Р Е Ш Е Н И
Е
№
380
гр.Перник, 22.12.2017 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на двадесет
и пети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател::Милена
Даскалова
при секретаря Златка Стоянова като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 650 по описа за 2016 год., за да се
произнесе, взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.55 ЗЗД.
По изложени в исковата молба обстоятелства
ищецът, Община Перник, моли да бъде осъден ответникът „Пътнически превози-
Перник” ЕООД, гр. Перник да заплати общо сумата от 260 508,41 лв.,
представляващи платени без основание компенсации и субсидии за периода
01.01.2011г.- 31.01.2011г., от които 154 844,41лв. - платена компенсация
по Наредба № 2/2006г./ отм./ за
осигуряване на безплатни транспортни услуги по преференциални цени на ученици,
възрастни граждани, ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали,
96 453 платена без основание субсидия по Наредба № 3/2005г. /отм./ за
вътрешноградски превози и 9 211 лв.
за междуселищни превози.
Ответната страна оспорва иска. Поддържа,
че през 2011г. е получила общо сумата от 367 841лв., включваща субсидии и компенсации, но всички суми са получени
основателно, с оглед извършването на обществена услуга. Направени са възражения
за погасителна давност и за прихващане.
Пернишкият окръжен съд, като преценява
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено
и доказано от правна и фактическа страна следното:
В исковата молба ищецът е посочил, че при
извършена финансова ревизия е съставен доклад №И 4 ПК-3/05.07.2016г. за
извършена финансова инспекция на община Перник. Проверката е касаела
законосъобразността на разходването на средства, предоставени на ищеца през
2011г. по реда на Наредба № 2/2006г./ отм./
за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на
намалените приходи от прилагането на цени за пътуване по автомобилния
транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници.
Констатирано е, че ответникът е получил без основание общо 260 508,41 лв.,
като са дадени указания на ищеца за предприемане на действия за събиране на
тези суми
Съдът намира, че докладът, на който се
позовава ищецът, не е основание да се направи извод за основателност на
исковите претенции. Това е така, защото констатациите по този доклад не
обвързват съда и съответно установените със същия факти подлежат на
самостоятелно доказване в хода на исковото производство, поради което и следва
да се произнесе по основателността на иска въз основа на доказателствата,
събрани по реда на ГПК.
Първата претенция на ищеца е за осъждане
на ответника да заплати неоснователно получени през
През исковия период редът за предоставяне
на предвидените в централния бюджет субсидии за вътрешноградски пътнически
превози и за междуселищни пътнически превози в слабонаселените планински и
гранични райони в страната, е регламентиран с
Наредба № 3 от 4.04.2005 г. за
условията и реда за предоставяне на средства за субсидиране на превоза на
пътниците по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и
транспорта в планински и други райони /отм/. В чл. 3 от същата е предвидено, че
субсидии се предоставят на търговци, осъществяващи превозна дейност по реда на
Наредба № 2 от
Установено по делото е, че със заповед №
280/22.02.2006 г. на Кмета на Община Перник е наредено да бъде организиран и
проведен конкурс за определяне на превозвачи за линиите на общинската,
областната и републиканската схеми. След провеждане на този конкурс между
сраните са сключени договори, с които ищецът е възложил на ответника
извършването на обществен превоз на пътници, както следва: договор № 15 от 21.01.2008г.
за градска автобусна линия №1 кв. „Калкас" - Профилакториум, комбинирана с
линия № 4 „Кристал-рудник Тева"; договор № 16/21.01.2008г. за междуселищна
автобусна линия № 11 Перник-Бреста, комбинирана с линия № 12 Перник -с. Люлин;
договор № 17, от 21.01.2008г. за извършване на обществен превоз на пътници по
междуселищна автобусна линия № 25 Перник-Ярджиловци; договор № 20/21.01.2008г.
за градска автобусна линия № 17 Перник — сп. Метал; договор № 21 от
21.01.2008г. за междуселищна автобусна линия № 28 Перник —Зидарци; договор № 22/21.01.2008г.
за междуселищна автобусна линия № 19 Перник - с. Кралев дол и договор № 31,
сключен на 22.04.2008г.за междуобщинска автобусна линия Автогара
Перник-Автогара Радомир, комбинирана с междуобщинска автобусна линия Перник
-Радибош-Слатино.
