Разпореждане по дело №54/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 306 във връзка с чл. 304 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е по молба на „Агропродукт Стойкови“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, чрез пълномощник адв. Е.Х., с която се търси ангажиране на административнонаказателна отговорност на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) за неизпълнение на влязло в сила съдебно решение № 336/24.02.2022 г., постановено по адм. дело № 2617/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, IV състав, оставено в сила с Решение № 5153/16.05.2023 г., постановено по адм. дело № 5997/2022 г. по описа на ВАС, Пето отделение.

Твърди се, че с посоченото съдебно решение, съдът е отменил Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по м. 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 за кампания 2016 г. с изх. № 01-2600/5109 от 03.09.2021 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което на дружеството е отказано заявено подпомагане за кампания 2016 г. по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 и е върнал преписката на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по подаденото заявление за подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013. Към момента на депозиране на сезиращата молба се твърди, че от страна на заместник изпълнителния директор на ДФЗ произнасяне не е извършено, въпреки, че постановените съдебни решения са влезли в законна сила и от приключване на съдебното производство са минали повече от шест месеца, в които от страна на ДФЗ не са осъществени никакви действия по изпълнение на съдебните актове. На 26.06.2023 г. с вх. № 01-2600/5109#6 от 26.06.2023 г. се посочва, че е подадено искане до ДФЗ за изпълнение на постановените четири съдебни акта в контекста на проведеното производство по адм. дело № 2617/2021 г. и предходно такова със същия предмет по повод първо издадено уведомително писмо, като е изискано административният орган да извърши произнасяне в съответствие с диспозитива на постановените съдебни решения, но действие от страна на административния орган, не е предприето и към момента дружеството търпи сериозни имуществени вреди от неизпълнението на влязъл в сила съдебен акт от страна на ДФЗ. В тази връзка се търси налагане на наказание на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за неизпълнение на влезлия в сила съдебен акт. Претендират се сторените разноски.

В съответствие с изискването на разпоредбата на чл. 306, ал. 3 от АПК с Разпореждане № 476/15.01.2024 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ е предоставена възможност в 14-дневен срок да даде писмени обяснения и да посочи доказателства по молбата на „Агропродукт Стойкови“ ЕООД, вкл. да посочи как е изпълнено към момента съдебно решение № 336/24.02.2022 г., постановено по адм. дело № 2617/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, IV състав, оставено в сила с Решение № 5153/16.05.2023 г., постановено по адм. дело № 5997/2022 г. по описа на ВАС, Пето отделение.

В указания срок от ***в качеството й на Заместник изпълнителен директор на ДФЗ са постъпили писмени обяснения, в които се сочи, че ДФЗ е взел предвид отмяната на уведомителното писмо със съдебните решения и връщането на преписката за ново произнасяне, като водени от гореизложеното, в конкретния случай ДФЗ при издаването на повторния акт следва да го съобрази с Наредба № 11 от 2009 г., която урежда задълженията на земеделските стопани, които трябва да спазват при прилагане на дейностите, за които са подадени заявления за подпомагане/плащане. Във връзка с посочената по-горе наредба се твърди, че се прилага и Методиката за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., която методика е отменена със съдебно решение № 2340 от 14.03.2022 г. на Петчленен състав на ВАС и нова такава не е все още приета към датата на депозиране на обясненията. В тази връзка и се твърди, че ДФЗ е в невъзможност да издаде нов административен акт, както го задължава диспозитивът на Решение № 336/24.02.2022 г., постановено по адм. дело № 2617/2022 г. на Административен съд – Пловдив и доколкото няма новоприета методика, а старата е отменена, невъзможността за издаване на акт е поради причини, независещи от Фонда. Приемането на нова методика се посочва, че е в процес към момента на депозиране на обясненията и при влизането й в сила се твърди, че ще бъде своевременно издаден повторен акт по случая, който ще бъде в пълна степен съобразен с мотивите на съда. В тази връзка и се моли да бъде оставена без уважение молбата за налагане на глоба за неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт.

Във връзка с постъпилите обяснения, от „Агропродукт Стойкови“ ЕООД са депозирани молби с вх. № 1789/30.01.2024 г. и вх. № 1833/30.01.2024 г. по описа на съда, в които се посочва, че дружеството е поело 5-годишен ангажимент по мярка 214 „Агроекология и климат“ от ПРСР още през 2013 г. и в конкретния случай не се коментира хипотеза на единично годишно плащане от страна на ДФЗ, а периодични плащания във връзка с изпълнение на план по мярка „Агроекология и климат“, който ДФЗ е одобрил през 2013 г. като за първите две години от изпълнението на плана, дружеството е получило плащания от страна на Фонда в пълен размер. Визираната липса на действаща към момента Методика за намаленията и отказите по мярка 214 „Агроекология и климат“ се твърди, че не е основание за отказ от произнасяне на органа и съответно неизпълнение на влезлите в сила съдебни решения към момента, тъй като параметрите на плащанията са формирани за този поет ангажимент още през 2013 г. във връзка с одобрения от Фонда план, който дружеството е представило пред органа към момента на поемане на ангажимента. Посочва се също така и във връзка с посоченото като основание за неизпълнение на съдебното решение, а именно липса на правно основание за произнасяне поради обявен за нищожен ПНА – Методика за намаляване и отказване на годишни агроекологични плащания по мярка 214 „Агроекология и климат“, че административният орган е длъжен на основание чл. 57, ал. 8 от АПК надлежно да уведоми „Агропродукт Стойкови“ ЕООД за необходимостта от удължаване на срока за ново произнасяне, поради съответните обстоятелства, като се обвърже с конкретен срок за произнасяне след отпадане на визираните обстоятелства, каквито действия не са предприети към момента от страна на органа, поради което и се иска санкционирането на ДФЗ.

След преглед на приложеното адм. дело № 2617/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, IV състав, се установява, че същото е било образувано по жалба на „Агропродукт Стойкови“ ЕООД срещу уведомително писмо № 01-2600/5109 от 03.09.2021 г. на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. за кампания 2016 г., с което е оторизирана субсидия в размер на 0 лева.

С Решение № 336/24.02.2022 г. съдът е отменил по жалба на „Агропродукт Стойкови“ ЕООД, уведомително писмо № 01-2600/5109 от 03.09.2021 г. на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. за кампания 2016 г. и е върнал административната преписка на Държавен фонд „Земеделие” за ново произнасяне. Със същото решение е осъден Държавен фонд „Земеделие” да заплати на „Агропродукт Стойкови“ ЕООД, сумата 50 лева, разноски. По жалба на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ е образувано адм. дело № 5997/2022 г. по описа на ВАС, Пето отделение, приключило с окончателно Решение № 5153/16.05.2023 г., с което е оставено в сила решение № 336 от 24.02.2022 г., постановено по адм. д. № 2617/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив и е осъден Държавен фонд „Земеделие“ за заплати на „Агропродукт Стойкови“ ЕООД разноски в размер на 1000 лева за касационното производство.

Заверен препис от влязлото в сила съдебно решение е изпратен на Държавен фонд „Земеделие“ с писмо изх. № 2014/23.05.2023 г. по описа на съда, като няма данни кога е стигнало до своя адресат.

След като прецених поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намирам за установено следното от фактическа и правна страна.

На първо място следва да бъде съобразено, че производството по чл. 304 и сл. от АПК е уредено в Глава осемнадесета „Административни нарушения и наказания“ на Административнопроцесуалния кодекс, където са предвидени особени правила по налагане на административно наказание, които са в отклонение на общите правила, разписани в Закона за административните нарушения и наказания. Специфичното в случая е, че не се предвижда извънсъдебната фаза по ЗАНН със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (чл. 306, ал. 1 от АПК), а председателят на съда или овластено от него длъжностно лице, след преценка на изложеното в сезиращата го молба и писмените обяснения на сочения за нарушител (чл. 306, ал. 3 от АПК) преценява дали е извършено твърдяното неизпълнение на влезлия в сила съдебен акт и дали следва да наложи административнонаказателната санкция.

Така, съгласно разпоредбата на чл. 304, ал. 1 от АПК, длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, извън случаите по дял пети, се наказва с глоба от 200 до 2 000 лева. За да се приложи цитираната разпоредба, следва да е налице задължение за административен орган, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, което да не е изпълнено. Разпоредбата вменява реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо длъжностно лице за неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. Следователно, необходимо е неизпълнението да е в резултат на виновно поведение на длъжностното лице и да е налице влязъл в сила съдебен акт. За да бъде сторено това, следва да са налице трите кумулативни предпоставки на чл. 304, ал. 1 от АПК, а именно: 1) влязъл в сила съдебен акт, който предписва определено поведение за административния орган; 2) изпращане на препис от влезлия в сила съдебен акт и/или преписка на задължения административен орган, с оглед узнаване на задължението, което следва да изпълни и 3) неизпълнение на този съдебен акт от страна на административния орган – адресат на дължимото поведение.

В случая са изпълнени кумулативните предпоставки на чл. 304, ал. 1 от АПК спрямо длъжностното лице – ***– Заместник изпълнителен директор на ДФЗ.

На първо място, не е спорно, че с влязлото в сила съдебно решение № 336/24.02.2022 г., постановено по адм. дело № 2617/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, IV състав, оставено в сила с Решение № 5153/16.05.2023 г., постановено по адм. дело № 5997/2022 г. по описа на ВАС, Пето отделение, е отменено Уведомително писмо № 01-2600/5109 от 03.09.2021 г. на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. за кампания 2016 г. и преписката е върната на Държавен фонд „Земеделие” за ново произнасяне.

Действително в така постановеното съдебно решение се констатира очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175 от АПК, тъй като въпреки, че в мотивите си е приел, че административната преписка следва да бъде върната на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне, в диспозитива е посочено, че същата се връща на Държавен фонд „Земеделие“. Доколкото обаче нито по искане на страните, нито по свой почин съдът е поправил допуснатите неточности в решението, заверен препис от влязло в сила съдебно решение е изпратено за сведение и изпълнение на Държавен фонд „Земеделие“ (а не на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, комуто е делегирано правомощието да се произнесе и издаде търсения в случая административен акт). Независимо от гореизложеното и доколкото от страна на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ – Петя Славчева в дадените писмени обяснения се посочва, че е наясно със задълженията, произтичащи от влязлото в сила съдебно решение, ще следва да се приеме, че са налице първите две предпоставки на чл. 304, ал. 1 от АПК, а именно: влязъл в сила съдебен акт, който предписва определено поведение за административния орган и узнаване на задължението, което органът следва да изпълни.

На следващо място следва да бъде съобразено, че в диспозитива на решение № 336/24.02.2022 г., постановено по адм. дело № 2617/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, IV състав, не е указано на органа в какъв срок следва да се произнесе по подаденото от „Агропродукт Стойкови“ ЕООД Общо заявление за подпомагане с УИН: 11/280616/46919 и Предложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2016 г., както предписва правилото на чл. 174 от АПК. Липсва в тази връзка и направено от страните, в т.ч. и от дружеството-жалбоподател искане за допълване на решението в сочения смисъл, поради което и приложение следва да намерят сроковете, регламентирани в АПК, респ. в специалните закони.

Предмет на разглеждане по адм. дело № 2617/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив е било Уведомително писмо № 01-2600/5109 от 03.09.2021 г., издадено от зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. за кампания 2016 г., в производство по реда на Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР за периода 2007-2013 г., където обаче не е регламентиран специален срок за произнасяне от административния орган. Такъв срок е предвиден само в чл. 62, ал. 4 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., който урежда уведомително писмо по заявленията за подпомагане да се изпраща в срок до 15 октомври на годината, за която се кандидатства за подпомагане. Освен това, в чл. 29, § 2 от Регламент (ЕО) № 73 на Съвета от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане на земеделски стопани, е предвиден и период за извършване на плащанията - от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година. С оглед на това, че съдебното решение, с което уведомителното писмо е отменено и преписката е върната за ново произнасяне по заявление за кампания 2016 г., е влязло в законна сила на 16.05.2023 г. (близо седем години след приключване на кампанията), очевидно посочените по-горе срокове са неприложими в конкретния случай.

От своя страна, съгласно чл. 57, ал.1 от АПК, административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството и като такава следва да се приеме датата, на която в ДФЗ е постъпил заверен препис от влязлото в сила съдебно решение, което се изпраща за сведение и изпълнение. Доколкото обаче, както вече се посочи и по-горе, тази дата в случая няма как да бъде установена (доколкото липсват данни за датата, на която писмото, с което е изпратен заверен препис от влязлото в сила решение, е стигнало до своя адресат), ще следва да се приеме, че органът е бил запознат с това решение на 26.06.2023 г., на която дата „Агропродукт Стойкови“ ЕООД е отправило искане за изпълнение на влязлото в сила решение. Очевидно към настоящия момент срокът за произнасяне е изтекъл и няма произнасяне от административния орган. Или, налице е и третата предпоставка на чл. 304, ал. 1 от АПК, а именно неизпълнение на съдебния акт.

Неоснователно е възражението на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, че неизпълнението на съдебното решение се дължи на причина, независеща от административния орган, а именно липса на приета нова методика, с оглед обявяването за нищожна на старата такава.

Следва в тази връзка да бъде съобразено на първо място, че от страна на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ нито се твърди, нито се представят доказателства, след връщането на преписката за ново произнасяне по подаденото от „Агропродукт Стойкови“ ЕООД заявление, органът да е извършил някакви действия по въпросното (ново – трето поред) административно производство – да е назначил и/или извършил някакви проверки, да е разпоредил събирането на някакви доказателства, в т.ч. да е обсъдил събраните към момента доказателства и да е достигнал до извод, че са налице основания за намаляване или отказ от финансиране/плащане и не може да издаде съответния административен акт, поради обявяването на приложимата методика за нищожна.

До извод в обратната насока не води и твърдението, че приемането на нова методика е в процес към момента на дадените писмени обяснения, доколкото в случай, че такъв процес е факт, то органът на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК е разполагал с правомощието да спре образуваното пред него производство до приключване на производството по приемане на нова методика и да уведоми „Агропродукт Стойкови“ ЕООД за това.

Друг е въпросът, че в случая се установява, че с Решение № 4822/15.04.2021 г., постановено по адм. дело № 9587/2020 г. по описа на ВАС, Седмо отделение, е обявена нищожността на Методика за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР за периода 2007-2013 г., утвърдена със Заповед № РД 09-243 от 17.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, изменена със Заповед № РД 09-235 от 12.03.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Няма данни обаче Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., утвърдена със Заповед № РД 09-87/9.02.2010 г. на Министъра на земеделието и храните, да е била отменена, респ. обявена за нищожна, доколкото не се представят доказателства за това.

Независимо от гореизложеното, дори да се приеме, че към момента няма действаща методика, респ. действащата такава противоречи на акт от по-висока степен и/или регламент, то приложение следва да намерят разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Регламент (ЕО) № 1974/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година за определянето на подробни правила за неговото прилагане. Регламентът, както предвижда чл. 288, ал. 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз, е нормативен акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Националните нормативни актове не могат да му противоречат и не се прилагат в случай на противоречие (чл. 15, ал. 2 от Закона за нормативните актове). Директният ефект на регламента изключва необходимостта от възпроизвеждането му в национални правни норми. Същевременно не е допустимо приемането на вътрешни норми, чиито предписания се отклоняват от тези на регламента. Така, изрично в разпоредбата на чл. 51 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) са уредени намаляването или отказът от плащане и при твърдяната липса на такова уреждане в националното законодателство, няма пречка административният орган да приложи разпоредбите на посочения по-горе регламент, което също не е било сторено.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че са налице съставомерните елементи на нарушението по чл. 304, ал. 1 от АПК, а именно: налице е влязъл в сила съдебен акт, който предписва определено поведение за административен орган - ново произнасяне по депозираното от „Агропродукт Стойкови“ ЕООД Общо заявление за подпомагане с УИН: 11/280616/46919 и Предложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2016 г.; изпратен е заверен препис от влезлия в сила съдебен акт и в срока по чл. 57, ал.1 от АПК, а така също и към настоящия момент не са предприети от органа действия, с оглед изпълнение указанията на съда.

Ето защо, искането се явява основателно и на основание чл. 304, ал. 1 от АПК следва да се наложи на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ глоба в минималния предвиден от нормата размер – 200 лева, с оглед липсата на отегчаващи обстоятелства.

При този изход на спора, и доколкото в случая „Агропродукт Стойкови“ ЕООД не е страна в правоотношението между наказващия орган и длъжностното лице, същият няма право на жалба срещу постановеното разпореждане, такова е налице единствено за наказаното лице, в какъвто смисъл е константната практика на ВАС. В това производство не е уредена и възможността за присъждане на разноски, поради което искането за присъждане на извършените разноски, е неоснователно.

Ето защо и на основание чл. 306, ал. 2 във връзка с чл. 304, ал. 1 от АПК,

Р А З П О Р Е Ж Д А М :

НАЛАГАМ на ***– Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение № 336/24.02.2022 г., постановено по адм. дело № 2617/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, IV състав, оставено в сила с Решение № 5153/16.05.2023 г., постановено по адм. дело № 5997/2022 г. по описа на ВАС, Пето отделение.

ОСТАВЯМ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Агропродукт Стойкови“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя *** за присъждане на разноски.

ПРЕПИС от настоящото разпореждане да се връчи на „Агропродукт Стойкови“ ЕООД на посочения съдебен адрес и на ***– Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“.

Разпореждането подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 7-дневен срок от връчването му на наказаното лице.

Съдия: