№ 19289
гр. София, 31.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110167989 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.
Към исковата молба и писмения отговор на същата страните са представили
документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на
повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства
по делото.
По отношение на заявените в писмения отговор оспорвания, на основание чл.193,
ал.2 ГПК на ищците следва да бъде предоставена възможност да заявят дали ще се ползват
от оспорените документи.
Относимо и допустимо е и искането на ищците за събиране на гласни доказателства
за установяване на упражняваното от тях владение.
Относимо и допустимо е и доказетелственото искане на ответника за допускане на
съдебно-техническа експертиза, която да отговори на поставените в писмения отговор
задачи.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото представените към исковата молба и писмения
отговор документи по описи, обективирани в същите, като писмени доказателства по
делото.
УКАЗВА на ищците, че в срок до първото по делото открито съдебно заседание
следва да заявят дали ще се ползват от оспорените от ответника документи – предварителен
предавателно-приемателен протокол от 26.07.1993 г., заповед № 160/23.07.1993 г., договор
от 16.02.1994 г. за продажба на наследство, нотариален акт за дарение на недвижим имот №
1
157, том LLLXXXVI, дело № 27443/1994 г. и нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу гледане и издръжка № 174, том XLIII, дело № 8561/1994 г., и двата по описа на
***а, Първи нотариус при СРС.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на четирима свидетели,
при режим на довеждане от ищците в първото по делото открито съдебно заседание за
установяване на упражняваното от ищците владение по отношение на имота през периода от
1993 г. до датата на подаване на исковата молба в съда.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 11.07.2023 г. от 14:45 часа , за която дата
и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение,
а на ищците и препис от писмения отговор от ответника.
ИЗГОТВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството по делото е образувано по искова молба от ***, **, ***., ***, ***. и
***. против Столична община, с която се иска да бъде признато за установено по отношение
на ответника, че всеки от ищците е собственик на по 1/6 идеална част от дворно място с
площ от 793 кв.м., находящо се в гр.***, район „***“, ул.“***“, съставляващо ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор ***, съгласно действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед
№ РД-18-4/09.03.2016 г. на ИД на АГКК, при граници: имоти с идентификатори ***, трайно
предназначение: урбанизирана територия и начин на трайно ползване: за ниско застрояване,
въз основа на осъществено непрекъснато давностно владение в продължение на повече от
10 години.
В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на процесния недвижим имот,
придобит чрез давностно владение. Поддържат, че са установили своя фактическа власт
върху дворното място на 26.07.1993 г. и до тогава до датата на подаване на исковата молба в
съда владеят имота като собствен, афиширайки намерението си да го считат за свой пред
съседи и обществото. Сочат, че със Заповед № РД-57-2339/16.07.1993 на Кмета на гр.** е
наредено имота да се отпише от актовите книги за държавни и общински недвижими имоти
и да се предаде на наследниците на **. Към момента на възстановяване на собствеността
недвижимия имот е бил застроен с фабрично сгради, като общо застроената и незастроената
площ е била 1882 кв.м., представляващи част от производствен терен, предоставен съгласно
АДС на ** „***“ – **. Към настоящия момент възстановеният имот е заснет с
идентификатор ***, с площ от 1846 кв.м. Въз основа на Заповед № РД-57-2339/16.07.1993 г.
възстановеният имот е деактуван като държавен, за което е издадено удостоверение от
26.07.1993 г. Владението върху имот с идентификатор ***, тогава застроено и незастроено
дворно място с площ от 1182 кв.м., е предадено на наследниците на ** и СО – район „***“ с
приемо-предавателен протокол от 26.07.1993 г. Сочат, че към момента на възстановяване на
собствеността през 1993 г. наследници на *** са били ***, ***, *** и ***. Същите, заедно с
получаване на владението върху имот с идентификатор ***, който е им възстановен по реда
на чл.2 ЗВСОНИ, установяват владение и върху недвижимия имот, предмет на настоящия
спор, за който не са притежавали документ за собственост към момента на установяване на
владението през 1993 г. Поддържат, че процесния недвижим имот с идентификатор ***,
независимо, че не е възстановен по реда на ЗВСОНИ, защото не е бил отнет от
2
наследодателя ***, и към момента на възстановяване и към датата на подаване на исковата
молба в съда, е част от общия двор, обслужващ възстановените по реда на ЗВСОНИ
производствени сгради и терен. От момента на установяване на фактическата власт върху
процесния недвижим имот, той се ползва лично он ищците за осъществяване на достъп до
собствения им имот с идентификатор *** и построените върху него сгради, възстановени по
ЗВСОНИ, които отдават под наем за складови помещения на трети лица, както и като място
за паркиране и гариране на автомобили и транспортни средства на ищците и наемателите на
складови площи. Поддържа се, че установеното на 26.07.1993 г. владение върху процесния
недвижим имот се упражнява първоначално от наследниците по закон на ***, а в
последствие от техните правоприемници, като с договор за продажба на наследство с
нотариална заверка на подписите от 16.02.1994 г. *** е продала на *** придобитите от
майка й наследствени права, като последната е установила владения върху закупения имот с
идентификатор *** и върху процесния имот идентификатор ***, което упражнява и до
датата на подаване на исковата молба. *** е упражнявал владение върху процесния
недвижим имот от възстановяването му до неговата смърт на 07.03.2009 г., като от тогава
владението върху процесния имот се упражнява единствено от неговата дъщеря ***, което
продължава и до датата на подаване на исковата молба. Сочи се, че с нотариален акт № 169,
том LLLVII, дила № 32077/1993 г. *** е прехвърлила на внучката си ** собствената си 1/3
идеална част от реституирания имот, като заедно с предаване на владението върху него е
предала и владението върху процесния недвижим имот с идентификатор ***. С нотариален
акт № 157, т. LLXXXVI, по нотариално дело № 27443/1994 г. ** дарила на майка си *** ½
ид.ч. от собствената си 1/3 ид.ч. от реституирания недвижим имот с идентификатор ***,
като заедно с владение върху дарения имот, предала и владението върху процесния
недвижим имот. От този момент до датата на подаване на исковата молба в съда ** и ***
владеят процесния имот заедно с останалите ищци. Ищците излагат още, че с договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
нотариален акт № 174, том XLIII, дело № 8561/1994 г. *** прехвърлила на дъщеря си ***.
собствената си 1/3 ид.ч. от възстановения по реда на ЗВСОНИ недвижим имот. От момента
на придобиване на собствеността ** заедно с нейния съпруг **, установяват владение и
върху процесния поземлен имот, което упражняват и да датата на подаване на исковата
молба. Поддържа се, че владението на всеки един от ищците, установено на посочените в
исковата молба дати, продължава и до датата на подаване на исковата молба, като същото е
явно, спокойно и несмущавано от никого и имотът се владее от ищците като собствен. Тъй
като ищците не са придобили владението върху процесния имот въз основа на акт, годен да
ги направи собственици, същите поддържат, че са го придобили по давност, въз основа на
продължило повече от 10 години владение. Сочат, че след подадена от тях молба -
декларация от 15.04.2022 г. до СО, район „***“ за признаване право на собственост чрез
извършване на обстоятелствена проверка по реда на чл.587 ГПК, на 01.09.2022 г. Столична
община съставила Акт за частна общинска собственост за процесния недвижим имот с
идентификатор ***, с посочено правно основание разпоредби от ЗОС. Ищците излагат
доводи, че при липса на посочен в акта закон, въз основа на който процесния недвижим
3
имот да е бил предоставен на ответника, то не е посочен придобивен способ. Отделно от
предходното поддържат, че Столична община никога не е била във фактическа власт на
процесния имот, никога не го е владяла и не го владее. Въз основа на предходното, ищците
обосновават правния си интерес от предявените против ответника искове, като молят за
тяхното уважаване с доводи, че на 09.03.2022 г. е изтекъл предвидения в закона 10-годишен
давностен срок за придобиване на имота по давност от всеки един от ищците, които са
установили свое владения върху него отпреди 01.06.1996 г. Претендират и присъждане на
сторените в хода на производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва изложените в
исковата молба твърдения относно упражняваното от ищците владение, което да им
послужи като основание за придобиване на правото на собственост върху процесния
недвижим имот. Поддържа се становище, че по делото липсват доказателства за момента на
установяване на владението, като твърдението на ищците за началната дата не е подкрепено
с доказателства. Излагат се доводи, че предавателно-приемателния протокол от 26.07.1993 г.
касае въвеждане във владение по отношение на имот, различен от процесния. Оспорват се и
твърденията на ищците, че осъществяваното от тях държане е било явно, като Столична
община, в качеството си на собственик е запозната с обстоятелството, че трети лица
оспорват това й право едва с депозирането на молба-декларация от 15.04.2022 г. Според
ответника от тази дата следва да се приеме начален момент на упражнявано от ищците явно
владение. Ответникът се позовава и на разпоредбата на чл.64 ЗС, съгласно която
собственикът на постройката може да се ползува от земята само доколкото това е
необходимо за използването на постройката според нейното предназначение. С оглед
предходното се изразява становище, че ищците, дори да са осъществявали държане върху
процесния имот, то това е било единствено във връзка с необходимостта от ползването на
постройките. Във връзка с изложените в исковата молба доводи относно съставянето на
АДС по отношение на процесния имот се изразява становище, че акта има само
декларативно действие и свидетелствува, че правото на собственост съществува в
патримониума на общината, като липсата на АДС не означа и липса на право на
собственост. В настоящия случай АДС е съставен, след като е установено, че трети лица
застрашават правото на собственост на ответника. Алтернативно се излагат доводи, че
процесния имот е публична общинска собственост и е част от пътната мрежа на гр.***,
въпреки, че се ползва за други цели. Ето защо и не може да бъде придобит по давност. По
изложените в отговора доводи и съображения ответникът моли за отхвърляне на
предявените искове като недоказани и необосновани. Оспорва истинността и съдържанието
на представения към исковата молба предварителен предавателно-приемателен протокол от
26.07.1993 г., а в условията на евентуалност изразява становище за неотносимост към
предмета на спора, както и че посочените в него лица са наследници на лицето **. Оспорва
и истинността на Заповед № 160/23.07.1993 г. с доводи, че същата е издадена от лице, което
не е служител на ТОА "***" и/или не разполага с правомощия да издава актове, свързани с
предаване/приемане на държавни имоти. Оспорва се и истинността на договор за продажба
на наследство от 16.02.1994 г., както и на нотариален акт за дарение и нотариален акт за
4
прехвърлена на недвижим имот срещу гледане и издръжка, и двата от 1994 г. Оспорва
качеството на наследници на ищците. Претендират се разноски.
Предявени са искове с правно основание чл.124 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗС.
УКАЗВА на ищците, че по така предявените искове, тяхна е тежестта да докажат
елементите от фактическия състав на твърдяния придобивен способ – изтекла в тяхна полза
придобивна давност, в т.ч. упражнявано явно, трайно и несмущавано владение върху
процесния недвижим имот с намерение за своене в продължение на процесния период –
повече от 10 години.
В тежест на ответника по делото е да установи при условията на пълно и главно
доказване, наведените от него правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5