В чл. 6 от договори № 15 ,16 ,17 ,22 и 31
е уговорен срок на действие на договорите – 6 месеца от датата на сключването им.
По останалите два договора - № 20 и 21 е уговорен срок от 7 години.
Към всички договори са сключени анекси, с
които срокът на действието им е променен – до провеждане на конкурс за
възлагане на обществен превоз на пътници.
Видно от договорите, два от тях-№ 15 и №
20 са такива за превоз по вътрешноградски автобусни линии и по- конкретно линии
№ 1 , № 4 и № 17. Останалите договори са за междуселищни превози.
Договор № 20 е сключен на 21.01.2008г. за
срок от седем години, т.е. през процесната 2011г. между страните е имало
сключен валиден договор за извършване превоз на пътници по градска линия № 17.
Обстоятелството, че с анекс от 28.07.2008г. е постигнато съгласие срокът на
договора да се удължи до провеждане на конкурс за възлагане на обществен превоз
на пътници, не променя вече направения извод, защото през исковия период срокът на първоначално
сключения договор не е бил изтекъл и следователно не следва да се извършва
преценка относно валидността на уговорката, постигната между страните с анекс
от 28.07.2008г.
Налице е валидно сключен договор за превоз
и по линии № 1 и 4. В чл. 6 от договор №
15 е посочено, че същият е сключен за срок от 6 месеца, като с анекс от
28.07.2008г. е постигнато съгласие срокът на договора да се удължи до
провеждане на конкурс за възлагане на обществен превоз на пътници. Съгласно чл.
26, ал.2 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г.
/в редакцията й към датата на сключване на договор № 15 - 21.01.2008г./, договорът
за възлагане на превозите на пътници се сключва най-малко за срок от 5 години,
с оглед на което и уговорката по чл. 6 от договора противоречи на императивна
правна норма и е нищожна по смисъла на чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД , предвид на
това и на основание чл.26, ал.4 от ЗЗД тази клауза следва да се замени с
правилото на чл.26, ал.2 от Наредба №2. Следователно през исковия период
отношенията между страните във връзка с извършване на обществен превоз на
пътници по градски линии № 1 и 4 се основават на валидно сключен договор за
превоз.
Няма спор по делото, че през 2011г.
ответната страна е извършвала превоз по линиите, предмет на договорите, както и
че е получила от ищеца общо 367 841лв., представляващи субсидии и компенсации. След като ответното дружество е
извършвало вътрешноградски превози по силата на валидно сключени с ищцовата
страна договори, то на същото се е дължало и заплащане на субсидии по Наредба №
3 от 4.04.2005 г. и получените през този
период субсидии не са платени при изначална липса на основание за това. В
случая не са установени елементите на фактическия състав на чл.55 ЗЗД за
ангажиране отговорността на ответното дружество и предявеният иск за присъждане
на сумата от 96 453,00 лв., представляващи субсидии платени за вътрешноградски
превози, се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен. За да са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 55 от ЗЗД, то следва да се установи, че
ответната страна е получила горната сума без основание, каквито доказателства
не са събрани.
Ищецът е поискал присъждане на сумата от 9
211,00 лв., представляващи неоснователно получени през
Както вече се посочи през исковия период
заплащането на субсидии за междуселищни пътнически превози в слабонаселените
планински и гранични райони в страната е регламентирано в Наредба № 3 от
4.04.2005 г./отм./. Плащането на субсидиите се извършва със средства от
централния бюджет чрез общините, което следва от разпоредбите на чл. 1 и чл. 10
от Наредба № 3 от 4.04.2005 г. Конкретният размер на полагащата се субсидия на
всеки превозвач, се определя от общините при спазване изискванията на чл.10 и
сл. от Наредба № 3.
По делото няма спор, че на територията на
община Перник се намират две села – Вискяр и Селищен дол, попадащи сред
населените места по чл. 4 от Наредба № 3, автобусните превози, до които
подлежат на субсидиране. Няма спор също, че ответната страна е извършвала превоз
на пътници до тях, но въз основа на договор, сключен не с ищеца, а с община
Брезник, както и че субсидията по Наредба № 3 е заплащана не от възложителя по
договора, а от ищцеца.
При така установеното, съдът намира, че
исковата претенция и в тази й част е неоснователна. Ответникът е извършвал
превоз, за който по силата на Наредба № 3 се дължи заплащане на субсидия от републиканския
бюджет и такава е платена, като липсват твърдения в исковата молба, че размерът
й е определен неправилно. Т.е. след като на ответника е заплатено за извършване
на дейност, за която по силата на нормативен акт се дължи заплащане на
субсидии, то не може да се приеме, че е налице неоснователно обогатяване на
същия. Фактът, че поради независещи от ответника причини, сумата за субсидии е
преведена на ищеца, а не на община Брезник, не може да се тълкува във вреда на
ответника. Средства са предоставени на общината целево и тя е следвало да ги
изплаща, което е и сторено, като сумите са платени на лице, което съгласно
действащата нормативна уредба има правото да ги получи, поради което и не може
да се приеме, че сумите са недължимо платени. Обстоятелството кой му я е превел
не е от значение при преценка елементите на фактическия състав на чл. 55 ЗЗД,
защото, както вече се посочи, ответникът не е получил суми, които да не му се
дължат.
Следващата претенция на ищеца е за
присъждане на сумата от общо 154 844,41 лв., съставляващи платена
компенсация по Наредба № 2/2006г./ отм./
за осигуряване на безплатни транспортни услуги по префернциални цени на
ученици, възрастни граждани, ветерани от войните, военноинвалиди и
военнопострадали. От тази сума се твърди, че 136 267,65лв. представляват
неправомерно изплатени компенсации за издадени ученически карти /разлика между
изплатените компенсации в размер на 151 574,00лв. и реално полагащите се
компенсации от 15 306,35лв./; 8 959,75лв. неправомерно изплатени компенсации за
намалени приходи за превоз на възрастни граждани /разлика между изплатените компенсации
от 20 029,00лв. и полагащите се такива в
размер на 11 069,25лв./ и 9 617,01лв., съставляващи неправомерно изплатени
компенсации за превоз на ветерани от войните, военно инвалиди и военно
пострадали /разлика между платените компенсации от 69 879,00лв. и действително
дължимите се компенсации от 60
261,99лв./.
Отношенията във връзка с условията за
извършване на безплатните и по намалени цени пътувания по вътрешноградския
транспорт и по междуселищния автомобилен транспорт в страната на някои категории
граждани и реда за предоставяне на средства от държавния бюджет за компенсиране
на стойността им на превозвачите, през исковия периода са били регламентирани
от Наредба № 2 от 31.03.2006 г. за условията и реда за предоставяне на средства
за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване по
автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории
пътници. В Глава втора от Наредба № 2 са изброени лицата , имащи право на
безплатно пътуване или по намалени цени, като е предвидено, че ветераните от
войните, военноинвалидите и военнопострадалите имат право на безплатно
пътуване, а учениците, както и лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО, имат право на
пътуване с минимално намаление на цената на абонаментна карта. От своя страна за
извършените превози на посочените категории пътници, превозвачът има право на
компенсации, които се изплащат и
определят по реда на чл. 21 и сл. от Наредба № 2. Правилото е, че конкретният
размер се определя на база реално извършени превози.
Претенцията за присъждане на сумата от 136
267,65лв. -неправомерно изплатени компенсации за издадени ученически карти, се
основава на твърдения за допуснато нарушаване на чл.30, ал.5 и 6 от Наредба № 2
при определянето на размера й. Размерът на компенсацията се определя от
съответната община въз основа на предоставени от превозвача опис-сметки за броя
на издадените превозни документи и дължимата сума, което следва от разпоредбата
на чл. 30, ал.1 от Наредба № 2, като
видно от представените по делото и неоспорени от ищеца справки, то ответното
дружество е изпълнявало задължението си за предоставяне на описаните документи.
На следващо място, съгласно чл.30, ал.6 от
Наредба № 2 ,при определяне размера на компенсациите, се взема предвид
стойността на абонаментната карта, защото компенсацията не може да надвишава
стойността, на която е придобита абонаментната карта, съобразно тарифата на
превозвача за съответния месец.
От значение при определяне размера на компенсациите
за извършен вътрешноградски превоз е също дали е издадена карта за всички
градски линии или за една или ограничен брой линии на вътрешноградския
транспорт. В първия случай размерът на компенсацията е 6,20 лв., а при издадена
карта за една или ограничен брой линии, компенсацията е в размер 50 % или на
3,10 лв., което следва от разпоредбата на чл. 30, ал.6.
Правилата за компенсиране на извършен
превоз по междуселищни линии са аналогични, като определящото относно размера
на компенсацията е дали се касае за превоз до или над
От изложеното следва, че в настоящето
производство следва да се установи броят на издадените абонаментни карти за
учащи се, каква е цената им по тарифата на превозвача, както и дали са издадени
карти за цялата градска мрежа или за ограничен брой линии, респ. при
междуселищен превоз дали същият е до или над 10км.
Като доказателство по делото е приета
заповед № 267/23.09.2008г. на Управителя на ответното дружество, с която са
определени цените на абонаментните карти, като видно от същата стойността на
месечната карта за една градска линия е 15 лв., за две линии - 27 лв. и за
цялата градска мрежа – 36 лв. Т.е. предвидената в Наредба № 2 компенсация не
надвишава стойността на абонаментната карта по тарифата на превозвача, предвид
на което и не е налице условието за намаляване на компенсацията по реда на
чл.30, ал.5 от Наредба № 2. Обстоятелството, че с решение №
637/28.02.2017г. Общински съвет – Перник
е дал съгласие община Перник да закупи абонаментни карти за учениците от 1-ви
до 4- ти клас на цена 1,20 лв., не променя този извод, защото от значение за
заплащане на компенсацията, предвид разпоредбата на чл. 30, ал.1, е броят на
издадените превозни документи, а не дали дължимата се за тях цена е платена
директно от пътника или от трето лице, каквото в това правоотношение се явява
община Перник. Издадените карти на учениците до 4 клас не са безплатни такива
за превозвача, а само е променено лицето, което дължи заплащането на част от
цената им, а и компенсирането по реда на Наредба № 2 е за действително извършени
превози на определени категории пътници, като именно фактът на издаване на
картите е от значение при установяване броя на лицата, за които следва да се
заплати компенсация. В този смисъл следва да се отбележи, че ако превозвачът не
събере вземането си за издадената карта спрямо лицето, комуто е издадена
такава, то това само по себе си не е основание да не се заплати компенсация,
ако такава се дължи.
Съдът намира, че в случая са налице
предпоставките за намаляване на компенсациите, визирани в чл. 30, ал.6 от
Наредба №2, като съображенията за това са следните :
От заповед № 280/22.02.2006 г. на Кмета на
Община Перник, се установява, че общинската транспортна схема на гр. Перник
включва 13 линии, от които 5 са основни градски
автобусни линии, а останалите са допълнителни автобусни линии.
Установено е от описаните по- горе
договори, че на ответника е възложено извършването на вътрешноградски превоз по
три основни линии . 1,4 и 17 , като липсват доказателства, че същият е
определен за превозвач по останалите линии от градската мрежа, поради което
и следва извод, че издадените от
ответника карти са такива за определен брой градски линии, а не за цялата
градска мрежа.
По делото е представен споразумителен
протокол от 03.01.2007г., с който ответникът и „Тролейбусен транспорт” ЕООД,
гр.- Перник са постигнали съгласие картите за градски транспорт, издадени на
учащи се, пенсионери, работници и служители по всички градски линии да важат в
превозните средства на двете дружества. „Тролейбусен транспорт” ЕООД, гр.- Перник
е извършвало превоз по градски линии - № 10, № 17 и № 20, което е видно от
разрешение № 76/99г., издадено от Кмета на община Перник / л.884 от т.3 от
приложенията към делото/ . Имайки предвид, че ответникът също е извършвал
превоз по линия № 17, то следва извод, че двете дружества са извършвали превоз
по общо 5 градски линии от общо 13 такива. Следователно и въз основа на
споразумението не може да се приеме, че издадените от ответника карти за
пътуване са такива за цялата градска
мрежа и съответно размерът на дължимата се компенсация за вътрешноградския
транспорт е следвало да се определя при
спазване правилото на чл.30, ал.6 от Наредба № 2 - по 3,10 лв. за една карта, а
от заключението на приетата по делото съдебно- икономическа експертиза, се
установява, че ищцовата страна е определяла размер на компенсациите от по 6,20
лв., каквито се дължат за издадени карти за цялата градска мрежа.
Видно от допълнителното заключение на
вещото лице броят на издадените от ответника
през 2011г. карти за пътуване на ученици
по вътрешноградската мрежа е 23 584 , като за тези карти е
определена компенсация от по 6,20 лв. за карта. Имайки предвид, че картите са били
валидни за линиите, по които е извършван превоз от ответника и от „Тролейбусен
транспорт” ЕООД, гр.- Перник, то следва, че на ищеца на основание чл.30, ал.6
от Наредба № 2 е следвало да се заплатят по 3,10 лв. на карта или общо
73 110,40 лв., а не колкото в действителност са платени – 146 220,80 лв.
Във връзка с горното, съдът намира, че
претенцията за присъждане на сумата от
73 110,40 лв. е основателна и доказана, като за разликата до 136 267,65лв. искът е
недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
Ищецът е поискал да бъде осъден ответникът
да заплати сумата от 8 959,75лв., представляващи неправомерно изплатени
компенсации за намалени приходи за превоз на възрастни граждани / разлика между
изплатените компенсации от 20 029,00лв.
и полагащите се такива в размер на 11
069,25лв./ Същата се основава на твърдения за допуснато нарушение разпоредбата
на чл. 30, ал.6 ат Наредба № 2.
Установено от първоначалното заключение на
вещото лице е, че броят на издадените карти на възрастни граждани за пътуване
по градските линии е 4139 , за
междуселищни линии до
От допълнителното заключение на вещото
лице , се установява, че са платени компенсации по 3,95лв. на карта за
градските линии, по 5.75 лв. за междуселищните линии до
Правилата за определяне размера на
компенсациите, визирани в чл. 30 от Наредба № 2 са приложими и по отношение на
лицата, получаващи пенсия по условията на глава шеста от Кодекса за социално
осигуряване, навършили възрастта по чл.68, ал. 1 - 3 от същия кодекс, предвид
на което съдът при произнасянето си взема предвид приетото по- горе относно начина на определяне на компенсациите
за издадени ученически карти. Както се посочи, ответникът не е извършвал превоз
по цялата градска мрежа и следователно
размерът на компенсациите за градските линии следва да се определи по
реда на чл. 30, ал. 6 от Наредба № 2 , т.е. 50 % от 3,95.
Въз основа на данните относно броя на
издадените видове карти, посочени на стр.5 от първоначалното заключение на
вещото лице, се налага извод, че ищецът е
дължал на ответника компенсации, както следва : 1 592,10 лв. за
извършен междуселищен превоз над
Ищецът е поискал да му се присъдят 9
617,01лв., съставляващи неправомерно изплатени компенсации за превоз на
ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали /разлика между платените
компенсации от 69 879,00лв. и действително дължимите се компенсации от 60
261,99лв./. Тази претенция се основава на твърдението, че средствата за
компенсация на извършения превод не са определени при спазване за изискванията на чл. 27 и чл. 28 от Наредба
№ 2, а е разпределена разликата между общо предоставените на ищеца средства за
компенсации и определените средства компенсация на държавни служители, ученици
и възрастни граждани. Т.е. разпределени са средства за тази група пътници,
надвишаващи целево предоставените такива за компенсация на извършен превоз
на ветерани от войните, военно инвалиди
и военно пострадали.
Редът за изплащане на компенсации за
извършени превози на посочената категория граждани е регламентиран в чл. 27 и чл.28 от Наредба № 2, като правилото
е , че три на сто от предоставените от централния бюджет средства се заделя за
дружеството, издало абонаментните карти на ветераните от войните от общината, а
останалата сума се разпределя съразмерно на дела на извършения от превозвачите
пробег на територията на общината.
Видно от писмо изх. № ФРС-5/18.02.2011г.
на Министерство на финансите, за компенсиране превозите на посочената категория
пътници за
При така установеното съдът намира, че
исковата претенция в тази й част е неоснователна.
По несъмнен начин по делото е установено,
че ищцовата страна е разпределила в повече на превозвачите сумата от
22 444 лв., но не се установява, че на ответника са заплатени компенсации
в размер, надвишаващ този , който му се е дължал.
Както се посочи подлежащата на
разпределение сума за
Съгласно чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № 2 след
определяне на дължимите се суми по т.1, то останалата се разпределя съразмерно
на дела на извършения от превозвачите пробег на територията на общината.
Следователно по реда на т.2 е подлежала на разпределение сумата от
132 777,48 лв. Ищецът не е въвел доводи, че делът на извършените от
ответника превози е определен неправилно, а само, че разпределената между
превозвачите сума е по- голяма от предоставените от централния бюджет средства.
След като няма твърдения, че този дял е определен неправилно, то и съдът при
постановяване на решението си възприема определеният от ищеца такъв при
извършване разпределението на компенсациите между превозвачите. Видно от
допълнителното заключение на вещото лице, на ищеца е определен дял от 51,05% и
съобразно този дял на ответника са се дължали компенсации съобразно чл.27,
ал.1,т.2 от Наредба № 2 в размер на още 67 782,90 лв. Т.е. размерът на
компенсациите по чл. 27, ал.1,т.1 и 2 от Наредба № 2 не надвишава платения
такъв от общо 69 879 лв., поради което и претенцията в тази й част е
неоснователна.
Ответната страна е направила възражение за
изтекла погасителна давност.
За вземането за неоснователно обогатяване
по чл. 55 ЗЗД е приложима общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД, като
давността започва да тече от момента на неоснователното разместване на блага,
т.е. от датата на плащането.
Установено е от приложените по делото
платени нареждания /л. 950, 942, 931 и 920 от т.3 от приложенията/, че на
ответника са заплатени компенсации, както следва : за първото тримесечие на
2011г. е извършено плащане на 24.02.2011г. в размер на 84 827 лв.; за
второ тримесечие на 28.04.2011г. са платени 85 802 лв.; за третото
тримесечие на 2011г. на 15.07.2011г. са платени 83 058 лв. и на
12.12.2011г. ответникът е получил компенсации за 4- то тримесечие в общ размер
на 61 456 лв.
Исковата молба е постъпила в съда на
21.10.2016г., поради което и към датата на предявяване на иска са погасени по
давност всички вземания на ищеца за платени над дължимите се компенсации за
първите три тримесечия на 2011г. Не е погасено по давност само вземането за
платените компенсации за последното тримесечие на 2 011г.
Ищецът поддържа, че началният момент, от
който започва да тече давността е датата на връчване на доклад № И 4
ПК-3/05.07.2016г. за извършена финансова инспекция на община Перник, защото тогава са дадени указания
на община Перник за предприемане на действия за събиране на платените в повече
суми.
Горните доводи са неоснователни.
Действията, с които се прекъсва давността са изброени в чл. 116 ЗЗД, като
даването на указания за предявяване на иск, не е сред тях. Такова действие
съставлява самото предявяване на иск, което е взето предвид от съда при
формиране на извода относно това за кой период вземанията са погасени по
давност.
Както се посочи през 2011г. ищецът е
заплатил в повече от дължимите се компенсации за две групи пътници – ученици и
възрастни граждани, съответно от 73 110,40 лв. и 8 646,62 лв. От
приложената на л.1165 от т.3 от приложенията справка, се установява, че за тези
две групи пътници са заплатени компенсации в общ размер на 38 398 лв.
Изхождайки от приетото по- горе, че на
ответника е платено в повече поради това, че неправилно е изплатена компенсация
за извършен превоз по цялата градска мрежа, то за да се установи размерът на
платените над дължимите се суми за последното тримесечие, следва да се вземат
предвид данните за издадени карти на двете категории пътници за вътрешноградски превоз.
Видно от първоначалното и допълнителното
заключение на вещото лице, за м.10, 11 и 12 2011г. ответното дружество е издало
карти на ученици за вътрешноградски превоз, както следва : за м.10 – 2 239
лв., за м.11- 2291 и за м.12- 2 261 бр.
или общо 6 791 броя, като за тях е платена компенсация от по 6,20
лв. Както се посочи дължимата се такава
е била по 3,10 лв., т.е. през последното тримесечие ответното дружество е получило в повече
21 052,10 лв.
От заключението на вещото лице, се
установява, че за четвъртото тримесечие на
Във връзка с горното съдът намира, че е
дължима се като непогасена по давност претенцията за заплатени в повече от
дължимите се компенсации за две групи пътници – ученици и възрастни граждани,
съответно от 21 052,10 лв. и 1 447,68 лв., за които и суми искът
следва да се уважи. За разликите съответно до 73 110,40 лв. и 8 646,62 лв. искът макар и доказан
следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Ответното дружество е направило възражение
за прихващане. Твърди, че ищецът неоснователно се е обогатил с предоставената
от ответника през
Съдът намира, че възражението е в
недостатъчна степен индивидуализирано, тъй като на първо място ответникът не е посочил какъв е размерът на вземането му
спрямо ищеца, но доколкото твърди, че има вземане в размер най- малко на
заплатените му компенсации и субсидии,
чието връщане се иска, то съдът приема, че възражението касае вземане в размер,
равняващ се на исковата сума.
Разгледано по същество възражението е
неоснователно.
По силата на Регламент (ЕО) № 1370/2007 на
ответното дружество се дължи заплащане на компенсации за предоставените от него
обществени услуги. Във вътрешното законодателство редът за компенсиране е
уреден в посочените по- горе Наредба № 2/31.03.2006 г. и Наредба №
3/04.04.2005. Средствата се предоставят на съответната община по реда на чл.21
от Наредба № 2 и чл. 10 от Наредба № 3, като съгласно тези разпоредби размерът
на сумите, в рамките на който общината следва да извърши плащанията, са
определени от държавата, както и правилата за разпределение на тези средства.
Т.е. общината – възложител не разполага със законово правомощие сама да
определя размера на компенсациите и субсидиите, а само разпределя целево
предоставените й такива, поради което и в случай, че предоставените средства са
недостатъчни, за да бъде компенсиран превозвачът за извършените от него
обществени услуги, не би могла да се ангажира отговорността на осъществилата плащането
община,
доколкото не се установява обогатяване на последната. Наличието на такова
обогатяване е един от елементите на фактическия състав на чл. 59 ЗЗД.
С оглед изхода на делото и на осн.чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 1 490,75
лв., изчислени съобразно уважената част от иска, а от своя страна ответникът
има право на разноски в размер на 4 750,88 лв. Размерът на разноските е
определен съобразно представените по делото доказателства за действително
платените такива, а не за уговорения размер на разноските.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Пътнически превози- Перник” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Станционна”, №
6 да заплати на община Перник, ЕИК ********* с адрес гр.Перник, пл. „Двети Иван
Рилски”, № 1А сумата от 21 052,10 / двадесет и една хиляди и петдесет и
два лева и 10 ст./ лв., представляващи недължимо платени за четвъртото тримесечие
на 2011г. компенсации за издадени ученически карти и 1 447,68 /хиляда
четиристотин четиридесет и седем лева и 68 ст./лв., представляващи недължимо
платени за четвъртото тримесечие на 2011г. компенсации за намалени приходи за
превоз на възрастни граждани, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликите до пълните
предявени размери от 136 267,65лв. - недължимо платени компенсации за издадени
ученически карти за 2011г. и от 8 959,75лв. недължимо платени за 2011г.
компенсации за намалени приходи за превоз на възрастни граждани, КАКТО и исковете
за присъждане на сумата от 9 617,01лв., съставляващи недължимо платени за
2011г. компенсации за превоз на ветерани от войните, военноинвалиди и
военнопострадали, 96 453,00лв., представляващи недължимо платени през
ОСЪЖДА „Пътнически превози- Перник” ЕООД,
гр. Перник да заплати на община Перник сумата от 1 490, 75 лв.,
представляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Община Перник да заплати на
„Пътнически превози- Перник” ЕООД, гр. Перник сумата от 4 750,88 лв.,
представляващи направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: