Определение по дело №2903/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 1772
Дата: 22 юли 2019 г. (в сила от 1 август 2019 г.)
Съдия: Ина Милчева Генжова
Дело: 20191420102903
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е  №……….. 

 

гр. Враца, 22.07.2019г.

 

Районен съд - Враца, първи граждански състав, в закрито заседание на двадесет и втори юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                                                                                                                                                           

                                                                           

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА

 

като разгледа искова молба от М.Ц.П. срещу В.М.П., по която е образувано гр.д. №2903/19г. на РС-Враца, първи граждански състав, констатира следното:

М.Ц.П. е подала искова молба по чл.127, ал.2 СК за решаване на въпросите във връзка с упражняването на родителските права спрямо родените от съжителството им две деца – В. Владимиров П. и В. Владимиров П., тяхното местоживеене, режим на лични отношения с родителя, при когото не живеят, и дължима месечна издръжка от него.

В исковата молба е посочено, че майката и децата живеят в гр. М., ул. ******

Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК спорът относно въпросите, свързани с местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му се разрешава от районния съд по настоящ адрес на детето. В установената практика на съдилищата и ВКС,се приема,че вложеният в тази норма смисъл понятието „настоящ адрес” следва да се тълкува като се изхожда от характера на производството по спорове за местоживеенето на детето, упражняване на родителски права, лични отношения с него и издръжката му, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, в което съдебно производство основната цел е закрила на интересите на детето. Определянето на специална местна подсъдност по тези спорове, изключваща общата такава по чл.105 от ГПК, респ.чл.112 ГПК е обусловено именно от тази цел, поради което и при изясняването на понятието „настоящ адрес на детето” следва да се държи сметка за неговото пребиваване, което е свързано и с последващите процесуални действия по разглеждането на спора. Изрично понятието за настоящ адрес се свързва с мястото на пребиваване като фактическо състояние в разпоредбата на параграф 1,т.15 от допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето/т.15 :»Настоящ адрес на дете» е адресът,на който детето пребивава»/,която в конкретния случай също намира своето приложение, тъй като се касае за съдебно производство, в рамките на което се засягат права на детето по смисъла на чл.15 от същия закон. Това тълкуване не противоречи и на уредбата в Закона за гражданска регистрация /ЗГР/:» Настоящ адрес е адресът,на който лицето живее». Действително този адрес подлежи на регистрация, но заявяването му, предвидено в чл.96,ал.1 и срокът за това по чл.99,ал.1 от същия закон се явяват последица от факта на местоживеене на определен адрес, а не необходима предпоставка за определянето му. Липсата на заявление за промяна настоящия адрес/респективно по-късното му заявяване/ не променя установения факт на местоживеене на детето на определен адрес, определящ се като настоящ такъв. Именно в този смисъл е и практиката на ВКС в Определение №185 от 23.04.2013г. на ВКС по ч.гр.д.№2198/2013г., ІІ г.о., ГК, което определение е задължително за съда, като постановено в производството по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК, постановено по следния правен въпрос: как се определя настоящия адрес на детето към подаване на исковата молба - дали това е фактическото му пребиваване на даден адрес или следва да се приложи формалния признак по Закона за гражданската регистрация.

В настоящия случай е безспорно обстоятелството,че към момента на депозиране на исковата молба в Районен съд – Враца  родителите вече са във фактическа раздяла и децата В. и В. живеят с майка си в гр. М..

С оглед на това разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК, регламентираща производството по съдебна администрация при разногласие между родителите, предвижда специална местна подсъдност, дерогираща общите правила за местна подсъдност, уредени в ГПК. Компетентен да се произнесе по молбата е съдът по настоящ адрес на детето. Тази подсъдност е уредена изцяло с оглед всестранната защита правата и интересите на детето, като както беше посочено по-горе практиката на ВКС е разяснено, че под настоящ адрес следва да се възприема мястото, където фактически пребивава детето към момента на сезиране на съда.

В процесния случай посочения адрес,на който пребивават и се отглеждат децата е в гр. М., ул. *******намиращ се в съдебния район на Районен съд - М..

Уредбата на местната подсъдност в чл.127, ал.2 от СК е императивна,поради което за спазването на тази подсъдност съдът следва да следи служебно.

Така мотивиран,съдът намира,че настоящото производство следва да бъде прекратено и делото изпратено на местно компетентния съд в Районен съд - М..

Воден от горното,съдът

 

                                                 О П Р Е Д Е Л И:

           

          ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 2903/2019 год.,по описа на Районен съд –Враца, първи граждански състав, и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд - М. на основание чл.118,ал.2 ГПК,вр. с чл.127, ал.2 от СК.

            Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: