№ 10
гр. Смолян, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ан. Славчева
Членове:Петранка Р. Прахова
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Въззивно гражданско дело №
20215400500398 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 10033 от 17.06.2021г., постановено по гражданско дело №
2/2020г. по описа на Районен съд – гр. Мадан, първоинстанционният съд е
осъдил на Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, представлявано от Ст. Пр. и Кр. Кр. да заплати на С. Р. Ч. с
ЕГН: **********, с адрес: с.Оглед, община Рудозем, област Смолян на
основание чл. 432, ал.1 КЗ във вр. с чл. 45, ал.1 ЗЗД сумата от 15 000
/петнадесет хиляди/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от травматични
увреждания, настъпили вследствие на ПТП от 06.05.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.11.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата над 15 000 лева до
пълния предявен размер от 20 000 лева като неоснователен и недоказан.
С първоинстанционния съдебен акт, Районен съд – гр. Мадан е осъдил
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ №
87, представлявано от Ст. Пр. и Кр. Кр. да заплати на С. Р. Ч. с ЕГН:
**********, с адрес: с.Оглед, община Рудозем, област Смолян на основание
чл. 432, ал.1 КЗ във вр. с чл. 45, ал.1 ЗЗД сумата от 130 /сто и тридесет/ лева,
1
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди за закупуване на частична плакова протеза, настъпили вследствие на
ПТП от 06.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението е обжалвано в законоустановения срок с въззивна жалба с вх.
№ 10236/08.07.2021г. от С. Р. Ч. с ЕГН: **********, с адрес: с.Оглед, община
Рудозем, област Смолян, депозирана чрез процесуалния представител – адв.
Д. Н. от АК – гр. Ловеч, със съдебен адрес: гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 1,
офис № 2 в частта му, в която първоинстанционният съд е отхвърлил
предявения на основание чл. 432, ал.1 КЗ във вр. с чл. 45, ал.1 ЗЗД иск за
разликата над 15 000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева като
неоснователен и недоказан.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на
първоинстанционното решение в частта му досежно размера на определеното
от съда обезщетение за претърпени неимуществени вреди от въззивницата С.
Р. Ч.. Сочи се в жалбата, че съдът не се е съобразил с установената по делото
фактическа обстановка и е извел погрешни правни изводи относно свързани с
определяне размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, а
именно, че за претърпения деликт през 2018г., в резултат от който Ч. е
претърпяла средна телесна повреда, трудна за лечение, с продължителен
възстановителен режим, с остатъчни болкови синдроми и за в бъдеще,
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди е 15 000
лева. При определяне размера на обезвредата, първостепенният съд не е взел
предвид обстоятелството, че навъззивницата е правена втора операция за
сваляне на фиксиращите устройства на челюстта й, при която е изпитвала
болки и страдания с висок интензитет. В мотивите на съда не е посочено как
продължителният възстановителен период, трудностите при хранене и
говорене, когато челюстта е била шинирана при възстановяването, загубата на
социални контакти, изпитаните болки и страдания, както непосредствено след
злополуката, а така също и при свалянето на имобилизацията при
извършената й втора операция, продължаващите и за в бъдеще двигателни
ограничения и болки при промяна на времето, загрозяването вследствие на
избитите зъби и неправилно зарастнала кондиларна кост, обществено-
икономическата ситуация в страната към момента на настъпване на деликта -
2018г. и трайно установената съдебна практика са се отразили върху
определения размер на обезвредата. Във въззивната жалба се твърди също, че
първоинстанционният съд не е взел предвид промяната в икономическата
обстановка в страната и лимитите на застрахователното покритие.
Предвид гореизложеното, моли настоящия въззивен съдебен състав да
постанови решение, с което да уважи иска в пълния предявен размер като
като осъди Застрахователно дружество„БУЛ ИНС"”АД, ЕИК: ********* да
заплати допълнително на С. Р. Ч., ЕГН: ********** от с. Оглед, община
Рудозем, област Смолян сумата в размер от 5 000 /пет хиляди/ лева,
представляваща горницата над присъдените 15 000 /петнадесет хиляди/ лева
до пълния претендявен размер от 20 000 / двадесет хиляди / лева за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
2
получени в резултат на претърпяна травма от ПТП, настъпило на 06.05.2018г.
с лек автомобил марка „Пежо”, модел „Партнер" с ДК № СМ 71 08 АХ,
управляван от Здр. Р. Ч., ЕГН: **********, изразяваща се в травматично
счупване на долна челюст – счупване на ставния израстък вдясно на долната
челюст, обуславяща трайно затруднение на дъвченето и говоренето за повече
от 30 дни, загуба на 34, 35, 42, 43 и 44 зъби и лицев хематом, ведно със
законната лихва, считано от 14.11.2018г. до пълното изплащане на сумата.
Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение за двете съдебни
инстанции на основание чл. 38, ал.2 във вр. с ал. 1, т.2 от Закона за
адвокатурата.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на
въззивната жалба от насрещната страна – Застрахователно дружество „БУЛ
ИНС“ АД не е постъпил.
В съдебно заседание, жалбоподателката С. Р. Ч., редовно призована не
се явява, не изпраща процесуален представител. Постъпила е писмена молба
от адв. Д. Н., с която поддържа въззивната жалба. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна.
Въззиваемото дружество – „Бул Инс“ АД, редовно призовано, не
изпраща представител. Постъпила е молба чрез адв. М. Г., с която оспорва
въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на жалбоподателката.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Окръжен съд – гр. Смолян, след като обсъди доводите във въззивната
жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235,
ал.2 от ГПК нА. за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК
се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и е
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищцата
твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материалноправната
квалификация на иска. Налице са всички положителни процесуални
предпоставки и липсват отрицателни процесуални предпоставки за
постановяване на решението. Разгледана по същество, въззивната жалба е
ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото доказателства в първоинстанционното
производство безспорно се установява, а и възприетата фактическа
обстановка не се оспорва от страните, че на 06.05.2018г. около 12,25 часа
ищцата Ч. е пътувала на задната седалка по средата на семейния им
автомобил марка „Пежо”, модел „Партнер” с ДК № СМ 71 08 АХ, управляван
от сина й Здр. Р. Ч., по път 865 III, с посока на движение от „Върбински мост”
3
към с.Леска, общ.Мадан, като на км. 6+200 е претърпяла ПТП, вследствие на
управлението на автомобила с несъобразена с пътните условия скорост и
навлизането му в лентата за насрещно движение и челен сблъсък с лек
автомобил марка „Фолксфаген“, модел „Голф“ с ДК № СМ 41 60 АТ,
управляван от Ф. Р. Х.. При ПТП ищцата е ударила брадичката си в
интериора на автомобила, при което е получила счупване на долната челюст –
счупване на ставния израстък вдясно и загуба на зъби. След ПТП ищцата е
приета за лечение в УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД - гр.Пловдив на
07.05.2018г. , като видно от представената Ерикриза по И.З. № 28735/706г. й
е извършена операция (Фиксацицио интермаксиларис) – поставени са й
стандартни зъбни шини на горна и долна челюст, които са фиксирани с меко-
еластична тяга. В епикризата е отбелязано, че частично са обеззъбени
челюстите. Ищцата е изписана на 10.05.2018г. с препоръки за хигиенно-
хранителен режим и без медикаментозно лечение. На 25.05.2018г. ищцата
С.Ч. отново е била приета в УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД- гр. Пловдив, като
от представената Епикриза по И.З. № 32930/822 се установява, че е била
извършена нова оперативна интервенция за премахване на фиксиращите
устройства от челюстта й. Изписана е на 27.05.2018г. с подобрение и без
усложнения, с препоръки да санира устната кухина след свалянето на
фиксацията, като амбулаторното й лечение тогава е продължило 3 дни.
Съгласно дадените й от лекуващия екип указания след изписването й е
посетила стоматолог за саниране на устната й кухина след сваляне на
фиксацията. При извършеният на 05.07.2018г. обстоен преглед и снемане на
орален статус от д-р М. Ч.-Я. е извършена екстракция на корените на 43 и 44
зъби и екстракция на 42 зъб с пародонтит. На 13.07.2018г. ищцата посетила
отново стоматолога, като тогава била извършена екстракция на корените на
34-ти и 35-ти зъби, поради настъпилата гангрена. От представената фактура
№**********/30.08.2018г. с касов бон е видно, че ищцата си е направила
частичната плакова протеза, за която е заплатила сумата в размер на 130
лева.
За процесното ПТП е образувано НОХД № 49/2019г. по описа на
Районен съд – гр. Мадан, което е приключило със споразумение от
10.06.2019г., с което подсъдимият Здр. Р. Ч., ЕГН ********** е признат за
виновен в това, че на 06.05.2018 г. около 12.20 часа на път III - 865
/Средногорци - Ардино - Кърджали/, на км 6+200 /в участъка между село
Леска и „Върбински мост“,община Мадан/, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Пежо”, модел „Партнер” с ДК №
СМ 71 08 АХ собственост на Румен Димитров Чилингиров от с.Оглед,
община Рудозем е нарушил правилата за движение, визирани в чл.15, ал.1 от
ЗДвП - „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-
вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна
маркировка, използва най-дясната свободна лента“, като не е изпълнил
задължението си да се движи възможно най-вдясно по платното за движение
допуснал е напускане на платното за движение вляво на управлявания от него
лек автомобил и навлизане в платното за насрещно движение, чл.20, ал.1 от
ЗДвП — “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
4
превозни средства, които управляват ”, като не е изпълнил задължението си
непрекъснато да контролира управляваното от него моторно превозно
средство и чл.20, ал.2 от ЗДвП - “Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случаи на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението”, като не е избрал безопасна скорост на движение при
преминаването на участъка от пътя, не се е съобразил със състоянието на пътя
и на превозното средство, със собствените си възможности и всички други
обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението и не е
направил всичко възможно, за да намали скоростта до безопасната за
преминаване през участъка от пътя или да спре, когато е възникнала опасност
за движението, в резултат на което е допуснал пътно транспортно
произшествие с лек автомобил марка и модел “Фолксваген Голф” с peг.№ СМ
4160 АТ, управляван от Ф. Р. Х. от с.Войкова лъка, община Рудозем и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице
както следва: средна телесна повреда на В. Ф. Х. на 9 години, от село Войкова
лъка, община Рудозем, изразяваща се в “Счупване на лява лъчева кост -
средна трета”, което е довело до трайно затрудняване движенията на левия
горен крайник и средна телесна повреда на М. Ф. Х., на 4 години, от село
Войкова лъка, община Рудозем, изразяваща се в „Счупване на дясната
бедрена кост“, което е довело до трайно затрудняване на движенията на
десния долен крайник - престъпление по чл.343, ал.З, т.З, б.“А“, предл.ІІ- ро,
във вр. с чл.343, ал.1, б.”Б”, предл. ІІ- ро, във вр. с чл.342, ал.1, предл. ІІІ-то
от НК, за което му било наложено наказание : „Лишаване от свобода” за срок
от 6 /шест/ месеца, като на основание чл. 66, ал.1 от НК изтърпяването на така
определеното наказание е отложено с изпитателен срок от 3 години. Същото
влязло в законна сила на 10.06.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК и във вр. чл. 413 НПК
гражданският съд е обвързан от задължителната сила на влязлото в сила
споразумение, което е приравнено по последици на влязла в сила присъда по
отношение на следните елементи от фактическия състав на деликта:
извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Към момента на настъпване на процесното ПТП на 06.05.2018г., лекият
автомобил марка „Пежо”, модел „Партнер” с ДК № СМ 71 08 АХ е имал
сключен с ответното дружество договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на собствениците, ползвателите, държателите и
водачите на МПС /автомобилистите/, съгласно групова полица № BG/02/
117003237151, с период на валидност от 12.12.2017г. до 11.12.2018г.
От материалите по делото се установява, че в досъдебното
производство № 97/2018г. е изготвена СМЕ, вещото лице по която дава
заключение, че при ПТП на 06.05.2018г. на ищцата Ч. е било причинено
счупване на ставния израстък в дясно на долната челюст, което е довело до
5
трайно затруднение на дъвченено и говоренето. От заключението на вещото
лице се установява, че на ищцата С. Р. Ч. е било причинено пълно счупване
на кондиларния израстък вдясно (Фрактура комплета клауза процесус
кондиларис декстра), довело до счупване на челюстта по смисъла на чл. 129
от НК. Било е причинено още кръвонасядане в областта на брадата, в дясната
половина на лицето, причинило лицева асиметрия, което представлява
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, по смисъла
на чл. 130, ал.1 от НК. Посочените травматични увреждания са в пряка
причинно–следствена връзка с ПТП-то, настъпило на 06.05.2018 г. около
12,20 часа по пътя с. Леска-разклон „Върбински мост”, общ. Мадан, при
което е пострадала ищцата. Вещото лице установява, че болките, страданията,
дискомфортът при тази травма са значителни, мощни, със значителен
интензитет. Тяхната сила е по – значителна в острите моменти на травменото
заболяване, и постепенно намаляват с напредването на оздравителните
процеси. Извършената фиксация между горна и долна челюсти допълнително
усложняват този процес. През това време долна и горна челюсти са
фиксирани една към друга, и е невъзможно каквото и да било отваряне на
устата – невъзможни са дъвчене, говорене и т.н. Храненето също е затруднено
значително – пострадалият приема само течни храни със сламка. Устната
хигиена също е силно нарушена и затруднена. След свалянето на шините
раздвижването е също затруднено и съпроводено с болки и страдания.
Прогнозата на тези травми е сравнително добра. При правилно и
своевременно приложено лечение те оздравяват напълно – възвръща се
функционалността и естетическия вид на травмираната анатомична структура
и зона.В конкретния случай не е изпълнена препоръката на специалистите за
втора оперативна намеса с цел да се изправи неправилното зарастване на
фрагментите на долната челюст, довело до асиметрия и болки, както и
непълно затваряне на устата.Напълно е възможно пострадалата да е изпитвала
значителни болки, неудобства, дискомфорт, страдания и след времето, което
се приема за оздравяване на този вид травма – още повече, че този болков
синдром е обусловен до определена степен и от начина на срастване на
фрагментите.Вещото лице твърди, че болката е строго индивидуално чувство
и прагът на чувствителност, на поносимост е индивидуален. Много често
болката се повлиява и от нервно–психическото състояние на индивида. Сочи,
че никъде в първичната медицинска документация, издадена от високо
специализираното здравно заведение – ЛЧХ при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД
гр. Пловдив и при двете пролежавания на ищцата не е описано състоянието
на зъбните редици на горната и на долната челюсти. Единствено в
Епикризата към И.3. № 28735/706, издадена от Клиника по лицево-челюстна
хирургия (ЛЧХ) при УМБАЛ „Св. Георги”, раздел Локален интраорален
статус е посочено, че частично са обеззъбени челюстите. Поради липсата на
данни, вещото лице не може да се ангажира с категоричен експертен извод с
каква давност са травмите на зъбите на ищцата и твърдяната пародонтоза.
Твърди, че пародонтозата е силно разпространено хронично стоматологично
заболяване, на второ място след кариеса. От болестта са застрашени
предимно хората над 30-годишна възраст, макар че напоследък са все повече
6
младите, които страдат от пародонтоза. Пародонтозата не е само
стоматологично заболяване, а е обвързана и с болести на кръвоносната,
ендокринната и нервната система.Болестта се развива в няколко стадия.
Първоначално се появява сърбеж, парене, зачервяване и изтръпване на
венците. Впоследствие венците се подуват, отичат, набират гной и е
възможно да започнат да кървят. В други случаи пък венците стават бледи.
Пародонтозата често е придружена и с лош дъх и образуването на
периодични абцеси (пиорея). Възпалението на венците и бактериите, които се
нА.т в устата, могат да доведат и до възпаление на лимфните възли.
Последният стадий на болестта се изразява в оголването на зъбите в основата
им поради атрофията на края на венеца. Образуват се т.нар. джобчета,
вследствие на отлепването на венечния ръб от стената на зъба. В тези,
дълбоки няколко милиметра, джобчета попадат микроорганизми и
хранителни отпадъци, образува се зъбен камък и всичко това е причина за
продължителен възпалителен процес, който се разпространява и по-
надълбоко, като засяга и костта. Ако не се вземат навременни мерки, зъбите
се разклащат и падат. Тъй като по делото липсват данни за състоянието на
венците преди ПТП може да се предположи, че пародонтозата е била налице
и преди настъпилото ПТП на 06.05.2018г. Възможно е при счупени зъби и
отворен съдово - нервен канал инфекцията да проникне в дълбочина и да
засегне нерва на зъба.Процесът на възпаление на зъбният нерв (пулпит) може
да доведе до самоумъртвяване на нерва на зъба - този процес се нарича зъбна
гангрена. В тези случаи възпалението ще засегне лежащите около зъбния
корен тъкани и ще е налице остър периодонтит. От депозираното заключение
се установява, че когато се счупи челюстта на едно място, опадат зъбите, но
зъбите сами по себе си не са отделна телесна повреда. Процесът е един и не
може счупването на зъбите да се отдели от счупване на челюстта като
отделен признак на телесната повреда. Загубени са безвъзвратно зъбите и
няма да могат да поникнат обратно. Сама по себе си, нарушената лична устна
хигиена може да е предпоставка за поява на гангрена, това е възпаление на
костта, като дори и при нормална устна хигиена може да се получи пулпит.
Мястото е травмирано, отворено е и винаги навлиза инфекция, в настоящия
случай най-вероятно инфекцията е настъпила още при счупването. Голямо
влияние оказват и индивидуалните особености на организма, както и
характерът на травмираното място. Настоящият съдебен състав кредитира
изцяло заключението на вещото лице по назначената съдебно – медицинска
експертиза като компетентно и обективно изготвено.
В хода на процеса пред първоинстанционния съд са събрани и гласни
доказателства. От показанията на свидетеля Р. Ч., който е съпруг на ищцата,
се установява, че на 06.05.2018г. ходили до с.Баните и на връщане към гр.
Рудозем автомобилът бил управляван от сина му Здр. Ч., като след
„Върбинския мост“ колата тръгнала наляво в насрещното платно за
движение, извикал на сина си и той натиснал спирачка, като свидетелят,
който седял отпред, хванал волана и го завъртял, за да се прибере колата в
платното за движение. В колата отзад били още съпругата му – вляво и
внуците му Я. З. и А. Ч., а снаха му – Сабиха Трампова била отдясно. Сочи, че
7
вследствие на удара жена му била счупена челюстта. След удара за малко
била объркана. Свидетелят слязъл от колата и се обадил на тел.112. Всички
излезли от автомобила,като с помощта на снаха си извел и съпругата си, която
се държала за челюстта, имала синини и болки от дясната страна. Имала
избити четири зъба, което било потвърдено от лекаря от дошлата линейка.
Сочи, че не е видял С. да плюе зъби или част от зъби, само имала кръв по
устата. Имала болки, плачела и викала. Линейката я откарала в болницата в
Смолян. Свидетелят сочи, че на задната седалки всички били с колани. Той
също бил с колан. На другия ден закарали съпругата му в болница
„Св.Георги“в Пловдив, където установили счупване на челюстта. Сложили й
някакви импланти и 20 дни се хранела със сламка,като през този период се
оплаквала от болки, които продължили дълго и продължават и сега. Твърди,
че челюстта на съпругата му е зараснала накриво, и при второто пролежаване
в болницата лекарите са го установили, но операцията струвала 5000 лева,
която сума не могат да платят. От тогава С. се страхува да пътува. В Смолян
са ходили да търсят психологическа или психиатрична помощ, като на
Садиха са й изписани лекарства и въпреки че ги е вземала си има
психологическа травма. След първата операция тя се притеснявала да се
вижда с други хора, стояла си само вкъщи. И сега много не се събира с хора,
защото челюстта й е зараснала накриво, това е видимо и тя се притеснява от
този факт. При промяна на времето чувства болки. В гр. Смолян са й сложили
зъбна протеза, за която си е платила. Твърди още, че преди инцидента, зъбите
на жена му са били в добро състояние, ходела е при д-р Читакова. Преди
злополуката е имала извадени постоянни зъби на горната челюст е имала
мост, но долу зъбите й са били добре. Сега долу има протеза.
От показанията на свидетеля Здр. Ч. – син на ищцата, се установява, че
на 06.05.2018г. са били в с.Баните и на връщане той е управлявал автомобил
„Пежо“, с който е станала катастрофата, за която е осъден по НОХД 49/2019
г. на МРС. След „Върбински мост“ по правата нагоре и двата завоя не си ги
спомня. Баща му, който стоял на предната седалка до него, му извикал и в
този момент видял, че срещу него идва кола. Баща му дръпнал волана, а той
набил спирачки. Твърди, че е карал със 70-75 км/ч. Отзад пътували жена му,
майка му и две деца, като жена му била вдясно,след това едното дете, майка
му и другото дете, т.е. майка му била седнала между двете деца. Не може да
каже отзад кой си е бил сложил колан, тъй като не е видял. Знае, че жена му
си е била сложила колана, както и детето на сестра му –Я., който е седял
плътно вляво, до него е седяла майка му, след това дъщеря му и жена му. От
злополуката майка му пострадала, изгубила съзнание за около 2-3 минути,
била объркана, имала синини по лицето, а по устните имала кръв. Майка му
се е ударила или в шофьорската седалка, или вероятно в главата на Я., защото
имало кръв и нараняване на главата на детето. Майка му не можела да каже
къде се е ударила. Удара на управлявания от свидетеля автомобил бил в
предна лява част, а „Фолксвагена“ бил ударен почти челно. Баща му се
обадил на тел.112 и след идването на линейката лекарят казал, че майка му
има счупване на зъби. Счупените зъби били на долната челюст, защото там
имало кръв. Казали им, че трябва да закарат майка му в гр. Смолян. Майка
8
му имала силна болка и не можела да говори. Лекарят погледнал и казал, че
има счупване на няколко зъба. След направата на снимка се установило
счупване на челюст и четири зъба. На другия ден заминали в болница
„Св.Георги“ в Пловдив, където оперирали майка му. Когато се върнала,
цялата й уста била шинирана, била с дупки около устните, венците й били
пробити и захванати с шини.Хранела се със сламка и имала силни болки.
След около 20 дни много отслабнала, не искала да излиза навън, да разговаря
с хора.Взимала болкоуспокоителни, но болките й били силни. След като се
установило, че челюстта е зараснала накриво за операцията поискали пари.
Такава операция не й е направена, защото трябвало да я плати.
Приблизително два месеца след операцията майка му отишла да й извадят
долни зъби и й сложили протеза. Майка му изпитвала болки и след
операцията, и когато й сваляли шините, и при ваденето на зъбите и при
протезирането. В момента трудно дъвче. Чувства се неудобство и си
прикрива с ръка устата. Изпитва страх и не иска да пътува с кола. Водили я
при психоложка, която й изписала успокоителни, но и в момента страда от
безсъние. Като излезе навън, постоянно си прикрива устата, чувства се
неудобно, защото е с видимо леко изкривяване. Преди злополуката се
срещала с хора, излизала навън, а след това спряла да контактува. Свидетелят
сочи, че живеят в една къща, като майка му е на първия етаж, а той на втория
етаж. Преди злополуката майка му е ходила на зъболекар в Рудозем при Ч. и
не е имала проблеми със зъбите. Отгоре имала извадени зъби и сложени
мостове и коронки, а с долните зъби не е имала проблеми и не имала
извадени зъби. И в момента майка му изпитва болки, когато времето се
разваля. Има и говорен проблем, сега говора й е различен, завален говор.
Настоящият съдебен състав приема за достоверни субективните
възприятия на свидетелите, тъй като, преценени с всички други събрани по
делото доказателства – аргумент от чл. 172 ГПК, те не са вътрешно
противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите
събрани по делото доказателства, като субективните възприятия за
последиците върху физическото състояние и психиката на ищцата и
преживените вследствие на инцидента болки и страдания са непосредствени.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки /юридически факти/: 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника -
9
застраховател. Правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция
се съсредоточава върху обстоятелството дали първостепенният съд правилно
е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52
ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение за претърпените
от ищцата С.Ч. неимуществени вреди. При определяне на това заместващо
обезщетение е необходимо да се отчете начинът на извършването на
противоправното деяние, претърпените от ищцата болки и страдания
вследствие на причинените й травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, нейната възраст, причинените й неудобства и дискомфорт
при социални контакти, социално-икономическите условия в страната към
момента на настъпване на застрахователното събитие – 2018г., както и
нормативно определеният лимит на обезщетението за настъпили
неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по
застраховка "Гражданска отговорност" – в размер до 10 млн. лв., независимо
от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ в редакцията на тази
правна норма към релевантния момент). Тъй като неимуществените вреди,
които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага,
не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не
е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Съгласно ППВС № 4/1968г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението.
При така изяснените правнорелевантни факти, въззивният съд приема,
че заместващото обезщетение на ищцата за причинените и от
противоправното поведение на делинквента Здр. Ч. неимуществени вреди е в
размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева. Законодателят е определил висок
нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от
застрахованото лице неимуществени вреди – в размер на 10 млн. лева при
причиняване на неимуществени и имуществени вреди при всяко едно
застрахователно събитие – аргумент от чл. 492, т. 1 КЗ. Следователно, по този
начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително
претъпените болки и страдания. В този смисъл, съобразно обществено-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на
процесното застрахователно събитие – 2018 г. и наложилите се морални
норми в обществото, респективно съобразно съдебната практика за
определяне на справедливият размер за заплащане на заместващо
обезщетение следва да се съобрази и вида и характера на травматични
увреждания – налице е счупване на долната челюст, кръвонасядане в областта
на брадата, в дясната половина на лицето, причинило лицева асиметрия и
счупване на пет зъба, което увреждане е наложило възстановителен период
за повече от два месеца, както и обстоятелството, че ищцата е изпитвала
значителни по степен болки с висок интензитет, както в острите моменти на
травменото заболяване, така и при извършената фиксация между горна и
долна челюсти, при която е невъзможно отваряне на устата, дъвченето и
10
говоренето, храненето й е било затруднено значително, като е приемала само
течни храни със сламка. Устната хигиена също е била силно нарушена и
затруднена, след свалянето на шините раздвижването също е съпроводено с
болки и страдания. Макар, че по принцип прогнозата за такива травми е добра
в конкретния случай, поради липса на средства не е изпълнена препоръката
на специалистите за втора оперативна намеса с цел да се изправи
неправилното зарастване на фрагментите на долната челюст, довело до
асиметрия и болки, както и непълно затваряне на устата, поради което ищцата
е изпитвала значителни болки, неудобства, дискомфорт, страдания и след
времето, което се приема за оздравяване на този вид травма, още повече, че
според вещото лице този болков синдром е обусловен до определена степен и
от начина на срастване на фрагментите. От показанията на свидетелите се
установява, че освен физическите болки и страдания ищцата е изпитвала и
все още изпитва и психически такива. След злополуката се е изолирала, не
желае да се среща с хора, да излиза навън, притеснява се от външния си вид,
от получените белези от шините при фиксиране на челюстите и видимото
изкривяване на челюстта. Станала е напрегната страда от безсъние, заваля
говора, когато излиза си прикрива устата с ръка. Страхува се да пътува с кола.
Неминуемо при настъпването на ПТП е изживяла силен стрес и уплаха.
Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че към момента на настъпване на
увреждането, ищцата се е нА.ла в работоспособна възраст.
Съдът съобрази и икономическите условия в страната към момента на
настъпване на застрахователното събитие – 06.05.2018г., а като ориентир и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент, индиция за икономическите условия.
Анализът на горните обстоятелства мотивира въззивния съд да приеме, че
дължимото обезщетение за търпените неимуществени вреди възлиза в
разглеждания случай на 20 000 лева. То отговаря на принципа за
справедливост, прогласен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и не води до
обогатяване на пострадалото лице. Ето защо, предявеният иск за заплащане
на доказаните в производството неимуществени вреди, резултат от
процесното ПТП, за последиците от реализирането на което отговаря
делинквентът, респективно съответният застраховател, е основателен в
пълния предявен размер. Въззивният съд определи размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди с оглед конкретните обстоятелства,
описани по – горе, като в разглеждания случай отдаде значение освен на
характера и тежестта на физическото увреждане, на начина на лечение на
увредата, на периода на възстановяване, както и на трайните неблагоприятни
последици за здравето на пострадалата в резултат на ПТП Ч. откъм обем на
движение и функции на челюстта. С оглед изложеното, доводите за
нарушение на чл. 52 ЗЗД, релевирани от ищцата са основателни.
При така изложените правни съображения, предвид несъвпадане на
приетите от двете инстанции крайни изводи по съществото на спора,
постановеното от Районен съд – гр. Мадан решение следва да бъде отменено,
като неправилно в обжалваната част, в която предявения иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за
11
разликата над присъденото от МРС обезщетение от 15 000 лева до пълния
предявен размер от 20 000 лева и вместо това да бъде постановено решение, с
което на ищцата да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в
размер на сумата от още 5000 лв., ведно със законната лихва за забава,
считано от 14.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Обжалваното решение ще следва да бъде отменено като неправилно и в
частта за разноските, като с оглед изхода на делото и уважаването от
въззивната инстанция на иска в пълния предявен размер от 20 000 лева,
ответното застрахователно дружество ще следва да бъде осъдено да заплати в
полза на адвокат Д. Н. сумата от още 150 /сто и петдесет/ лева адвокатско
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство
пред Районен съд – гр. Мадан на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38,
ал. 2 от ЗА, както и сумата от 580 /петстотин и осемдесет/ лева за
осъществено безплатно процесуално представителство пред въззивната
инстанция. На основание чл. 78, ал.6 ГПК ще следва да бъде осъдено
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – гр. Смолян държавна такса в
размер на още 200 лева за разглеждане на делото пред МРС, както и 100 лева
за разглеждане на делото пред настоящата въззивна инстанция или държавна
такса в общ размер от 300 /триста/ лева. Ще следва да бъде отменено и
Определение № 10031 от 10.09.2021г., с което на основание чл. 248, ал.1 ГПК
Районен съд – гр. Мадан е допълнил Решение № 10033 от 17.06.2021г.,
постановено по гражданско дело № 2/2020г. по описа на Районен съд – гр.
Мадан в частта за разноските, като е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищцата Ч. да заплати на Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД сумата от
357,68 /триста петдесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки/ лева за
адвоктатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното, Окръжен съд – гр. Смолян
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 10033 от 17.06.2021г., постановено по
гражданско дело № 2/2020г. по описа на Районен съд – гр. Мадан в частта, с
която първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск за разликата над
15 000 /петнадесет хиляди/ лева до пълния предявен размер от 20 000
/двадесет хиляди/ лева и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Ст. Пр. и Кр. Кр. да заплати
на С. Р. Ч. с ЕГН: **********, с адрес: с. Оглед, община Рудозем, област
Смолян на основание чл. 432, ал.1 КЗ във вр. с чл. 45, ал.1 ЗЗД сумата от още
5000 /пет хиляди/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от травматични
увреждания, настъпили вследствие на ПТП от 06.05.2018г., ведно със
12
законната лихва върху главницата, считано от 14.11.2018г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Застрахователно дружество
„Бул Инс“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Ст.
Пр. и Кр. Кр. да заплати по сметка на Окръжен съд – гр. Смолян сумата от
300 /триста/ лева, представляваща държавна такса за разглеждане на делото
пред двете инстанции.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ №
87, представлявано от Ст. Пр. и Кр. Кр. да заплати на адвокат Д.Д. Н., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 1, офис № 2 парична сума в
размер на 730 /седемстотин и тридесет/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство
на ищцата по делото пред двете съдебни инстанции.
ОТМЕНЯ Определение № 10031 от 10.09.2021г., с което на основание
чл. 248, ал.1 ГПК Районен съд – гр. Мадан е допълнил Решение № 10033 от
17.06.2021г., постановено по гражданско дело № 2/2020г. по описа на Районен
съд – гр. Мадан в частта за разноските, като е осъдил на основание чл. 78, ал.
3 ГПК ищцата С. Р. Ч. с ЕГН: **********, с адрес: с.Оглед, община Рудозем,
област Смолян да заплати на Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД
сумата от 357,68 /триста петдесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки/
лева за адвоктатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО в останалата част не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
Решението подлежи на подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му
на страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13