Решение по дело №1271/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ против Решение №24 от 25.09.2023г., постановено по АНД №45/2023г. по описа на Районен съд – Ивайловград.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение закона. Сочи се, че наказаното лице не спазило изискванията, относно начина на използване на водите на язовир „Ивайловград” за месец февруари 2023г., описан под № 18 от Приложение № 1 към чл.13, ал.1, т.1 от Закона за водите, като режимът на работа на ВЕЦ „Ивайловград“ не бил съобразен е постъпващия в язовира приток. Съставеният за това нарушение акт за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление отговаряли на всички изисквания на процесуалния и материалния закон. Извършеното нарушение било установено по безспорен начин и се доказвало от всички писмени и гласни доказателства. Счита се за неправилен изводът на районния съд, че нормите на чл.53, ал.1, вр. ал.4, т.3 от Закона за водите сами по себе си не създават никакви задължения за дружеството водоползвател, не изискват спазването на определено поведение от страна на наказаното дружество и не могат самостоятелно да бъдат нарушени. Твърди се, че по отношение извършеното нарушение правилно били приложени съответните правни норми, т.е. правната квалификация на деянието била правилна. Издаденото наказателно постановление било съобразено и с целта на закона.

По изложените съображения се претендира отмяна на съдебното решение.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител и се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „Национална електрическа компания“ ЕАД, чрез пълномощник в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита оспореното решение за правилно и законосъобразно. Предлага да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Ивайловград е отменил Наказателно постановление № 80/19.06.2023г., издадено от Директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“, с което за извършено нарушение на чл.53, ал.1, във вр. с ал.4, т.3 от Закона за водите (ЗВ) и на основание чл.200, ал.1, т.27 предл. второ от ЗВ, на „Национална електрическа компания“ ЕАД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.

За да постанови решението си районният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Неправилно, обаче, в тези актове били посочени нарушените от наказаното дружество материалноправни разпоредби на ЗВ. Текстовете на чл.53, ал.1, вр. чл.4, т.3 от ЗВ, съответно регламентирали начина на ползване на водите на посочените в нея язовири и посочвали един от показателите, които се определяли с месечните графици. Тези норми сами по себе не създавали никакви задължения за дружеството-водоползвател, не предписвали никакви действия или въздържане от определени действия от страна на лицето. Не посочвали някакви правила на поведение, изискуеми за спазване, поради което самостоятелно не можело да бъдат нарушени. Описаното в АУАН и НП нарушение следвало да се квалифицира като такова по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, според която норма „водоподзвателите – титуляри на разрешителни, имат задължение да .... изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда“. Това обаче не било сторено, от което следвало, че извършеното нарушение не било правилно правно квалифицирано. Не била правилно приложена и санкционната норма, тъй като разпоредба на чл.200, ал.1, т.27, предложение второ предвиждала имуществена санкция за неспазване на определения максимален (а не какъвто и да е друг) обем, като например минимален или оптимален, а и такъв не бил предвиден и в месечния график. Така на практика жалбоподателят бил санкциониран за нещо, което не бил извършил.

Настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е правилно.

Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.

В случая в НП, при описание на нарушението, административнонаказващият орган е посочил, че „Национална електрическа компания“ ЕАД не е съобразило режима на работа на ВЕЦ „Ивайловград“ с постъпващия в язовира приток за периода от 08.00 ч. на 07.02.2023г. до 08.00 ч. на 13.02.2023г., съгласно утвърдения от Министъра на околната среда и водите месечен график за използване на водите в комплексните и значими язовири през месец февруари 2023г., с което не е спазило изискванията относно начина на използване на водите на язовир „Ивайловград“, №18 от Приложение №1 към чл.13, ал.1, т.1 от ЗВ.

С отмененото от районния съд НП на касационния ответник е наложено административно наказание за нарушение на разпоредбата на чл.53, ал.1, вр. ал.4, т.3 от ЗВ. Според текста на чл.53, ал.1 от ЗВ, начинът на използването на водите на комплексните и значимите язовири по приложение № 1 се определя в годишен и месечни режимни графици, които се утвърждават от министъра на околната среда и водите и са неразделна част от разрешителното за водовземане, а според нормата на чл.53, ал.4, т.3 от ЗВ – с месечните графици се определят специфични условия към титулярите на разрешителни.

Първата от посочените норми регламентира начина на ползване на водите на посочените в нея видове язовири, а втората посочва един от показателите, които се определят с тези месечни графици. Ето защо правилен е изводът на районния съд, че тези норми сами по себе не създават задължения за дружеството-водоползвател и не предписват извършването на никакви действия или въздържане от определени действия от страна на лицето. Както правилно е посочено в проверяваното решение, същите не визират правила на поведение и не изискват спазването на такива от страна на наказаното дружество, поради което не могат да бъдат нарушени самостоятелно.

Споделя се напълно изводът на РС, че описаното в АУАН и НП нарушение е следвало да се квалифицира като такова по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, според която разпоредба водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда. Мотивите на съда в тази насока са обосновани и не следва да се преповтарят, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК настоящия състав препраща към тях. Визираната норма не е посочена в АУАН и НП, от което следва, че нарушението не е правилно квалифицирано.

Следва да се има предвид, че изискването за описание на нарушението и точното посочване на нарушената законова норма е императивно. Неспазването му представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект, ограничавайки възможността да разбере за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му и въз основа на какви факти, за да може да организира адекватно защитата си. Изброените обстоятелства не са налице в конкретния случай, поради което правилно районният съд е формирал краен извод за отмяна на НП.

Споделя се и изводът на РС, че от административнонаказващия орган не е приложена правилно санкционната разпоредба. Съгласно чл.200, ал.1, т.27 от ЗВ, наказва се с глоба, съответно имуществена санкция в размер от 1500 до 5000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което надвиши разрешените водни количества от комплексните и значими язовири (предложение първо) или не спази определения максимален обем в графиците по чл.53, ал.1 (предложение второ). Видно е, че този текст предвижда отговорност само за надвишаване на разрешените водни количества от комплексните и значими язовири или неспазване на определения максимален обем в графиците по чл.53, ал.1 от закона. Процесното неизпълнено задължение, изразяващо се в несъответствие на постъпващия в язовира приток с режима на работа на ВЕЦ, обаче не е основание да се ангажира имуществена отговорност по реда на чл.200, ал.1, т.27 от ЗВ, тъй като посочената разпоредба не предвижда административнонаказателна отговорност за такова неизпълнение на задължение. В случая липсват доказателства, а и не се твърди от АНО, дружеството да е преработило по-голям обем воден обем от разрешения или да е надвишило посочения в графика максимален обем, поради което наложената имуществена санкция се явява незаконосъобразна.

По тези съображения настоящата инстанция счита, че касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Решението на районния съд е валидно, допустимо, постановено при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №24 от 25.09.2023г., постановено по АНД №45 по описа на Районен съд – Ивайловград за 2023 година.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: