Р Е Ш Е Н И Е
№ 840
гр.
Хасково, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХАСКОВО, в публично заседание на двадесет и пети ноември, през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при участието на
секретаря Гергана Тенева, като разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело
№ 932 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5, вр. с ал.1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от Г.Н.Д. ***, подадена чрез адв. Е.М., с посочен
съдебен адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №22-0274-000099/21.09.2022 г., издадена от Началник РУ към ОДМВР София,
РУ Ихтиман.
Жалбоподателят счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна,
неправилна и необоснована. При издаването ѝ били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, противоречала и на материалния закон. Принудителната
административна мярка неправилно била приложена спрямо оспорващия. С
разпореждането и допускането на предварително изпълнение на оспорената заповед
административният орган не съобразил мотивите на Тълкувателно решение №5 от
08.09.2009г. по т. д. №1/09г. на ОСК на ВАС. По изложените съображения
жалбоподателят моли да се отмени оспорената заповед. Претендира разноски.
Ответникът – Началник на РУ Ихтиман към ОДМВР София в писмо рег.
№274000-3161/29.09.2022г. моли да бъде потвърдена процесната заповед. В случай,
че жалбоподателят претендира разноски за адвокат над нормативно определения
минимален размер, се прави възражение за прекомерност.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С обжалваната Заповед №22-0274-000099/21.09.2022г., издадена от Началник
РУ към ОДМВР София, РУ Ихтиман, на основание чл.171 т.2а б.“а“от ЗДвП, на Г.Н.Д.
е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „Прекратяване на
регистрация на ППС за срок от 6 месеца до 1 година“, а именно за срок от 1
година, поради високата степен на обществена опасност. В мотивите на заповедта
е прието от фактическа страна, че ЗППАМ се издава против Г.Н.Д. с постоянен
адрес ***, поради това, че на 20.09.2022г. около 10.00 часа на ПП-8 в района на
ПВ Ихтиман 120 км., собственият му лек автомобил * ЦДИ с рег. №* се управлява от неправоспособния водач В. И. В. ЕГН **********. В заповедта е отразено, че са отнети 2 броя
регистрационни табели на МПС с рег. № ***. ЗППАМ е връчена на
адресата срещу подпис на 21.09.2022 г., а жалбата срещу нея е подадена в Административен
съд Хасково на 28.09.2022г.
Видно от представеното заверено копие от АУАН серия GА № 696012/20.09.2022г., същият е съставен на В. И. В. за констатирано нарушение по ЗДвП – по чл.150 от ЗДвП, а именно, че на
20.09.2022г. около 10:00 ч. на ПП1-8 в района на ПР „Ихтиман“ 120 км.,
управлява лек автомобил от кат. М1 * ЦДИ с рег. номер *, собственост на
Д. Ж. С. с ЕГН **********, като допуска следното нарушение – управлява ППС, без
да е правоспособен водач.
По делото е представено сведение от 20.09.2022г. (л.18), в което В. И. В. е посочил, че на 20.09.2022г. около 09:30 управлявал лек автомобил * с рег. №*. Слизайки от АМ Тракия, на ПВ Ихтиман реализирал ПТП с автомобила. Не
знаел, че колата е с прекратена регистрация.
Представено е и сведение от 20.09.2022г. (л.17), в което Г.Н.Д. сочи, че
е собственик на лек автомобил * с рег. №*, който закупил юли месец 2022г., но не го
регистрирал в КАТ за смяна на собственост, поради това, че същият бил повреден.
Това била причината да пропусне срока за пререгистриране. Знаел, че автомобила
му е с прекратена регистрация, също така знаел, че лицето В. И. В., на който дал да управлява автомобила, бил без СУМПС.
По делото е
приобщена административната преписка по издаване на оспореният ИАА. Представени
са и са приети писмени доказателства за компетентността на издателя на
оспорения акт - Заповед № 517з-2035/14.04.2022 г. ВПД
директор на ОДМВР- София.
При така установената
по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу годен
за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен
интерес от търсената защита.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая оспорваната
заповед е издадена от компетентния за това орган – началник на РУ Ихтиман към
ОДМВР – София, съгласно приложената по делото Заповед № 517з-2035/14.04.2022 г. ВПД директор на ОДМВР- София.
Заповедта за
налагане на ПАМ е издадена в писмена форма и съдържа задължителните, изискуеми
от закона реквизити. Същата е и мотивирана, посочени са правните и фактическите
основания за издаването ѝ. Описани са фактите и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната
предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП на собственик,
чието МПС е управлявано от неправоспособен водач.
Не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване
на заповедта. Административният орган е изпълнил задължението си за служебно
събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните факти
по случая. Безспорно се установява, че на 20.09.2022г. жалбоподателя Г.Д. е
предоставил за управление собствения си лек автомобил *
ЦДИ, с рег. №*** на неправоспособния водач В.
В.. Тези факти нито се отричат, нито са оборени по делото
с ангажиране на допустими и относими доказателства, поради което съдът приема
за безспорно установено, че е нарушена забраната по чл. 102, ал.1 т.1, предл.
последно от ЗДвП, като така установеното нарушение е юридическият факт,
пораждащ правомощието на административния орган да наложи на собственика на
моторното превозно средство ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП.
Оспорената заповед е
издадена и при точно прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 171, т. 2а,
б. „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се налага ПАМ прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а
от Наказателно-процесуалния кодекс, както
и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за
което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Към датата на издаване
на обжалваната заповед – 21.09.2022 г., водачът Валентин Илиянов Валентинов е
управлявал предоставения му от Г.Н. автомобил, без да е правоспособен водач,
съответно без свидетелство за управление на МПС, факт потвърден и в дадените от
самия жалбоподател сведения пред контролните органи. След като липсват данни за
налично свидетелството за управление на МПС, то водачът е неправоспособен и е
налице хипотезата на чл.171, т.2а, б. „а“, предл. последно от ЗДвП. В случая,
административният орган не само е имал право, но и задължение да издаде заповед
за прилагане на предвидената в чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП принудителна
административна мярка, доколкото нормата е императивна и органът действа в
условията на обвързана компетентност, т. е. преценката и мотивите за прилагане
на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на правната
норма.
Заповедта е
съобразена с целта на закона и при определяне на срока на ПАМ. Действително в
акта не са изложени пространни мотиви за това, но продължителността на срока на
мярката е определен съобразно данните по преписката и високата степен на
обществена опасност на деянието. Управлението на МПС изисква правоспособност и
опит на водача, а управлението на МПС от лице, което не притежава свидетелство
за управление създава реална опасност за живота и здравето на участниците в
движението и предпоставя настъпването на много по– тежки последици при едно
евентуално нарушение и/или ПТП /каквото между впрочем е настъпило /. Още
по-сериозна е отговорността на собственика на моторнто превозно средство, който
е информиран за тези обстоятелства и въпреки това е предоставил автомобила си
за управление на неправоспособен водач. Поради което определеният при
оперативна самостоятелност срок в максимален размер на ПАМ не противоречи на
целта на закона и е съобразен с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. В
тази връзка настоящия състав на съда не намира основания за неприлагане на
максималния срок от 1 година за изтърпяването ѝ, каквото съображение е
изложено в жалбата.
Принудителните
административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава
легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона
случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от
категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат
подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и
по отношение на изпълнението им. Целта на принудителните административни мерки,
налагани по реда на чл. 171 от ЗДвП е да се осигури безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Конкретно, принудителна административна мярка,
приложена по реда на чл. 171,т.2а, б“а“ от ЗДвП, видно от съдържанието на
същата законова норма, е преустановителна по характера си, т. е. тя се налага,
за да се преустанови извършването на едно нарушение, като цели възстановяването
на законосъобразното фактическо състояние.
По изложените
съображения съдът счита, че оспорената заповед отговаря на всички изисквания за
законосъобразност, поради което подадената срещу нея жалба следва да се
отхвърли като неоснователна. При този изход на спора в полза на жалбоподателя
не се следват разноски.
Водим от изложеното
и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Н.Д. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №22-0274-000099/21.09.2022 г., издадена от Началник РУ към ОДМВР София,
РУ Ихтиман,
с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от Закон за
движението по пътищата, на Г.Н.Д. е наложена
ПАМ – „Прекратяване на регистрация на ППС за срок от 1 година.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: