Р
Е Ш Е Н И Е
№851/21.2.2020г.
гр.Варна
21.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, тридесет и първи състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет
и осми януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир
Нинов
при участието на
секретар М. Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№11120/2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Р.М. твърди,
че с ответницата М.Ж. са родители на В. Р. М., родена на ***г., като след
прекратяването на връзката им с решение на ОС-Варна, постановено по
в.гр.д.№1587/2016г., е бил определен режима му на личен контакт с дъщеря му В.,
като му е дадена възможност да се вижда с детето всяка първа и трета събота от
месеца от 10:00ч. до 17:00ч. в неделя; 15 дни през лятото, когато майка му не е
в годишен отпуск; в деня след рожденият ден на детето от 10:00ч. до 17:00ч.;
през Коледните празници, съответно всяка четна година от 10:00ч. на 24-ти до
17:00ч. на 25ти декември и всяка нечетна от 10:00ч на 25-ти до 17:00ч. на 27-ми
декември; през Новогодишните празници съответно всяка четна година от 10:00ч.
на 1.01. до 17:00ч. на 02.01 и всяка нечетна година от 10:00ч. на 31.12. до
17:00ч. на 01.01. с преспиване; всяка четна година на
Великден от 10:00ч. до 16:00ч., всяка нечетна година – на следващия ден от
10:00ч. до 17:00ч, а когато детето започне училище и през половината пролетна
ваканция.
Сочи, че към
настоящия момент детето е навършило четири години. Ищецът сочи, че настоящия
режим е бил определен през 2016г. като същият не е изменян до настоящия момент.
Твърди, че обстоятелствата, при които е бил определен съществуващият режим на
личен контакт съществено са се променили, което налага режимът да бъде изменен,
тъй като определеният със съдебен акт, режим на личен контакт е бил съобразен с
интересите на детето и при отчитане крехката му възраст (ненавършени 2години). Ищцовата страна сочи, че израстването на детето е именно
измененото обстоятелство, което се отразявало на ефикасността на режима на
личен контакт определен през 2016г.
Твърди се, че
режимът на личен контакт в сегашния му вид, не постига целите си. Ищецът сочи,
че в периода на развитие, в който
навлиза детето, то опознава света, изграждат се неговите интереси, представа за
ценности, създават се стереотипи на поведение. Сочи още, че режимът на личен
контакт следва да осигурява възможност за детето да расте, да се развива и да
се възпитава под грижата и подкрепата на двамата родители, а настоящият режим
преграждал тази възможност.
Ищецът твърди, че
с дъщеря си прекарват времето си в игри и смях, но това време, с отрастването
й, не е достатъчно за развитието на техните отношения. Сочи, че за изминалите
три години между него и детето са се е изградили отношения на доверие и
разбирателство. Счита, че с отрастването на детето е в негов интерес да се
осъществяват по-чести и продължителни срещи с него, за да може да бъде част от
нейния живот.
Ищцовата страна твърди, че в жилището,в което живее е отделил
стая за дъщеря си и, че е в неин интерес тя да остава по-често да преспива
неговото жилище, като по този начин ще изградят и развият техните отношения.
Също така, твърди, че така ще се развият и отношенията с неговото семейство,
което е виждало внучката си едва няколко пъти от както се е родила.
Срещите с В., до
скоро се осъществявали единствено в дома на ответницата-М.Ж.. Ищецът счита, че
това не й позволява да развива социалните си умения, поради ограничената среда,
в която живее.
Ищецът сочи, че
желае постепенно у дъщеря му да се изгради усещане за комфорт и спокойствие,
когато остава да спи при него и да почувства дома му като свой,а съществуващият
режим създава невъзможност за това.
Твърди се, че
настоящият режим на личен контакт с детето, не предоставя възможност на ищеца
да бъде част от случващото се с нея и да полага грижи и внимание пълноценно.
Като неин баща ищецът заявява, че държи да участва във възпитанието и грижата
за дъщеря му, като и дава съвети и напътствия. При съобразяване с настоящия
режим, ищецът сочи, че няма възможност да я взима от детска градина, а това би
развило и заздравило отношенията им.
Сочи, че
съществуващият режим създава опасност от отчуждаване във времето между тях,
понеже не участва в живота й пълноценно.
Ищцовата страна, сочи че този режим по отношение на коледните и
новогодишните празници с оглед възрастта й е неефективен и няма реалната
възможност да заведе детето на зимен курорт, за да го научи да кара ски или
просто да отидат в планината. Твърди също, че режимът през седмиците също
създава пречки да прекарва повече време с детето.
Ищецът твърди, че
ако режимът бъде променен, дъщеря му ще има възможност да прекарва повече време
с него, родителите му и жената, с която живее и да изгради емоционална връзка с
близките му.
Последният счита,
че фигурата на бащата в живота на една дъщеря е безпротиворечиво,
изключително важна в живота й при изграждането й като личност.
Ищецът намира, че
подходящ режим на личен контакт с дъщеря му,във връзка с изменените
обстоятелства, както и с оглед интересите на детето, до навършването му на
пълнолетие следва да бъде:
Във всяка първа и
трета седмица от месеца, с преспиване от 17:00ч. в петък, като ще взима детето
от детска градина или от дома, където се отглежда, до 18:00ч. в неделя, като ще
връща детето в дома му.
20 дена през
лятната ваканция (през месеците юни, юли или август), през време, което не
съвпада с годишния отпуск на майката/ за периода на ползване, на който през
лятото, майката следва да уведомява бащата до края на месец май всяка година/;
В деня след
рождения ден на детето от 10:00ч. до 18:00ч., а ако денят се пада учебен, ще
взима детето от детската градина или училище и ще го връща в дома, където се
отглежда в 20:00ч.
През Коледните
празници, всяка четна година от 10:00ч. на 23-ти до 18:00ч. на 26-ти Декември,
с преспиване като ще взима и връща детето в дома, където се отглежда.
През Новогодишните
празници, всяка нечетна година от 10:00ч. на 30-ти Декември до 18:00ч. на 2-ри
Януари, с преспиване, като ще взима и връща детето в дома, където се отглежда.
Всяка четна година
от 10:00ч. на деня преди Великден до 18:00ч. в деня след Великден.
Когато детето
започне училище, половината пролетна ваканция.
На всички
официални и неофициални празници от 10:00ч. до 18:00ч., като ще взима и връща
детето в дома, където се отглежда. /1 май, 6 май, 24 май, 6 септември, 22
септември/.
Ищецът моли съдът,
да призове страните на съд и постанови решение по силата, на което да измени
определения, в решение по в.гр.д. №1587/2016г. по описа на ВОС, режим на личен
контакт с бащата Р.Д.М., с дъщеря му В.Р.М., родена на ***г., при участието на
майката М.Ж.Ж., като определи гореописаният режим на
личен контакт.
Ответникът в
дадения срок по чл.131 от ГПК е изразил становище по спора в отговор на
исковата молба.
Ответната страна
счита искът за допустим, но неоснователен.
Сочи, че
единственото основание за изменение на режима посочено от ищеца е увеличената
възраст на детето, а същата е била съобразена при постановяване на съдебното
решение определящо настоящия режим, а увеличаването на възрастта, спрямо
началото на изпълнение на този режим е незначително.
По отношение на
обстоятелствата, на които се основава искът:
Ответната страна
не оспорва и изцяло поддържа тезата на ищеца, че развитието и задълбочаването
на емоционалните връзки между баща и дъщеря, е в интерес на детето и следва да
се насърчава, но същата оспорва твърденията, че в разглеждания случай е налице
съществено изменение на обстоятелствата, налагащо исканата промяна, и че
настоящият режим прегражда възможностите както за поддържане и развитие на
стабилни отношения, така и за осъществяване на адекватна грижа и подкрепа от
страна на бащата на детето. Оспорва и твърдението, че детето расте в силно
ограничена среда, препятстваща възможността за общуване и естествено социално
развитие.
Ответната страна
твърди, че е неоснователно твърдението, че в случая изминалото време и
порастването на детето представляват изменение в обстоятелствата, което да обосновава
промяна. Сочи, че при определяне на установения понастоящем режим,
съображенията, изложени с исковата молба досежно
развитието на детето и връзката му с родителя са отчетени, поради което и след
навършване на тригодишна възраст на детето е определен разширен режим, с
преспиване в дома на бащата и общо прекарване на лични и официални празници,
както и на определено време през летния период. Детето е навършило три години
на 22.04.2018г. като от началото на изпълнение на сега установения режим до датата
на депозиране на исковата молба за изменение е изминал период от около една
година и три месеца /детето е на четири години/, който не може да бъде счетен
за значителен или съществен, за да обоснове изменение.
Ответницата сочи,
че съгласно задължителната съдебна практика-ППВС №1/12.11.1974г., т.V, за да е налице основание за промяна на мерките относно
личните отношения, следва твърдяното изменение на обстоятелствата да е съществено, което условие в разглеждания
случай не е изпълнено. Сочи се, че самият факт на порастване и увеличената
възраст на детето не са сред обстоятелствата, чиято промяна налага изменение на
вече определените мерки.
Ответната страна
твърди, че установеният режим не засяга по неблагоприятен начин интересите на
детето и връзката му с бащата.
Сочи се още, че не
отговарят на действителността твърденията в исковата молба, че посредством
установения режим В. е лишена от възможност за контакт с близките на бащата,
като твърди,че при осъществяване на личен контакт с детето, бащата редовно
поверява грижите за него на своите родители и близкия си роднински и приятелски
кръг.
Отбелязва се, че в
противовес на твърденията, изложени от ищеца, дори понастоящем определеният
режим не се изпълнява пълноценно и в пълния обем. Ответницата твърди, че
въпреки, че на ищеца му е предоставена възможност детето да преспива в неговия
дом, това не се случва, като детето преспива в дома на майката, а бащата го
взима отново на следващия ден. Сочи се, че липсва и спазване от страна на
бащата на определените часове за връщане на детето, като редовно се допускат
закъснения с повече от два часа, което се отразява на режима за хранене,почивка
и сън на детето.
Ответната страна
твърди, че бащата не се съобразява с изградения дневен режим на детето, да
спазва необходимия режим на хранене, обусловен от здравословното му състояние и
чувствителност към алергии. Твърди още, че ищецът, често демонстрира поведение
пред детето, подкопаващо и рушащо авторитета на майката, и представящо я в лоша
светлина като „лоша майка“. Счита,че посочените обстоятелства са такива,
засягащи добросъвестното и надлежно изпълнение на родителските задължения във
връзка с установените мерки за личен контакт.
Сочи също, че
въпреки емоционалната привързаност между В. и нейния баща, дори при условията
на сегашния режим на лични контакти, ищецът не е съумял да изгради достатъчно
силна и здрава връзка на доверие с детето, да се търси към настоящия момент
нейното укрепване чрез промяната на режима, още повече, че до момента бащата не
се е възползвал и не е инициирал контакт по какъвто и да било друг начин-по
телефон или чрез други средства за комуникация. Счита са необходимо, да се
отбележи, че според твърдения на самия ищец, той очаква и раждането на второ
дето в скоро време, и ответницата счита, че посоченото обстоятелство следва да
бъде преценено от гледна точка както на бъдещите ангажименти на ищеца и
възможността му да осъществява правата, но и да изпълнява задълженията си по
режима на контакт с детето, така и от
гледна точка на възможността В. да получава адекватни грижи при личния контакт
наред с бъдещия член на семейството на ищеца.
Ответната страна
твърди, че твърдението, че детето расте в ограничена среда е невярно. Детето
посещава детско учебно заведение, както и различни школи и курсове,
способстващи за неговото развитие.
По отношение на
конкретните разширени мерки на личен контакт с детето поискани от ищеца,
ответницата сочи, че: що се отнася до редовния контакт, исканите изменения по
характер и продължителност не биха имали съществено значение за укрепване
отношенията дете-родител; искането за определяне на контакт през пролетната
ваканция за времето след навършване на училищна възраст следва да бъде
определено като преждевременно, доколкото тази възраст е седем години, а детето
е още на четири. Счита, че искането за определянето на контакт за времето на
всички официални празници ,следва да бъде определено като несериозно и будещо
недоумение- твърди,че празничните дни са изброени чрез просто възпроизвеждане
на разпоредбата на чл.154,ал.1 от КТ, без да става ясно както отношение имат
посочените дни към личността на детето или на неговия баща.
Предвид изложените
съображения, ответната страна, моли съдът да отхвърли като неоснователен
предявения иск, както и да присъди разноски в тежест на насрещната страна.
Съдът
приема, че предявеният иск намира
правното си основание чл.59, ал.9 СК.
Съдът, след като
се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
приема при условията на чл.235, ал.2 от ГПК за установено от фактическа и
правна страна следното:
По настоящото дело
е приложено гр.д.№14924/2015г. на ВРС, ХІV състав по което е приложено копие от
удостоверение за раждане на детето В.Р.М. с родители М. Ж.Ж.
и Р. Д.М., като по делото е постановено решение №1998/19.05.2016г. с което
упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на
майката и на бащата е определен режим на личен контакт с него. Посоченото
решение в частта на определения режим на личен контакт по пътя на въззивно обжалване в рамките на в.гр.д.№1587/16г. на ВОС е
изменено до настоящото състояние на режима на личен контакт, като решението по
това дело е влязло в сила на 6.01.2017г., когато роденото на ***г. дете е било
на почти две години.
По първия и
най-важен въпрос – има ли съществено изменение на обстоятелствата което да се
явява основателна предпоставка за изменение на определения от съда ред
настоящия състав приема следното:
При
постановяването на въззивното решение режима на личен
контакт на бащата с детето е изрично разделен на два периода – първият до
навършване на три годишна възраст на детето при който контакта да се
осъществява без приспиване и втори период след навършване на тригодишна възраст
на детето когато контакта на бащата с него ще става с приспиване.
Съставът намира,
че в рамките на цитираното въззивно решение съдът
вече е обсъдил увеличаването на възрастта на детето като важно обстоятелство и
именно в тази връзка е определил по-разширен режим на личен контакт на бащата с
детето след навършване на определена възраст, а други основания за промяна на
определения с него режим не се сочат. При това положение настоящото производство
на практика се явява опит да се заобиколи забраната
за пререшаване на спора на същите основания.
Твърденията, че
детето има нужда от по-чести контакти с баща си и че той е в състояние да му
предоставя по-добра родителска грижа в рамките на тези контакти което ще
допринесе за по-доброто развитие на връзката родител-дете и за развитието на
самото дете са обстоятелства които са взети предвид от съдилищата при
разглеждането на спора между страните при първоначалното определяне на режима
на личен контакт между тях. ППВС №1/12.11.1974г., което не е изгубило
значението си в т.V изрично и изчерпателно е посочило хипотезите в които се
допуска изменение на вече определени мерки за упражняване на родителски права,
а те са:
влошаване
условията при родителя, на когото е предоставено детето, или пък подобряване
условията на живот при другия родител;
изпадане в
невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права
поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок, напускане
пределите на страната и др.;
загубване на
родителския авторитет или фактическа невъзможност родителят да се справи с лоши
прояви на детето, а другият родител е в състояние да повлияе положително;
повторно встъпване
в нов брак на единия от двамата родители с трето лице.
невъзможност да се
изпълни решението поради поведение на самото дете;
нерационален
режим, като в течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни
за детето;
болест на детето и
невъзможност за прилагане на мерките;
други случаи;
отчуждаване на
детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител или обратно;
пречки на
родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с другия
родител;
невръщане на
детето след осъществяване на личните отношения от родителя, на когото не са
предоставени за упражнение родителските права, или пък нарушаване по различни
начини режима на детето, ако е във възпитателно заведение, отвличане на детето
и т. н;
неизпълнение на
мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето.
При настоящия
случай няма изрично заявени от ищеца обстоятелства попадащи в някоя от горните
хипотези, като единственото което той е навел е увеличената възраст на детето,
а твърденията на ищеца че се разбира добре с детето и общуването им е
пълноценно не може да се разглежда като подобряване на условията на живот при
неотглеждащия родител, тъй като определенията понастоящем режим е обичаен и не
е резултата от налагане на рестрикции поради установен недостатъчен родителски
капацитет.
Липсата на твърдения
в посочените по-горе насоки води до изключване на необходимостта от обсъждане
на събраните по делото доказателства основна част от които са гласните
показания на ангажирани от страните свидетели. Следва да се има предвид, че
последните в показанията си също не са дали информация за драстични събитие
които да налагат съда служебно да изследва наличието на някоя от вече
изброените по-горе предпоставки обуславящи необходимостта от промяна на вече
определения режим на личен контакт.
Воден от горното
решаващия състав намира, че молбата следва да бъде отхвърлена като недоказана.
Ищецът предвид
отхвърлянето на иска следва да бъде осъден да заплати на ответницата сторените
от нея разноски в размер на 400лв.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от Р.Д.М. ЕГН********** *** срещу М.Ж.Ж. ЕГН**********
***, ******* иск за изменение на режима на личен контакт на бащата Р.Д.М. с
детето В.Р.М. определен с решение №17/6.01.2017г. по в.гр.д.№1587/2016г. на ВОС
чрез определяне на следния нов режим
В всяка първа и
трета седмица от месеца, с преспиване от 17:00ч. в петък, като ще взима детето
от детска градина или от дома, където се отглежда, до 18:00ч. в неделя, като ще
връща детето в дома му.
20 дена през
лятната ваканция (през месеците юни, юли или август), през време, което не
съвпада с годишния отпуск на майката/ за периода на ползване, на който през
лятото, майката следва да уведомява бащата до края на месец май всяка година/;
В деня след
рождения ден на детето от 10:00ч. до 18:00ч., а ако денят се пада учебен, ще
взима детето от детската градина или училище и ще го връща в дома, където се
отглежда в 20:00ч.
През Коледните
празници, всяка четна година от 10:00ч. на 23-ти до 18:00ч. на 26-ти Декември,
с преспиване като ще взима и връща детето в дома, където се отглежда.
През Новогодишните
празници, всяка нечетна година от 10:00ч. на 30-ти Декември до 18:00ч. на 2-ри
Януари, с преспиване, като ще взима и връща детето в дома, където се отглежда.
Всяка четна година
от 10:00ч. на деня преди Великден до 18:00ч. в деня след Великден.
Когато детето
започне училище, половината пролетна ваканция.
На всички
официални и неофициални празници от 10:00ч. до 18:00ч., като ще взима и връща
детето в дома, където се отглежда. /1 май, 6 май, 24 май, 6 септември, 22
септември/, на осн. чл.59, ал.9 от СК.
ОСЪЖДА Р.Д.М. ЕГН**********
*** да заплати на М.Ж.Ж. ЕГН********** ***, *****
сумата от 400лв. сторени по делото разноски, на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: