Р Е Ш
Е Н И Е
№ ........
гр. Пазарджик, 12.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ
при участието на секретаря Стоянка Миладинова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4498 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила и редовна искова молба вх. № 26652/14.11.2019 г. по описа на РС Пазарджик, депозирана от Х.К.О., с адрес: ***, действащ чрез процесуален представител – адвокат Я.Д. САК, със съдебен адрес:***, срещу „ЗАД А.“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.“ № 59, като моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 10000 /десет хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни страдания, ведно със законната лихва считано от 17.05.2019 г. – датата на определеното от застрахователя обезщетение до окончателното изпълнение на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 05.02.2019 г., около 06:20 часа на АМ Тракия, км. 75+200, посока гр. С. е настъпило ПТП между лек автомобил марка и модел „С. Л. “ с рег. № А ****ММ, управляван от Б.Д. Д. , в който се движел като пътник ищецът и товарен автомобил марка и модел „М. ****“ с рег. № РВ **** ВМ, управляван от Р. Н. Н. . Като причина за ПТП-то се сочи загуба на контрол над управлението, вследствие заспиване, настигане и блъскане отзад в лява част на товарния автомобил от страна на Б. Д. . Твърди се, че вследствие на ПТП-то е пострадал ищецът, който е откаран в МБАЛ гр. Пазарджик в умерено увредено общо състояние, силни болки в областта на главата, гърдите, корема, гърба и кръста, предхождащи се от загуба на съзнание. Подробно са посочени констатираните травматични увреждания – охлузни разни в дясна шийна област, в дясна гръдна половина на ниво 5-то ребро по биспиналната линия, широка разкъсно-контузна рана в дясно темпорално с обилно кървене и неправилни ръбове, охлузване в дясна шийна област, кръвонасядания в областта на корема. Поради получените наранявания, ищецът бил приет за болнично лечение. Сочи се, че след извършените интервенции и медикаментозна терапия бил изписан за продължаващо домашно лечение с препоръка за режим на покой.
Твърди се, че по време на възстановителния период, поради болкови оплаквания е проведено изследване – електромиографи със заключение – намален процент на F-вълните за L-4, L-5 двустранно, удължени дистални латенции за S 1 вдясно. ЕМГ данни за пренокоренчева увреда на L-4, L-5 двустраноо и S 1 вдясно. Сочи се, че получените вследствие на ПТП-то травматични увреждания и последвалите усложнения са причинили на ищеца болки и страдания, които били със значителен интизитет около 2-3 седмици след инцидента, като целият възстановителен период продължил 5-6 седмици. В обобщение е посочено, че с оглед характера на травмите, ищецът е следвало да спазва щадят режим на покой, което го е изправило пред затруднение при посрещане на обикновени битови потребности, за задоволяване на които е получавал помощ от близките си. Изпитвал е остри, силни болки в травматичните области, засилващи се и при най-малкото движение – дишане, завъртане. Посочено, че оперативната интервенция на главата, в резултат на ПТП-то е оставила белег за цял живот на ищеца. Твърди се, че последиците от ПТП-то са довели до промяна в нормалното протичване ежедневието на ищеца, до ограничаване на социалната и делничната ангажираност за един продължителен период от време, както й че ищецът се чувствал подтиснат, неспокоен и тревожен, започнал да изпитва страх от силни звуци и автомобили.
Посочено е, че ПТП-то е посетено от дежурен патрул АП 132 при ОДМВР Пазарджик, който съставил констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 05.02.2019 г., в който били описани обстоятелствата и причините за инцидента, както и АУАН и наказателно постановление № 19-1006-000511, влязло в законна сила на 13.04.2019 г.. Сочи, че процесното ПТП е настъпило изцяло поради противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил „С. Л. “ с рег. № А ****ММ - Б.Д. Д.
Ищецът твърди,
че към момента на ПТП-то управляваният от Б. Д. лек автомобил „С. Л. “ с рег. № А ****ММ имал
валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, със срок на действие 12.03.2018 г. – 11.03.2019 г.. Поради тази
причина се сочи, че ищецът е сезирал ответното дружество с претенция за
изплащане на обезщетение с вх. № 200-00-989/12.03.2019 на основание чл.429,
ал.1 КЗ, с искане за изплащане на обезщетение в размер на 35 000 лева. Твърди
се, че във връзка с горното, с писмо изх. № 310-01-3070/01.04.2019 от „ЗАД
Алианц“ са уведомени, че според ответника дължимото обезщетение е в размер на
1500 лева, с което ищецът не бил съгласен. Претендират се разноски.
В проведените съдебни
заседание, при редовност на призоваването ищецът Х.О. не се явява. Представлява
се от процесуалния си представител адвокат Д. П. , моли съда да постанови
решение, с което да уважи исковата претенция.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, ответникът „ЗАД А.“ АД, чрез пълномощник адв. С.М. – САК, Адвокатско дружество „А. Д. Р. Г. и съдружници, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Не оспорва наличието на валиден застрахователен договор, сключен за лек автомобил „С. Л. “ с рег. № А ****ММ, обективиран в застрахователна полица № BG/01/118000726755. Оспорва вида и обема на твърдените от ищеца вреди, включително причинно-следствената връзка между събитието и травмите, тъй като са необходими специални знания и не може на този етап да се прецени техния обем и причинната връзка с настъпилото ПТП. На следващо място се сочи, че липсват доказателства относно фактите посочени в исковата молба, касаещи изгубването на съзнание, вследствие на процесното ПТП, ограничаване на нормалното протичане на ежедневието на ищеца и т.н.. Поради тази причина, се твърди, че вследствие на получените от ПТП-то травми няма риск за трайни остатъчни увреди и функционален дефицит, поради което исковата претенция се явявала неоснователна, поради което с иска от съда да я отхвърли.
Ответникът оспорва и размера на претендираното обезщетение като счита, че предявеният иск за неимуществени вреди за сумата от 10 000 лева не съответства на твърдените вреди и е несъразмерно висок, съобразно принципа за справедливост уреден в чл.52 ЗЗД. Във връзка с горното се сочи, че следва да бъде съобразено, че на ищецът на 07.06.2019 г. е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1500 лева за претърпените от него болки и страдания в следствие на процесното ПТП.
На следващо място се прави възражение за съпричастност на вредоносния резултат от страна на ищеца, поради допуснати от негова страна нарушения на правилата за движение, касаещи неизползването на обезопасителен колан. В случай, че съдът уважи направеното възражение, се иска да бъде приложена разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД и да бъде намален размерът на претендираното обезщетение.
В проведеното съдебно заседание, процесуалният представител на ответното дружество моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявената искова претенция в цялост. В подкрепа на изложеното депозира писмени зашита.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Пазарджик, XIX състав е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ.
Правната норма, регламентирана в чл.432, ал.1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който произтича предявената претенция предполага настъпване на застрахователно събитие с причинени вреди на трето лице от водач на МПС (деликт), които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования; валидно сключен Договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на водача, причинил вредите към момента на непозволеното увреждане, който договор обезпечава риска от настъпване на деликта; виновно противоправно поведение на застрахования водач на МПС (деликвент).
Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото се установяват правнорелевантните обстоятелства - че към датата на настъпване на процесното ПТП - 05.02.2019 г., около 06:20 часа, е налице валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „С. Л. “ с рег. № А ****ММ, както и че ищецът е бил пътник на предна дясна седалка в посоченото МПС.
За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на водач на МПС за вреди причинени на трето лице, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправно поведение на застрахованото лице. В случая е безспорно установено, че водачът на застрахования при ответника лек автомобил „С. Л. “ с рег. № А ****ММ - Б.Д. Д. е нарушил правилата за движение по пътищата, уредени в ЗДвП – чл.20, ал.1 ЗДвП, а именно не е контролирал непрекъснато МПС-то, което е управлявал, с което си поведение е причинен вредоносен резултат за ищеца, вследствие настъпилото ПТП. Горното се установява от приложеното по делото като писмено доказателство НП № 19-1006-000511 на ОД на МВР Пазарджик, влязло в законна сила на 13.04.2019 г..
Не се спори между страните, че ответното дружество е заплатило на ищеца сумата от 1500 лева по образуваната щета №1000 19 ********* при ЗАД „Алианц“ АД, тъй като ответното застрахователно дружество е обезпечавало през релевантния период деликтната отговорност на виновния за причиняването на твърдените от ищеца имуществени вреди - Б.Д. Д. , чрез сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Във връзка с това, е спазено и изискването на чл.380, ал.1 КЗ, като ищецът е отправил към застрахователната компания писмена застрахователна претенция, по която е заведена щета № 1000 19 *********. Получил е отговор с писмо изх. № 310-01-3070/01.04.2019, с което му е предложено извънсъдебно споразумение за изплащане на претърпени неимуществени вреди в размер на 1500 лева. Тъй като застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” е заплатил на увреденото от процесното ПТП лице застрахователно обезщетение в размер на сумата от 1500 лева по образуваната застрахователна преписка, настоящата съдебна инстанция приема, че ответникът е признал настъпването на всички правнорелевантни факти, от които възниква претендираното материално право, а именно - 1. имуществените вреди, настъпили от процесното ПТП, са причинени от лице (Б.Д. Д. ), чиято деликтна отговорност през процесния период е била обезпечена чрез сключване на договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” при ответното дружество, от неговото виновно и противоправно поведение и 2. към момента на настъпване на ПТП между делинквента и ответника е съществувало действително правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”. Тези факти се доказват и от събраните по делото доказателства – Писмо с изх. № 310-01-3070/01.04.2019 г., изходящо от ответното дружество; информация от „Гаранционен фонд“ за проверка за сключена гражданска отговорност на МПС с рег. № А ****ММ, т.е. процесното МПС, преводно нареждане № 19639497/07.06.2019 г., Протокол за ПТП с пострадало лице с рег. № 1006р-1389/06.02.2019 г., АУАН с бл. № 163058/05.02.2019 г. за настъпило ПТП, НП № 19-1006-000511 на ОД на МВР Пазарджик, заключението на допусната и приета от съда САТЕ.
От показанията на свидетеля Х. А. А.- бивша съпруга на ищеца, се установява, че ищецът на следващия ден след претърпяното ПТП, се намирал в много тежко състояние, като свидетелят изяснява получените увреждания и състоянието, в което се е намирал - „шевове на главата от дясно, синини по цялото тяло, от колана на корема две ленти, от дясната страна на гърдите, ръката му и по-крака имаше. Беше в шок“. Споделя, че след като бил изписан от болницата – „след една седмица, имал постоянни болки в кръста и след около 4-5 месеца отключил уцерозен колит, като твърди, че е в резултат на стреса. Сочи, че към настоящия момент все още имал постоянни болки в корема и поради ПТП е престанал да спортува, като преди това бил активен спортист - „Тренираше фитнес“. Посочва, че след ПТП-то нямал самочувствие и не можел да си върши работата, както и че има белег в дясната част на главата, с няколко шефа. Споделя, че след инцидента ищецът станал много нервен и поради тази причина се разделили след седемнадесет годишен брак. Сочи, че след като се върнал от болницата, ищецът лежал, не можел да мърда и други хора са се грижили за него, като също имал и световъртеж, както и че към настоящи момент отново имал болки в кръста. Споделя, че вследствие на катастрофата, ищецът възстановил трудовата си дейност след доста време – около два, три месеца
При анализа на свидетелските показания на свидетеля Х.А., съдът съобрази, че към момента на ПТП-то свидетелката е била съпруга на ищеца, както и че двамата имат общи деца, като ги съпостави и с останалите събрани по делото доказателства. Настоящият съдебен състав намира, че следва да кредитира показанията на свидетелката в частта, в която изяснява състоянието на ищеца в деня следващ ПТП-то, състоянието му в последващия оздравителен период, както и момента, в който започнал да работи отново, тъй като преценени поотделно и съвкупно, не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, като субективните възприятия за здравословните последици върху ищеца след настъпването на процесното ПТП са непосредствени. Свидетелските показания кореспондират и със събраните по делото писмени доказателства. Съдът не възприема като достоверни свидетелските показания в частта, в която се изяснява какъв период ищецът е бил в болнично заведение, че ПТП-то е причината за развода и отключване на заболяването „уцерозен колит“, както и че след като се върнал от болницата други хора са се грижили за него, тъй като не можел да мърда от получените травми, тъй като същите не кореспондират с другите събрани доказателства по делото и в частност със СМЕ.
За изясняването на причинените на ищеца увреждания в резултат на процесното ПТП, тяхната причинно-следствена връзка и за механизма на настъпването на ПТП-то, по делото са допуснати и назначени съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи.
Представени са медицински документи, издадени през релевантния период, които са били предмет на изследване от приетата СМЕ и които са й послужили за достигане на крайното й заключение. В. л. изяснява, че вследствие на преживяното на 05.02.2019 г. ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия на главата с разскъсно-контузна рада в дясната слепоочна област на главата; контузия на гръдния кош в дясната половина; охлузвания по дясната част на шията, дясната гръдна половина; преднокоренчева увреда на L 4, L 5 двустранно и S 1 вдясно. Посочено е, че контузията на главата с разкъсно-контузната рана в дясната слепоочна област на главата са причини на пострадалия – временно разстройство на здравето, неопасно за живота за около 10-13 дни от датата на травмата при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес. Контузията на гръдния кош в дясната половина и преднокоренчева увреда на L 4, L 5 двустранно и S 1 вдясно са причини на пострадалия – временно разстройство на здравето, неопасно за живота за около 10-16 дни от датата на травмата при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес: Охлузванията по дясната част на шията, дясната гръдна половина са причинили на ищеца болки и страдания за около 2-5 дни от датата на травмата. Вещото лице е посочило, че претърпените телесни увреждания са в причнинно-следствена връзка с процесното ПТП, както и че в началото болките и страданията на ищеца са били по-силни, особено непосредствено след ПТП-то, като постепенно са намалявали по сила и интензитет до пълното им отзвучаване до към края на втората седмица. По отношение на получените травми вещото лице е посочило, че периодът на възстановяване е също около две седмици, като контузията на гръдния кош в дясната половина и преднокоренчева увреда на L 4, L 5 двустранно и S 1 вдясно, може да е продължила около 20-25 дни от датата на травмата. В заключението е изяснен начина на получаване на травматичните увреждания, както и възможността ищецът да е бил с поставен колан. По отношение на последното, в проведения разпит на вещото лице в съдебното заседание, същият дава категоричен отговор, че след като се е запознал с удостоверение № 22/2019 г. предоставено му в хода на съдебното заседание, представено с исковата молба, ищецът в момента на ПТП-то е бил с поставен предпазен колан, тъй като описаното увреждане в самото удостоверение – непосредствено под пъпа-напречно червеникаво кръвонасядане около 8х3 см. е причинено от поставен колан, защото той е с такива размери. Излага подробни аргументи за получаването на кръвонасядането, както и периода, в който може да се появи и края на проявлението му. В съдебното заседание прави и уточнение, че преднокоренчева увреда на L 4, L 5 двустранно и S 1 е отзвучала за 20-25 дни. По отношение на другите увреждания посочени в цитираното удостоверение - кръвноасядане в областта на корема около 8х3 см., зеленикаво кръвонасядане около 3 см. под дясната мишница били, посочва че биха отзвучали в рамките на една седмица. По отношение на разкъсно-контузната рана на главата сочи, че е отзвучала в рамките на 10 дни, белега при която няма да се заличи, но тъй като същата в окосмената част на главата над дясното ухо не би трябвало да даде загрозяващ белег в тази област. Вещото лице изяснява и че първоначално ищецът е изпитвал болка, но тя не му е пречила да изпълнява елементарно битови дейности. Болките в тялото са го затруднявали и при обличане и събличане, но не са били препятствие да осъществява тези действия. Настоящият съдебен състав намира, че СМЕ експертиза следва да се кредитира в цялост като компетентно и безпристрастно изготвена, даваща отговор на поставените задачи, като вещото лице в изслушването си в съдебното заседание изясни изложеното в заключението, както и конкретизира отговорите си в пълнота, касаещи травматичните увреждания и един от основните въпроси – дали ищецът е бил с поставен предпазен колан.
От допуснатата и приета от съда САТЕ се установява механизмът на процесното ПТП, че причините довели до неговото настъпване не са от технически характер, а от субективен, че процесният автомобил е оборудван с предпазни колани, като по отношение на въпросите дали ищецът в момента на ПТП-то е бил с поставен предпазен колан с оглед травматичните увреждания, вещото лице не дава отговор, тъй като е посочило, че това е извън неговата компетентност. В проведеното съдебно заседание, вещото лице посочва, че не може да се определи скоростта на участниците в процесното ПТП, тъй като няма физически данни в протокола, приложен по делото, като единствен документ, който отразява обективно пътната ситуация. На следващо място изяснява каква е функцията на предпазния колан. Съдът намира, че следва да кредитира заключението на САТЕ като компетентно изготвено, даващо отговор на поставените задачи.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е установен фактическият състав на непозволено увреждане от страна на водача на лек автомобил „С. Л. “ с рег. № А ****ММ, както и предпоставките на чл.432 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на причинените от водача вреди по предявения иск, който се явява доказан по основание.
Основният спорен въпрос по делото е видът и характерът на претърпените от ищеца увреждания, тяхната причинно-следствена връзка с ПТП-то, както и размерът на претендираното от последния обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП.
При доказан фактически състав на деликта съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. При преценка по чл.52 ЗЗД съдът преценява характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици, настъпили в резултат на телесните увреди. Относимо обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за справедливост /решение № 99/08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др. /, за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован респ. справедлив.
Като се съобразят описаните увреждания и последиците от тях - претърпените физически и емоционални болки, страдания и неудобства, респ. техния вид, интензитет и продължителност, срокът за пълното възстановяване на ищеца, като се вземат предвид икономическите условия в страната и се съобрази принципът, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът счита, че за обезщетяване неимуществените вреди на ищеца адекватно обезщетение е такова в размер на 5000 лева. За да стигне до този извод, съдът съобрази още и фактите, сочещи на преживяна психическа травма, както и че в случая се касае до увреждане, което макар по своите медико-биологични признаци да представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и болка и страдание, самите тези фактически констатация съответстват на уврежданията на здравето, които се квалифицират като лека телесна повреда по смисъла на чл.130 НК. Следва да бъде съобразено, че видно от приложената по делото епикриза от „МБАЛ Пазарджик“ ищецът е хоспитализиран за срок от три дни, което води до извода, че състоянието му в първите дни след ПТП-то не е било задоволително. Следва да бъде съобразено и изложеното от свидетелката Х. А. А., че все още ищецът имал болки в корема, че след ПТП-то бил в шок от случилото се, че бил с намалено самочувствие, че след около 2-3 месеца е започнал работа и не на последно място белегът на главата, който няма да се заличи и независимо, че същият е в окосмената част на главата над дясното ухо, самото му наличие ще възстановява постоянно спомена у ищеца за процесното ПТП. Съдът отчита обаче и заключението на вещото лице по СМЕ, че трайни последици за здравето на ищеца няма и че възстановяването е постигнато за около 20-25 дена, като това е най-големият срок, посочен от вещото лице, както и че по делото няма доказателства за положени от пострадалия по-особени усилия за преодоляване на последиците от процесното ПТП. В процесния случай от определеното от съда обезщетение в размер на 5000 лева за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП, следва да бъде приспадната платената парична сума в размер на 1500 лева от страна на ответника. Поради тази причина предявената претенция следва да бъде уважена до размера от 3500 лева, а в останалата си част отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Ищецът търси и обезщетение в размер на законната лихва върху определения размер на обезщетението, считано от 17.05.2019 г. - датата на определеното от застрахователя обезщетение.
С оглед разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ застрахователят дължи лихва за забава от датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или на предявяване на претенцията от увреденото лице. От представената по делото писмена претенция на ищеца до ответника се установява конкретната дата, на която застрахователят е бил поканен да заплати обезщетението – 12.03.2019 г., а на 01.04.2019 г. ищецът е бил уведомен, че застрахователят е определил обезщетение в размер на 1500 лева.
При тези данни, съдът счита, че с този отговор, застрахователят е изпаднал в забава да изпълни задължението си и от тази дата е дължима претендирана лихва – 01.04.2019 г., но независимо от това, съдът с оглед диспозитивното начало, следва да се съобрази с посочената дата в исковата молба, която се явява последваща – 17.05.2019 г..
По възражението за съпричиняване:
Своевременно в предвидения от закона срок, а именно с отговора на исковата молба, ответникът ЗАД „Алианц“ е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Съдът намира това възражение за неоснователно. Самото възражение следва да бъде доказано по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела, в настоящия случай ответното дружество. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Съдебният състав намира, че в настоящото производство по категоричен начин се установи, че с действията си ищецът е положил необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот при ПТП-то, като е бил поставил предпазния си колан. Горното се доказа от приетата по делото СМЕ.
В настоящия случай ищецът е представляван от адвокат Я.Д., като е налице и своевременно заявено искане за присъждане на разноски - присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2, във вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Във връзка с горното в полза на процесуалния представител следва да бъде определено възнаграждение на основание чл.7, ал.2, т.3, от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 830 лева. Ищецът е освободен от такса и разноски – чл.83, ал.2 ГПК. Съразмерно уважената част от исковата претенция, в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата за адвокатско възнаграждение в размер на 290,50 лева – чл.78, ал.1 ГПК.
Ответното дружество е направило съдебни разноски в размер на 1856 лева, от които 500 лева депозит за вещи лица и 1356 лева договорено и изплатено адвокатско възнаграждение. Срещу размера на възнаграждението ищецът е направил възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, което е основателно. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, минималният хонорар по предявения иск възлиза на 830 лева, какъвто съдът намира, че следва да бъде определен, с оглед фактическата и правната сложност на делото и не на последно място в настоящото производство е проведено едно открито съдебно заседание. Съразмерно отхвърлената част от иска дължимите от ищеца разноски (за хонорар и депозит) възлизат на общо 864,50 лева.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда – чл.78, ал.6 ГПК. Съдебната практика приема, че и в случаите по чл.78, ал.6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, но съразмерно с уважената част от исковете (така Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Решение № 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.). Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда и сумата от 140 лева разноски за производството - държавна такса.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАД А.“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.“ № 59, представлявано от О. Ц. П. и А. Б. А. – изпълнителни директори ДА ЗАПЛАТИ на Х.К.О., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез процесуален представител – адвокат Я.Д. САКЛ, със съдебен адрес:***, на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата в размер на 3500 /три хиляди и петстотин лева/ обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания от ПТП на 05.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 17.05.2019 г. – датата на определеното от застрахователя обезщетение до окончателното изпълнение на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 3500 лева до претендирания размер от 10000 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ЗАД А.“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.“ № 59, представлявано от О. Ц. П. и А. Б. А. – изпълнителни директори ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Я.Д. САК, със съдебен адрес:***, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2, вр. с чл.36, ал.2 Закон за адвокатурата, сумата в размер на 290,50 лева представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца, съразмерно уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА Х.К.О., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез процесуален представител – адвокат Я.Д. САКЛ, със съдебен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.3 ГПК, на „ЗАД А.“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.“ № 59, представлявано от О. Ц. П. и А. Б. А. – изпълнителни директори сумата в размер на 864,50 лева сторени съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА „ЗАД А.“ АД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.“ № 59, представлявано от О. Ц.
П. и А. Б. А. – изпълнителни директори ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС Пазарджик сумата в размер на 140 лева /сто и
четиридесет лева/ - разноски за
производството /държавна такса/, съразмерно на уважената част от иска, на основание
чл.78, ал. 6 от ГПК, както и 5 (пет) лева – за служебно издаване на
изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: