№ 3962
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двА.десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря ЮлиА. Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20231100511734 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 13283 от 28.07.2023 г. по гр.д. № 45681/2022 г. Софийски
районен съд, 40 състав: Признал за установено по предявения от К. Б. К., ЕГН
**********, срещу А. Д. П., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 108
ЗС, че ищецът е собственик въз основа на наследство, дарение от 20.12.2013 г.
и покупко-продажба от 20.12.2013 г. на МАЗЕ, представляващо
принадлежност към притежавания от него апартамент № 9 с идентификатор
68134.102.96.1.9, находящ се в гр. София, ул. „*******, разположен на втори
етаж, с площ от 53 кв. м, което мазе е обозначено с лилав цвят на скица –
извадка № 2 от изготвената по делото съдебнотехническа експертиза,
намираща се на л. 139, приподписА. от съдията – докладчик и
представляваща неразделна част от съдебното решение, и осъдил ответника
да предаде владението на посоченото мазе; Осъдил К. Б. К., ЕГН **********,
да заплати на А. Д. П., ЕГН **********, на основание чл. 74, ал. 1 ЗС сумата
от 684.50 лв., представляваща увеличената стойност на процесното мазе,
обозначено с лилав цвят на скица – извадка № 2 от изготвената по делото
съдебнотехническа експертиза, намираща се на л. 139, в резултат от
1
извършените в него подобрения от стрА. на ищеца в периода м. април 2021 г.
-м. юни 2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 361.42 лв. –
разноски по делото за този иск, като отхвърлил иска за разликата над
уважения размер от 684.50 лв. до пълния предявен от 2 500 лв. На основание
чл. 78 ГПК А. Д. П. е осъдена да заплати на К. Б. К. сумата от 1 400 лв. –
разноски по първоначалния иск, и сумата от 435.72 лв. – разноски по
насрещния иск.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата по
първоначалния и ищца по насрещния иск А. Д. П., която го обжалва в частта,
с която е уважен първоначалният иск с правно основание чл. 108 ЗС, както и в
частта, с която е отхвърлен насрещният иск за разликата над присъдените
684.50 лв. до 1 525 лв. и е отхвърлено възражението й за право на задържане,
с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Районният съд неправилно приел, че владението на
въззивницата е недобросъвестно, вследствие на което присъдил по-нисък
размер на обезщетението за подобренията в спорното мазе. Владението на
ответницата – ищца по насрещния иск било добросъвестно, а съдът
необосновано и в противоречие с чл. 70, ал. 1 и ал. 2 ЗС приел обратното.
Районният съд не разгледал доказателствата, представени от първоначалната
ответница – представения нотариален акт за нейния апартамент с
принадлежащото му мазе, нито остА.лите доказателства и доводи.
Неправилна била преценката на съда, че представените от първоначалната
ищца чертежи представляват архитектурни проекти на сградата.
Заключението на вещото лице Д. било необосновано, дадено без обосновка и
въз основа на очевидно неверни фактически изводи, вътрешно противоречиво
– напр. относно границата от изток. По делото било доказано, че ул. „Вл.
Поптомов“ понастоящем е ул. „Гладстон“ и е действаща улица (а не платен
паркинг), ПИ с идентификатор 68134.102.78, а паркингът бил ПИ с
идентификатор 68134.102.95 – съседният на сградата частен имот. Всяка от
страните твърдяла, че описанието в нейния нотариален акт отговаря на
фактическите характеристики на спорното мазе – местонахождение, граници
и др., установени по делото с остА.лите доказателства. Съдът не обсъдил
описанията на спорното мазе в нотариалните актове на всяка стрА., обсъдил и
взел предвид само описанието на мазето в акта на ищцата, без да разгледа и
2
вземе предвид описанието на мазето в акта на ответницата, като и двата
нотариални акта имали еднаква установителна сила и тежест. Погрешен бил
изводът, че тъй като предмет на делото е мазето, претендирано от ищцата, не
следва да се изследва кое точно мазе принадлежи към апартамента на
ответницата. По делото нямало установени факти, от които да следва
фактически извод, че за ответницата е било видно към момента на влизането
й във владение на спорното мазе, че мазето, във владение на което влиза (с
отворена врата, без осветление и неползвано от години) е чужда собственост.
Т.е. липсвало установяване на факти, че ответницата не е могла да бъде
добросъвестна при преценката й, че спорното мазе е нейното, защото именно
то е принадлежащо към закупения от нея апартамент с оглед описанието в
нотариалния акт за покупката. При доказателствена тежест за ищцата, същата
не оборила презумпцията за добросъвестност, установена в чл. 70, ал. 2 ЗС.
Това доказване според въззивницата следвало да включва и опровергаване от
ищцата на нотариалния акт на ответницата. За ответницата били налице
предпоставките на чл. 70, ал. 1 ЗС – правното й основание бил нотариалният
акт от 18.01.2021 г., с описаното в него мазе при граници улица, стълбище и
калкан. Нотариалният акт бил правно основание, годно да направи
ответницата собственик на мазе в сградата с описание „улица, стълбище и
калкан“, а спорното мазе отговаряло на това описание - то граничело с ул.
„Рачо Димчев“, с калкА. с имота с идентификатор 68134.102.95, а за
границата „стълбище“ отговарял на действителното положение, защото отвъд
коридора на мазетата – срещу входа на това мазе, наистина било стълбището
на сградата, водещо от кота 0.00 към подземното ниво на сградата, където са
мазетата. Същевременно предписА.та от закона форма в нотариалния акт на
ответницата не била опорочена в по-голяма степен от тази в нотариалния акт
на ищцата. По делото се установило, че в нотариалния акт на ищцата има три
грешки в описанието на мазето към апартамента на ищцата – грешна била
границата „сем. Т.“ – нямало такова семейство; границата с ул. „Вл.
Поптомов“ (сега „Гладстон“) – това не била граница на сградата, нито на ПИ,
в който е построена. Граница на ПИ и на сградата бил друг частен ПИ с
идентификатор 68134.102.95, а ул. „Гладстон“ била УПИ с идентификатор
68134.102.78, видно от представените доказателства; Тези грешки били
възпроизведени и в нотариалните актове на ищцата от 2013 г. От тези грешки
ищцата следвало да черпи негативи, особено предвид доказаното по делото,
3
че спорното мазе не било затворено и стопанисвано от ищцата от много
години. Грешките в акта за собственост на ищцата и факта, че ищцата не
владеела спорното мазе преди завладяването му от ответницата били пречка
да бъде опровергА. законовата презумпция по чл. 70, ал. 2 ЗС. Въз основа на
това се налагали два правни извода: Първо, че ревандикационният иск е
напълно недоказан, и второ, че владението на спорното мазе от ответницата
било добросъвестно, защото ищцата не била оборила законовата презумпция
и не опровергала нотариалния акт на ответницата, предвид грешките в
нотариалния акт на ищцата и безстопанствеността на мазето към януари 2021
г. Неотносими били мотивите на съда кой и как е трябвало да предаде на
ответницата владението на мазето към нейния апартамент при покупката през
2021 г. Неправилно съдът приел, че за добросъвестността нямат значение
фактите, че спорното мазе било с отворена врата и в безстопанствено
състояние дълго преди покупката. Липсата на признаци за наличие на друг
стопанин на мазето, освен праводателя на ответницата, водел към извод за
липса на основание за изключване на презумирА.та добросъвестност на
ответницата към момента на влизане във владение на спорното мазе при
покупката на апартамента през 2021 г. Към такъв извод водели и фактите, че
ищцата не се обозначила като собственик и не била демонстрирала, че тя е
собственик на мазето повече от две години – от въвеждане във владение на
ответницата при покупката на 18.01.2021 г. до завеждането на делото през
2023 г. Тъй като владението на ответницата било добросъвестно,
възражението й за задържане се явявало основателно и неправилно не било
уважено от съда. Основателен се явявал и искът за подобренията в мазето,
направени от ответницата, за целия им паричен размер от 1 525.11 лв., според
приетата СТЕ на вещо лице Б.Т.. Неправилно районният съд приел и
представените технически чертежи да представляват архитектурни проекти.
Те не били такива. Нямали такава правна стойност. Неоспорването на
представените по делото чертежи не ги правело архитектурни проекти.
Преценката как се квалифицират правно документите била на съда и по
съществото на спора. В случая ответницата не оспорила и не считала, че
представените технически чертежи са неистинни и/или неавтентични, но това
не ги правело архитектурни проекти. Не ги правело и официални документи,
защото не били налице законовите изисквания да са такива, а преценката на
СРС по чл. 179, ал. 1 ГПК била порочна. От скицата - приложение № 16 към
4
исковата молба се установявало къде е ъгълът на сградата откъм улиците
„Рачо Димчев“ и „Уилям Гладстон“, а от забележката от 1981 г. в скицата -
приложение № 11 следвало, че това не е „основен план на сградата“, както
твърдяла ищцата, а план за поставяне на тръби за централно отопление. А
съгласно скицата от 15.07.1981 г. – приложение № 16 било видно, че според
плА. на сградата тя е била планирА. да опира в/да граничи с ул. „Вл.
Поптомов“, но по неустановена по делото причина това не било направено.
Освен това налице било несъответствие между приетото от съда, че сградата
е била построена през 1950 г., а документите, които квалифицирал като
архитектурни планове, били от 1981 г., което опорочавало всички изводи на
съда. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в
обжалваните части и вместо това постанови друго, с което да се произнесе
при точно прилагане на процесуалния и материалния закон. Претендира
разноски, като за тези във въззивното производство представя списък по чл.
80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78,
ал. 5 ГПК на претендираното от насрещната стрА. адвокатско възнаграждение
за разликата над 600 лв.
Въззиваемата стрА. К. Б. К. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения и моли съда да
потвърди решението в обжалваните части като правилно. Претендира
разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна стрА. и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалвА.та част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. С
оглед оплакванията в жалбата въззивният съд намира решението за правилно
в същите части по следните съображения:
С първоначалната искова молба съдът е бил сезиран с иск с правно
5
основание чл. 108 ЗС – за признаване за установено, че ищцата е собственик
и осъждане на ответницата да предаде владението на принадлежащото мазе
към собствения на ищцата апартамент № 9 с идентификатор 68134.102.96.1.9,
находящ се в гр. София, ул. „*******, мазето без посочена площ по акт за
собственост и при посочени съседи: улица, коридор, сем. Т. и ул. „Вл.
Поптомов“.
Ищцата твърди, че е собственик на апартамент № 9 и принадлежащото
към него мазе по наследствено правоприемство от своята майка Н. К.,
договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 58/2013 г., том ІІІ, рег.
№ 12091, д. № 398/2013 г. на нотариус с рег. № 340 на НК и договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 60/2013 г., том ІІІ, рег.
№ 12116, д. № 400/2013 г. на нотариус с рег. № 340 на НК. Поддържа, че
първоначално собственик на имота била В.П.Г. (К.). Същата починала на
11.05.1976 г., като на 23.03.1976 г. завещала цялото си движимо и недвижимо
имущество на съпруга си Ц.Ц.К. - дядо на ищцата по майчина линия.
Последният починал на 15.08.1979 г. и оставил за наследник дъщеря си Н. Ц.
К. - майка на ищцата. На 29.05.1981 г. Н. К. и съпругът й Б.К. се снабдили с
нотариален акт за собственост на процесния имот № 62, том 4, д. № 609/1981
г. на нотариус при СРС. Н. К. починала на 22.09.1998 г. и оставила за свои
наследници Б.К. (съпруг), К.К. (син) и К. К. (дъщеря). К.К. починал на
25.07.2007 г., като оставил за свои наследници Л. К. и Б. К.. С двата
нотариални акта от 2013 г. бащата на ищцата Б.К. й дарил притежаваните от
него 4/6 идеални части, а Л. К. и Б. К. й продали собствената им 1/6 идеална
част от имота. Твърди още, че принадлежащото към апартамента й мазе било
завладяно от ответницата без основание от лятото на 2021 г., когато без
знанието и съгласието на ищцата го отворила, изхвърлила вещите й и
извършила ремонтни дейности в него, сменила вратата и прозореца и
поставила метална решетка на прозореца, като я лишила от достъп до мазето.
Искала е от съда да признае за установено, че ищцата е собственик на
процесното мазе и да осъди ответницата да й предаде владението на същото.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответницата е оспорила предявения иск. Оспорила е ищцата да е собственик
на процесното мазе. Твърди, че в акта й за собственост – нотариален акт за
покупко-продажба № 9, том 1, рег. № 182, д. № 4/2021 г. на нотариус с рег. №
628 на НК било описано, че заедно с апартамента придобива и мазе с граници:
6
улица, стълбище и калкан, които съвпадали с тези на владяното от
ответницата мазе, а не на това на ищцата. Процесното мазе не граничело
пряко с ул. „Вл. Поптомов“ (сега „Уилям Гладстон“), а със съседен имот с
идентификатор 68134.102.95. Описанието на границите на мазето в титулите
за собственост на ищцата било грешно. Искала е от съда да отхвърли
ревандикационния иск.
Приет за съвместно разглеждане е насрещен осъдителен иск, предявен
като евентуален - в случай че първоначалният иск с правно основание чл. 108
ЗС бъде уважен, за сумата 2 500 лв., представляваща увеличената стойност на
вещта вследствие на извършени от насрещната ищца подобрения в
процесното мазе при твърдения, че е добросъвестен владелец (чл. 72, ал. 1
ЗС), евентуално – че първоначалната ищца е знаела за извършваните
подобрения и не е се противопоставила (чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72, ал. 1 ЗС), и
евентуално насрещната ищца е претендирала на основание чл. 74, ал. 1 ЗС да
й се присъди по-малката сума измежду сумата на направените разноски и
сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на
подобренията. Направено е и искане за признаване на право на задържане на
насрещната ищца върху процесното мазе до заплащане стойността на
извършените подобрения съгласно чл. 72, ал. 3 ЗС.
Насрещната ищца твърди, че извършила цялостен ремонт на мазето,
изразяващ се в поставяне на нова метална врата и метална каса на вратата,
ведно със секретна брава за заключване; нова дограма на прозореца, нова
рамка и прозорец; метална решетка на прозореца отвън с оглед осигуряване
на достатъчна сигурност; почистване на пода от неравности от стърчащи
камъни, бетон и боклук; изравняване/изправяне на нивото на пода с
насипване на пясък и цимент, така че подът да стане равен и стабилен;
поставяне на настилка на пода от плоскости МДФ с дебелина 10 мм; основно
почистване на стените на помещението чрез сваляне на полепналите по
стените хоросан, мазилка, прах и боклуци.
С отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответницата по
насрещния иск го е оспорила с възражения, че искът е недоказан, както и че
насрещната ищца не е добросъвестен владелец, същата завладяла процесното
мазе самоволно. Искала е от съда да отхвърли насрещния иск.
От фактическа стрА.: Съгласно приетото удостоверение № 12149/б от
7
02.12.1968 г., Благоевски РНС удостоверил въз основа на картотеката за
населението, данъчните книги и декларация относно семейното и имотното
положение на соф. жител В.П.Г., родена ******* г., със съпруг Ц., роден
******* г., че на името на В.П.Г. има записан имот на ул. „Р. Димчев“ 2 с дан.
оценка 3 500 лв.
Съгласно удостоверение № 110/в от 17.12.1968 г., издадено от
Благоевски РНС, В.П.Г. и В.П. К. са имена на едно и също лице.
Със завещание от 23.03.1976 г. В.П. К. завещала цялото си движимо и
недвижимо имущество на съпруга си Ц.Ц.К..
Видно от представеното удостоверение за наследници от 30.10.1979 г.,
издадено от Благоевски РНС, В.П. К. е починала на 11.05.1976 г. и е оставила
за наследник съпруг Ц.Ц.К.. Видно от удостоверение за наследници от
15.10.1998 г., последният е починал на 15.08.1979 г. и е оставил за наследник
по закон Н. Ц. К., дъщеря.
С нотариален акт № 62, том 4, дело № 609/1981 г. на нотариус при СРС,
на основание постановление от 18.05.1981 г., издадено въз основа на
обстоятелствена проверка, извършена съгласно чл. 483 ГПК, Н. Ц. К. и Б. Г.К.
са признати за собственици (първият по наследство, съдебна делба и
давностно владение, а вторият по съдебна делба и давностно владение) върху
следния недвижим имот: апартамент, находящ се на втория надпартерен етаж
в сградата на ул. „******* в гр. София, състоящ се от стая, хол, кухня и
сервизни помещения на площ 53 кв. м, при съседи: от две страни Б.Б., М.И Р.
А., стълбище, двор, отгоре М.Г.Г., отдолу – Д. Д., заедно с таванско
помещение при съседи: коридор, М., двор и преградна стена, заедно с избено
помещение при съседи: улица, коридор, сем. Т. и ул. „Вл. Поптомов“, заедно
с принадлежащите 6/100 ид. ч. от общите части на сградата и толкова ид. ч. от
дворното място, цялото от 386.50 кв. м, съставляващо парцел VII от кв. 408 по
плА. на София – центъра, при съседи: улица „Рачо Димчев“, читалище „Вл.
Заимов“, държавно място и Списаревски.
Видно от приетото удостоверение за наследници от 04.11.1998 г., Н. Ц.
К. е починала на 22.09.1998 г. и е оставила за наследници по закон Б. Г.К. –
съпруг, К.Б.К. – син, и К. Б. М. (К.) – дъщеря.
С нотариален акт № 58/2013 г., том ІІІ, рег. № 12091, д. № 398/2013 г. на
нотариус с рег. № 340 на НК Б. Г.К. дарил на дъщеря си К. Б. К.
8
притежаваните от него 4/6 ид. ч. от гореописания имот, ведно с прилежащите
към него таванско помещение и мазе, като по отношение на мазето е
посочено: без посочена площ по акт за собственост, при съседи: улица,
коридор, сем. Т. и ул. „Вл. Поптомов“.
С нотариален акт № 60/2013 г., том ІІІ, рег. № 12116, д. № 400/2013 г. на
нотариус с рег. № 340 на НК наследниците на починалия 25.07.2007 г. К.Б.К.
– Л. А. К. и Б. К. К., продали на съсобственика си К. Б. К. притежавА.та от тях
общо 1/6 ид. ч. от гореописания имот, ведно с прилежащите към него
таванско помещение и мазе, като по отношение на мазето е посочено: без
посочена площ по акт за собственост, при съседи: улица, коридор, сем. Т. и
ул. „Вл. Поптомов“.
С нотариален акт за покупко-продажба № 9, том 1, рег. № 182, д. №
4/2021 г. на нотариус с рег. № 628 на НК, на 18.01.2021 г. М.Б.Н. продал на А.
Д. П. собствения си недвижим имот - апартамент без посочен номер в акта за
собственост, на трети етаж вляво, със застроена площ от 86 кв. м, в сградата
на ул. „*******, заедно с избено помещение без посочени номер и площ в
акта за собственост, при съседи на избеното помещение: улица, стълбище и
калкан.
Съгласно приетия във връзка с установяване границите на процесното
мазе нотариален акт за дарение № 83, том 2, рег. № 8946, д. № 262/2004 г. на
нотариус с рег. № 367 на НК, на 10.12.2004 г. Х.А.Т. дарил на сестра си А. А..
А. 1/2 ид. част от съсобствения на страните, придобит по наследство
апаратамент № 3 на ул. „*******, на партера, подробно описан, заедно с
избено помещение без посочени номер и площ, при съседи на избеното
помещение: коридор, Р. Д., В. К..
Съгласно приетата във връзка с установяване на същия факт молба от
17.08.1976 г. от кооператорите, живеещи на ул. „*******, София, подадена до
ГД „Изграждане на София“, сградата на адреса е построена още през 1950 г.,
като само 6 от апартаментите нямат балкони. Шест собственици, между които
и Л. Т.а - партер, поискали да им се разреши да изградят за собствена сметка
балкони откъм двора.
Прието по делото е копие от ненаименован документ относно сградата
на ул. „******* и разпределение на етаж (Приложение № 16 към исковата
молба, л. 32 от делото на СРС), върху който на 15.07.1981 г. е поставен печат
9
от СГНС – Дирекция „Архитектура и градоустройство“, съгласно който се
разрешава „като временен до покриване на калкан“ и са положени подписи от
пет архитекти. В горната част на документа ул. „******* е посочена като
граничеща с ул. „Вл. Поптомов“.
Прието по делото е копие от основен план на жилищна сграда на ул.
„*******, включващ и план на зимника. В самия документ е посочено, че
представлява основен план на сградата, като са положени подписи на
изготвилите го архитект и инженери. Върху документа е поставена забележка
на 09.12.1972 г., касаеща топлозахранването на сградата, вкл. зимника. Видно
от основния план на сградата, посочен е застроен калкан отляво, т.е. от запад.
Не е спорно и по делото се установява от приетото удостоверение за
идентичност (л. 30), че от 11.06.1991 г. ул. „Владимир Поптомов“ е
преименувА. на ул. „Уилям Гладстон“.
Приета по делото е скица на ПИ с идентификатор 68134.102.78 (л. 128 и
л. 131), с посочен адрес на поземления имот ул. „Христо Белчев“.
Приета е и скица на ПИ с идентификатор 68134.102.96 (л. 107), в който
е изградена процесната сграда, с адрес на поземления имот ул. „*******,
както и скица на съседния ПИ с идентификатор 68134.102.95 (л. 106), с адрес
на поземления имот ул. „Уилям Гладстон“ № 56, собственост на Първа
евангелистка църква София.
От приетото в първата инстанция заключение на СТЕ и допълнение към
него, изготвено от вещо лице В.Д. се установява: Вещото лице е изготвило
заключението след запознаване с приложените по делото документи,
направена справка в Дирекция „НАГ“ СО „Архивен отдел – инвестиционни
проекти“ и оглед на място в присъствието на двете страни и представителите
им. Вещото лице е обозначило принадлежащото към апартамента на ищцата
мазе с лилав цвят на скица – извадка № 2 към заключението, която е част от
зимничните основи, приложени в плА. на л. 32 от делото. Избеното
помещение – мазе, описано в нотариалните актове от 2013 г., легитимиращи
ищцата, се намира в югоизточната част на зимника на жилищната сграда (в
десния ъгъл спрямо входа на жилищната сграда, обозначен със стрелки на
скица – извадка № 1), повдигнато в лилав цвят на скица - извадка № 2. За да
достигне до този извод вещото лице е съобразило границите на мазето,
посочени в нотариалните актове, които счита за идентични с границите на
10
реално владяното от ответника мазе, като границите са: в южна посока - ул.
„Рачо Димчев“, на изток - ПИ с идентификатор 68134.102.95 (УПИ XX-95 в
кв. 408) - бивша ул. „Вл. Поптомов“, понастоящем „платен паркинг“, на север
- мазе на сем. Т., и на запад - общ коридор. Мазето е с площ от 5.90 кв. м, като
съгласно допълнението към това заключение пазарната стойност на
апартамента на ищцата се е увеличила в резултат извършените в мазето
подобрения със сумата 684.50 лв. При изслушване на заключението вещото
лице посочва, че документът на л. 33 от делото, което е ползвало за изготвяне
на скица-извадка № 2 към заключението, представлява извадка от
инвестиционния проект за сградата, това е разрезът на зимничното
помещение.
Съгласно приетото заключение на СТЕ, изготвено от вещо лице Б.Т.,
стойността на извършените в процесното мазе подобрения е в размер на
1 525.11 лв.
Свидетелят Г.Г. живеел в сградата на ул. „*******, в ап. 10, от 1954 г.
Познава ищцата, познавал и баща й, както и дядо й Ц. К.. Апартаментът на
ищцата и на свидетеля били съседни. Мазето на ищцата се намирало като
слезеш по стълбите за мазетата вдясно, пак вдясно и в дъното вляво.
Последната врата вляво, даже имало прозорец. При предявяване на основния
план на л. 33 от делото свидетелят посочва като принадлежащо към ап. № 9
мазето, оградено с лилав цвят. Не знае на кого е в момента мазето, което се
намира непосредствено до мазето на ищцата и на кой апартамент
принадлежи. Мазетата не вървяли в поредност. Имало една жена в ап. 3, която
била инвалид, мислел, че нейното мазе било до мазето на ищцата, но не й
помнел името, тя починала. Не знаел дали има нов собственици на ап. 3,
имало квартиранти. Не познава г-н А., другия свидетел, познавал
собственичката на ап. 3, която починала, но не помни името й.
Свидетелят Е. А. установява, че съпругата му е собственик по
наследство на имот в София, на ул. „Рачо Димчев“. Свидетелят посещавал
сградата и е слизал в мазетата. Мазето към имота на съпругата му се
намирало като се слезе по стълбите за мазетата надясно, пак надясно и там
било мазето – второто мазе, като се брои от външната стена навътре. От
едната стрА. на мазето на жена му било мазето на Д., а от другата стрА. -
мазето на К.. Мазето на К. било отдясно като се застане срещу входа на
11
мазето на съпругата му. Сега мазето отдясно било на К.. Фамилията на брата
на съпругата на свидетеля била Т.. Имотът в сградата бил придобит от
съпругата му по наследство от леля й, която се казвала Л.Т.. После брат й й
прехвърлил неговата част. Лелята на съпругата му била инвалид.
Свидетелят К.Х. познавал ответницата от 7-8 години, знаел, че наскоро
закупила апартамент на процесния адрес с прилежащо мазе. С това мазе се
занимавал свидетелят – всичко правил по него. Изчистил го, направил лек
ремонт. Това стА.ло от пролетта на 2021 г., когато започнали първите неща,
докъм лятото на 2022 г. – тогава били последните действия с поставяне
решетка на прозореца. Мазето се намирало от входа на блока, входа на самите
мазета леко вдясно – вдясно, пак леко вдясно, последното мазе в дъното към
ул. „Рачо Димчев“, прозорецът гледал към ул. „Рачо Димчев“. Мазето било в
окаяно състояние, нямало катинар, вратата била стара, разбита, имало много
боклуци. Имало стари обувки, буркани, туби от нафта, гуми и всякакви
непотребни боклуци. Със сигурност не било ползвано много отдавна.
Свидетелят започнал с разчистване на самото мазе, след това изравнил пода,
стените, сменили се вратата и прозореца. Поставила се нова метална врата с
рамка, положила се настилка на пода, заравнило се, на прозореца се сменила
дограмата, боядисване. Прозорецът имал изгнила дограма. Решетката на
прозореца можело да се ползва част от нея. Последното действие било
монтирането на решетката през юни 2022 г. Свидетелят се виждал с ищцата,
помнел, че когато поставял решетката тя минала и попитала какво се случва.
Вратата за мазето била закупена втора употреба. За някои случаи А. му давала
пари, по-скоро от куртоазия, но за материали винаги плащала. Просто й
направил услуга. За смяната на вратата извикал колега, защото трябвал
електрожен, и за електрифицирането извикал специалист. Прозорецът бил
поставен от фирма за дограма. Решетката била направена от специалист,
свидетелят само я монтирал.
Свидетелят С.П. познавал ответницата от около 2000 г., помагал й да си
намери имот, тъй като бил строителен инженер го помолила за съдействие.
Спрели се на този на ул. „Рачо Димчев“. Първото посещение било с брокер.
Качили се първо в апартамента. Заради преместената кухня слезли в мазето.
Попитали къде е нейното мазе, брокерът първоначално бил объркан и им
показал едно мазе, което било с отворена врата и пълно с боклуци. Намирало
се като се слезе от стълбището за мазетата вдясно и пак вдясно, последното
12
мазе в дъното вляво. Вратата била почти разпадаща се и била открехната. Не
изглеждало като ползвано мазе.
От правна стрА.:
По иска с правно основание чл. 108 ЗС:
Основателността на ревандикационния иск е обусловена от
кумулативното наличие на три предпоставки: 1. Ищецът да е собственик на
имота; 2. Вещта да се владее или държи от ответника; 3. Вещта да се владее
или държи от ответника без основание. В тежест на ищеца е да докаже
първите две предпоставки, а в тежест на ответника – възражението си, че
владее имота основателно.
Фактическите твърдения, с които ищцата обосновава възникването в
нейния патримониум на правото на собственост върху процесното избено
помещение като принадлежащо към собствения й апартамент, е наследствено
правоприемство, дарение и покупко-продажба.
От обсъдените по-горе доказателства се установи по безспорен начин,
че ищцата по първоначалния иск е собственик по наследство от майка си Н.
К. (1/6 ид. ч.), дарение от баща й Б.К. (4/6 ид. ч.) и покупко-продажба от Л. К.
и Б. К. (1/6 ид. ч.) на целия апартамент № 9, находящ се в сградата на ул.
„*******, гр. София, ведно с принадлежащите към него таван и мазе без
посочени номера и площ в актовете за собственост. Предмет на спора е
мазето към апартамента, като и пред настоящата инстанция е спорно
установено ли е точното местоположение на мазето.
Въззивният съд намира, че от съвкупната преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства и заключението на СТЕ, изготвено от
вещо лице Д. се установява по безспорен начин, че принадлежащото към
апартамента на ищцата мазе е обозначеното с лилав цвят на скица-извадка №
2 от заключението. Заключението е оспорено от ответницата като
необосновано, непълно и неточно, но същата не е поискала изслушване на
повторна или допълнителна СТЕ. Въззивният съд намира заключението на
вещото лице Д. за обективно и компетентно изготвено, поради което го
кредитира. Същото е изготвено след извършени проверки от вещото лице и
оглед на място, както и въз основа и на приетия и неоспорен основен план на
сградата.
13
По делото се установява по несъмнен начин, че процесното мазе е с
южна граница ул. „Рачо Димчев“. Границата от запад – коридор пред
мазетата, се установява освен от заключението на СТЕ още и от основния
план на сградата и от показанията на свидетелите Г.Г. и Е. А.. По отношение
на третата граница – сем. Т., въззивният съд споделя извода на
първоинстанционния, че в нотариалния акт от 1981 г. е допусната техническа
грешка, като вместо сем. Т.и е записано сем. Т., която грешка е
възпроизведена и в последващите нотариални актове, с които ищцата се
легитимира като собственик. Този извод следва от съвкупната преценка на
приетите писмени доказателства - молба от 17.08.1976 г., в която като
собственик на апартамент на партера е посочена Л. Т.а, и нотариалния акт от
2004 г., с който Х.А.Т. дарил на сестра си А. А.. А. 1/2 ид. част от
съсобствения на страните ап. № 3, находящ се в партера на сградата), като
принадлежащото към ап. № 3 мазе има граница с мазето на В. К. –
наследодателката на дядото на ищцата, както и кореспондиращите с тях
показания на свидетеля А., който посочва, че съпругата му е придобила имота
в сградата по наследство от леля си Л.Т., която приживе била инвалид, и чрез
дарение от брат й Х. Т.; Свидетелят потвърждава и че принадлежащото към
имота на съпругата му мазе граничи отдясно с мазето на В. К., сега мазето на
К. К.. В тази насока са и показанията на свидетеля Г., който, макар да не си
спомня името на собственичката на мазето до това на ищцата, посочва, че
това била собственичката на ап. 3 и че жената била инвалид, впоследствие
починала. Ето защо съдът намира за установена и третата граница на
процесното мазе.
По отношение на четвъртата граница, посочена като ул. „Вл.
Поптомов“, сега ул. „Уилям Гладстон“ по делото се установи, че
понастоящем поземленият имот с идентификатор 68134.102.96, в който е
изградена процесната сграда, не граничи директно с ул. „Уилям Гладстон“, от
изток имотът граничи с поземлен имот с идентификатор 68134.102.95. Това
обаче не означава, че към момента на построяване на сградата е съществувал
отделен поземлен имот (парцел) и че парцелът, в който е построена
процесната сграда, не е граничел с ул. „Вл. Поптомов“, сега ул. “Уилям
Гладстон“. Впрочем, при установената площ на мазето и три граници са
достатъчни, за да бъде идентифицирано същото по несъмнен начин.
14
По изложените съображения въззивният съд намира, че искът с правно
основание чл. 108 ЗС е основателен. Не е спорно, че процесното мазе се
намира във фактическата власт на ответницата, с което е доказА. и
предпоставката, обуславяща основателност на ревандикационната претенция
в осъдителната й част. При доказателствена тежест за ответницата, същата не
е доказала наличие на правно основание да владее или държи прилежащото
към имота на ищцата мазе. Противно на твърдяното в жалбата, няма как
продаденото на ответницата през 2021 г. мазе при граници: улица, стълбище и
калкан да е процесното, тъй като последното не граничи нито със стълбище,
нито с калкан, а от приетия основен план на сградата се установява, че
застроен калкан има от западната част на сградата.
По предявения евентуален насрещен иск:
Както е посочил и районният съд, съгласно трайната съдебна практика
при предявен иск за заплащане на направени от владелец подобрения в чужд
имот основанието на предявеното вземане са твърденията за направени от
ищеца разходи, с които ответникът-собственик се е обогатил. Правната
квалификация, дадена от ищеца не обвързва съда, поради което ако се
претендират права по чл. 72, ал. 1 ЗС, а се установи, че ищецът е
недобросъвестен владелец, но е извършил подобренията със знанието и без
противопоставянето на ответника, претенцията ще се разгледа на основание
чл. 74, ал. 2 ЗС, а ако и тази хипотеза не е налице – на основание чл. 74, ал. 1
ЗС. Щом установи, че разходите са направени и собственикът се е обогатил,
съдът следва да квалифицира спора въз основа на установените по делото
твърдения на страните и да присъди следващия се от приетата правна
квалификация размер на вземането.
Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее
вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или че предписА.та от закона форма е била
опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при
възникване на правното основание, като съгласно чл. 70, ал. 2 ЗС тя се
предполага до доказване на противното; Добросъвестността не отпада при
последващо узнаване от приобретателя, че праводателят му не е бил
собственик. Знанието на владелеца, че е договарял с несобственик не се
предполага, а подлежи на доказване по несъмнен начин (така решение №
15
60117 от 15.12.2021 г. по гр. д. № 3680/2020 г., І ГО на ВКС и цитирА.та в
него многобройна друга практика).
В случая обаче по изложените по-горе съображения липсва
съответствие между процесното мазе, владяно от ищцата по насрещния иск, и
мазето - предмет на договора за покупко-продажба от 18.01.2021 г., поради
което нотариалният акт за покупко-продажба от 18.01.2021 г. не се явява
„годно правно основание“ да направи насрещната ищца собственик по
смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС – нотариалният акт не представлява титул за
собственост именно за процесното мазе. С него насрещната ищца е придобила
друго мазе, на което няма данни праводателят й да не е бил собственик. Само
в случай че с договора за покупко-продажба праводателят на насрещната
ищца й беше продал процесното мазе, въпреки че не е бил негов собственик,
и без купувачката да е знаела, че праводателят й не е собственик, би била
приложима установената в чл. 70, ал. 2 ЗС презумпция за добросъвестност. В
случая това не е така – на насрещната ищца е продадено мазе, различно от
процесното. Само за пълнота следва да се посочи, че не се установява и
същата да е била въведена във владение на процесното мазе от праводателя й,
така както е уговорено с договора за покупко-продажба, а според показанията
на свидетеля С.П. мазето й било посочено от брокер, който при това не бил
сигурен кое точно е принадлежащото към продавания апартамент мазе.
Противно на твърдяното в жалбата, от обстоятелството, че мазето изглеждало
безстопанствено по никакъв начин не следва извод за добросъвестност на
насрещната ищца при завладяването му. Поради това правилно районният
съд е приел, че владението на насрещната ищца е недобросъвестно.
Същевременно по делото не се установява да е била налице и
хипотезата на чл. 74, ал. 2 ЗС – не се установява собственичката на мазето да
е знаела за извършваните от насрещната ищца подобрения и да не се е
противопоставила след узнаването. От показанията на св. Х. се установи, че
първоначалната ищца е узнала за извършваното в мазето й едва през м. юни
2022 г., когато свидетелят извършвал последното ремонтно действие -
монтирал решетката на прозореца на мазето, а на 24.08.2022 г. К. К. е
предявила иска по чл. 108 ЗС. Поради това не е налице и хипотезата на чл. 74,
ал. 2 вр. чл. 72, ал. 1 ЗС, а насрещната ищца има право да получи за
извършените подобрения в чуждия имот само по-малката сума измежду
сумата на направените разходи и сумата, с която се е увеличила стойността на
16
имота – или 684.50 лв., съгласно допълнението към заключението на СТЕ,
изготвено от вещото лице Д.. До този размер предявеният насрещен иск е
основателен, както е приел и районният съд. След като ответницата не е
добросъвестен владелец, нито приравнен на него по силата на чл. 74, ал. 2 ЗС
недобросъвестен владелец, същата няма право на задържане върху имота до
заплащане на подобренията.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните
части.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата
инстанция се следват на въззиваемата стрА.. Доказано направените такива са
в размер на 850 лв. – адвокатско възнаграждение, заплатено в брой съгласно
представения договор за правна защита и съдействие от 02.10.2023 г.
Възражението на въззивницата за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5
ГПК съдът намира за основателно. Съгласно задължителното за
националните съдилища решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C‑438/22,
съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004 г. на ВАС
и следва да откаже прилагането й, тъй като същата нарушава забрА.та по
член 101, параграф 1 ДФЕС. Съобразявайки обжалваемия интерес, липсата на
фактическа и/или правна сложност на делото в настоящата инстанция, в която
не са правени искания и не са събирани доказателства, както и извършеното
от пълномощника на въззиваемата – подаване на отговор на въззивната жалба
и явяване в проведеното едно открито съдебно заседание, въззивният съд
намира за справедливо възнаграждение в размер на 600 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13283 от 28.07.2023 г., постановено по
гр.д. № 45681/2022 г. на Софийски районен съд, 40 състав в обжалвА.та
част, с която е признато за установено по предявения от К. Б. К., ЕГН
**********, срещу А. Д. П., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 108
ЗС, че ищецът е собственик въз основа на наследство, дарение от 20.12.2013 г.
и покупко-продажба от 20.12.2013 г. на МАЗЕ, представляващо
принадлежност към притежавания от него апартамент № 9 с идентификатор
17
68134.102.96.1.9, находящ се в гр. София, ул. „*******, разположен на втори
етаж, с площ от 53 кв. м, което мазе е обозначено с лилав цвят на скица –
извадка № 2 от изготвената съдебнотехническа експертиза на л. 139 от делото
на СРС, приподписА. от районния съдия и представляваща неразделна част
от съдебното решение, и ответникът е осъден да предаде владението на
посоченото мазе, както и в обжалвА.та част, с която е отхвърлен
предявеният от А. Д. П., ЕГН **********, срещу К. Б. К., ЕГН **********,
насрещен осъдителен иск за разликата над 684.50 лв. до 1 525 лв.
ОСЪЖДА А. Д. П., ЕГН **********, гр. София, ул. „*******, *******,
ап. вляво, да заплати на К. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„*******, ет. 2, ап. 9, на основание чл. 78 ГПК сумата 600 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18