РЕШЕНИЕ
№ 2336
гр. Пловдив, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330105643 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от И. Б. К., ЕГН ********** против Й. П. Т., ЕГН
**********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна
квалификация по чл. 79, ал.1, пр.1, вр. с чл. 240, ал.1 и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът твърди сключен договор за заем от 26.10.2020 г. с предадена сума от 9999
лева, платима ведно с 900 лева – платени от ищеца разноски за предоставена правна
помощ, във връзка с преговори и консултации по повод договора. Въпреки настъпване
на падежа за плащане на 26.03.2021 г., ответникът не погасил. Моли се за присъждане
на посочените суми по договора, ведно с уговорената в чл. 7 неустойка за забава от
1000 лева. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в
изпратената призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 4021/16.06.2021 г.,
изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.
В проведеното съдебно заседание ответникът не се е явил, не е изпратил
1
представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде
постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не се явява и не изпраща представител в първото по делото
заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие. От писмените доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва
неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се
постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове да
бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл.
80 ГПК и доказателства за плащане на: 504,53 лева – ДТ и 1500 лева – адв.
възнаграждение, съгл. ДПЗС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. П. Т., ЕГН **********, с адрес: .... да плати на И. Б. К., ЕГН
**********, с адрес:....., следните суми: 9999 лева /девет хиляди деветстотин
деветдесет и девет лева/ - главница, дължима по договор за заем от 26.10.2020 г., ведно
с 900 лева /деветстотин лева/- платени от ищеца разноски за предоставена правна
помощ, съгласно чл. 2 от договора, както и 1000 лева /хиляда лева/ - неустойка по чл.
7 от договора и разноските по делото в размер на общо 2004,53 лева /две хиляди и
четири лева и петдесет и три стотинки/.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по
реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите, съгл. чл. 236, ал.1, т.7
ГПК /л.2/:
...................................
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2