Решение по дело №336/2022 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 272
Дата: 29 ноември 2022 г.
Съдия: Азадухи Ованес Карагьозян
Дело: 20223600500336
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 272
гр. Шумен, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Д.
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20223600500336 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №135/11.07.2022г. по гр.д.№25/2022г. по описа на ВПРС, съдът е
осъдил М. К. А., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. В... да опразни и да предаде на М. С.
Д., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. Ш... държането на следния недвижим имот:
ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ №13, етаж №4, с административен адрес в град Ш...., с площ
60.46 кв.м., представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№83510.671.211.1.14, собственост на ищцата М. С. Д. и предоставен за ползване на
ответницата М. К. А. по договор за наем на недвижим, сключен между страните на
03.09.2021 год., на осн. чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, осъдил е М. К. А., ЕГН: ********** да заплати
на М. С. Д., ЕГН: ********** сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 950 лева,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е обжалвано от ответницата М. К. А., чрез назначеният й особен
представител адв.Г. Г. от АК-Шумен като неправилно и незаконосъобразно по изложените в
жалбата съображения. Жалбоподателката моли съдът да отмени обжалваното решение и
вместо това да отхвърли иска като неоснователен .
Въззиваемата страна М. С. Д., действаща ,чрез пълномощника си адв.С. С. от ШАК
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното
решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
1
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ВПРС , като по
този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.
Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното :
Ищцата е предявила срещу ответницата иск с правно основание чл. 233, ал. 1 пр.1 от
ЗЗД за осъждане на ответната страна да опразни и предаде държането на следния недвижим
имот, собственост на ищцата, отдаден под наем с договор за наем от 03.09.2021 год., а
именно: ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ №13, намиращ се на етаж №4 от сграда, находяща се в
град Ш.....
Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е бил сключен
валиден договор за наем на описания имот, неговото надлежно прекратяване на посоченото
основание – неплащане на наемната цена, продължилото след прекратяване на наемното
правоотношение ползване на имота, въпреки изричното противопоставяне на наемодателя и
отказ на наемателя да върне обратно вещта. В тежест на ответника е да докаже, че е
освободил имота и го е предал на наемодателя.
Не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за наем с предмет
процесния недвижим имот, като се установи, че фактическата власт върху същия е била
предадена на ответницата към датата на подписване на договора за наем. Установи се също
така от приложената нотариална покана, че договорът за наем е бил прекратен на основание
чл. 6. 4 от договора поради незаплащане от страна на ответницата на остатък от депозит,
дължим на 15.10.2021 год. (120 лева), месечен наем за месец октомври 2021 год., дължим на
15.10.2021 год. (490 лева), разходи за ел. Енергия (103,46 лева) и вода (47,68 лева) и такси за
вход на жилищната кооперация на м. октомври 2021 год. (22 лева). Нотариалната покана е
била връчена на ответницатаь редовно по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 12.01.2022 год., а
договорът се счита прекратен след изтичане на даденото от ищцата 1- седмично
предизвестие – считано от 20.01.2022 год., като прекратяването на договора също не се
оспорва от ответницата с въззивната жалба.
Предвид гореизложеното е възникнало задължението на ответницата след
прекратяване на договора тя да освободи имота и да го предаде на наемодателя.
2
Установи се, че ответницата е изпратила, чрез куриер ключа от апартамента, който е бил
получен от ищцата на 05.04.2022 год. С предприемането на това действие, обаче, не може да
се приеме ,че е изпълнено задължението на наемателя да върне фактическата власт върху
вещта на наемодателя.
Наемателят е длъжен да върне наетата вещ и това той трябва да стори това не само
като опразни и изостави наетите помещения, а и да ги предаде на наемодателя. По своята
правна същност връщането е двустранен акт на наемателя и наемодателя и то предприет от
самия наемател. Връщането на наетата вещ по смисъла на чл. 233, ал. 1 ЗЗД не е просто
изоставяне на същата, а акт предприет по инициатива на наемателя, който подлежи на
доказване. Предаването /респ. връщането/ на вещта е фактическо действие и подлежи на
доказване с всички доказателствени средства. /Така, Определение № 241 от 26.02.2013 г. по
гр.д. № 1162/2012 г. на ВКС/. Съгласно трайната практика на ВКС при прекратяването на
наемното отношение наемателят трябва да върне вещта, предмет на предоставеното
временно ползване - не просто да опразни и да изостави наетото помещение, а да го предаде
на наемодателя. Това задължение е визирано в закона - чл. 233, ал. 1 ЗЗД. Наемателят
трябва да върне наетата вещ с всички нейни принадлежности, като при връщането на имота,
както наемателят, така и наемодателят имат право да искат съставяне на опис. В случая при
предаването на имота от наемодателя на наемателя е бил съставен приемо-предавателен
протокол, като съставянето на опис на апартамента в присъствието и на двете страни е
било необходимо на ищцата за да установи по безспорен начин състоянието в което се
връща имота от наемателката. Задължението на наемателя е да върне имота в състоянието, в
което го е приел (при отчитане на обичайното му овехтяване), като го освободи от
собствените си вещи и го предаде заедно с ключовете за достъп на наемодателя като
надлежна страна по договора, а не просто да напусне имота, изпращайки ключа за него по
куриер (така решение № 214/23.01.2017 г. по т. д. № 1642/2015 г. на ВКС, II т. о., решение №
73/08.04.2016 г. по гр. д. № 5376/2015 г. на ВКС, IV г. о. и др.). В тежест на ответника по
делото беше да докаже изпълнение на това свое задължение,като не бяха ангажирани
надлежни доказателства в тази насока.
Предвид гореизложеното , съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан
и следва да се уважи.
Съобразно изхода от спора следва жалбоподателката да се осъди да заплати на
въззиваемата страна разноските й по делото за въззивната инстанция в размер на 300лв. за
особен представител и в размер на 117.60лв. за държавна такса за въззивната инстанция, тъй
като цената на иска се определя от сбора на едногодишните платежи на дължимият се наем
по договора , съгласно т.20 от ТР от 6.11.2013г. по ТД №6/2012г. на ОСГТК.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 от ГПК ,съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №135/11.07.2022г. по гр.д.№25/2022г. по описа на
ВПРС.
ОСЪЖДА М. К. А., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. В... да заплати на М. С. Д.,
ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. Ш... разноски по делото за въззивната инстанция в
размер на 300лв. за особен представител.
3
ОСЪЖДА М. К. А., ЕГН: ********** да заплати държавна такса по делото в размер
на 117.60лв. за въззивната инстанция по сметка на ШОС.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4