Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 25.05.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на двадесет и шести април две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Димитрина Минчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 107 по описа за 2018 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл.127а, ал.2 от СК, предявен
от Н.Ш.С., ЕГН: **********, с адрес: ***
против М.Т., гражданин на Република Т., роден на *** г., с адрес: ***.
Ищцата, представлявана от адв. Ц. твърди, че на 19.03.2009 г. с ответника
сключили граждански брак от който на *** г. се родило детето Ш.М.Т.. С решение
№ 490 от 03.12.2014 г. по гр. д. № 824 по описа на КРС бракът им бил прекратен,
като родителските права върху сина им Ш.М.Т. били предоставени на ищцата, а на
ответника бил определен режим на контакти с детето и бил осъден да плаща
месечна издръжка в размер на 300 лева.
Твърди, че още преди прекратяване на брака, между нея и ответника
настъпила фактическа раздяла, като тя продължила да си живее в село Р., а
ответникът ги напуснал и се установил на неизвестен адрес.
След прекратяване на брака им с ответника, той ги посещавал изключително
рядко, не се е интересувал от състоянието на сина им и не платил нито една
месечна вноска по дължимата издръжка.
В момента ищцата и сина ѝ живеели в село Р. и само тя се грижела
за неговото отглеждане и възпитание. Ищцата твърди, че имала много близки и
роднини в Република Т. и в държави от Европейския съюз, с които подържала
редовни лични и телефонни контакти и държала сина ѝ да не прекъсва
връзките си с тях. Също така детето многократно изразявало желание да ги
посетят и да се види с тях и техните деца. Това обаче не можело да се осъществи
поради обстоятелството, че детето нямало личен международен паспорт и съответно
разрешение за излизане извън страната. Освен това отношенията между ищцата и
бившия ѝ съпруг, били изключително влошени и в редките случаи, когато
искала съгласието му – лично от него или чрез негови близки, получавала
категоричен отказ. Ето защо, за ищцата бил налице правен интерес да предяви
настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, което да замести съгласието на бащата,
роденото от брака им малолетно дете Ш.М.Т., ЕГН: ********** да напуска
пределите на страната за пътувания в страни от ЕС и Р. Т. до навършване на 18
годишна възраст и издаването на необходимите лични документи във връзка с това.
Претендира разноските по делото.
Ответникът чрез особения си представител адв. С. заявява, че искът е
допустим, като е в интерес на детето то да се снабди с искания документ за
самоличност. Периодът, за който се искало заместващо съгласие – до навършване
на 18 годишна възраст, обаче не бил в съответствие с указанията, дадени с
мотивите на Тълкувателно решение № 1/03.07.2017 год. по тълкувателно дело № 1
по описа за 2016 г. на ОСГК на ВКС. Счита, че нормален такъв период е периодът
на валидност на издаденият документ за самоличност, а именно – пет години. Моли
съда да постанови решението си именно в този смисъл.
От събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно по
делото, а и се установява от представените в препис писмени доказателства –
удостоверение за раждане и решение № 490 от 03.12.2014 г, че страните са родители
на малолетното дете Ш.М.Т., роден на *** година в гр. К.и че бракът им е
прекратен с развод с влязло в сила на 20.01.2015 година решение по гр. д №
824/2014 година по описа на РС Карлово.
От разпита на
свидетелката Б.Х.И.се установява, че е приятелка на ищцата. Потвърждава, че Н.С.
и бившият ѝ съпруг М.Т. са във влошени отношения, като след развода
ответникът е с неустановен адрес. Дезинтересирал се е и от детето си, с което
контактувал изключително рядко. Ищцата споделяла със свидетелката, че искала да
заведе сина си при техни роднини извън България, но не можела, защото бащата
трябвало да даде съгласие, а той отказвал. В редките случаи, които Н.С.
успявала да разговаря по телефона с ответника, той заявявал, че няма да даде
съгласие, без да посочва конкретни причини.
Други доказателства
по делото не са ангажирани.
Съдът, изграждайки
вътрешното си убеждение прави следните изводи от правна страна:
Съгласно чл.127а,
ал.2 СК, когато родителите не постигнат съгласие по въпросите, свързани с
пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за
това, съдът разрешава спора между тях. Не се спори по делото, а и от събраните
писмени и гласни доказателства се установява, че страните са родители на
малолетното дете Ш.М.Т., че от няколко години са разведени, като след развода
им то живее заедно с ищцата, както и наличието на спор между тях относно
пътуването му в чужбина. Ето защо съдът намира, че между страните такова съгласие
не може да бъде постигнато. Според настоящия съдебен състав от съвкупната
преценка на ангажираните по делото доказателства може да се направи обоснован и
категоричен извод, че изцяло в интерес на детето е да се даде исканото
разрешение. Няма съмнение, че в интерес на детето е то да пътуват в чужбина,
това е и негово конституционно право. Ищцата е поискала съдът да даде
заместващо съгласие за пътуване на малолетния до страните от ЕС, както и в Р. Т.
и исковата молба в тази ѝ част се явява основателна и следва да бъде
уважена.
Относно периодът, за
който се иска заместващото съгласие, обаче – до навършване на 18 годишна
възраст на детето, съдът споделя доводите на особения представител, че същият
не е в съответствие с указанията дадени с Тълкувателно решение № 1/03.07.2017
год. по тълкувателно дело № 1 по описа за 2016 г. на ОСГК на ВКС. Детето Ш.М.Т.,
родено на *** г., понастоящем е на девет години и поисканият срок на разрешение
за пътуване в чужбина от девет години се явява неоправдано продължителен.
Когато се касае за малолетно дете, какъвто е и
настоящият случай, в негов интерес е разрешението за пътуване в чужбина да се
ограничи със срок, по-кратък от навършване на пълнолетието, тъй като след
изтичането му, ако между родителите все още няма съгласие за пътуване без
ограничения от детето, съдът отново ще следва да бъде сезиран с искане по чл.
127а СК и ще извърши нова преценка на релевантните за разрешаването на този
въпрос обстоятелства – с оглед интересите на детето, без да е изтекъл
продължителен срок от време от предходното разрешение, в какъвто продължителен
срок е налице вероятност за значителна промяна в обстоятелствата, респ. и
опасност неговите интереси да бъдат злепоставени. Определянето на по-дълъг срок
би било допустимо само в изключителни случаи – ако са налице обстоятелства с
извънреден характер, които налагат даването на разрешение от съда до
навършването на пълнолетие от детето, а такива не се установяват в рамките на
настоящото производство /така и Решение № 244 от 03.07.2014 г. по гр. д. №
953/2014 г. на ВКС, IV г. о./. При това положение и с оглед спецификите на
конкретния случай съдът счита, че интересите на детето предполагат то да може
да напуска територията на Република България, придружавано от неговата майка Н.Ш.С.
за неограничен брой пътувания до Република Т. и държавите от Европейския съюз
за периода на валидност на издадения му международен паспорт, а именно – пет
години.
След изтичане на този срок, в случай, че между
родителите не бъде постигнато съгласие за пътуване на детето без ограничения, ищцата
разполага с възможността отново да инициира производство по чл. 127а, ал. 2 СК,
при което съдът, след като съобрази всички обстоятелства, настъпили през
изтеклия петгодишен период, да се произнесе относно разрешението за пътуване.
С оглед изхода на
спора се явява основателно искането с правно основание чл.78, ал.1 от ГПК за
присъждане на разноски в полза на ищцата по отношение на сумата от общо 500.00 лева
– за платена държавна такса, адвокатско възнаграждение и внесен депозит за особен
представител на ответника. Възражението на особения представител, че ответникът
не е дал повод за завеждане на делото се явява неоснователно, тъй като
показанията на разпитания свидетел потвърждават
заявеното от ищцата, че бащата на детето категорично е отказвал да даде
исканото съгласие.
По делото съдът е
назначил особен представител на разноски на ищеца, за което е внесен депозит в
размер на 300.00 лева. Следва да бъде издаден разходен касов ордер за
определеното възнаграждение в полза на адвокат Т.С..
Водим от горното,
съдът:
Р Е
Ш И
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на
основание чл. 127а, ал.2 от СК на
малолетното дете Ш.М.Т., ЕГН: **********, да се издаде паспорт за задгранични
пътувания по заявление по чл. 45, ал.1 ЗБЛД, подадено само от Н.Ш.С., ЕГН: **********,
с адрес: ***, без съгласието на другия родител М.Т., гражданин на Република Т.,
роден на *** г..
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на
основание чл. 127а, ал.2 от СК на
малолетното дете Ш.М.Т., ЕГН: **********, да пътува извън пределите на
Република България до Република Т. и държавите-членки на Европейския съюз за
неограничен брой пътувания, заедно с майка си Н.Ш.С., ЕГН: **********, с адрес:
***, без съгласието на баща си М.Т., гражданин на Република Т., роден на *** г.,
за срока на валидност на издадения му паспорт, като отхвърля молбата за издаване на разрешение за пътуване на
детето Ш.М.Т. извън посочения период.
ОСЪЖДА М.Т.,
гражданин на Република Т., роден на *** г., да заплати на Н.Ш.С., ЕГН: **********,
с адрес: ***, направените по делото разноски в размер на общо 500.00 лв. (петстотин
лева).
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза
на особения представител адв. Т.С., разходен касов ордер за сумата от 300.00
лв. (триста лева) депозитни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчване на
съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.