№ 932
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Здравка И.а
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Наталия П. Лаловска
при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка И.а Въззивно гражданско дело №
20211100512352 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20143546 от 22.06.2021 г. на СРС, 126 с-в, по гр. д. № 29496/2020 г.
е отхвърлен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД вр. чл. 384, ал.
2 вр. чл. 343, ал. 2 КЗ, предявен от А. И. А., ЕГН ********** срещу „ЗАД А.“ АД, ЕИК
******* за заплащане на сумата 2 024, 68 лева, представляваща вреди от забавено
изпълнение на задължение за плащане на застрахователно обезщетение по договор за
имуществена застраховка „Каско“, изразяващи се в направени разходи за лизинговие
вноски за периода 05.12.2018 г. - 05.11.2019 г., за премии по застраховка „Гражданска
отговорност“ и за данък превозно средство за 2019 г. Страните са осъдени за заплащане
на разноски.
Решението се обжалва изцяло от ищеца А. И. А., чрез представителя му с
доводи, че е постановено в нарушения на материалния и процесуален закон и е
необосновано. СРС приема, че ищецът не би направил разходи за заплащане на
лизингови вноски и премии, ако ответникът беше платил задълженията си по
застраховката „каско“ в полза на лизингодателя своевременно, но въпреки това счита,
че не следва да се ангажира отговорността на ответника за претърпените от ищеца
вреди. Оспорва се становището на СРС, че след изплащане на застрахователното
обезщетение от застрахователя на лизингодателя, последният е задържал сума до
размер на неплатените лизингови вноски и е заплатил на лизингополучателя остатъка
от обезщетението, в който се включват и вноските, платени от ищеца по време на
забавата за плащане на застрахователното обезщетение. Сочи, че вредите се състоят в
заплатените лизингови вноски от ищеца от момента на противозаконното отнемане на
1
автомобила до момента на плащане на застрахователното обезщетение, които не са
възстановени на ищеца. Поддържа, че плащането на тези вноски и премии по
лизинговия договор, е станало по вина на ответното дружество, поради което ищецът е
претъпял претендираните по делото финансови загуби. Моли да се отмени решението и
искът да са уважи. Претендира разноски в производството.
Въззиваемата страна - ответникът „ЗАД А.“ АД, чрез процесуалния си
представител, е депозирал отговор в срока по чл. 263 ГПК, в който оспорва жалбата с
твърдения, че решението на СРС е правилно и законосъобразно постановено.
Съобразено със събраните по делото доказателства. Оспорва се довода на ищеца, че
ответникът му дължи обезвреда в размер на платените от ищеца лизингови вноски след
кражба на застрахования автомобил. Ищецът е продължил да заплаща вноски, понеже
това задължение е поето от него с договора за лизинг, като рискът - загуба на вещта е
уговорен в тежест на лизингополучателя. Дори да е налице задължение по чл. 384, ал. 3
КЗ, то негов титуляр не е ответното дружество. Не са представени доказателства, че
лизингодателя не е върнал сумите на ищеца. Поради което той не е претърпял вреда.
Моли да се остави без уважение жалбата и да се потвърди първоинстанционното
решение. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните по реда на въззивната
проверка, приема следното :
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу решение,
което подлежи на обжалване. Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Тъй като решението се оспорва изцяло въззивният съд намира, че то е валидно,
но недопустимо постановено.
С оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес е задължение
на решаващия съд е да определи правното основание на иска въз основа на изложените
в исковата молба фактически твърдения, с които се индивидуализира спорното
материално право и съгласно заявения петитум. Правната квалификация на иска е
свързана с допустимостта на постановеното решение, когато съдът е нарушил
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън
определения от страните по спора предмет, по който не е бил сезиран - когато е
разгледан иск на непредявено основание, за което не са изложени обстоятеллства от
страната в исковата молба.
В случая, като съобрази твърденията на ищеца в исковата молба, че претендира
да е претърпял вреди от противоправно и необосновано забавяне на заплащане на
застрахователно обезщетение от страна на ответника – застраховател „ЗАД А.“ АД в
полза на третото за спора лице - лизингодателя „М.Б.“ ЕООД, с което ищецът е
сключил договор за финансов лизинг, които вреди се състоят в неоснователно
заплащане на лизингови вноски и премии за застраховка „гражданска отговорност“,
съдът намира, че ищецът е изложил фактически твърдения за претърпени имуществени
вреди от неправомерно поведение на ответника - застраховател свързано с късното
изплащане на застрахователното обезщетение в полза на лизингополучателя по чл. 405
КЗ, вр. с чл. 384, ал. 2, т. 2 КЗ. Ищецът не е твърдял, че претендира заплащане на
застрахователно обезщетение по имуществената застраховка в своя полза, а е твърдял,
че в резултат от неправомерно поведение на застрахователя по договора за застраховка
2
„каско“ на автомобил, взет от него на лизинг, състоящо се в забава да се заплати
обезщетение по застраховката „каско“ в полза на лизингодателя, с който е сключен
договора, ищецът е претърпял имуществени вреди.
При липса на твърдения за договорно правоотношение с ответника, от което да
произлизат вредите за ищеца, в доклада на делото, с определението от 30.09.2020 г. по
чл. 140 - чл. 146 ГПК, СРС е дал общата квалификация на иска, като такъв за вреди по
чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД от неправомерни действия на ответника.
С това определение е докладвано производството и е разпределена
доказателствената тежест на страните в процеса за установяване на фактите, относими
към непозволеното увреждане - правоотношение по възникване на работа и
осъществен фактически състав от лицето, на което е възложена по чл. 45 ЗЗД - деяние,
вреда и причинна връзка между тях. Докладът по делото е приет в първото редовно
съдебно заседание на 01.12.2020 г. без възражения от страните. В него е указана
доказателствената тежест на страните, която касае установяване на предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника за вреди от непозволено увреждане, а не за
такива от договорно неизпълнение.
В съдебното решение обаче, СРС се е произнесъл по иск с правна квалификация
за обезщетение на вреди от неточно (забавено) изпълнение на задължение за плащане
на обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“ - чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр.
чл. 82 ЗЗД вр. чл. 384, ал. 2 вр. чл. 343, ал. 2 КЗ - т. е., СРС се е произнесъл на
договорно основание, а не на деликтно такова, както е заявено в исковата молба и е
докладвано делото.
Въззивният съд намира, че по този начин с решението първоинстанционният съд
е разгледал и се е произнесъл въз основа на обстоятелства, на които страната не се е
позовавала в исковата молба. Това са обстоятелства, които касаят имуществената
застраховка „каско“ на МПС, сключена между ответника и третото за спора лице -
лизингодателя „М.Б.“ ЕООД. Действително, по повод договора финансов лизинг, в КЗ
е предвидено, че рискът от случайното погиване или повреждане на вещта, която е
предмет на договора, е за лизингополучателя - чл. 343 ТЗ. Като държи сметка за тази
уредба, разпоредбата на чл. 384 КЗ предвижда специални правила за застраховка,
сключена по повод на лизингово имущество, като в чл. 384, ал. 2 КЗ е уредена
хипотеза, при която лизингополучателят има права на застрахован по повод
изплащането на обезщетение по застраховката по ал. 1. Това са следните случаи: т. 1. -
при частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя, освен ако е
договорено вредите да бъдат отстранени в натура, в който случай разноските се
заплащат непосредствено на външния изпълнител; т. 2. - при кражба или тотална щета
на лизинговото имущество обезщетението се изплаща на лизингодателя, като
застрахователят е длъжен да уведоми изрично и писмено в еднодневен срок от деня на
плащането лизингополучателя, като посочи размера на извършеното плащане. По
аргумент от разпоредбата на чл. 384, ал. 3 КЗ, вр. ал. 2, т. 2 КЗ, ищецът, като
лизингополучател по отношение на застрахованото имущество, също има право да
получи застрахователното обезщетение. Посочените норми обаче касаят правилата за
изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „каско“ по чл. 405 КЗ,
когато става въпрос за МПС предоставено на лизинг. В исковата молба не се съдържат
твърдения, нито за изложени обстоятелства, че ищецът претендира застрахователно
обезщетение в някоя от посочените хипотези.
Понеже в оспореното решение първоинстанционният съд се е произнесъл на
непредявено от ищеца основание относно претендираните суми, заявени като
3
обезщетение за имуществени вреди от действия на ответното дружество, решението е
процесуално недопустимо, по смисъла на чл. 270, ал. 3 ГПК. (решение №
364/11.02.2013 г. по гр. д. № 155/2012 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС; решение № 69/01.04.2015 г.
по гр. д. № 4941/2014 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др.).
В заключения и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3-то от ГПК, решението следва
да се обезсили изцяло, включително в частта за разноските и делото да се върне на СРС
за ново разглеждане от друг състав на същия съд и произнасяне по предявения иск,
съобразно твърденията в исковата молба. Новото разглеждане следва да започне от
стадия на изготвяне на доклад по делото, по чл. 146 от ГПК. Наличието или липсата на
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника е въпрос по съществото на
спора.
Предвид изхода по делото, доколкото съдът не се произнася по съществото на
спора, разноски в настоящето производство не следва да се присъждат. При новото
разглеждане на делото, съобразно неговия изход и правилата на чл. 78 ГПК и т. 12 от
ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по
отговорността на страните за разноски.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20143546 от 22.06.2021 г. на СРС, 126 с-в, по гр. д. №
29496/2020 г., на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК и
ВРЪЩА делото на друг състав на СРС за произнасяне съобразно мотивите, за
разглеждане на делото от стадия на изготвяне на доклад по делото, по чл. 146 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4