Р Е Ш
Е Н И Е №………………………
24. ХІ. 2015 година,
Велинград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД . . . . . състав
на двадесети октомври през
две хиляди и петнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАНЯ
ТОТОЛАКОВА
СЕКРЕТАР: Д.Т.
като разгледа докладваното от
съдията Ваня Тотолакова
гражданско дело №912 по описа
на съда за 2014 година, съобрази, че:
Производството по делото е образувано по иск за поправяне
на вреди, виновно причинени в следствие на непозволено увреждане с правно
основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, разгледан по реда на
Общия исков процес, уреден в част ІІ на Гражданския процесуален кодекс.
В исковата си молба ищцата И.Е.К. ЕГН**********,***, Ракитовска
община, на ***, твърди против Х.В.С. ЕГН**********,***,
Ракитовска община, на ул. **********, че с присъда,
постановена на 17. ІІІ. 2014 година по НОХД №3 по описа на Велинградския
районен съд за 2014 година под №15, ответникът е бил признат за виновен в
извършено деяние по чл. 206, ал. 1 Наказателния кодекс: в това, че през месец
април 2013 година в с. Дорково, Ракитовска община, противозаконно е присвоил
чужда движима вещ – златен синджир и колие с общо тегло 19.30 грама,
четиринадесет каратово злато на стойност
1 293.00 лева, която владеел, собственост на И.Е.К. ЕГН**********,***,
Ракитовска община, на ***. След приложение на
чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 54 от същия
кодекс ответникът Х.В.С. ЕГН**********,***, Ракитовска община, на ул. **********,
е осъден да изтърпи наказание „лишаване от свобода” за
срок от шест месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от Наказателния кодекс изпълнението
на наложеното наказание е отложено за срок от три години, считано от влизането
на присъдата в сила. Ищцата поддържа, че в наказателното производство не е да
предявила гражданския си иск против ответника за причинените й имуществени вреди
– стойността на присвоената движима вещ, което обосновало правния й интерес от
иска.
Иска съдът да осъди ответникът да й
заплати сумата от 1 293.00 лева за
претърпените имуществени вреди от горното престъпление. В проведено на 20. Х.
2015 година открито съдебно заседание е направено искане за изменение на
размера на иска – сумата да бъде намалена с 200.00 лева, вече заплатени от
ответника. Искането за изменение на размера на иска по реда на чл. 214 от
Гражданския процесуален кодекс е уважено от съда.
Ответникът не оспорва иска нито с
представения отговор, нито в открито съдебно заседание. Същият е заплатил
доброволно част от търсената с иска сума – 200.00 лева.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение прие за установена следната фактическа
обстановка:
с присъда, постановена на 17. ІІІ.
2014 година по НОХД №3 по описа на Велинградския районен съд за 2014 година под
№15, ответникът е бил признат за виновен в извършено деяние по чл. 206, ал. 1
Наказателния кодекс: в това, че през месец април 2013 година в с. Дорково,
Ракитовска община, противозаконно е присвоил чужда движима вещ – златен синджир
и колие с общо тегло 19.30 грама, четиринадесет каратово
злато на стойност 1 293.00 лева, която владеел, собственост на И.Е.К. ЕГН**********,***,
Ракитовска община, на ***. След приложение на чл. 58а, ал. 4 във
връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 54 от същия кодекс ответникът Х.В.С. ЕГН**********,***,
Ракитовска община, на ул. **********, е осъден да изтърпи наказание „лишаване
от свобода” за срок от шест месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от Наказателния
кодекс изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от три години,
считано от влизането на присъдата в сила.
Видно от самата присъда, присвоената
вещ е на стойност от 1 293.00 лева, от които 200.00 лева ответникът вече е
заплатил.
Горните обстоятелства не се оспорват от ответника.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира предявеният иск за обезщетение за причинени в
следствие на извършеното от ответника престъпление имуществени вреди е основателен
до размера от 1 093.00 лева след изменение на иска по следните
съображения:
За да е налице деликатната отговорност, е необходимо
деяние (действие или бездействие), което да е противоправно, да е извършено
виновно, да причинява вреда другиму, както и да има причинна връзка между
извършеното деяние и претърпените вреди. Противоправността означава, че деецът
с действие или бездействие засяга чужди субективни права, а причинната връзка е
необходимо закономерно следствие, на конкретното деяние с вредоносен резултат.
Установи се, че по силата на присъда,
постановена по НОХД №3 по описа на Велинградския районен съд за 2014 година е
установена вината на ответника за извършеното престъпление грабеж по чл. 206,
ал. 1 от Наказателния кодекс. Присъдата по наказателното дело е задължителна и
за настоящия съд, в смисъл, че установява вината
на ответника за извършеното деяние,
като елемент от фактическия състав на чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите, с оглед на разпоредбата на единствената алинея на чл. 300 от
Гражданския процесуален кодекс. Съгласно категоричната съдебна практика, ако
подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с налагане на
административно наказание, актовете на наказателния съд съгласно чл. 413
Наказателно-процесуалния кодекс и чл. 300 от Гражданския процесуален кодекс са
задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от
деликта. Според чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс Влезлите в
сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите
извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Според чл. 300 от Гражданския процесуален кодекс влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Ето защо съдът приема за установено, че деянието
е извършено от ответника и вината му за извършеното престъпление, при което безспорна е причинената имотна вреда на ищцата, равняваща
се на стойността на присвоената вещ. Тази стойност е също посочена в присъдата.
Налице и причинната връзка между тях, видно от събраните по делото
доказателства. С оглед на това съдът намира, че са налице предпоставките на
непозволеното увреждане, а именно: противоправен резултат, причинен от
неправомерното и виновно поведение на ответника и нанесени вреди на ищеца,
които възлизат на сумата от 1 093.00 лева след изменението на иска.
Следва ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца и законната лихва върху сумата, представляваща имуществени
вреди, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на исковата
сума на основание разпоредбата на чл. 86 във връзка с чл. 84, ал. 3 от Закона
за задълженията и договорите.
Ответникът следва да заплати направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение и деловодни разноски от ищеца, съобразно
с уважената част от иска по силата на чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс – 400.00 лева за адвокатско възнаграждение. Според чл. 78, ал. 6 от
Гражданския процесуален кодекс, когато делото е решено в полза на лице, освободено от
държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да
заплати всички дължащи се такси и разноски, като съответните суми се присъждат
в полза на съда. Ищцата е освободена от държавна такса или от разноски по
производството по силата на чл. 83, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален
кодекс и делото е решено в нейна полза. Поради горното съдът намира, че следва
да осъди ответника да заплати на Велинградския районен съд такса в размер на
50.00 лева по иска за имуществени вреди.
Водим от изложеното и на основание
чл. 45, ал. 1 и чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Х.В.С. ЕГН**********,***, Ракитовска община, на ул. **********,
да заплати на И.Е.К. ЕГН**********,***,
Ракитовска община, на ***, сумата от 1 093.00 лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди от престъпление по чл. 206, ал. 1 от
Наказателния кодекс, извършено през месец април 2013 година, за което след
приложение на чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл.
54 от същия кодекс Х.В.С. ЕГН**********,***, Ракитовска община, на ул. **********,
е осъден да изтърпи наказание „лишаване от свобода” за
срок от шест месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от Наказателния кодекс изпълнението
на наложеното наказание е отложено за срок от три години, считано от влизането на
присъдата в сила, с присъда, постановена на 17. ІІІ. 2014 година по НОХД №3 по
описа на Велинградския районен съд за 2014 година под №15, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от месец април 2013 година до окончателното
изплащане, както и 400.00 лева разноски.
ОСЪЖДА Х.В.С. ЕГН**********,***, Ракитовска община, на ул. **********, да заплати на Велинградския районен съд държавна такса в размер на 50.00
лева.
На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс
решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена
“Въззивно обжалване”, пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: