№ 20854
гр. С., 13.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В. КР. П.
при участието на секретаря Л. ГР. П.
Сложи за разглеждане докладваното от В. КР. П. Гражданско дело №
20221110149040 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
МОЛИТЕЛКАТА И. А. П., редовно уведомена, явява се лично и с адв. С.-А., с
пълномощно по делото.
МОЛИТЕЛКАТА С. Х. Д., редовно уведомена, не се представлява.
ОТВЕТНИКЪТ Х. С. Д., редовно уведомен, явява се лично и с адв. Д., с
пълномощно по делото.
ДСП Л., редовно уведомена, не се представлява.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Н. С. К., редовно уведомено, явява се.
Пълномощниците на страните (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва свое разпореждане от 31.10.2022 г.
СЪДЪТ докладва постъпило в срок заключение на вещото лице К. по допуснатата
СТЕ.
СЪДЪТ СНЕ САМОЛИЧНОСТТА на вещото лице:
Н. С. К., 32 г., неосъждан, без дела и родства със страните.
Предупредено за наказателната отговорност по чл. 291, ал. 1 НК, вещото лице обеща
да даде вярно заключение.
1
Вещото лице К.: Поддържам заключението.
Вещото лице К. на въпроси на адв. С.-А.: На стр. 17 часа 21:30:36 минути е крайния
час, който е приключил заснемането. Това е, което е записано в метаданните на файла.
Файла, който започва на стр. 19 и този на 17 стр. имат припокрИ.не. Този на 17 стр.
приключва записа в 21:30ч. и няма несходство. Другият е започнал да записва по-рано,
съответно е приключил по рано, тъй като е по-кратък. Започнал е във времето на записване
на файла на 17 стр. е приключил по-рано, тъй като е 02:03 минути. Другият е 11 минути и
включва повече от случката. Според мен няма налице несходство. Според часовника на
устройството се регистрират файловете. Това са две различни устройства, които са
записвали. Едното е записвало само аудио, това, което е с „Андроид 9“, а другото с
„Андроид 12“ е записвало и аудио файл. И двете операционни системи записват в момента,
в който приключи записа и това е информация от метаданните на файла.
Адв. С.-А.: Нямам повече въпроси.
Ответникът Д.: Старото устройство, което прави аудио запис, няма сим карта, не е
включен към уайфай и часовникът му не е сверен от месеци.
Адв. Д.: Нямам въпроси.
Пълномощниците на страните (поотделно): Да се приеме заключението.
СЪДЪТ намира, че вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените му
въпроси, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА заключението на вещото лице К. по допуснатата СТЕ на което да се
изплати възнаграждение от внесените депозити, за което се издадоха 2 бр. РКО за сумата от
350 лв. и 80 лв.
СЪДЪТ докладва писмо от 04 РУ СДВР от 03.11.2022 г. СЪДЪТ със свое
определение от закрито заседание от 02.12.2022 г. е изискал преписката от СРП.
СЪДЪТ докладва доклад от „Център за превенция на правонарушенията“ от
09.12.2022 г.
Адв. С.-А.: Запозната съм, да се приемат писмените доказателства. С оглед дадената
2
ми от съда възможност за изразяване на становище на дадените в предходно заседание
писмени доказателства, по отношение на флашката – имаме вече експертиза. Всички
представени от ответника доказателства касаят наказателно производство и считам, че
същите нямат място по това дело и моля да не се приемат. Електронното досие на
доверителката ми от НЗОК, както и писмото до Община М., касаещо майката – нямат
никаква доказателствена стойност и моля да не ги приемате. Няма да представям писмени
доказателства.
В 09:54 ч. в залата влезе адв. Б., особен представител на детето.
СЪДЪТ запозна адв. Б. с извършените в нейно отсъствие процесуални действия.
Адв. Д.: Доказателствата, които колежката твърди, че са ирелевантни пропуска факта,
че са представени в изпълнение на Ваши указания. В определението за насрочване на делото
ми е указано, че не сочим данни, че сме представили записи в полицията, а протоколите
които представям са доказателства за това, защото там са описани електронните носители.
По отношение на медицинското досие на ищцата и писмото свързано с нейната майка е във
връзка с друго указание, което ми казва, че доколкото няма писмени доказателства, които да
сочат към психическо заболяване на родители или нейно заболяване от епилепсия.
Представила съм ги с молба експертизата да ми бъде допусната. Електронното досие в
НЗОК е красноречиво, че тя е имала епилептични припадъци. Представям и моля да
приемете постановление на СРП. От справка в деловодството на СРП на 09.12. ме
уведомиха, че на 5-ти е изпратено повторно на ищцата, но още не е връчено. Ние сме го
получили на 29.10.2022 г. Разговорите, които са документирани в скрийншотовете са
проведени, но са извадени от контекста. Не става ясно в процесния период ли са, какви са
датите, защото няма дата, освен часове. В какво приложение са разменени тези съобщения и
каква им е хронологията. Част от тях се припокрИ.т с част от представените от нас в нашата
искова молба. Във връзка с твърдените от тях нападки с поведението на ищцата и партньора
, представям и моля да приемете снимка на въпросния партньор на ищцата - К. С. И.нов,
който пие бира в 11:15 ч. Няма да представям друго.
СЪДЪТ връчи за становище на адв. Апостолова и адв. Б. постановлението и
снимката.
СЪДЪТ констатира, че изпратеният от Диана Видева документ под 3 номера по 3
дела е идентичен, за което
ОПРЕДЕЛИ оставя едно копие по делото, а другите две връчи на адв. Д. и адв. С.-А..
3
Адв. С.-А.: По отношение на постановлението на СРП, същото касае процесна дата
от настоящото производство и следва да бъде прието. Към настоящия момент не е връчено
на доверителката ми. По отношение на снимката, моля да не се приема. Лицето не е страна
по настоящото дело. Ответната страна не сочи какво доказва с тази снимка. Абсолютно
противоконституционно е да се прилагат снимки на лица, които не са участници по делото.
Моля да не я приемате.
Адв. Б.: Да се приемат писмените доказателства. Не мога да взема отношение по
снимката, да се приеме.
СЪДЪТ намира, че следва да приеме всички представени писмени доказателства,
които ще обсъжда с крайния си съдебен акт, а въпросната снимка няма пряко отношение към
делото и я ВЪРНА на адв.Д..
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА писмените доказателства.
Адв. Д.: Повтарям искането си за назначаване на съдебно психологическа експертиза.
Пълномощниците на страните (поотделно): Водя допуснатите ми свидетели.
СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ
ДОПУСКА до разпит водените свидетели.
СЪДЪТ СНЕ САМОЛИЧНОСТТА на свидетелите:
Д. А. Р., 37 г., неосъждан, без дела и родства със страните.
Е. П. К., 32 г., неосъждана, без дела и родства със страните.
С. И. Т., 28 г., неосъждана, без дела и родства със страните.
Ц. И.нова Д., 60 г., неосъждана, майка на ответника и баба на детето, без дела с
молителката.
Н. К. М., 36 г., неосъждан, без дела и родства със страните.
СЪДЪТ разясни правото по чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК на свидетелката Ц. И.нова Д. да
откаже да свидетелства.
Св. Д.: Желая да свидетелствам.
Предупредени за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК, свидетелите
4
обещаха да кажат истината.
От залата се изведоха св. К., Т., Д. и М..
Свидетелят Р. на въпроси на адв. С.-А.: От 2017 г. познавам страните по делото. С
двамата сме приятели и се виждахме почти всеки ден. Мисля, че май месец 2021 г. се
разделиха. През септември 2022 г. имаше недоразумение между тях двамата, бях свидетел.
Това стана на ул. „К. П.“ бяхме, има едно заведение „А.“. Бяхме аз, И. и още няколко
приятели. Имаха уговорка бащата да доведе детето и да го предаде на майката. Беше
почивен ден, може би 6-ти. Случката беше към 12:00 ч. Х. доведе детето, И. искаше да си
вземе детето и да се прибере вкъщи с нея, а Х. тръгна след нея, при което тя избяга в един
компютърен клуб наблизо, за да повика полиция предполагам. Детето беше с тях двамата, с
майка си основно. И. я беше хванала за ръката и водеше към вкъщи. Първоначално не
разбрах защо Х. е тръгнал след нея, при което той започна да видя, че тя му отвлича детето.
Аз бях излязъл от масата, за да погледна евентуално ако трябва да се намеся по някакъв
начин и да предотвратя конфликт. Върнаха се след това при компанията може би след 2-3
минути. Компютърния клуб е на 5 метра от заведението „А.“. Страните се караха, като
имаше обидни думи. Той я нарече боклук или нещо подобно; че няма право да си вижда
детето без негово присъствие. Тя му каза, че има право. Мисля, че тя не му каза обида.
Детето през цялото време беше с нея и плачеше. На тази случка бяхме И., С. и Е.. Те са
приятели. Бащата каза, че тя може да взима детето само и единствено в негово присъствие.
Майката ми каза, че уговорката е била бащата да дойде, да доведе детето и да го върне.
Детето е било при бащата с преспИ.не. Дойдоха двама полицаи от 04 РУ СДВР.
Предполагам, че И. е тази, която ги е извикала. И. беше в самото заведение вътре в залата,
по-далеч от И.. След като полицаите си тръгнаха И. си тръгна заедно с детето. Аз също се
прибирах, защото живеем в една и съща къща и Е. дойде с нас. Детето отиде с И.. Бащата
тръгна след нас, като пак започна да казва, че му отвлича детето и след това продължихме да
ходим в мълчание. Влязохме в двора на къщата, по една пътечка се М.ва отстрани, И.
тръгна да си отключва да влиза в къщата и в този момент И. скочи и хвана С.. През цялото
време той ни преследваше. Влязохме в двора, искахме да влезем във входа на къщата, който
е отстрани на къщата, тогава скочи и хвана детето. Детето започна да пищи. В този момент
не го чух да обижда, единствено настояваше да влезе в къщата и тя му каза, че няма как да
влезе, че няма право да близа. Видях как Х. препречи с лакът пътя към детето и по този
начин я бутна към стената на къщата, при което И. падна. С. в този момент той я държеше с
една ръка настрани. Х. дръпна С. и каза: „Хайде на градинката“ или нещо подобно: „Ако
искате можете да дойдете с нас“, след което си тръгна. Мисля, че И. се беше натъртила от
падането. След това тя се обади на 112 да дойдат полицаи, а те казаха да отиде вместо
това, тъй като в момента не е застрашена да отиде в районното да подаде жалба. Аз и Е.
слязохме към 04 РУ. Е. беше с куче и отиде при приятелите ни в кафето, а аз останах с нея,
докато тя подаваше жалба.
5
Адв. С.-А.: Нямам повече въпроси.
Адв. Д.: Твърдя, че в декларацията на И. няма удар с лакът.
Свидетелят Р. на въпроси на адв. Д.: Видях момента, в който беше
съприкосновението. Според мен беше повече бутане с лакътя от колкото удар с ръка и тя
падна. Всичко наблюдавах. И. залитна при бутането. Не съм сигурен дали е имало случка,
при която И. е взела или бутнала телефона на Х.. Помня, че в едната си ръка Х. държеше
телефон, а с другата ръка държеше С.. Просто го държеше телефона. Не съм видял опит на
И. да вземе телефона на Х., като не мисля, че се е опитала да го избие. Не мога да преценя
мотивите за нейно действие. Към телефона нямаше действия. Тя се опитваше да мине
покрай И., за да вземе детето. С тази ръка, с която държеше телефона я удари с ръка. Беше
повече удряне с лакътя. Х. носеше тогава очила и аз му ги вдигнах и му ги подадох, защото
бяха паднали. Мисля, че когато И. падна се опита да запази равновесие и да се хване за
нещо, се хвана за него и тогава му паднаха очилата. Той носи диоптрични очила. Те не се
бяха счупили при падането.
Адв. Д.: Нямам повече въпроси.
Ответникът Д.: Когато човек тръгне да пада, ще се хване и ще се държи, което би ми
счупило очилата или поне би ги изкривило. Тя ги избИ. от долу на горе, което е при
ръкомахане.
Свидетелят Р. на въпроси на ответникът Д.: Не съм сигурен, че очилата са паднали,
защото тя ги е избутала. Не бяха изкривени очилата при падане.
Адв. Б.: Нямам въпроси.
СЪДЪТ приключи разпита на свидетеля и го освободи.
Свидетелката К. на въпроси на адв. С.-А.: Познавам страните от колко 10 г., чрез
общи познати. На 06.09.2022 г. присъствах на съприкосновение между страните. По време
на празника се събрахме на място, където се събираме доста редовно с приятелската ни
компания в заведение „А.“ на ул. „К. П.“, до 04 РУ. Тогава присъствахме аз, И., приятелите
ни И. и С. К., Д. Р.. Пристигнах там към 11:00ч., а те мисля, че бяха по-рано преди мен там.
Около 11:30-12:00ч. Х. дойде със С., след разговори по телефона с И.. Те бяха в контакт от
6
предния ден за предаване на детето. Сутринта се бяха чули и И. беше изискала от него да
дойде на кафето, заедно с детето. След като те дойдоха детето отиде при И., прегърна я,
започнаха разговори между тях двете. Детето много се радваше да я види, защото не я беше
виждала от известно време. Мисля, че около 10 дни седя детето при бащата. Трябваше да
ходят на море, което не се случи и И. я задържа за повече дни от уговорката им. След като
детето отиде при И., както я беше гушнала станаха и се опита да тръгне от кафето. Аз
останах на самото кафе и знам само, че са влезли в компютърен клуб „М.“. Това го знам от
тях, защото когато се върнаха разискваха, че И. била влязла в клуба и от там е искала да се
обади на полиция. Х. дойде след нея викайки, че иска да му отвлече детето. Имаше със
сигурност по-пиперлив език. Х. напоследък беше започнал да говори, че тя е некомпетентна,
луда, че няма право да прави определени неща. Това е и причината да имаме разрив в
приятелските отношения, защото аз лично не бях съгласна с неговото отношение към нея.
Тогава той каза неща от типа: „Няма да оставя тази лудата да ми вземе детето.“ Тогава тя
не му каза нищо, беше фокусирана над детето. Детето беше радостна, че я видя. След като се
върнаха от клуба детето беше изключително разстроено, рев, не подлежеше на успокояване.
И. също беше много разстроена. Те бяха разстроени от поведението на И., защото той
ходеше след тях и крещеше, че му отвличат детето и искаше да я вземе от майка , а детето
беше радостно, че вижда майка си след толкова много време. Докато бяхме всички там И.
влезе в самото заведение и доколкото знам тогава е извикана полиция. Според мен тя извика
полицията, след като се върна в заведението „А.“. Докато дойде полицията ние останахме
навън и Х. беше с нас. Всички, които изброих по-рано се опитахме да поговорим с И. на
тази тема. Той беше категоричен, че има пълното право да прави каквото си иска и каквото
си прецени. Обясни и на нас, че сме тъпаци и не разбираме, че има повече вяра на адвоката
си, няма да ни слуша нас ние какво му обясняваме. След което дойдоха двама полицаи от 04
РУ, отидоха настрани и говориха с И., след това и с И., но не съм била свидетел на
разговорите. След като си тръгнаха полицаите И. каза, че ще тръгне към вкъщи и аз бях един
от хората, които каза, че иска да я придружи до дома . И. беше с детето. Х. общо взето
ходеше след нас. Ние тръгнахме аз, Д., И. с детето и Х. ходеше на около 1-2 м. около нас. Х.
просто каза, че тръгва с нас. Никой от нас не го е поканил. Аз бях тръгнала заедно с И., с
идеята да я изпратя до тях. Тя живее близо до тях, не съм сигурна точно адреса – на „Х. С.“,
пешеходно разстояние от заведението. Вървяхме в относително напрегната обстановка, И.
държеше детето за ръка и двете си контактуваха през цялото време. Аз лично си мълчах,
като може би сме разменили няколко реплики с Д., не съм разговаряла с Х. през периода.
Стигнахме до входа на къщата, тъй като това е къща с двор, влязохме в двора, заобиколихме
сградата, за да стигнем до входната врата и когато И. понечи да отключва входната врата И.
тръгна напред и каза: „Нали знаеш, че и аз се качвам горе. Няма да ти оставя детето.“ Такъв
тип реплики имаше към нея. Ние се опитахме още веднъж да го вразумим, че към момента
може да има претенции към нея, но не може да упражнява това ограничаване. И. в този
момент пресегна се, взе детето физически и тръгна да заобикаля къщата, за да излиза. И. се
впусна към него в този момент. На ъгъла на самата сграда имаше нещо като спречкване. Аз
видях, че И. с дясната си ръка странично я удари и я събори на земята. Мисля, че с лакътя я
7
избута и я събори на земята. Тя се удари и мисля, че имаше малко кръв в устната. Спомням
си, защото аз бях точно до нея и помогнах да се изправи, беше си прехапала леко устната.
Детето беше абсолютно истерично от момента в който И. го грабна пред вратата, защото
той се спусна малко по-рязко към детето и просто я вдигна и я понесе на някъде. Тя се
разплака още в този момент. Пусна я на замята на ъгъла, когато беше спречкването, след
което детето беше в истерия, а той я грабна, излезе от двора, а аз гледах как е И. в този
момент. И. се опитваше да стигне до детето, а не да защити себе си. И. в този момент не
беше в добро състояние. Тогава се обади в 04 РУ да попита какво се случва, посъветваха я да
отиде да подаде жалба и доколкото знам дадоха инструкции, че в такъв момент трябва да
се намесят социалните служби. Непосредствено след това в следващите дни тя нямаше
контакт с детето. Доколкото ми е известно след това видя детето на 15.09., когато са имали
уговорка с Х.. В периода 6-15.09. И. не беше виждала детето. Детето в този период беше при
бащата и той отказваше да го предостави, единствено беше съгласен да се виждат в негово
присъствие. Обясняваше, че няма да позволи да се отдалечи на няколко метра от него.
Непосредствено след раздялата Х. беше взел детето и беше отишъл в Е. при родителите си и
беше отказал да даде детето и заплашваше И., че ще я съди, че няма да си види детето; че
ще вземе всичко. След много разговори от всички хора, които споменах, че са били на
кафето, както и аз съм разговаряла няколко пъти с него в частни разговори, общи разговори
с приятели, вразуми се, в един момент върна детето, имаше относително спокойствие от
онези събития до сега. Сега след тези уговорки за морето, което не се осъществи, Х.
прецени, че е редно да си пази детето, че няма да го върне и да промени извънсъдебното им
споразумение. Те си разменяха детето по една седмица е при всеки и я предават в сряда. И
от двамата знам, че такава уговорка между тях е имало. Около къщата той обяснява едни и
същи неща, че е луда, че е невменяема, че е тъпа и некомпетентен родител. Това се случи в
присъствието на детето. Неговото поведение последните няколко месеца деградира много
сериозно спрямо нея, включително пред другите ни приятели. Една от причините да искам
да я придружа на 6-ти до дома и е именно, защото станах свидетел на това нещо. Няколко
пъти съм влизала в конфронтация с Х., относно начина, по който той се държи пред нея в
наше присъствие, в общи чатове. Всякакви ситуация е имало, в които си позволява тон,
който на мен не ми е приятен. Отношенията ни за това охладняха, защото не съм съгласна да
се държи по този начин.
Адв. С.-А.: Нямам повече въпроси.
Свидетелката К. на въпроси на адв. Д.: Х. отиде, взе детето пред вратата, тръгва с
детето, И. тръгва след него. На ъгъла Х. пуска детето и Х. се завърта и при завъртането удря
И. с лакът. Тя физически ходеше след него. Имайки предвид какъв беше ъгъла, така или
иначе не беше в процес дори да посегне към детето, когато той просто се обърна и я избута.
Паднаха му очилата, но не знам при какви обстоятелства. Зад него на тревата паднаха
очилата му. Не мога да кажа какво се е случило с очилата, не видях какво се случи. Даже не
8
видях, че са на тревата, а Д. ги намери и вдигна, а Х. ги търсеше. Х. попита: „Къде са ми
очилата?“, а Д. ги намери. Той я обиди, когато тя се опита да се качи горе и каза, че няма да
го допусне горе. Тогава започнаха словесни караници: „Аз няма да ти позволя да се качиш
горе. Няма да ти дам детето.“ Репликата, че е тъпа я имаше някъде в суматохата. Х. извади
телефон по някое време, по време на спречкването пред къщата. Доколкото си спомням
искаше да снима, а сега разбирам, че явно е снимал. Докато вървяхме мисля, че беше без
телефон в ръката, а чак след спречкването извади телефона. Не мога да кажа точно в коя
част от тялото я удари с лакътя. Позицията в която аз бях беше общо взето странично и
напред и заради това успях да му видя ръката, но не знам къде точно е ударил И..
Предполагам, че е било в централната част на тялото. Имах видимост към него, а тя беше с
гръб. Видях самата му ръка как М.ва. Аз виждам него странично и заради това успях да му
видя ръката. Не видях къде попадна удара, защото тя е с гръб към мен. Аз съм в дясно на И.,
не сме в права линия. Ъгъла на къщата спрямо И. – ъгъла на къщата се пада в дясно. Аз
видях как той се завърта, при завъртането я удря и виждам как ръката му продължава докато
тя пада. В този момент не знам, дали държеше телефон. Детето вече му беше от ляво зад
ъгъла на къщата и нямах видимост към детето в този момент, но се чуваше, че плаче.
Виждала съм достатъчно падания в живота си и знам, кога някой пада. Имаше
съприкосновение и нямаше симулация от страна на И., при падането.
Адв.Д.: Нямам повече въпроси.
Адв.Б.: Нямам въпроси.
СЪДЪТ приключи разпита на свидетелката и я освободи.
СЪДЪТ в 10:57 ч. дава 5 минути почивка.
Заседанието продължава в 11:06ч. в присъствието на същите страни и техните
процесуални представители.
Свидетелката Т. на въпроси на адв. С.-А.: И. познавам от 8-ми клас на 15.09., а Х.
може би 1-2 г., след като се запознах с И.. Те имат общо дете. Не помня точно кога се
разделиха, може би от 1 г. През септември месец присъствах на конфликт между Х. и И. на
15.09. С И. отидохме да вземе С.. Когато С. видя И. се затича към нея и я прегърна.
Случката беше на паркинга на ресторант „С.". Това беше към 21:00ч. – 21 ч. и нещо. Бащата
доведе детето. Имало е уговорка между майката и бащата, бащата да доведе детето. Бяхме аз
и майката, а от страна на бащата бяха той и детето. С. се затича към нея и я прегърна, като
започнаха да се разпитват кой какво е правил, когато тя е била при баща си. Бащата в този
9
момент беше отстрани. Имаше конфликт между тях. Ние с И. и С. си тръгнахме, а Х. ни
проследи и започна да крещи. Той не искаше да я даде. Не си спомням той да е казвал
обиди, а тя на него не. Аз лично се обадих на телефон 112. Отдалечих се малко от тях, за да
чувам оператора и бях с гръб към тях. Тогава ме попитаха къде се намирам, казах им,
попитаха ме за моето име, за името на Х.. Той дърпаше С., а И. само го молеше да спре да я
дърпа и да я пусне. Не съм видяла Х. да я бута, а видях само в момента в който майката пада
на земята. По И. имаше ожулване по дясната скула. Детето беше в ръцете на И.. През цялото
време детето беше разтроено, крещеше и плачеше. Казваше, че има раничка и плачеше. Не
знам как се е появила раничката. Не знам, дали раничката на детето е била от преди. Аз
лично не съм видяла детето да има раничка. Х. избяга с детето, а аз не съм помагала на И. да
се изправи, а тя стана сама. Полицията дойде, след 16-17 минути. Когато дойде полицията Х.
си беше тръгнал.
Адв.С.-А.: Нямам повече въпроси.
Свидетелката Т. на въпроси на адв.Д.: И. ме помоли да я придружа, защото беше
тъмно и не искаше да бъде сама. Нямам представа защо са се уговорили срещата да е в този
късен час. Те по принцип комуникират и по телефона и по „Вайбър“. Знам, че конкретната
уговорка са я направили и по телефона и по „Вайбър“. Знам, че това е ресторант за хранене
в кв. Л.. Аз съм съквартирантка на И.. И. живее на бул. „Х. С.“ № 68, кв. Л.. Това е къща на
два етажа. На този адрес съм от 1 г. съквартирантка на И.. С нормален ход е на пешеходно
разстояние на 5 минути от бул. „Х. С.“ ресторанта „С.“.
Адв. Д.: Нямам повече въпроси.
Адв. Б.: Нямам въпроси.
СЪДЪТ приключи разпита на свидетелката и я освободи.
Свидетелката Д. на въпроси на адв.Д.: На 06.09. към 18:30ч. лично И. ми се обяд, за
да ми каже, че започва да води дела срещу сина ми. Аз бях много учудена и я попитах дали
не могат да се разберат и тя ми каза, че защото така е решила. От 01.04. до 08.04.2021 г. сина
ми беше в етрополската болница болен от Ковид и едвам оцеля. Прибирайки се следобед
към 2-3 ч. тя в гаража му казва, че го напуска. Аз я попитах защо го напуска и тя ми
отговаря, че така е решила. Попитах я, дали И. нещо я е бил, дали се е карал и какво се
случва между тях и тя каза: „Ами не, така съм решила.“ На 06.09. бях в Е.. Сина ми не ми се
обади. От края на август и до 06.09. И. трябваше да отиде с детето на екскурзия в Гърция
със С.. Аз го попитах: „И. разрешила ли ти е?“ и той каза: „Да. Тя ми е подписала
10
декларация.“ Междувременно той се разболя и не отидоха. Нямам спомен, мога да извадя
документи – И. доведе детето в Е., тъй като джи пи-то е в Е.. Това беше към 10-ти или 11-
ти, защото на 15.09. С. трябваше да започне детска градина в руския лицей в С.. И. дойде да
извади документи от личния лекар, за да започне детето учебната година. И. я заведе при
джи пи-то. Трябваше да се направят чревни изследвания, но имаше проблем 4-5 дни детето
не можа да даде изследванията и по-късно се занесоха. На 20.09. в 12:50 ч. аз лично получих
чревните изследвания принтирани от принтера от нашата лаборатория. Детето през това
време беше в Е.. На 16.09. И. ми пусна Вашето разпореждане за делото от 06.09., заповед за
защита, определение и там пише, че ответника системно я е биел, за което аз подскочих.
Какво означава системно я е биел? Всяка година? Всеки месец? Всяка седмица? Всеки ден,
просто съм изумена.
СЪДЪТ предупреждава свидетелката на де разговаря с молителката.
СЪДЪТ приключи разпита на свидетелката и я освободи.
Адв. Д., адв. Б., адв. Апостолова: Имаме въпроси.
Свидетелят М. на въпроси на адв. Д.: Със страните сме приятели. Х. го познавам от
доста малък, защото сме учили в едно училище, реално от деца. И. я познавам покрай него.
Знам, че те имат дъщеря и в момент си я разменят. Те не са заедно може би около година,
може би зимата, но не мога да кажа точно дата. Не знам между тях двамата да има
конфликти и скандали. Не знам да е имало случки между тях септември тази година. Знам за
случка, която е станала между 15-ти и 16-ти септември, но аз не съм присъстващ. Станала е
в С. зад факултета по химия. Аз живея в Е.. На 15.09.2022 г. съм разговарял и с двамата. И.
се свърза с мен, за да ме помоли да се види с Х., защото искаше да види детето, но няма как
да дойде до Е. да го види. През това време детето беше в Е.. Тя ме помоли, ако мога да
говоря с И., че тя иска да си види детето, но няма с какво да дойде до града. Идеята беше той
да го докара в С.,з а да може майката да го види. Аз говорих с И. и го помолих, ако има как
да заведе детето, защото тя все пак е майка на детето и трябва да си го види, след като е
поискала. На другия ден разбрах, че той е отишъл по-късно вечерта в С.. На 16.09. трябваше
да докарам Х. до 04 РУ, защото беше привикан на разпит. Той беше в Е. и ме помоли да го
закарам, защото беше работил до късно и не се чувстваше уверен, че може да шофира, без да
направи ПТП. Предполагам, че по-късно вечерта на 15.09. се е прибрал в Е.. Трябваше на
16.09. трябваше да сме към 8:00ч. и за това тръгнахме към 06:45ч., за да стигнем навреме до
РПУ-то. Оставих го за разпит, след това той ми се обади и ми каза, че са го задържали за 24
часа и ме помоли да му взема храна. Каза ми, че са го задържали, заради пуснатата жалба.
Това ми го каза кварталния полицай. Той първо отиде на разпит, пуснаха го и след, когато
бяхме при колата тогава му се обадиха да се върне. Той влезе в полицейското управление и
11
след това ми се обади и ми каза, че са го задържали. След това тръгнах от 04 РУ и по пътя
видях познати и приятели, които имаме и седнахме да пием кафе с тях. Става въпрос за кафе
А. пред 04 РУ. Там видях И. и С. К., които са семейни приятели на И. и И. и в последствие
дойде и И. на 16.09. към 10:30-11:00ч. И. каза, че ще отиде до съдебна медицина да си
извади медицинско за едно ожулване, което имаше на бузата. Мисля, че беше на дясната
буза. Беше леко ожулване от пъпка или драскотина. Каза, че е получила удари иска да си
извади медицинско за това. Вечерта на 15-ти са имали спор за детето и са я дръпнали и ако
цитирам по памет тя каза, че не е сигурна дали при дърпането или при падането се е
ударила. Опитвали са да вземат детето от Х. и са дръпнали и двамата детето едновременно и
тя го е изпуснала и паднала. Това тя ми го каза в заведението „А.“. Каза го на всички хора,
които бяхме на масата. И. каза, че е отишла на въпросната случка с приятелката Сияна да
се срещнат с Х., като тя е била инструктирала Сияна, ако стане нещо да звънне на 112. От
когато познавам И., от тогава познавам и Сияна, може би от 13 г.
Адв. Д.: Нямам повече въпроси.
Свидетелят М. на въпроси на адв. С.-А.: За въпросната драскотина нямаше оток на
16.09.
Адв. С.-А.: Нямам повече въпроси.
Адв.Б.: Нямам въпроси.
СЪДЪТ приключи разпита на свидетеля и го освободи.
Адв. Д.: Твърдя, че епилепсията е неврологично заболяване, което с годините води до
психично отклонение в някои случаи и тогава се намесват психиатри. Молителката има
епилепсия. Твърдим, че молителката е имала припадъци и след 2014 г.
Адв. С.-А.: Противопоставям се на това искане. ЗЗДН е закон, който третира дни и
деяния на страните. Изготвянето на експертиза е ирелевантно, доколкото не сме в дело за
родителски права. Считам, че не следва да се допуска експертизата. Не спорим, че през 2014
г. доверителката ми е имала неуточнен припадък като заболяване, но след това тя такИ.
припадъци не е получавала. Как ответната страна се е снабдила с този електронното досие
на доверителката ми? Моля ответника да даде обяснение по този въпрос.
Адв. Б.: Предоставям на съда.
12
СЪДЪТ намира, че няма основание да се измени определение от 29.09.2022 г., с което
е оставено без уважение искането за допускане на съдебно-психологична експертиза. Като
се има предвид обстоятелството, че тежестта на доказване, която е разпределена е за
конкретни обстоятелства и тъй като няма съмнение в вменяемостта на молителката П. е
безсмислено да се допуска такава експертиза, която не е в интерес на ответника, а на
молителката, за което
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ това искане.
Адв. С.-А.: Държим да се изиска копие от прокурорската преписка, тъй като по нея е
важен за нас документи – съдебно-медицинско удостоверени.
СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ
ДА СЕ ИЗИСКА повторно от СРП копие от прокурорската преписка, по която е
издадено постановлението за прекратяване от 24.10.2022 г.
ДА СЕ ИЗИСКА от специализираната програма „Център за индивидуални и фамилни
психологически консултации“, която следва да посещава ответника, доклад за посещение на
програмата.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на адв. Д., ако разполага с писмени доказателства от тази
програма и желае да ги представи, да ги представи до следващо заседание.
Адв. Д.: Моля заверен препис от протокола от днес, копие от експертизата,
предоставените записи, въз основа на които е изготвена експертизата и копие на
експертизата да се изпратят на СРП, защото има доста сериозни разМ.вания в записите и
това, което свидетелите на ищеца твърдят за 06.09. момента, в който Х. Д. е обиждал с доста
неприятни според думите им изрази ищцата в двора на къщата. Записа от двора на къщата е
изцяло предоставен и такИ. неща там не се виждат. Моля за разследване на потенциално
лъжесвидетелстване.
Адв.С.-А.: Противопоставям се. Извън правомощията на съда е да сезира пр
окуратурата. Видно е от техническата експертиза, че записите са за определени интервали от
време. В случай, че ответника има такова желание би могъл да го направи.
Адв. Б.: Предоставям на съда.
13
СЪДЪТ намира, че следва да се издаде по един препис от протокола на страните, а на
адв.Б., без държавна такса.
СЪДЪТ няма правомощията да сезира Прокуратурата на настоящия етап на процеса и
това е право на всяка страна по делото и на водещия досъдебното производство, който може
да изисква всякакви материали, ако са му нужни, за което
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ това искане.
За събиране на писмени доказателства
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 22.02.2023 г. от 16:30 ч., за която дата и час
страните – редовно уведомени.
Съдебното заседание приключи в 11:43 часа.
Протоколът е изготвен и подписан на 15.12.2022 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
14