РЕШЕНИЕ
№ 742
гр. Пловдив, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Марияна Б. Натова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20225330101130 по описа за 2022 година
Предмет на делото са искове по чл. 30, ал.1 ЗС и по чл. 31, ал.2 ЗС
С искова молба М. С. Ч. се твърди, че с ответник А. С. Ч. са съсобственици на имот с
идентификатор **** по КК и КР на гр. П., с адрес на имота: ****, който обект се намира в
сграда с идентификатор ****., с предназначение сграда за търговия, разположена в имот с
идентификатор ****, с брой нива на обекта 2, ведно с 1/3 ид. част от самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56784.519.182.2 с площ 34 кв.м, брой етажи 1 предназначение:
селскостопанска сграда, и 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор № ****
Заявява се, че през пролетта на 2017 г. сградата с идентификатор **** е преустроена
с промяна предназначението й за търговска дейност в кафе-аперитив, който имот е бил
отдаден под наем, без знанието на ищеца и негово съгласие, на трето лице с наемател „1890“
ООД.
Ищецът заявява, че многократно е правил опити да получи информация за наемателя,
наемна цена и други условия на договора за наем, както и да получи полагащата му се част
от наемната цена за съсобствения недвижим имот, а именно двуетажен магазин с изба, с
площ от 32,6 кв.м., намиращ се в двуетажна масивна сграда, ведно с 1/3 ид. част от тераса,
цялата с площ от 54 кв.. и допълнително построени помещения под нея с площ 12 кв.м.,
находящи се в ******, включително чрез нотариална покана, връчена на 17.12.2018 г.
Били предявени искове за периода от 01.05.2017 г. до 31.01.2021г. - предмет на гр.
дело № 3569/2021 г. по описа на РС – Пловдив, ІІІ гр. с., което приключило с влязло в сила
решение, с което било установено, че декларираният от ответника месечен наем, който
същият е получил за процесния период се равнява на 450 лв.
Считано от 01.02.2021г. до 31.01.2022 г. ответникът продължил да не заплаща
1
половината от получените от него месечни наеми.
Предвид на гореизложеното се иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
общо 2 475 лв. за период от 01.02.2021 г. до 31.01.2022 г., или за 11 месеца по 225 лв.
месечно, от полагащата се на ищеца ½ ид. част т.е. 1/2 от месечната наемна цена.
Иска се осъждането на ответника за сумата от 3 854,57 лв. за период от 01.02.2021 г.
до 31.01.2022 г. или 11 месеца, обезщетение между уговорената месечна наемна цена и
средната месечна пазарна цена.
Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
Ответник А. С. Ч. е получил препис от исковата молба при условията на отказ,
считано от 23.02.2022 г. /л. 28 от делото/ и не взема становище.
Ответникът е редовно призован за първо съдебно заседание по реда на чл. 41, ал.2
ГПК, не се явява и не взема становище по предавените искове
Съдът, като съобрази доводите на ищца и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.30, ал.3 ЗС и
чл.31, ал.2 ЗС.
По въпроса за разграничението и съотношението между двата иска е налице съдебна
практика. В решение № 94/ 18.04.2012 г., постановено по гр.д. 1562/ 2010 г. на ВКС, IV г.о.,
решение № 212/ 10.09.2012 г., постановено по гр.д. № 338/ 2011 г. на ВКС, IV г.о., решение
№ 679/ 04.11.2010 г., постановено по гр.д. № 692/ 2009 г. на ВКС, III г.о. и др. се приема
последователно, че съгласно чл.30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ, съразмерно с частта си. Ако някой от съсобствениците е извлякъл
някаква полза от общата вещ, той дължи на съсобствениците си съответна част от нея. По
този иск в тежест на ищеца е да докаже, както своето право на собственост, така и ползата,
която ответникът е извлякъл. Когато някой от съсобствениците е лишен от ползването на
общата вещ, той може съгласно чл.31, ал.2 ЗС да покани съсобственика, който я използва да
му предостави достъп или да му плаща ползите, от който той като неползващ собственик е
лишен (пропуснатите ползи). По този иск в тежест на ищеца е да докаже своето право на
собственост и ползата, която е пропуснал след поканата, като е без правно значение дали
използващият вещта съсобственик, който не е предоставил достъп след поканата е извлякъл
някаква полза. Той дължи обезщетение за пропусните ползи, дори да не се е обогатил никак
от общата вещ. Ако след поканата е реализирал някаква полза, дължи съответната част от
нея, колкото и да е голяма тя, но ако реализираната полза е по-малка от пропуснатата, той
дължи обезщетение в размер на пропуснатата полза. Използващият общата вещ
съсобственик не може да се брани с възражение, че не е реализирал никаква или по-малка
полза в сравнение с пропуснатата. Той може да се брани само с възражение, че е
предоставил достъп или че е платил обезщетение. За да получи по-голямо обезщетение от
пропуснатата полза, съсобственик с ограничен достъп трябва да докаже реализирането й.
Ищецът, в качеството си на съсобственик на процесния недвижим имот претендира
припадащата му се част от наемната цена за отдадения под наем съсобствен между страните
2
недвижим имот. Претенцията се квалифицира под нормата на чл.30, ал.3 ЗС, а за
основателността й следва да са се проявили в обективната действителност следните
материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: наличие на съсобственост
между страните по отношение на процесния недвижим имот, ответникът да е отдал под
наем имота, вследствие на което да е реализирал ползи, размера на иска – уговорената
наемна цена.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
страните са съсобственици при равни квоти (по ½ идеална част) на процесния недвижим
имот - СОС с идентификатор № ****, представляващ двуетажен магазин с изба със
застроена площ от 32,60 кв.м., ведно със СОС с идентификатор № ****
Имотът е придобит от страните по наследство от майка им Щ. Д. Ч., видно от
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ****г., издадено от Община П.,
Район Ц., както и удостоверение на лице с различни имена изх. № ****г., издадено от
Община П., район Ц.
По делото се установява също, че е извършено преустройство на процесния имот с
промяна на предназначението на двуетажна сграда за търговска дейност в кафе – аперитив,
съгласно разрешение за строеж № ****така – съобщение на л.13 от делото).
Имотът е бил отдаван под наем от ответника, като сведения за това дава разпитаната
по делото свидетелка М. Г. Ч., която изяснява, че имотът се използва като кафене, като се
отдава от ответника под наем на човек с име К., ***. При посещение в имота наемателят
казал на свидетелката, че заплаща наем на ответника А. Ч., за да ползва помещението.
От изисканите копие от годишна данъчна декларации по чл.50 ЗДДФЛ за отчетната
2021г.., се установява, че ответникът е декларирал доходи от наеми, получавани от
дружеството „1890“ ООД, ЕИК: *********, в размер от 5400 лв. за една година.
От това следва, че за един месец получената наемна цена за процесния имот възлиза
на 450 лв.
Ищецът притежава ½ идеална част от правото на собственост по отношение на
отдадения под наем имот, поради което има право на основание чл.30, ал.3 ЗС да получи
половината от наемната цена, по 225 лв. месечно. Доказа се, че за целия процесен период от
01.02.2021 г. до 31.01.2022 г. ответникът е отдавал под наем имота, като е получавал наемна
цена в посочения размер, без да предава половината от получената полза от имота на
съсобственика си. Поради това предявеният иск се доказа, както по своето основание, така и
по размер, като ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 2
475лв., която представлява ½ от месечната наемна цена на процесния имот
Ищецът претендира също така и разликата от реализираната полза до реалния размер
на пропусната полза, а именно – средната пазарна цена за имота.
Доказано е по този иск с правна квалификация чл. 31, ал.2 ЗС, че процесният имот е
съсобствен между страните по спора; отправена е писмена покана от ищеца до ответника;
Ищецът при условията на главно и пълно доказване установява, размера на наема,
който е било възможно да бъде получен според пазарните условия през процесния период –
това е неговата пропусната полза. Така т.р. № 7/2012г. по т.д. № 7/2012г. на ОСГК съгласно,
което по изключение обезщетението по чл. 31, ал.2 ЗС може да се претендира само за
разликата между уговорената наемна цена съобразно сключения от ползващия имота
3
съсобственик наемен договор и средната пазарна цена, когато първата е по-ниска, така и
Решение № 411/ 28.12.2012 г., постановено по гр.д. № 1143/ 2011 г. на ВКС, IV г.о.
За лично ползване се приема от практиката и случаите на отдаване под наем на имота
– така решение № 411/ 28.12.2012 г., постановено по гр.д. № 1143/ 2011 г. на ВКС, IV г.о. За
да е дължимо обезщетение на ищеца по реда на чл.31, ал.2 ЗС, следва да е отправена
писмена покана до ползващия съсобственик.
Представената по делото нотариална покана рег. № **** г. (л.14), достигнала до
ответника на 17.12.2018 г., с която ищецът претендира обезщетение на ползите, от които е
лишен, съгласно чл.31, ал.2 ЗС, е произвела изискуемото от закона действие. От момента на
получаване на поканата – 17.12.2018 г. ищецът има право на обезщетение по реда на чл.31,
ал.2 ЗС за исковия период от 01.02.2021г. до 31.01.2022г. като средният пазарен наем е в
размер на 13 810 лева за целия имот или 1 150,83 лева месечно т.е със 700,83 лева месечно
повече от уговореното, от който ½ се следват на ищеца или сума в размер на 350,42 лева
месечно, т.е предявеният иск следва да се уважи за сумата от 3 854,57 лева.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по
делото разноски в размер на сумата от 1543,60 лева съгласно представения по делото списък
на л. 77.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. С. Ч. с ЕГН ********** с адрес:****ДА ЗАПЛАТИ в полза на М. С. Ч.
с ЕГН ********** с адрес: **** сумата от 2 475 лева, която представлява ½ част от
месечната наемна цена, получена от ответника за съсобствения между страните СОС с
идентификатор № ****, ведно с 1/3 идеална част от тераса с площ от 54 кв.м. и
допълнително построени помещения под нея, находящ се в **** за периода от 01.02.2021 г.
до 31.01.2022 г., както и сумата от 3 854,57 лева – обезщетение за лишаване от ползването на
основание чл.31, ал.2 ЗС на притежаваната от ищеца ½ част от процесния имот, за периода
от 01.02.2021г. до 31.01.2022г., представляващо разликата между уговорената наемна цена и
средната месечна наемна цена на имота, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1
543,60 лева разноски за настоящата инстанция;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
4