Р Е Ш Е Н И Е
№
261590
гр. Варна, 12.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на дванадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при
секретаря Х.И., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 3478
по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от Р.Д.А., с ЕГН **********, В.А.А., с ЕГН **********
и Е.Д.В., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника им адв.С.С.С. ***, с която е
предявен положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищците Р.Д.А. и Е.Д.А.
са собственици на недвижим имот – 223 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор № *** по действащата кадастрална карта на район „***“ на гр.***,
одобрена със заповед № ***г. на изп. директор на АГКК, при граници на целия
имот: имоти с ид.№№ *** на основание наследствено правоприемство от техния баща
Д.В.В., закупил имота с нотариален акт № ***г., а в условията на евентуалност
тримата ищци са собственици на основание осъществено от тях давностно владение
върху имота в периода от 1967г. до 2020г., като е направено искане на основание
чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен Акт за частна общинска собственост № ***г.
Ищците основават исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот, даден в замяна с № ***г. на нотариус при Варненски народен съд се установявало, че И.Ж.Р. е придобил в замяна правото на собственост върху *** от един декар, находящо се в с.***, местност „***“, при граници: С.Р., К.Ц. и ДЗС „***“, даденото му от ТПС Комисия в замяна срещу включеното в блока на ТКЗС „***“ – *** негово собствено лозе от един декар в м. „***“ същото землище, при граници: Ст. С., Г.М. и път, като стойността на взетия и дадения имот поотделно възлиза на сумата от 70 /седемдесет/ лева. При съставяне на този констативен нотариален акт, молителят представил на нотариуса влезлият в законна сила протокол на ТПС Комисия от 31.03.1960г.
Съгласно нотариален акт за собственост на придобит имот по Закона за реда на прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти с №***г. на нотариус при Варненски народен съд, И.Ж.Р. продал на Д.В.В. едно *** от един декар, находящо се в землището на село ***, *** в м. „***“, при граници: от двете страни ДЗС „***“, Р.К. и К.Ц. за сумата от 370 /триста и седемдесет/ лева. Актът бил съставен на основание писмо с №*** г. на ГНС отдел „Селско стопанство“.
Към момента на продажбата Д.В.В. не бил в граждански брак, а сключил такъв на 20.04.1969г. с О.А.В., прекратен с нейната смърт на 06.11.1993г.
На 17.10.1994г. Д.В.В. починал и оставил за свои наследници дъщерите си Р.Д.А. и Е.Д.В., като всяка от тях притежавала по ½ ид.ч. от имота.
По Комбинирания план на местност „***г“ /„***“/, землище ***, община ***, одобрен през 1996 г., имотът представлявал ПИ №*** и включвал части от стари имоти №*** по предходния КП от 1959 г.
По ПНИ на с.о. „***г“, одобрен със заповед №***г. и заповед №*** г. на Областния управител на област ***, процесният имот представлявал ПИ *** с площ от 1224,01 кв.м., записан на Д.В.В.
ПНИ бил интегриран в кадастралната карта на район ***, гр.***, одобрена със заповед № ***г. на изп. директор на АГКК.
Първоначално в КК процесният имот, представляващ ПИ с идентификатор № *** бил с площ от 1224 кв.м., а в последствие с промяна на използваната от АГКК координатна система, площта била променена на 1222 кв.м.
С оглед това, че за разликата над 1000 кв.м. до площта от 1224 кв.м. по ПНИ, интегриран в КК, ищците не притежавали документ за собственост, те подали искане от 15.05.2012г. до община ***, за заверка на молба декларация за обстоятелствена проверка за 224 кв.м. от ПИ с идентификатор № ***. Въз основа на това искане, ищците били уведомени, че в ответната община, дирекция „ОСИСД“ била открита процедура по съставяне на АЧОС за 223 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор ***. Практиката на ответната община била при подаване на заявление за заверка на молба декларация за обстоятелствена проверка, респективно да се даде информация дали съществува акт за общинска собственост за даден имот, веднага да се проведе процедура и да се състави такъв акт, дори той да не е съществувал към момента на заявлението.
На ***г. бил съставен АЧОС с № *** на основание чл.2, ал.1, т.7 ЗОС за площ от 223 кв.м. от ПИ с ид.№ *** по КККР на район ***, гр.***, одобрена със заповед № ***г. на изп. директор на АГКК.
След съставянето на АЧОС, кадастралния регистър за ПИ с ид.№ *** бил променен и в него като собственик на 223 кв.м. от имота била записана ответната община, а 1000 кв.м. били записани на Д.В.В..
Ищците твърдят, че са собственици на целия процесен имот, като разминаването в площите, описани в нотариалния акт от 1967 г., с действителната площ на имота се дължала на неправилно измерване.
Ноторно известно било обстоятелството че към онзи момент в нотариалните актове автоматично се е пренасяла площта, посочена в нотариалния акт на продавача. В почти всички случаи площта по документ се е разминавала с тази по план, доколкото нямало възможност същата да бъде правилно измерена. Това обстоятелство се дължало първоначално на липсата на планове, а в последствие дори и при наличие на планове на хартиен носител не било възможно точното измерване на площите. След въвеждането на специален компютърен софтуер имало възможност плановете на хартиен носител да бъдат сканирани и площта на даден имот да бъде изчислена сравнително точно. След приемането на първия цифров план, който е ПНИ от 2002г., е можело с абсолютна точност да се определи площта на даден имот.
По този начин грешно записаната площ на даден имот в първоначалния му нотариален акт се е пренасяла грешно при всички прехвърляния във времето, като едва при влизането в сила на цифров план, какъвто е ПНИ, интегриран в действащата КК се е установявало това разминаване.
Това обстоятелство не било причина да се счита, че разликата в площта не е собственост на собственика на имота по нотариален акт, доколкото един имот не се индивидуализирал по неговата площ, а по неговите граници, като се имало предвид местоположението на графичните граници по плановете и материализираните на място огради.
Д.В.В. придобил конкретен имот, който имот бил отразен по плановете с определено графична форма, и грешното описване на площта на този имот в нотариалния акт, не било основание да се смята, че той не е бил собственик на цялата площ, още по малко да се смята, че Община *** е негов съсобственик.
Ищците поддържат, че са придобили целия имот по наследство, като в условия на евентуалност твърдят, че са придобили 223 кв.м. от него по давност.
Със съставяният АЧОС и промяната на кадастралния регистър, ответникът оспорвал правото на собственост на ищците и за тях бил налице правен интерес от предявяване на положителен установителен иск, след евентуалното уважаване на който да инициират последващо изменение на КККР на гр.Варна, изразяващо се в заличаване на Община *** от кадастралния регистър.
Твърдят още, че не са променяни материализираните на място огради на имот № *** по комбинирания план от 1996г., като към момента на предявяване на иска местоположението им било същото, каквото било през 1967г., от когато имота бил закупен и се владеел първоначално от наследодателя на ищците и след неговата смърт от самите тях.
Целият ПИ с ид.№ *** по КККР на гр.***, включително и площта от 223 кв.м. ид.ч., за които бил съставен АЧОС, се владяла от ищците непрекъснато и необезпокоявано, поради което и на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност придобили собствеността върху тази площ. Периодът на владение бил от 1994г. – смъртта на техния наследодател до предявяване на иска през 2020г., присъединявайки и владението на техния наследодател от 1967г. до смъртта му. Периодът, през който ищците твърдят да са упражнявали фактическо владени върху процесния имот бил от 1967г. до 2020г. През този период Р.Д.А. сключила граждански брак с В.А.А. на 05.10.1991г. и след тази дата до 2020г. фактическата власт върху имота той също упражнявал фактическа власт върху имота и следвало да участва в производството като ищец. Е.Д.В. сключила граждански брак на 10.05.2002г. с Й.Р.С., койот бил прекратен с развод на 18.04.2003г. с решение по гр.д.№ 23/2003г. по описа на ВРС. По отношение на Й.С. не бил налице никой от изискуемите срокове по чл.79 ЗС, поради което и той не следвало да участва в производството.
Не бил налице факт, който да е довел до прекъсване на давността, респ. да има значение за началния момент, от който давността е започнала да тече. Не била налице и забрана за придобиване на процесната част от имота, доколкото същият не бил общинска собственост. Процесният имот попадал в три стари имота, които били заявени за възстановяване от техните бивши собственици и не можело да се приеме, че не е заявен, респ. не е възстановен и е станал общинска собственост.
Ищците молят за уважаване на предявения иск, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковата претенция като формално допустима, но неоснователна.
Поддържа, че при решаване на спора трябва да се акцентира на приложението на приложението на чл.18.ал.З ППЗСПЗЗ и валидността на замяната по ЗТПС.
При първоначалната редакция на реституционния закон, до влизане в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ /обн. ДВ, бр. 98/1997 г./ не са подлежали на възстановяване имотите, които в периода след тяхното отнемане са били валидно придобити от трети лица. С посочения ЗИД на ЗСПЗЗ е разширен кръга на земеделските земи, подлежащи на възстановяване по този закон, като с новата ал. 13 на чл. 10 в тази категория са включени и земеделските земи, притежавани от собствениците им преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, които са били продадени или предоставени на трети лица от тези организации или от други държавни или общински органи, с изключение на изрично посочените в закона случаи.
Съобразно разпоредбите на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ и чл. 18з. ал. 3 ППЗСПЗЗ. имоти, предоставени в замяна на трети лица, се връщат на собствениците, от които са били отнети. Не се запазват върху тях правата на последващите приобретатели. От това правило законодателят е предвидил изрично няколко изключения. Замяната запазва действието си, ако: - замененият имот е застроен; - има последващи разпореждания със заменения имот.
С изменението на чл. 18з. ал.3 ППЗСПЗЗ (Изм - ДВ, бр. 122 от 19.12. 1997 г.) за първи път е предвидено, че когато е извършена замяна по реда на отменения ЗТПС, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната, освен ако не са извършени разпоредителни действия, или имота не е застроен.
Нормата на чл. 10, ал.13 от ЗСПЗЗ предвижда прилагането на изключения, изрично предвидени в закона, а това по чл. 18з. ал.З от ППЗСПЗЗ е едно от тях.
В практиката на ВКС нямало противоречие по приложението на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ. С редица решения безпротиворечиво било прието, че единственото условие за запазване собствеността от лицата, получили имот по замяна от ТП комисия в първата хипотеза на чл. 18з, ал.3, изр.2 ППЗСПЗЗ било той да е застроен, без да е необходимо застрояването да е законно - решение № 84 от 11.07.2011г. по гр.д.№ 1767/2009Г. на ВКС, I г.о. решение № 1319/2008г. по гр.д.№ 5522/2007г. на ВКС, IV г.о. С оглед на изложеното следвало да се приеме, че за възстановяването на собствеността върху включени в регулация земеделски земи, впоследствие заменени по ЗТПС и застроени преди влизане в сила на ЗСПЗЗ е приложима нормата на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ във връзка с чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ, а не тази на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, предвиждаща законност на застрояването като предпоставка за запазване правата на третите лица и изключваща правото на възстановяване на собствеността на предишните собственици на застроения имот.
Ответникът заявява, че протокола на ТПС Комисия от ***г. не се съхранява в Архив на Община ***, като в тази връзка прилага в заверен за вярност вид писмо, per. № ***г., подписано от Директор на дирекция „АЧРАУ“ при Община ***, изпратено до дирекция „ПНО“, във връзка с исковата претенция.
На следващо място, във връзка с гр. дело № 18684/2019г. по описа на ВРС, ГО, 42 състав, по което Община *** е ответник /идентичен казус/, от дирекция „ПНО“ при Община *** било направено запитване до Дирекция „Регионален държавен архив“ - Варна, относно Протокол от ***г. на ТПС Комисия - ***, като в отговор на същото от въпросната институция било получено писмо, per. № ***г., подписано Началник на отдел „Държавен архив“-*** и съдържащо уведомление, че в Държавен архив-*** се съхраняват два протокола на ТПС Комисия-***, комплектувани при постъпването документи на ф. 528 - Обединено ТКЗС „***" - ***, съответно: Протокол на ТПС-комисия *** от ***г. Протокол на ТПС комисия-*** от ***г.
Дори при приемане за безспорно, че коментираната замяна е произвела действие, именно с оглед доказателствената тежест на ищеца при предявен положителен установителен иск за собственост, същия трябвало по пътя на пълното и главно доказване да установи идентичност на имота, предмет на нот. акт № ***г., съответно имота предмет на нот. акт № ***г.; с новообразувания с ПНИ на СО. „***“ КР ***, землище кв. ***, община ***, идентичен с имота, ситуиран по КККР на гр. ***, административен район ***; с имота актуван с АЧОС № ***г. и с процесния такъв, като набляга на претендираните/процесните/ 223 кв.м. ид. части от ПИ *** по КККР на гр. ***, целия с площ 1223 кв.м.
Друг съществен момент бил обвързан от факта, че процесния имот - ПИ с идентификатор *** по КККР, административен район ***, местност „***“, съответно претендираните 223 кв.м. ид.ч. от него, който е идентичен на НПИ № *** по ПНИ на с.о. „*** КР ***, попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за която има одобрен с нарочна заповед на Областен управител на област с административен център *** план на новообразуваните имоти/ПНИ/. Местност „***" е селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
За териториите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ важат в пълна степен императивните правила и норми на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
За доказване правото собственост на Община *** с отговора на исковата молба е представен в заверен за вярност вид и по опис преписката по съставяне на Акт за частна общинска собственост № ***г.. с който като общинска собственост, на основание чл. 2, ал. 1 т. 7 от ЗОС е актуван имотът, предмет на исковата претенция. В АЧОС № ***г., в графа 7 - „Съсобственици“ били вписани имената на Д.В.В., за 1000/1223 кв.м. ид. части, съгласно с нот. акт № ***г., т.е признати били правата на съсобственика - наследодател на настоящите ищци само и единствено досежно придобитите от него 1000 кв.м., по силата на конкретния нотариален акт.
Ответникът излага, че актът за общинска собственост не е индивидуален административен акт, не подлежи на обжалване по административен ред и няма конститутивно действие. Съставянето му не създава права и задължения, а само ги констатира и защитата срещу съдържащите се в него неверни констатации е по реда на чл.64, ал.1 и ал.2 от Закона за общинската собственост, а не чрез задължаване на общинския орган да отмени акта. Ясни и ненуждаещи се от тълкуване са нормите на чл.64, ал.1 и ал.2 от Закона за общинската собственост. Съществува само един способ за съдебна защита на лицата, чиито права са засегнати от акта за общинска собственост. При неправилно съставен акт за общинска собственост, чиито констатации накърняват права на други лица, спорът се разрешава по исков ред посредством предявяване на иск за собственост. Не съществува самостоятелен иск за отмяна на акта за общинска собственост, поради което съдът не е длъжен да постанови в диспозитива на решението си отмяна на този акт. След постановяване на положително за ищеца решение по иска за собственост неправилно актуваният имот следвало да бъде отписан от актовите книги със заповед на кмета на ответната община съгласно чл.64 от Закона за общинската собственост. Доколкото това производство се развивало след разрешаването на спора за материално право, то предявеното искане за отмяна на акта за общинска собственост в общия исков процес се явявало процесуално недопустимо. Сочи съдебна практика в този смисъл - определение № 15 от 16.03.2012 г. по ч. гр. д. № 335/2011 г., ГК, I ГО на ВКС; определение № 99 от 04.02.2013Г. по ч.гр.д. № 59/2013г. на ВКС, ГК, III ГО.
Процесният имот попадал в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и в границите на м. „***“ КР ***, землище кв. ***, община ***, област ***, -такова по § 4, ал. 2 от по силата на нарочна заповед на Областен управител на област с административен център Варна план на новообразуваните имоти/ПНИ/. Съгласно предвижданията на ПНИ, новообразуван поземлен имот/НПИ/ № *** бил индивидуализиран с площ 1224,01 кв.м. и записан на Д.В.В., с посочен документ за собственост - нот. акт № ***г.
Ответникът поддържа, че ПНИ, в частта на имота е приет в съществено закононарушение, тъй като не отразявал действителните права на собственост на вписания собственик, притежаващ само и единствено 1000 кв.м. Имотът бил идентичен на ПИ *** по КП към ПКП, записан на Д.В.В., без посочен документ за собственост, НПИ № *** бил идентичен на ч. ***, ч. *** и ч. ***/стари имотни граници/, съгласно Помощния КП към ПНИ. По Помощния КП към ПНИ имот № *** /стари имотни граници/ бил записан на Неидентифициран собственик; имот № *** /стари имотни граници/ бил записан на И.В.Т., съгласно заявление по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ подадено в ПК-*** с вх. № ***г.; а имот № *** /стари имотни граници/ записан на В.И.Т., съгласно заявление по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ с вх. № ***г.
С Решение № ***г. ПК-*** по преписка, образувана по заявление вх. № ***г. признала правото на собственост на наследниците на В.И.Т. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на няколко имота, като в т. 1 от решението е посочена нива от 14.316 дка, пета категория, находяща се в терен по параграф 4 на *** местността ***, при граници: По плана на стари имотни граници на м. „***"/"***", М 1:1000, 1997г. имотът обхваща три имота или части от тях, един от които е имот 957. От комбинирания план на същата местност възстановения имот № *** обхваща няколко имота или части от тях, един от които е имот № ***.
С Решение № ***г. ПК-Варна по преписка, образувана по заявление вх. № ***г. признала правото на собственост на наследниците на И.В.Т. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на няколко имота, като в т. 1 от решението е посочена нива от 0.859 дка, пета категория, находяща се в терен по параграф 4 на *** местността ***, при граници: По плана на стари имотни граници на "***"/***" имотът представлява част от имот № ***. От комбинирания план на същата местност, М 1:1000, 1997г. възстановения имота представлява № ***, заявен с пореден номер *** от заявлението и установен с нот. акт № ***г.
В тази връзка трябвало да бъде наблегнато на повеленото в специалния ЗСПЗЗ -арг. чл. 10, ал. 1 - „Възстановяват се правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации."
А съгласно следващата разпоредба - чл. 11. ал. 1, „Лицата по чл. 10 подават заявление за възстановяване правата си върху земеделските земи в седемнадесетмесечен срок от влизане на закона в сила.";
Съгласно Таблицата за разпределение на кадастралните единици от стария план между ползвателите по новия план, за имот № ***/стари имотни граници/ бил записан К.Т.; за имот № ***/стари имотни граници/ е записан А.К.; за имот № ***/стари имотни граници/ е записан В.И.Т.
Съгласно Таблицата за изчисляване на дължимото обезщетение на бившите собственици с обект м. „***" КР ***/която е един от съставните елементи на ПНИ, ведно с ПКП/, новообразуван ПИ № ***, с площ 1224,01 кв.м., записан на Д.В.В., попада в стар имот *** с площ 1509,57 кв.м., записан на И.В.Т., с вх. № на заявление ***, като 29.78 кв.м. от новообразувания поземлен имот попадат в стария имот; НПИ № ***, с площ 1224,01 кв.м., записан на Д.В.В., попада в стар имот *** с площ 2098,47 кв.м., записан на В.И.Т., с вх. № на заявление ***, като 17.27 кв.м. от новообразувания поземлен имот попадат в стария имот; НПИ № ***, с площ 1224,01 кв.м., записан на Д.В.В., попада в стар имот *** с площ 1965,89 кв.м., записан на неидентифициран собственик, с вх. № на заявление ***, като 1173,01 кв.м. от новообразувания поземлен имот попадат в стария имот;
По одобрен с решение № ***г. на ОбС - *** и влязъл в сила ПУП/Подробен устройствен план/ - ПУР/План за улична регулация на с.о. „***", 271 кв.м. от имота попадат в уличната регулация и ПУП е отразен в КК. ПУП-ПУР бил план по чл.16, ал.7 ЗУТ /действаща законова редакция към момента на одобряването му, а понастоящем чл.16а ЗУТ/ и имал пряко отчуждително действие.
Моли за възможност да развие подробни доводи в тази насока не по-късно от първото по делото заседание.
По силата на решение № ***г. на Общински съвет - *** били одобрени околовръстните полигони и създадени нови селищни образувания - общо 25 на брой, в това число и на м. „***“. Решението на ОбС - Варна било обнародвано в ДВ, бр. 59/21.07.2000г. След влизането му в сила, територията загубила земеделския си характер и станала урбанизирана. Именно на това основание процесния имот не съставлявал земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ - чисто земеделска такава - мери, пасища, ливади и др. Територията на м. „Боровец-юг“ била включена в територия по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ, за която имало одобрен и влязъл в сила ПНИ и попадала в строителните граници на града.
От момента на влизане в сила на решението на ОбС - Варна, респективно на създаването на селищно образувание м. „***“, земята загубила земеделския си характер, съответно същата не съставлява земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, респективно не била налице хипотезата на визираната правна норма.
Процесната територия, в която попада ПИ № *** с площ 1223 кв.м.,респективно процесиите 223 кв.м. ид.ч. от него, съставлява земеделска земя по смисъла на чл. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ.
Ответната община претендира, че е придобила право на собственост върху процесния имот по силата на специалния ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ - съобразно чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост.
Налице била идентичност между имота, визиран в конкретния АЧОС, индивидуализиран по КККР на гр. *** с новообразувания поземлен имот с плана на новообразуваните имоти на м. „***“, землище кв. ***, община ***, новообразуван с площ 1224,01 кв.м., включително по отношение на претендираните 223 кв.м. ид.части.
Този акт имал вътрешнослужебен характер и нямал правопораждащо действие, както и е без значение към кой момент ще бъде съставен. Съгласно установената нормативна уредба за разграничаване на държавна от общинска собственост, имотът станал общинска собственост ex lege. Община *** била носител на вещното право на собственост върху спорния имот по силата на закона.
Първоначално е действала Конституцията от 1947г., като чл. 6 от този основен закон урежда кои могат да са носители на право на собственост и общините и административно-териториални единици не са сред изброените. По съществото си с новоприетия основен закон на новата република е извършена национализация на общинската собственост и тя е преминала в патримониума на държавата. С Конституцията от 1971г. общинската собственост също не е уредена. Това означава, че е съществувала само държавна собственост.
С други думи, първоначално общинска собственост не е съществувала / до 1990г. с редакцията на чл. 2 от ЗС, ДВ бр. 31/1990 г./, а собствеността е принадлежала на държавата, на кооперациите и на другите обществени организации /социалистическа собственост/, както и на частните лица /лична и частна собственост/. Съобразно действащата разпоредба на чл. 6 от ЗС държавна собственост са имоти, които нямат друг собственик. По силата на чл. 86 от ЗС /в редакцията към ДВ бр. 14 от 19.02.1988г., действала до 1996г./, съществува законова забрана за придобиване по давност на държавна, респективно общинска собственост. От 01.06.1996 г. по аргумент на противното на забраната на чл. 86 от ЗС /редакция ДВ, бр. 33/1996г./ да се придобива по давност публична държавна и общинска собственост следва, че може да се придобива частна държавна и общинска собственост. Давността за придобиване по давност на процесния имот -поради осъществено давностно владение повече от 10 години, не е породила правният си ефект, тъй като не е изтекъл изискуемият 10 годишен период от време. На основание § 1 от ЗД на ЗС /ДВ бр. 46/2006 г., в сила от 01.0б.2006г.; изм. бр. 105/2006 г.; изм. бр. 113/2007г., в сила от 31.12.2007г.; изм. бр. 109/2008г., в сила от 31.12.2008г./ е наложен мораториум и давността за придобиване на държавни или общински имоти спира да тече до 31.12.2011г. Последният срок по силата на § 1 ДВ брой 105/2006г. е продължен до 31.12.2014г., а с ДВ бр.107/2014г. до 31.12.2017г. Съгласно последното изменение на визираната правна норма, обнародвано в ДВ, бр. 7 от 19.01.2018г., в сила от 31.12.2017г., „Давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022г." Тук следва да се отбележи, че за подобна законова забрана съдът следи служебно и дори страна по делото да не се позове на нея, съдът е длъжен да я приложи, тъй като става дума за императивна норма.
В приложното поле на нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, на което основание Община Варна придобила правото на собственост върху процесния имот, се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване/т.е земи, попадащи в обхвата на чл. 10 от ЗСПЗЗ/, но не са заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда на и условията на § 4а и § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Частна хипотеза на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ била разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ. Земеделските земи, които не подлежат на възстановяване в хипотезите, изрично посочени в закона, остават държавна собственост – чл.24 ЗСПЗЗ. Придобиването на правото на собственост върху земите по чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ от общината ставало по силата на закона. След като процесния имот попадал в територия /терен/ § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, то от това следвало, че е в територия, стопанисвана от ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация, образувана въз основа на първите две, т.е. земята е била обобществена.
Безспорно било, че процесния имот попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Оспорва се твърдението на ищците, че са придобили по наследство процесиите 223 кв.м. ид. части от процесния имот, тъй като никога техния праводател не е притежавал право на собственост върху същите, респективно те не са били включени в патримониума му. По наследство придобили правото на собственост само и единствено върху коментираните 1000 кв.м.
Доколкото имотът се намира в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, след изменението на този закон, обн. ДВ, бр. 68 от 30.07.1999г., той може да бъде обект на придобивна давност едва след надлежната му индивидуализация с ПНИ, като съображенията за това се извеждат от специалния статут на тези недвижими имоти. Тоест, с одобрения и влязъл в сила план на новообразуваните имоти на м. „***" КР ***, процесният новообразуван ПИ № *** е индивидуализиран и е възможно придобиване правото на собственост, на който и да е от предвидените в закона способи.
С влизане в сила на ПНИ и издаване на заповедите по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не само се обособяват самостоятелни обекти. Към този момент, също така се определя дали имотът подлежи на възстановяване, дали по отношение на него намира приложение чл. 19 ЗСПЗЗ или чл. 25 от с.з., тоест не само че към този момент съответната част от земната повърхност от гледна точка на правото добива характеристиките на годен обект за придобиване и притежание на вещни права, но и се установява яснота по отношение на възможността правото на собственост да бъде придобито чрез възстановяване на правото по реда на ЗСПЗЗ, изкупуване по реда на § 4а и § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и посредством други придобивни способи и от правни субекти, различни от лицата, посочени в § 4.
Собствеността се възстановява след настъпването на множество законоустановени предпоставки, визирани в нормата на § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ, съответно в чл. 28, чл. 28а-в ППЗСПЗЗ, включващи наличието на влязъл в сила помощен план и план на новообразуваните имоти. Възстановяването на правото на собственост, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва, след изменението на пар. 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ съгласно публикацията в ДВ, бр. 68/1999 г., със специален административен акт по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ.
Постановените две решения от органа на поземлена собственост нямали пряко конститутивно действие, а такова имала заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, какъвто индивидуален административен акт нямало как да бъде издадени, при положение, че с ПНИ не е отреден имот на правоимащо лице или или неговите наследници, НПИ № *** бил записан Д.В.В. за цялата площ на имота, което било грешка, съответно допуснато закононарушение при изработване на ПНИ. Липсвали данни за успешно проведена по реда на § 4к, ал. 8, т.т. 1-3 от ПЗР на ЗСПЗЗ процедура досежно изменение на влезлия в сила ПНИ в частта на ПИ № 1648 – вписване собствеността на правоимащото лице, респективно неговите наследници. За провеждането на това административно производство административният орган следи служебно. Същият служебен характер имало и производството по реда на § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ.
Ответникът поддържа, че следа като ПНИ на СО „***“, землище кв. ***, община *** е влязъл в сила през 2002г.-2003г. /одобрен е с две заповеди на Областен управител на област с административен център ***/ и при незавършена реституционна процедура, спрямо имота не е могло да бъде осъществявано давностно владение преди това.
Моли за отхвърляне на предявения иск и прави искания по доказателствата.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират за присъждане на сторените по делото разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На
***г. е съставен нотариален акт № *** за собственост на недвижим имот даден в
замяна, с който И.Ж.Р. е признат за собственик на следния недвижим имот: лозе
от един декар, находящо се в с. ***, местност „***“, при граници: С.Р., К.Ц. и
ДЗС „***“ /л.7/.
Посочения
в нотариалния акт протокол от ***г. на
ТПС – комисия *** не се съхранява в Държавна агенция „Архиви“ и в „Архив“ на
община ***, видно от представени от ответната страна отговори на техни
запитвания /л.79-80/.
С
нотариален акт за собственост на придобит по Закона за реда на прехвърляне
вещни права върху някои недвижими имоти № ***г. И.Ж.Р. продал на Д.В.В. лозе от
1000 кв.м., находящо се в землището на с. ***, местност „***“ при граници: от
две страни ДЗС „***“, Р.К. и К.Ц. /л.8/.
Пред
нотариуса правото на собственост на продавача е удостоверено с нотариален акт №
***г.
Към
датата на сключване на сделката Д.В.В. не е бил в граждански брак, а е сключил
по-късно такъв с О.А.В. на 20.04.1969г., което се установява от представено
удостоверение издадено от община *** /л.35/.
На
***г. е издадено разрешение за строеж № ***, с което на Д.В.В. е позволено да
изгради сезонна постройка от тухлена зидария с площ 20 кв.м. в имота му с
отразени граници К. Ц., С. К. и улица /л.42/.
Видно
от представените удостоверения за наследници О.А.В. е починала на 06.11.1993г и
оставила за свои наследници преживелия съпруг Д.В.В. и дъщерите си Р.Д.А. и Е.Д.В.,
а след смъртта на Д.В.В. настъпила на 17.10.1994г. негови наследници по закон
са двете му дъщери /л.13 и 36/.
От
решение постановено на 18.04.2003г. по гр.д. № 23/2003г. по описа на Варненски
районен съд се установява, че Е.Д.В. е сключила граждански брак на
10.05.2002г., който е прекратен с развод с посоченото решение /л.37-38/.
Ищцата
Р.Д.А. е сключила граждански брак с В.А.А. на 05.10.1991г., видно от
представено удостоверение за сключен граждански брак /л.39/
По
искова молба от Т.И.Т. и други ищци срещу И.Ж.Р. и Д.В.В. е образувано гр.д. №
215/1999г. по описа на Варненски районен съд. Предмет на делото е предявен иск
с правно основание чл.108 ЗС за установяване собствеността на ищците върху
недвижим имот, представляващ Лозе от 1,224 дка, находящо се в местността „***“,
съставляващо имот пл. № *** по комбинирания план на местността „***“. След
смъртта на Д.В. Вълчев като ответници в производството са конституирани
дъщерите му Р.Д.А. и Е.Д.В..
С
решение № 110/16.04.2003г. по в.гр.д. № 468/2002г. по описа на Добрички окръжен
съд, влязло в законна сила на 19.11.2004г., ревандикационния иск е отхвърлен,
видно от представените заверени за вярност копия от съдебните актове в
производството /л.175-181/.
На
15.05.2012г. ищците Р.Д.А. и Е.Д.В. са подали искане до ответната община за
заверка на молба – декларация за обстоятелствена проверка за имот, находящ се в
гр.***: 223 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с ид.№ ***, находящ се в кв. „***“,
местност „***г“.
Подаденото
искане е станало повод за съставяне на Акт за частна общинска собственост № ***г.
за поземлен имот с ид. № *** за част от 223/1223 кв.м. ид.ч.
Към
доказателствата по делото е приобщено заверено за вярност копие от преписката
по съставяне на акта за частна общинска собственост /л.81-101/.
За
изясняване на фактите по делото на ищците са допуснати гласни доказателства,
както и са назначени съдебно-техническа, допълнителна и повторна
съдебно-технически експертизи.
В
показанията си свидетелят В.Й.Т. твърди, че е свако на ищците Р.Д.А. и Е.Д.В..
Свидетелят се запознал със съпругата си през 1969г. и още от тогава познавал
семейството на Д.В. Последният имал имот в местност „***“, която преди това се
казвала „***“. Свидетелят посетил имота за първи път около 1972г., като след
това често ходил да помага при изготвяне на зимнина, при гроздобер и добре
познава мястото. Когато отишъл за първи път мястото било повече насадено с лозе
и много малко овощни дървета, а сега било обратното – имало две три саморасли
лозички и другото било овощни дървета. Мястото представлявало перфектен
правоъгълник и, ограден със стоманени колове и тел. Оградата не била променяна
във времето след първото му посещение в имота. Първоначално в имота нямало
постройка, но след това Д. построил едноетажна виличка с готови панели и имало
външна тоалетна. Съсед от дясно бил Р.К., а в дъното К.Ц. В ляво съсед бил С.,
на когото свидетеля не знае презиме и фамилия. През цялото време имота се
стопанисвал от Д. и О., а след тяхната смърт от децата им. Свидетелят твърди,
че често е посещавал имота, последно три седмици преди заседанието. Никога е
виждал и не е чувал други хора да имат претенции за имота.
Свидетелката
Е.С.М. заявява, че е приятелка с Р.Д.А. от 1989г. когато карали курсове заедно.
След това се запознала със сестра и, със съпругът ѝ и станала кръстница
на сватбата им. Твърди, че знае имота в „***“, който представлявал дълго място
с малка къщичка и външна тоалетна. Преди имало голямо място с лозе, а сега
повечето било овощни дървета. Съседи на мястото били С., Р. и К.Ц., а сега
можело да има други собственици. Свидетелката посетила имота за пръв път през
1989г. и след това ходела редовно там. Мястото било оградено с колчета с
метална мрежа и винаги било оградено по този начин. Имота се обработвал от Д.В.,
а след смъртта му тримата ищци го стопанисвали. Нямало случай при посещение в
имота някой друг да каже, че имота е негов. Свидетелката твърди, че е ходила да
помага за бране на овошки, орехи, бадеми, ябълки. Постройката в имота я имало
още при първото посещение на свидетелката в имота.
Съгласно
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза за терена, в който попада процесния имот са налични следните
планове и карти:
1.
Кадастрален план
на м. „***“, изготвен 1979г. – съгласно този план имотът е нанесен с № ***, с площ
измерена аналитично 1252 кв.м., записан в разписния лист като овощна градина на
Д.В.В.;
2.
Кадастрален план
на м. „***“ 1979г., с попълване 1996г., одобрен със заповед № ***г. на Кмета на
община *** – съгласно този план имотът е нанесен с № *** и площ измерена
аналитично 1224 кв.м;
3.
Кадастрален план
на ползвателите към помощния план на ПНИ на СО „***“, одобрен със Заповеди №№ ***г.
и ***г. на Областен управител на област с административен център гр.***.
Съгласно този план имотът е нанесен с № ***, площ 1224 кв.м. и записан на Д.В.В.;
4.
План на
новообразуваните имоти на СО „***“, одобрен със Заповеди №№ ***г. и ***г..
Съгласно този план имотът представлява ПИ ***, с площ 1224 кв.м., записан на Д.В.В.,
вид територия: селско стопанство, начин на трайно ползване: лозе;
5.
Кадастрална карта
на гр.Варна, одобрена със Заповед № ***г. на изп. директор на АГКК. Съгласно
плана имотът представлява ПИ с ид.№ *** с площ от 1222 кв.м., записан на община
*** за 223 кв.м. ид.ч. и на Д.В.В. за 1000 кв.м. Разликата от 2 квм. се дължи
на трансформация на плановете от координатна система 1970г. в координатна
система 2005г.;
6.
ПУП – ПУР на СО „***“,
одобрен с Решение № ***, пр. ***г. на ОС – ***. Съгласно този план процесния
имот е с граници съответстващи на нанесените в предходни планове.
Вещото
лице посочва, че при оглед на място е установила имотът да е ограден изцяло с
ограда от бетонни колове и оградна мрежа, като само оградата му с имот № *** е
масивна от бетонни блокчета. Оградената площ е в размер на 1222 кв.м. В имота
има масивна постройка от едно помещение с площ 18 кв.м. и трайни насаждения –
сливи, черници, лози, бадеми, череши, смокини, круша, ябълка, леска. Трайните
насаждения видимо били стари дървета, а не млади фиданки. Изготвена е
комбинирана скица върху сканирана основа на кадастралния план на м. „***“/“***“,
одобрен със заповед № ***г. на Кмета на община ***. Владения на място имот от
ищците е идентичен с имот № *** по КП на „***“ от 1996г. и на ПИ с ид.№ *** по
действащата кадастрална карта на район „***“. Върху комбинираната скица е
нанесен пунктир, с който се отделял начина на трайно ползване на имота – над
пунктира бил поставен знак, че в тази част имота се ползва за лозе, а под
пунктира се ползвал за овошки
Преди
колективизацията и след това процесния имот е бил земеделска земя включително
до 2000г., когато с решение на ОС – *** е включен в границите на околовръстния
полигон на СО „***“. След колективизацията имотът попада в терен включен в
баланса на ТКЗС, като негодни за машинна обработка земи. Имотът е попадал в
зона за земеделско ползване, не е предоставян за ползване по реда на §4 ПЗР на
ЗСПЗЗ и не се откриват данни да е бил държавна собственост, за който да е
издаден предходен акт за държавна собственост.
Съгласно
помощния план към плана на новообразуваните имоти на СО „***“, процесния имот ***
попада в три стари имота – в стар имот № *** записан на „неидентифициран
собственик с площ 1173 кв.м., в стар имот № *** записан на В.В.Т. с площ от
29.78 кв.м. и в стар имот № *** записан на В.В.Т. с площ от 17.27 кв.м. За
стари имоти №№ *** и *** има подадени заявления от наследници на И.В.Т. и
постановени решения. Съгласно ПУП-ПУР на СО „***“, одобрен с Решение № ***, пр.
***г. на ОС – ***, по западната граница на имота се предвижда да премине улица
с широчина 6.0 м., която отнема от имота 277 кв.м. /л.168-174/.
В
заключението по допуснатата допълнителна
съдебно-техническа експертиза вещото лице заявява, че не се открива
идентичност между процесния имот с ид. № *** и имотите описани в н.а. №***г. и
н.а. № ***. Между процесния имоти и описаните в нотариалните актове от 1966г. и
1967г. се установявала идентичност на запис в регистъра на името на Д.В.В. и
една граница – С.К.Р. По кадастралния план от 1960г., преди образуване на ДЗС,
процесният имот попада и е част от имот ***, записан на И.Т./л.199-201/.
Вещото
лице по назначената повторна
съдебно-техническа експертиза посочва, че между имота по НА-***г. и имота
по НА -***г. може да се приеме, че е налице съответствие, поради съвпадение на
землище, местност, площ и два съвпадащи граници. Всеки от имотите по двата титула ( НА-***г. и
НА-***г.) може да се приеме, че отговаря на ПИ *** по КП/1979г. и респективно
по последващите го планове, включително на процесния ПИ-*** по КККР/2021г., но
без да е налице идентичност между тях, поради установено различие в техните
площи.
Между
ПИ *** с площ от 2028 кв.м. по КП/1960г. и стар ПИ-*** с площ 1966 кв.м. по
ПСИГ(комб)/1997г. е налице съответствие с голямо приближение по местоположение,
конфигурация и граници ( с изключение на границите им откъм северозапад), като
площта им на препокриване е 1948 кв.м., т.е. между тях е налице частична
идентичност. Малки части с обща площ 18 кв.м. от стар ПИ-*** по
ПСИГ(комб)/1997г. са извън ПИ-*** по КП/1960 и попадат в други имоти по този
план, а именно: 4 кв.м. попадат в ПИ-853, 3 кв.м. попадат в ПИ-*** 3 кв.м.
попадат в ПИ-***, 5 кв.м. попадат в ПИ -*** и 3 кв.м. попадат в ПИ-***.
ПИ-***
по КП/1960г. е с площ от 2028 кв.м., а стар ПИ-*** по ПСИГ(комб)/1997г. е с
площ от 1966 кв.м. Част с площ от 1173 кв.м. от НИ-*** с площ 1224 кв.м. по
ПНИ/2003г. попада в границите на стар ПИ – *** целия с площ 1966 кв.м. по ПСИГ(комб)/1997г., а не големи части с
обща площ 51 кв.м. попадат в други стари имоти /л.248-265/.
Съдът
кредитира заключенията на вещите лица по назначените експертиза, като намира,
че същите не си противоречат, а си съответстват и се допълват.
Предвид така установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Съдът
е сезиран с искане от ищците за установяване правото им на собственост върху
ид.ч. от поземлен имот 223 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***
по действащата кадастрална карта на район „***“ на гр.***. Ищците поддържат две
различни основания, на които твърдят да са придобили правото на собственост
върху процесните идеални части, като съдът следва да разгледа и да се произнесе
по иска за установяване на правото на собственост на основание наследствено
правоприемство и едва при извод за неоснователност на този иск да бъде
разгледан иска за признаване правото на собственост на ищците върху имота на
основание давностно владение осъществено в периода от 1967г. до 2020г.
Съгласно
твърденията на страните с доклада по делото е разпределената доказателствената
тежест за сочените от тях положителни факти, на които основават твърденията си.
В тежест на ищците бе да установят при условията на пълно и главно доказване имот
с ид.№ *** по КККР на район „***“ гр.***, одобрена със заповед № ***г. на изп.
директор на АГКК да е идентичен по граници и площ с имота описан в нотариален
акт № ***г., както и имота да е владян в пълните си граници и площ в периода от 1967г. до 2020г., от Д.В.В.
в периода от 1967г. до смъртта му, а след тази дата от тримата ищци, като
владението върху имота е осъществявано явно, непрекъснато, необезпокоявано и
спокойно. В тежест на ответната община бе да докаже твърдението си, че
процесните идеални части са придобити на соченото основание – като част от имот
на неидентифициран собственик.
Ищците
Р.Д.А. и Е.Д.В. са дъщери и единствени наследници по закона на Д.В.В. и като
такива по силата на наследствено правоприемство настъпило със смъртта на техния
баща са придобили върху притежавания от него имот, придобит с нотариален акт № ***г.
Д.В.В.
е придобил собствеността върху лозе от 1000 кв.м., находящо се в землището на
с. ***, местност „***“ при граници: от две страни ДЗС „***“, Р.К. и К.Ц., като
твърденията на ищците са за идентичност между този имот и владения от тях имот
с ид.№ ***по КККР на район „***“ гр.***.
От
заключението на вещите лица по назначените съдебно-технически експертизи се
установява, че между имотите описание в нотариалните актове от 1966г. и 1967г.
отговарят на процесния имот с ид.№ ***, но без да е налице съответствие между
тях, поради установеното различие в площите им. В най-пълна степен съответствието
между тези имоти е изследвано в заключението по повторната съдебно-техническа
експертиза. Вещото лице е установило съответствие по съвпадане на местност и граници
на имота, но не може да установи точните граници на имотите по н.а. 1966г. и
1967г. и да установи дали тези имоти са идентични с процесния. Посочва, че няма
имот в обследваната зона чиято площ да е 1000 кв.м. по действалите за
територията планове и не са предоставени скици при съставяне на нотариалните
актове, което водело до извод, че индивидуализацията на имотите е изцяло или
частично преписвана от предходни титули за собственост, когато за територията
още не са били изработени планове придружени с разписни книги за собственост.
Тезата
за идентичност между закупения от Д.В.В. имот и процесния имот, ограден и
ползван от ищците към момента не се потвърждава и от показанията на разпитаните
по делото свидетели. И двамата свидетели нямат преки впечатления от
установяването на фактическата власт на Д.В.В. над имота през 1967г., а са
добили такива на по-късен етап – свидетелят Т. от 1972г., а свидетелката М. от
1989г. Показанията и на двамата свидетели са последователни, за пряко и
непосредствено възприети от тях факти и обстоятелства и са подкрепени от
останалите доказателства по делото и няма основание да не бъдат кредитирани от
съда, но дори при това кредитиране не установяват границите и площта на
закупения от Д.В. имот през 1967г. и дали същите не са променени в периода от
1967г. до 1972г. и по какъв начин.
В
този смисъл исковата претенция, че Д.В.В. е придобил собствеността върху имот с
идентични граници и площ с процесния имот с ид.№ ***, а след това неговите
дъщери Р.Д.А. и Е.Д.В. са придобили собствеността върху целия процесен имот по
силата на наследствено правоприемство се явява недоказана по изискуемия от
закона безспорен и категоричен начин, дори и да е житейски логична и напълно възможна
твърдяната от ищците причина за разминаването в площта на имота. Действително
имотите не се индивидуализират от тяхната площ, а със своите граници, но в
настоящето производство не бяха установени с точност границите и площта на
придобития от Д.В. имот и не може да се приеме наличие на идентичност между
закупения от него имот и процесния имот с ид.№ ***. В заключението по
повторната съдебно-техническа експертиза вещото лице изрично е записало, че
имотите по нотариалните актове от 1966г. и 1967г. отговарят на ПИ-*** по
КП/1979г. и респективно на процесния ПИ с ид. № *** по КККР/2021г., но без да е
налице идентичност между тях.
По
изложените съображения исковата претенция за установяване правото на
собственост на ищците Р.Д.А. и Е.Д.В. по отношение на процесните 224 кв.м.
ид.ч. от имот с ид.№ *** се явява недоказана и неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При
извод за неоснователност на иска за установяване собствеността на ищците на
основание наследствено правоотношение следва да бъде разгледан иска за
признаване на тяхната собственост на соченото в условията на евентуалност
основание – придобивна давност в периода от 1967г. до 2020г.
Съгласно
легалната дефиниция на „владението“ дадена в чл.68, ал.1 от ЗС, то е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя. За да е налице фактическият състав на владението
кумулативно следва да са налице и двата признака – обективния (corpus) и
субективния (анимус). Владението, като елемент от фактическия състав на
придобивната давност трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно /да не е
установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по
скрит начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява
фактическа власт с намерение за своене/.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че имотът е бил
ограден и определените с оградата граници не са променяни в периода след 1972г.,
от когато са първите впечатления на свидетеля Т. Свидетелите дават подробни
показания относно границите, съседите на имота и по какъв начин е стопанисван
имота и какви промени са настъпили спрямо първоначалното му състояние. Тези
показания на свидетелите се подкрепят и от останалите събрани по делото
доказателства. В заключенията по назначените експертизи се посочва идентичност ПИ-***
по КП/1979г. и респективно на процесния ПИ с ид. № *** по КККР/2021г., като
границите и площта на владения от ищците и техния праводател имот не е
променяна след 1979г. Показанията на св. Тасев за изграждане на едноетажна
сграда на по-късен етап след 1972г. се потвърждават от представеното разрешение
за строеж от 1979г.
С оглед изложеното следва да се приеме, че
ищците са упражнявали фактическа власт върху целия имот с ид. № *** за периода
след 18.10.1994г., а от 1972г. до 18.10.1994г. владението върху същият имот е
осъществявано от техния праводател Д.В.В. Осъществяваното владение отговаря на
изискванията посочени по-горе и би могло да бъде основание за придобиване на
собствеността върху 223 кв.м. ид.ч. от имота, поради което следва да бъдат
разгледани направените от ответника правоизключващи възражения.
Ответната
община няма правен интерес да оспорва придобиването на собствеността от Д.В.В.
на имота описа в нотариален акт № ***г., дали са налице предпоставките по
чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ и на кого следва да бъде възстановена собствеността
върху този имот. Община *** не оспорва правото на собственост на ищците върху
площта от имот с ид. № *** съответстваща
на площта на имота описан в нотариалния акт от 1967г. Предмет на настоящия спор
е разликата в площите между тези имоти и кой е собственик на тази ид.ч. от имот
с ид. № ***. Освен това ответникът не може да предявява чужди права – на
правоприемниците на предишния собственик на имота преди замяната описана в
нотариалния акт от 1966г.
Не
се установява и придобиването на идеални части от имота на основание чл.25,
ал.1 ЗСПЗЗ – след КП/1979г. процесният имот не е променял границите и площта
си, като във всички кадастрални планове е записван на Д.В.В., а ответната
община се е снабдила с Акт за частна общинска собственост едва след започване
на процедурата за снабдяване на ищците с нотариален акт по обстоятелствена
проверка.
По
отношение на процесния имот е приет план за улична регулация по чл.16, ал.7 ЗУТ, в редакцията му към 24.03.2010г., действаща при одобряване на ПУР, според
който западната част от имот с ид. № *** с площ от 271 кв.м. попада в граници
на предвидена там улица. Цитираната правна норма предвижда, че за територии с
неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа
регулация по предходен устройствен план по решение на общинския съвет вместо
плана по чл.16, ал. 1 ЗУТ може да бъде създаден план за улична регулация и
имоти за обекти на публичната собственост по чл. 110, ал. 1, т. 2. Планът по
чл.16, ал.7 ЗУТ няма пряко отчуждително действие, който извод се налага и при
съпоставка действащите към спорния момент норми на чл. 205 и чл.206 ЗУТ, които
предвиждат принудителното отчуждаване на имоти за публична държавна и общинска
собственост, когато е налице влязъл в сила подробен устройствен план. По-аргумент
на чл.205 и чл.206 ЗУТ на още по-силно основание, за да е налице отчуждителен
ефект на плана, е необходимо да бъдат осъществени предпоставките за
обезщетяване на собственика на имота. Субектът, който следва да придобие
правото на собственост върху реализираната въз основа на предвижданията на ПУП
улица се определя от предназначението, т.е. отреждането по плана, но самото
право се придобива след проведеното по предвидения в закона ред отчуждаване на
имота, засегнат от това предвиждане. Отреждането на имот за определени нужди с
подробен устройствен план не представлява основание за придобиване право на
собственост. Такова основание не представлява и самото фактическо реализиране
на мероприятието. Общината /или държавата/ придобиват правото на собственост
върху определената част от съответния имот след заплащане на обезщетение /арг.
от чл. 21, ал. 1 ЗОбС/, след което става собственик и на реализираната върху
тази част от имота улица. Съгласно чл. 205, т. 1 ЗУТ обаче въз основа на
влезлия в сила ПУП недвижими имоти-собственост на юридически или физически
лица, могат да бъдат отчуждавани по реда на ЗДС и ЗОбС за обекти-публична
собственост на държавата и общината за изграждане и реконструкция на
транспортната техническа инфраструктура, преустройства на
транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, вкл. улици, като разпоредбата на
чл. 209, ал. 4 ЗУТ изрично предвижда, че частта от поземления имот се счита
отчуждена от деня на изплащане на паричното обезщетение. До този момент дори
фактически улицата да е била прокарана, имотът не може да се счита за общинска
собственост, тъй като предвиденият в закона придобивен способ не се е
осъществил. По силата на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОбС общината придобива право на
собственост върху съответния обект само след надлежно проведено отчуждаване,
ако към момента на отреждане на имота за съответното мероприятие негов
собственик е физическо или юридическо лице.
Неоснователни
се явяват и възраженията на ответника, че по отношение на процесния имот е
действала забраната за придобиване на по давност на частна държавна и общинска
собственост по § 1 от ЗД на ЗС. Ответната община не е придобила процесните
ид.части на посоченото в АЧОС основание и по отношение на същите липсва
законова забрана за придобиването им по давност.
С
оглед изложеното исковата претенция се явява основателна на посоченото в
условията на евентуалност придобивно основание – осъществено давностно владение
в периода от 1972г. до 2020г., първоначално от Д.В.В., а след смъртта му от
тримата ищци.
С
исковата молба е направено искане за отмяна на съставени в полза на ответника
акт за частна общинска собственост на основание чл.537, ал.2 ГПК. Искането се
явява процесуално недопустимо и производството в тази част да бъде прекратено. От
разпоредбите на чл. 64, ал. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост се
извежда, че е налице само един способ за съдебна защита на лицата, чиито права
са засегнати от акта за общинска собственост. При неправилно съставен акт за
общинска собственост, чиито констатации накърняват права на други лица, спорът
се разрешава по исков ред посредством предявяване на иск за собственост. Не
съществува самостоятелен иск за отмяна на акта за общинска собственост, поради
което съдът не е длъжен да постанови в диспозитива на решението си отмяна на
този акт. Както е посочено в определение № 15 от 16.03.2012 г. по ч. гр. д. №
335/2011 г., ГК, I ГО на ВКС, след постановяване на положително за ищеца
решение по иска за собственост неправилно актуваният имот следва да бъде
отписан от актовите книги със заповед на кмета на ответната община съгласно чл.
64 от Закона за общинската собственост. Доколкото това производство се развива
след разрешаването на спора за материално право, то предявеното искане за
отмяна на акта за общинска собственост в общия исков процес се явява
процесуално недопустимо
С
оглед изхода от спора и уважаването на предявения установителен иск за
собственост в полза на ищците следва да се присъдят разноски. Ищците са представили списък по чл.80 ГПК и
доказателства към него, според които общия размер на сторените от тях разноски
е 3407 лева. Разноски в този размер следва да се възложат в тежест на
ответника.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Д.А., с ЕГН **********, и Е.Д.В., с ЕГН ********** и двете с адрес ***, положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците Р.Д.А. и Е.Д.А. са собственици на недвижим имот – 223 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *** по действащата кадастрална карта на район „***“ на гр.***, одобрена със заповед № ***г. на изп. директор на АГКК, при граници на целия имот: имоти с ид.№№ *** на основание наследствено правоприемство от техния баща Д.В.В., закупил имота с нотариален акт № ***г., като неоснователен и недоказан.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община *** с адрес гр.***, че ищците Р.Д.А., с ЕГН **********, В.А.А., с ЕГН ********** и Е.Д.В., с ЕГН ********** ***, са собственици на недвижим имот – 223 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *** по действащата кадастрална карта на район „***“ на гр.***, одобрена със заповед № ***г. на изп. директор на АГКК, при граници на целия имот: имоти с ид.№№ *** на основание осъществено от тях давностно владение върху имота в периода от 1994г. до 2020г., към което присъединяват и владението на Д.В.В. в периода от 1972г. до 1994г.
ПРЕКРАТЯВА производството по искане на основание чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен Акт за частна общинска собственост № ***г. като процесуално недопустимо.
ОСЪЖДА Община *** с адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на ищците Р.Д.А., с ЕГН **********, В.А.А., с ЕГН ********** и Е.Д.В., с ЕГН ********** *** сумата от 3407 /три хиляди четиристотин и седем/ лева, представляваща сторени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
В
прекратителната му част решението има характер на определение и подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от получаването му от
страните.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: