Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 21.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ – „Б“
въззивен състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Кристиян Трендафилов
при
секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от младши съдия Кристиян
Трендафилов въззивно гражданско дело № 7404 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 374034 от 26.02.2018 г., постановено по гр.д. № 75791/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 125 – ти състав, е признато за установено по
предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д.К.К. и В.К.К. дължат на „Т.С.” ЕАД – всеки
един от тях, както следва: сумата от 699.30 лв. – главница, представляваща
неизплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г.
до 30.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ”***********,
абонатен № 034797, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по гр.дело № 35225/2017 г. по описа на СРС, ГО, 125 с-в – 31.05.2017 г. до
окончателното й изплащане и сумата от 91.08 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2015 г. до 28.04.2017 г.
С цитираното решение и двамата ответници са осъдени да заплатят на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на по 240.81
лв. – всеки един от тях.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.”
ЕООД.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба
от ответниците Д.К.К. и В.К.К.. Жалбоподателите поддържат, че по делото не се
установявало наличието на облигационна връзка между тях и ищеца. Не следвало да
се заплаща задължението по общата фактура от 31.07.2016 г., тъй като същата
била издадена и падежът й настъпвал извън процесния период. По делото липсвал
акт за разпределение на кубатурата, поради което нямало как правилно да бъде
определена стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация,
тъй като отопляемият обем бил част от формулата за определянето й. Следвало да
бъде отхвърлена и претенцията за заплащане на услугата дялово разпределение,
тъй като кредитор по това вземане не бил ищецът, а фирмата за дялово
разпределение. Ето защо молят решението на СРС да бъде отменено, а предявените
искове срещу жалбоподателите да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
Ответникът по жалбата „Т.С.” ЕАД и
третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД не изразяват становища по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната
страна, намира за установено следното:
Предявени
са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно и
субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с
чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната
част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението
на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Установено
е по делото, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата –
етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Съобразно
действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството
потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с
ползването на имота.
Доказано
е, че ответниците са собственици на процесния имот – видно от представения
нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти от 31.01.2003 г., както
и че фактически са го ползвали през исковия период – видно от подаденото от В.К.
заявление от 23.10.2003 г. за откриване на партида за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД, в което е посочено, че домакинството се състои от двама
члена. Следователно ответниците се явяват потребители на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете
с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2
от закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани нито
твърдения, нито има данни, че ответниците Д.К. и В.К. са упражнили правото си
на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради
изложеното, настоящият съдебен състав приема за доказано съществуването на
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди между ищеца
и ответниците Д.К. и В.К. с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според
чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и
в действалата през процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /.
Установено
е въз основа на събраните по делото писмени доказателства – индивидуални
справки за отопление и топла вода и документи за главен отчет, както и от заключението на вещото лице по
допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК въззивният съд
намира, че следва да бъде кредитирано, че делът на ответниците за сградна
инсталация и битово горещо водоснабдяване са били изчислени в съответствие с
правилата на действащата нормативна уредба /като са съобразени обстоятелствата,
че: в имота има 2 бр. водомери, до които за периода 2014/2015 г. не е
осигуряван достъп за отчитане; за периода 2015/2016 г. е осигурен достъп за
отчет на водомерите; отоплителните тела са демонтирани/. Следователно доказана
е по несъмнен и категоричен начин по делото потребената от ответниците
топлоенергия в определено количество.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателите, че не дължат сумата по издадената от ищеца
обща фактура №********** от 31.07.2016 г. Съгласно клаузата на чл. 32, ал. 2 от
Общите условия на ищеца, след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Горепосочената фактура е издадена именно на основание
посочената клауза и се отнася до отчетен период от 01.05.2015 г . до 30.04.2016
г., който е включен в исковия период. Обстоятелството кога ответниците изпадат
в забава по отношение на задължението за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия е ирелевантно за преценката относно това какъв е предметът на
делото /спорните права/, който се очертава чрез основанието и петитума на иска.
Неоснователно
е и възражението на жалбоподателите, че заплащането на услугата дялово
разпределение не се дължи на „Т.С.“ ЕАД. Всички дейности и обществени
отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното
законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на
възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на
топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр.
74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ възлага
отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само
на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово
разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата
"дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на
топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен
договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от
клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се
заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след
това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение
на топлинна енергия.
Съгласно
чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от тях търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена
за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна
сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение,
извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис,
определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В
този смисъл при установеното облигационно правоотношение между страните и при
съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба,
регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия, законосъобразно първинстанционният съд е приел, че
претенциите за главница и обезщетение за забава са изцяло основателни, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане – чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ето защо въззивната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното с нея решение на СРС следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора жалбоподателите нямат право на разноски.
На
основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 374034 от 26.02.2018 г., постановено по гр.д. № 75791/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 125 – ти състав.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на привлечено от „Т.С.“ ЕАД трето лице-помагач
"Т.С." ЕООД.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/