Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2019г., гр.Варна
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и пети февруари, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА Х.
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТ БОШНАКОВА
СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
При участието на
секретаря Донка Шулева,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА Х.
въззивно гражданско дело № 9511 по описа за
2018г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е въззивно.
Образувано е по жалба на Р.Х.М. срещу Решение № 260974/07,11,2017г.,
постановено по гр.д. № 61725/2016г. по описа на Софийски районен съд В ЧАСТТА,
в която е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Р.Х.М. дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 1400 лв. - главница, представляваща
стойност на доставена в периода от м.7.2013 г. до м.4.2015 г. топлинна енергия
в имот с абонатен № 024907, находящ се в гр. София,
ул. „*********, с включена в тази сума такса за дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.07.2016 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 239,04 лв., представляваща обезщетение за забава в
погасяването на главния дълг за периода от 31.08.2013 г. до 13.07.2016 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 40727/2016 г. по описа на СРС, 87 състав, въззивницата е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, сумата от
80,82 лв. - разноски в заповедното производство, както и сумата от 599,94 лв. -
разноски в исковото производство, при участието на „Т.С.“ ЕООД, като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Въззивникът инвокира доводи за неправилност
и незаконосъобразност на решението, като постановено в противоречие с материалния и процесуален закон и необоснованост. Претендира отмяната му, и постановяване на ново, положително
за него.
Въззиваемият „Т.С.“ ЕАД
редовно уведомен не изразява становище по основателност на жалбата.
В исковата молба „Т.С.“ ЕАД
твърди, че ответникът Р.Х.М. е потребител на топлинна енергия за битови нужди
за топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, ул. „*********. Твърди, че за периода от 1.7.2013 г. до
30.4.2015 г. е доставял в имота на ответника топлинна енергия, чиято цена
последният не е заплатил, поради което моли съда да признае за установено в
отношенията между страните, че същият му дължи сумата от 1464,22 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 1.7.2013 г.
до 30.4.2015 г. (с включена в тази сума такса за дялово разпределение в размер
на 26,62 лв.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното й
изплащане, както и сумата от 241,78 лв„
представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода
от 31.08.2013 г. до 13.07.2016 г„ за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д.
№ 40727/2016 г. по описа на СРС, 87 състав. Претендира разноски.
Ответникът Р.Х.М. оспорва изцяло предявените искове. Претендира да бъдат отхвърлени.
Третото лице - помагач на страната
на ищеца „Т.С.” ЕООД счита исковете за основателни и доказани.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в отхвърлителната
част.
Съдът след като съобрази предметните предели на въззивното производство очертани с въззивната жалба, възраженията на страните и всички
доказателства по делото, прие за
установено от фактическа страна следното и формира следните правни
изводи:
Предявени са установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК. вр. с чл.
79. ал. 1. пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставял топлинна енергия
в твърдяните количества и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
В тежест на ответника е да установи главно и пълно, че е погасил претендираните вземания.
Безспорно е и съдът приема за установено въз основа събраните
доказателства, че собственик на процесното жилище с
клиентска партида с абонатен номер 024907 през процесния
период е била Р.Х.М.. Следователно
последната се явява пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятия при публично известни общи
условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на
топлинна енергия за битови нужди. Понятието „потребител”, от своя страна, има
легално определение в закона. В § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция в
периода м. 11.2011 г. - 17.07.2012 г.) е посочено, че потребител е физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 153, ал. 1
ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. Следователно, за да бъде едно лице потребител на топлинна енергия за
битови нужди, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик
или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода
той реално да е ползвал, обитавал имота, като ирелевантно
е и обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при ищеца за
посочения имот.
По делото е установено, че процесният имот е топлофициран, както и че сградата - етажна собственост, в
която се намира, е присъединена към топлопреносната
мрежа.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете
с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в
срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не
са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът
е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното,
съдът приема, че между него и ищеца са били налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода 1.7.2013 г. до
30.4.2015 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост,
се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е са възложени на
третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД.
От заключението по приетата СТЕ се установява, че дяловете за отопление на процесния имот са били изчислени в съответствие с
действащата нормативна уредба. През исковия период на ответника са били
начислявани суми отопление, за топла вода и за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. Според експертизата, за периода от
1.7.2013 г. до 30.4.2015 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 1770,62 лв.
Действащата през процесния период нормативна уредба -
чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда
- етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска,
респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни - след изменението на ЗЕ от ДВ, бр.
74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно, при определяне стойността
на действително потребената през процесния
период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от
изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени. Според
съдебно - техническата експертиза, при отчитане на резултата от изравнителните
сметки, изготвени в края на отчетния период, посочената сума в настоящия случай
следва да бъде намалена със сумата от 290,40 лв., представляваща сума за
връщане. Или общата дължима сума за ползвана топлинна енергия за процесния период е в размер на 1480,22 лв.
От заключението по приетата ССчЕ се
установява, че ответникът е извършил
плащания на обща стойност 106,84 лв.
С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че искът за главница за
ползвана топлинна енергия за исковия период се явява основателен за сумата от
1373,38 лв., изчислена от съда след съобразяване на извършените плащания. Към
тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга
за дялово разпределение в общ размер от 26,62 лв. (съгласно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза), които съобразно разпоредбите на чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда - етажна собственост се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. Или искът за главница
се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата от 1400 лв.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК. вр. с
чл. 86 ЗЗД в тежест на въззиваемия – ищец в първоинстанционното производство е да установи главно и
пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2008 г., приложими в настоящия
случай, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в
тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно чл.
33, ал. 6 от Общите условия, при забава в плащането потребителят дължи
обезщетение в размер на законната лихва. При анализа на тези разпоредби се
налага изводът, че независимо от прогнозния характер на месечните сметки,
потребителят е длъжен да заплаща същите в уговорения срок, като при забава
дължи лихва, а в случай, че след изравняването се установи по - малко
количество на потребена енергия, това не се отразява
на възникналото вече задължение за лихва върху забавената месечна сметка. Ето
защо ответникът дължи лихва върху месечните задължения съгласно издадените фактури,
считано от падежа на всяко отделно вземане. Поради изложеното и предвид
заключението на вещото лице по изготвената съдебно - счетоводна експертиза
съдът намира, че искът се явява основателен и доказан за пълния предявен размер
от 239,04 лв.
Съобразно събраните доказателства в заповедното производство ищецът е
направил разноски в общ размер от 334,12 лв., което предвид изричното
възражение за прекомерност на насрещната страна следва да се редуцира до сумата
80,82 лв. В исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер от
624,45 лв., която съобразно уважената част от исковете следва да бъде
редуцирана до сумата от 599,94 лв. Ответникът не е сторил разноски, затова
съдът не присъжда такива в негова полза.
Предвид съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционният съд решенито
подлежи на потвърждаване в обжалваната част.
Предвид изхода от спора и направеното искане в полза на „Т.С.“ ЕАД следва
да се присъди сумата 100,00лв., представляваща сторените във въззивното производство разноски за защита от юрисконсулт.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260974/07,11,2017г., постановено по гр.д. № 61725/2016г. по
описа на Софийски районен съд В ЧАСТТА,
в която е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Р.Х.М. дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 1400 лв. - главница,
представляваща стойност на доставена в периода от м.7.2013 г. до м.4.2015 г.
топлинна енергия в имот с абонатен № 024907, находящ
се в гр. София, ул. „*********, с включена в тази сума такса за дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.07.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 239,04 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода
от 31.08.2013 г. до 13.07.2016 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 40727/2016 г.
по описа на СРС, 87 състав, въззивницата е осъдена да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 80,82 лв. - разноски в заповедното
производство, както и сумата от 599,94 лв. - разноски в исковото производство,
при участието на „Т.С.“ ЕООД, като трето лице помагач на страната на ищеца.
ОСЪЖДА Р.Х.М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата 100,00 /сто/лв., представляваща сторените
във въззивното производство разноски за защита от
юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.