били ограничени и недостатъчни, за да бъде съпоставен и разграничен
подсъдимия от другите представени за разпознаване лица, а при повторния разпит
от 29.05.2012 г. е последвало тяхно категорично изявление, че едно от
разпознаваните лица ( подс. М.М.
) е „М“.
Така анализираната доказателствена съвкупност обуславя
съмнение, непозволяващо безусловно и категорично възприемане на подсъдимия като
автор на деянието, въз основа само на показанията на свидетелите А.Л.Д., И.А. ...
М., М.А.Х. и Ю.М. **- от 29.05.2012 г. и компрометираното
извършено на досъдебното производство разпознаване от същите от 29.05.2012 г.
С оглед на това и при обсъждане на
събрания доказателствен материал, съдът намира, че
следва да изключи от същия осъществените действия по разследване ”разпознаване
по снимков материал”, обективирано в 4 бр. протоколи
от 29.05.2012 г. В случая са били нарушени процесуалните правила при
осъщественото разпознаване и е факт , че като снимков материал е била включена
фотоснимка на само едно от лицата, взели участие в проведеното разпознаване на
21.05.2012 г., а именно тази на подсъдимия М.М.. Сред
съпоставените лица не е била включена нито една друга снимка на лицата,
присъствали по време на първоначалното разпознаване. На следващо място, протоколите
за извършените от свидетелите разпознавания от 29.05.2012 г., не отразяват
действителните действия и начина на провеждане на посочените действия по
разследване, доколкото на свидетелите са били показани множество чернобели фотоснимки на мъже ( общо 7 броя ), от които само
една е била на мъж с тъмна коса и добре оформена брадичка, тип „катинар” и която
е била на подсъдимото лице. В 5 броя от останалите снимки със съпоставени лица,
посочените лица изобщо не са имали оформена брада, а шестото лице, макар и с
брада, е във видимо по – напреднала възраст от останалите съпоставени лица. В
този смисъл съдът намира, че разследващият орган е подходил тенденциозно с
предоставяне за разпознаване само снимката на едно от присъстващите лица на
първоначално проведеното разпознаване, поради което и самото процесуално
действие е било опорочено и не следва да се обсъжда като достоверен доказателствен материал по делото.
Съдът възприе като годни доказателства приложените по делото заповед за
задържане на лице № 383 от 20.05.2012 г. на Т.Б.М., протокол за личен обиск от
20.05.2012 г. на Т.Б.М., протокол за
доброволно предаване от 20.05.2012 г. от Т.Б.М., протокол за обиск от
20.05.2012 г. на Т.Б.М., 4 бр. протоколи
за разпознаване на лица и предмети от 21.05.2012 г. и албум, заповед за
задържане № 389 от 20.05.2012 г. на З.И.Т., протокол за личен обиск от
20.05.2012 г. на З.И.Т., заповед за
задържане № 391 от 20.05.2012 г. на Ю.М. **-,
протокол за обиск от 20.05.2012 г. на Ю.М. **-, заповед за задържане №
393 от 20.05.2012 г. на М.А.Х., протокол
за обиск от 20.05.2012 г. на М.А.Х., заповед за задържане № 393 от 20.05.2012
г. на **М., протокол за обиск от
20.05.2012 г. на **М., заповед за задържане № 385 от 20.05.2012 г. на А. --М., протокол за обиск от 20.05.2012 г. на А. --М.,
заповед за задържане № 395 от 20.05.2012 г. на Н.М.Х., протокол за обиск от 20.05.2012 г. на Н.М.Х.,
заповед за задържане № 397 от 20.05.2012 г. на А.Л.Д., протокол за обиск от 20.05.2012 г. на А.Л.Д.,
протокол за обиск от 20.05.2012 г. на Н.М.Х., заповед за задържане № 397 от
20.05.2012 г. на Р.К. **-, протокол за
обиск от 20.05.2012 г. на Р.К. **-, заповед за задържане № 401 от 20.05.2012 г.
на /-А.М., протокол за обиск от
20.05.2012 г. на /-А.М., протокол за оглед на веществени доказателства от
20.06.2012 г. и албум, писмо с изх. № 010-14179 от 10.07.2012 г. от търговска
банка ”Райфайзен банк” ЕАД,
писмо с изх. № 1201/ 0698 от 29.06.2012 г. от търговска банка ”Юробанк и Еф Джи България” АД с приложения, писмо с изх. №
304-2243 от 27.06.2012 г. от търговска банка ”ОББ” АД с приложения, писмо с
изх. № 621/2012 г. от финансова къща ”Кеш Експрес Сървис”
ЕООД с приложения, писмо с изх. № 0028744/ от 26.06.2012 г. от търговска банка
”Алфа Банк” АД, писмо с изх. № 83488 от 25.06.2012 г.
от търговска банка ”ЦКБ” АД, писмо с изх. № 0403- 0416 от 06.07. 2012 г. от
търговска банка ”Алианц България” АД, писмо с изх. №
1 / И - 10039 от 02.07.2012 г. от търговска банка ”Първа инвестиционна банка”
АД, писмо с изх. № 12609 от 25.06.2012 г. от търговска банка ”Банка Пиреос” АД, писмо с изх. №3498 от 27.06. 2012 г. от
търговска банка ”Демир Банк” АД, писмо с изх. № 01 –
140 - 33450 от 27.06.2012 г. от търговска банка ”МКБ Юнион Банк” АД, писмо с
изх. № 24 / 1269 от 28.06. 2012 г. от търговска банка ”Уникредит
Булбанк” АД, писмо с изх. № 06 – 00 – 01 - 1054 от 28.06.2012 г. от търговска
банка ”ДСК” АД, писмо с изх. № С12219 от 14.06.2012 г. от търговско дружество
”БТК” АД с приложения, писмо с изх. № С12231 от 14.06.2012 г. от търговско
дружество ”БТК” АД с приложения, писмо с изх. № 12793 от 11.06.2012 г. от
търговско дружество ”Космо България Мобайл” АД, писмо с изх. № 14446 от
24.07.2012 г. от търговско дружество ”Мобилтел” ЕАД, определение на СпНС по НОХД 2181/ 2012 г. от 20.12.2012 г., справка за
съдимост, тъй като са изготвени по предвидения в НПК ред.
Специалните разузнаватени
средства са изготвени съобразно условията и реда, предвиден в НПК и
представляват годни доказателствени средства. Валиден
за събирането и проверката им е бил редът, уреден в действащата към момента
редакция на НПК.От посочените се установява съпричасността
на св.М. към извършване на деянието, като същите са неотносими
към твърдяната дейност, за която е предявено обвинение на подс.М..
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна, че от събраните по делото гласни и
писмени доказателства не се установява подс. М.Й.М. да
е осъществил състава на престъпление по чл.280, ал.2, т.3 и т.5 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.4
във вр. с ал.1 от НК.
Съдът при
формиране на изводите си за съставомерност на нечие
поведение е длъжен да се ръководи от фактическата рамка на обвинителния акт.В
настоящият случай се твърди, че подс.М. е улеснил
НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ да преведе през границата на страната група от хора-осем
лица , граждани на Сирия, без разрешението на надлежните органи на властта,
като настанил преведените лица в къща на територията на РБ и ги снабдявал с
храна , докато последните се укривали. За да е налице помагачество към дадено престъпление, необходимо е дейността
на помагача да предшества или съпътства изпълнителното деяние на
непосредствения извършител.Такава е дейността на помагача и в случаите, когато
окаже помощ след деянието, защото тя е обещана преди престъплението. Деянието и
оказаната помощ са отделени по време, но обещанието предшества деянието и само
по себе си улеснява престъплението на извършителя.Видно от фактическата
обстановка на ОА, прокурорът е приел, че подс.М. е
обещал помощ след деянието по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 5, вр.
ал. 1 от НК, което безспорно е довършено
с факта на влизането на Р.А.М., А.М.М., Ю.М., М.А.Х.,
Н. М. Х., А. Л. Д., Р. К.Х. и К.А. М. през границата на страната от Република
Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Незаконното влизане през границата на страната е завършило в момента на
фактическото им преминаване на територията на Р България.В хода на съдебното
следствие от показанията на свидетелите
– сирийски граждани се установи даването на подобно обещание от лицето „М“ на
посочените лица, но не и на извършителя на самото деяние.За да е налице помагачество в процесната
хипотеза е необходимо да се установи, че подс.М. е дал обещание на извършителя и именно по този
начин да го е улеснил в извършването на престъплението, а в настоящия случай
липсват доказателства за това.
Безспорно е
установено, че в периода 01.05.2012 г. – 19.05.2012 г., в землището на с. Л.,
общ. Е., неустановено по делото лице ( извършител ) е превело през границата на
страната от Република Турция на група от хора – осем лица, граждани на Сирия, а
именно свидетелите Р.А.М., А.М.М., Ю.М., М.А.Х., Н. М.
Х., А. Л. Д., Р. К.Х. и К.А. М., по описания от обвинението начин. За да даде
отговор на въпроса дали подсъдимият е автор на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, съдът обсъди всички доказателства, върху които се гради
приетата за установена от обвинението фактическа обстановка. След извършения
анализ на доказателствените материали поотделно и в тяхната съвкупност, обаче не
достигна до несъмнен извод, че именно подс. М.М. е взел участие в извършването на инкриминираното деяние,
като настанил преведените осем лица в къща на територията на Република България
и снабдявал същите с храна, докато последните се укривали. Посочените лица,
чуждестранни граждани, не са открити при него, нито може да се направи каквато
и да е връзка между тяхното пребиваване на територията на страната и личността
му. Той не е задържан в кратък интервал от време и в близост до мястото на
извършване на престъплението, а няколко часа по - късно извън територията на
гр. Хасково, където в този момент са могли да се намират и други лица,
съответстващи на даденото от свидетелите описание, независимо от това дали са
били регистрирани от органите на МВР или не за такова по вид престъпление. От
друга страна дадените от него обяснения, че не е съпричастен към деянието и се
е намирал с на друго място, изключващо обективно възможността да е взел участие
в осъществяване на деянието през посочения период, се потвърждава от вече
обсъдените гласни и писмени доказателства по делото.
Обвинителната теза спрямо подс.
М.М. се основава единствено на извършеното в
досъдебното производство „повторно разпознаване“ от свидетелите И.А. ... М. (И.
А-Ш), М.А.Х., А.Л.Д., А. --М., Ю.М. **-, /-А.М., Р.К. **- и **М., което обаче
по посочените вече съображения съдът не кредитира и резултатите от което бяха
разколебани от показанията на останалите свидетели. Поради това бе прието, че
заключение относно участие и вина на подсъдимия по вмененото му престъпление е
лишено от фактическа подкрепа, надлежно обективирана
в доказателствата по делото.
Срещу подс. М.М. е повдигнатото обвинение за извършването на престъпление
по чл.280, ал.2, т.3 и т.5 във вр. с ал.1 от НК при
условията на усложнена престъпна дейност. Формата на усложнение се изразява в
съучастието на подсъдимото лице към осъществяване на деянието като помагач по
смисъла на чл.20, ал.4 във вр. с ал.1 от НК, в
съучастието на неизвестен извършител.
Съучастието е задружно умишлено участие на две или
повече лица в осъществяването на едно умишлено престъпление. Обективният принос
на съучастниците може да има различен характер :
осъществяване на самото изпълнение на престъплението ( извършител ), склоняване
другиго към такова изпълнение ( подбудител ) и улесняване на последното
(помагач ). Във всички случаи, съучастникът отговаря не за чужда престъпна
дейност, а за това, че той лично, със собственият си принос, обективно и
виновно е допринесъл за осъществяването на дадено престъпление. От друга
страна, този принос не е някакво своеобразно „самостоятелно престъпление”, а е
елемент от комплексна дейност, която, като съчетава прояви на няколко лица,
довежда в своята цялост до осъществяване на определено престъпление. Тоест,
между отделните действия на съучастниците съществува
връзка, която именно им придава характер на части от сложното цяло на общопрестъпна дейност. Тази връзка между отделните действия
на съучастниците съществува и в обективно, и в
субективно отношение. За да бъде осъществено едно деяние при условията на
съучастие е необходимо всеки един от извършителите на деянието, обективно да е
допринесъл за осъществяване на престъплението. Субективната връзка се изразява
в наличност на общ умисъл за лицата за задружно осъществяване на определено
престъпление. Поради това, съучастието винаги предполага съзнание за всеки един
от участниците за осъществяване на определено престъпление. Съучастниците,
които не са взели участие в самото осъществяване на деянието отговарят за
престъплението, за чието извършване са допринесли, но изпълнението осъществяват
не те, а друг техен съучастник - извършителят.
За да бъде ангажирана отговорността на подс. М.М., който съгласно
обстоятелствената част на обвинителния акт не е взел участие за самото
осъществяване на деянието, е необходимо да е налице причинна връзка между
извършените от него действия и съставомерния престъпен резултат. Съучастниците
помагачи и подбудители на общо основание могат да отговарят самостоятелно,
макар да са пряко и непосредствено свързани с това дали деянието е извършено от
неговия извършител.
Изложеното по-горе наложи обсъждане и на въпроса
за наличието на друг състав на престъпление , а именно , това по чл. 294 от НК.Личното укривателство предполага първично престъпление и то от всякакъв вид,
извършено от лице, различно от субекта на
престъпния състав по чл. 294 НК.
Последният
няма никакво участие в първичното престъпление, включително и като помагач. Престъплението по чл. 280
НК е умишлено допринасяне друго лице да
извърши деяние, като това друго
деяние не следва непременно да бъде престъпление.
Достатъчно
е то - последното, само от обективна
страна да осъществява признаците на престъпния състав
по чл. 279 от НК.В настоящия случай сирийските граждани –
свидетели по делото са осъществили от обективна и субективна страна
престъпление по чл. 279 от НК , респективно последващото
им укриване от неустановено лице осъществява признаците на престъпление по чл.
294 от НК.В тази връзка е необходимо да се спомене, че ако и свидетелите да са
извършили престъпление по посочения текст, то деянието
на превелия ги пак ще
се квалифицира по чл. 280 НК, а не като дейност
по подпомагане на престъпление по чл. 279 НК, защото
самата дейност по превеждането осъществява самостоятелен
престъпен състав. /Решение № 1080 от 16.02.2006 г. на ВКС по н. д. № 198/2005 г., I н. о./.
От анализа на доказателствения
материал не се установи по категоричен начин идентичност между лицето „М“ и подс.М.,а даже и да се приеме, че се касае за едно и също
лице по делото не се съдържат доказателства, че именно той е извършил действия
по лично укриване на сирийските граждани.Не е установено населеното място и
къщата, в която са били настанени сирийските граждани, респективно,чия
собственост е тя или кой я ползва, както не са установени и лицата, които са
снабдявали свидетелите с храна.
Предвид недоказаността на участието на подс.М. в осъществяване на престъпния състав на
повдигнатото обвинение и липсата на фактически основания за осъждането му за
друго престъпление, следва да бъдат приложени
последиците, визирани в чл.304 от НПК. Недопустимо е постановяването на
осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен начин, когато не
са изяснени напълно обстоятелствата, касаещи същото обвинение. Само когато
всички факти, включени в причинно - следствения процес на престъпното деяние и
неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично, съдът може да
постанови съответна осъдителна присъда. Последната не може да почива на
предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно
осъществяването на обективните и субективните признаци от състава на
престъплението. Съдът признава подсъдимия за виновен само и единствено когато
обвинението е доказано по несъмнен начин /чл.303 от НПК/, което е гаранция за
реализиране правата на обвиняемия, респ. подсъдимия в наказателния процес,
произтичащи от презумпцията за невиновност, установена в от НПК.
По изложените от фактическа и правна страна съображения, съдът постанови присъдата
си.
Съобщение за изготвени мотиви да се изпрати на подс.М. и неговия защитник – адв.Б. и СпП. На последната да се
УКАЖЕ , че изготвеният и депозиран
протест не отговаря на изискванията
на чл.320, ал. 1 от НПК/липсва посочване
на неизяснените обстоятелства
и доказателствата, които следва да се проверят и съберат
от въззивната инстанция/ и да бъде
поканен, съответния
прокурор на основание чл. 323, ал. 1, т. 1 от НПК да
отстрани пропуските си 7 дневен
срок, като се разясни, че при неизпълнение на поканата в срок, протестът ще бъде върнат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: