Протокол по дело №118/2023 на Административен съд - Смолян

На поименно повикване в 11:30 часа:

На второ четене в 11:45 часа, се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ В. И. Р., редовно и своевременно призована, не се явява. За нея адв. К., редовно упълномощен от днес.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата - Директора на Дирекция „ОДОП“ - [област], редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

Постъпило е писмо вх. № 2958/28.09.2023 г. от юриск. Р., с която се моли да бъде даден ход на делото, като няма въпроси към вещото лице. Изразява становище, че го оспорва в две от неговите части. Не се правят доказателствени искания. Изразява се становище по същество. Претендира се възнаграждение и се възразява срещу възнаграждението на ответната страна.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К. В. Х., налице.

 

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

 

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

 

СЪДЪТ пристъпи към разпит на вещото лице, на което се сне самоличността, както следва:

К. В. Х., на ** години, българин, български гражданин, неосъждан, без родство и дела със страните по делото, с Висеше икономическо образование.

 

На вещото лице беше напомнена отговорността по чл. 291 от Наказателния кодекс.

Вещото лице обеща да даде заключението си по съвет и знание.

 

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Поддържам представеното от мен заключение, така както съм го изготвил.

АДВ. К.: С оглед оспорване на заключението от страна на процесуалния представител на ответника, че подхода използван от вас при изготвяне на заключението, не съответства на методиката на провеждането на ревизията, бихте ли могли да кажете, дали тази методика отговаря на счетоводните изисквания, дали е правилна тази методика, която те са използвали?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Аз това съм го описал, това което органите на НАП са го направили в хода на ревизионното производство за определяне на разходите, тъй като документи не са представени, взели са данни от три дружества, като аз не мога да разбера, защо данните само на едното дружество са стъпили на база на финансовите отчети на това дружество, а данните от другите две дружества са взети въз основа на декларации представени от управителите. По въпроса за данните, органите на приходите са изискали информация за процента на надценка, с която стоките са продавани. За такива данни става въпрос.

При изготвяне на заключението съм направил справка в търговския регистър, от където съм взел данни за надценките и на другите две дружества, като съм установил, че същите не съответстват на процентите които са приложени от НАП, които са посочени в ревизионния акт. Тоест, методиката на НАП при определяне на разходите, съответно на данъчната основа, е да намери, тоест да изчисли по някакъв начин процента на надценка на стоките, и от там по обратен ред от приходите, знаейки процента и знаейки приходите, да изчисли размера според тях на разходите. Знаейки размера на приходите, да установи размера на разходите. По този начин, така изчислено или чрез тази методика, НАП преравнява общият размер на разходите, с размера на отчетната стойност на продадените стоки. Тоест по обратен ред изчислен спрямо приходите и процента на надценка, се установява не общ размер на разходите, а размера само на отчетната стойност на продадените стоки, които на практика представляват само елемент от общата сума на разходите в една търговска дейност. Ясно е, че предвид осъществяваната дейност, лицето прави разходи и за куриерски услуги, които по никакъв начин не са калкулирани в общата сума на разходите. Затова съм направил изчисление в заключението си, имайки предвид не процента на надценка, а процента на печалба, по данни от същите тези дружества, на които НАП се е позовал в хода на ревизионното производство и съм извършил съответните и необходими изчисления. Не мисля, че методиката така както е приложена, при това с кореспонденция с нормата на чл. 122, ал. 2, т. 12 от ДОПК, където е предвидено, че в случай на липса на документи за определяне основата на облагане, НАП следва да намери обобщени данни за реализираните печалби, не за реализираните надценки, а за реализираните печалби от една страна, съответно приходите или доходите от други лица, упражняващи същата или подобна дейност, при същите или подобни условия.

Тоест процента на надценка, ако аз едно нещо съм го закупил за 100 лева и имам 30% надценка, означава, че продажната цена е 130 лева, но в тези 30 лева надценка, аз трябва да покрия и други разходи, в случая най-малкото - разходи за куриерски услуги.

АДВ. К.: Именно във връзка с това, че трябвало да се вземат данни от други лица извършвали сходна дейност, допустимо ли е да се извършва сравнение между търговци или търговски дружества от една страна и физически лица, и от друга страна да се прави сравнение между лица чиито приходи са в размер на двадесет и повече милиона лева с физическо лице, чийто оборот е 51000 лева? Това други лица със сходна дейност ли са според вас?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Според мен това не са лица със сходна дейност, значи трите дружества при преглед на отчетите, съм установил, че както по отношение на приходите, които съм посочил в таблицата на стр. 5, за които се вижда, че приходите варират между 65000 лева и 29 милиона лева, така и по отношение на разходите, за които съм установил, че в отчетите има вписани разходи например за нает персонал, за осигуровки, не биха могли съвсем точно да се преравнят, те са лица със същата дейност, но не упражняват при всички случаи дейността при същите условия. Вероятно имат наети помещения и т.н., които са разходи. Все пак мисля, че по-коректният подход би бил, това не са първите ревизии на НАП на физически лица упражняващи интернет търговия, биха могли от базата си данни да намерят три физически лица, подчертавам физически лица, от които да вземат данни как се осъществявали дейността си. Едва ли това е първата ревизия на НАП на физическо лице за интернет, тези ревизии вървят от няколко години.

Тоест при избора си на лица, от които да се вземат данни за упражняваната дейност, считам, че действително лицата упражняват същата или подобна дейност, но не я упражняват при същите или подобни условия, най-малкото защото се сравнява дейност на търговски дружества с физическо лице.

АДВ. К.: Нямам други въпроси. Да се приеме заключението на вещото лице.

 

СЪДЪТ,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото заключението на вещо лице К. В. Х..

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице К. В. Х. възнаграждение в размер на 700 лева, съобразно справка-декларация към заключението.

 

АДВ. К.: Считам делото за изяснено от фактическа страна.

Действително с оглед становището на процесуалния представител на Дирекция „ОДОП“ – [населено място], се прави частично оспорване на заключението, но изрично се заявява, че не се правят нови доказателствени искания и няма да се представят нови доказателства, поради което ще моля да се приключи съдебното дирене и да се даде ход на делото по същество.

 

СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна и затова,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:

 

АДВ. К.: Моля да постановите съдебно решение, с което да отмените оспорения ревизионен акт и присъдите на доверителката ми направените по делото съдебни разноски.

Подробни доводи и съображения ще изложа в писмени бележки, в определен от вас срок.

 

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок, като дава възможност на страните за представяне на писмени бележки до 13.10.2023 г. включително.

 

 

Протоколът изготвен в с.з.

Заседанието закрито в 12:10 ч.