ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІІ - 932 23.05.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански въззивен състав
На: двадесет и трети май две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Елеонора Кралева
частно гражданско дело № 494 по описа за 2019 година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.274-279 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Зеда тур“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Хан Крум“ № 12, ищец по гр.д.№ 234/2017 г. по описа на РС-Несебър, подадена чрез пълномощник адв.Димитър Пеков, против определение № 892/27.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 234/2017 г. по описа на РС – Несебър, с което на основание чл.130 ГПК производството по същото дело е прекратено, поради недопустимост на предявения иск.
В частната жалба се изразява недоволство от обжалваното определение, като същото се счита за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Според жалбоподателя, районният съд неправилно е прекратил производството по делото, приемайки, че предявеният от дружеството отрицателен установителен иск по чл.424 ГПК бил недопустим. В тази връзка се счита, че съдът се е произнесъл по невъведено от страните правно основание, като е смесил основанията за защита на длъжника по чл.439 и чл.424 ГПК, тъй като в исковата молба ищецът се е позовал именно на новонастъпил факт – изтекла абсолютна давност по ДОПК. Посочва се, че ищецът не е извършвал плащане на погасените по давност задължения, предмет на изп.дело № 20167060400951 по описа на ЧСИ Росица Стоянова и в случая твърдяното изплащане на задълженията по посоченото изпълнително дело е възможно да се дължи на неправилно отразяване от Община Несебър на направени плащания от дружеството на други задължения. По горните съображения, моли въззивния съд да отмени обжалваното определение.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответната страна Община Несебър, не се взема становище по жалбата.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съда.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд е сезиран с искова молба от „Зеда Тур“ АД против Община Несебър, за приемане за установено, че поради погасяването им по давност ищецът не дължи сумите в общ размер от 3 167.25 лв., представляващи публично общинско вземане за данък недвижими имоти за 2006 г., които са установени с АУЗД № 113/06.12.2011 г. и за принудителното им събиране е образувано изп.дело № 20167060400951 по описа на ЧСИ Росица Стоянова, рег.№ 706 и район на действие БОС. Ищецът е изложил твърдения, че от отдел „Местни данъци и такси“ при Община Несебър е издаден Акт за установяване на задължение по декларация № 113/06.12.2011 г., с който на „Зеда тур“ АД са вменени задължения за данък недвижими имоти за периода 01.01.2006 г. – 31.12.2006 г. На основание издадения АУЗД по молба на Община Несебър е образувано изп.дело № 20167060400951 по описа на ЧСИ Росица Стоянова за принудителното събиране на вземанията. Твърди се, че след 01.01.2017 г. са настъпили факти, обуславящи приложението на чл.171, ал.2 ДОПК, съгласно която, след изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен случаите, в които задължението е отсрочено или разсрочено. В тази връзка е посочено, че вземането по издадения АУЗД не е отсрочвано и разсрочвано, а ищецът многократно е депозирал молби до взискателя Община Несебър, с които е възразявал срещу принудителното събиране на сумите, позовавайки се на изтеклата абсолютна давност, като е правил искания на основание чл.173 ДОПК погасените задължения да бъдат отписани и изпълнителното дело да бъде прекратено. Според ищеца, именно бездействието на общината да отпише вземанията, възможността му да се позове на чл.171, ал.2 ДОПК и образуваното изпълнително дело по реда на ГПК, обуславят правният му интерес да предяви настоящия иск за установяване недължимост на публичните вземания на Община Несебър, поради изтекла абсолютна погасителна давност за събирането им.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната Община Несебър, с който е направено искане за прекратяване на делото, като е посочено е, че на основание чл.173, ал.2, вр. чл.171, ал.1 ДОПК вземанията се отписват служебно, поради което исковата молба се явява без предмет.
С разпореждане от 28.09.2018 г. районният съд е указал на ЧСИ Росица Стоянова да представи по делото справка за движението на образуваното по нейния опис изпълнително дело № 20167060400951. От представената от ЧСИ Стоянова справка е видно, че изпълнително дело № 20167060400951, образувано на 14.12.2016 г. по молба на Община Несебър срещу длъжника „Зеда Тур“ АД, за данък недвижими имоти съгласно АУЗД № 113/06.12.2011 г., е прекратено на 28.09.2018 г. по молба на Община Несебър с изх.№ Н4-МДТ-4814-001/25.09.2018 г., поради пълно погасяване на задължението, като от взискателя е извършен превод в полза на ЧСИ на 14.09.2018 г. за таксите и разноските по изпълнителното дело.
Страните са уведомени за постъпилата справка и им е дадена възможност за становище по нея, но такова не депозирано от ищеца.
С обжалваното определение № 892/27.11.2018 г. НРС е прекратил
производството по делото, поради недопустимост на иска. Съдът е приел, че
предявеният иск е с правно основание чл.439 ГПК, а изпълнителното производство
е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК, поради плащане на вземането и
пълното му погасяване. С оглед на това и позовавайки се на ТР № 4 от 18.06.2014
г. на ОСГТК, съдът е приел, че доколкото изложените в исковата молба твърдения
не обосновават наличието на новооткрито обстоятелство по смисъла на чл.424,
ал.1 ГПК, което да има съществено значение за спора или ново писмено
доказателство, то отрицателния установителен иск по чл.424 ГПК за оспорване на
вземането по изп.дело № 20167060400951 по описа на ЧСИ Росица Стоянова е
процесуално недопустим и производството по него подлежи на прекратяване на
основание чл.130 ГПК.
Бургаският окръжен съд, след преценка на данните по делото и като съобрази приложимия закон, намира, че постановеното от първоинстанционния съд определение за прекратяване на делото е правилно като краен резултат, поради което следва да бъде потвърдено, макар и по други мотиви.
Действително, районният съд неправилно е смесил основанията по чл.439 и чл.424 ГПК за защита на длъжника след влизане в сила на изпълнителното основание, като изложените в този смисъл възражения в частната жалба са основателни. Фактическите състави по чл.439 и по чл.424 ГПК за оспорване на изпълнението, съответно на вземането, са различни. Новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл.424 ГПК, докато при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК длъжникът може да се позовава на новонастъпили факти, т.е. настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание.
В случая, изложените в исковата молба твърдения за недължимост поради погасяване по давност на публичното вземане, установено с АУЗД, за събирането на което общината е образувала изпълнително дело по реда ГПК, обосновават извода, че правната квалификация на предявения иск е по чл.439 ГПК. Ищецът се позовава на новонастъпил факт след влизане в сила на АУЗД за установяване на публичното вземане на общината – изтекла абсолютна 10-годишна давност по чл.171, ал.2 ДОПК.
Във връзка с определянето на правната квалификация на иска следва да се има предвид следното: Съгласно изричната разпоредба на чл.4, ал.2 ЗМДТ, принудителното събиране на публични общински вземания може да се извършва от публични изпълнителни по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на ГПК. Следователно, законодателят е предоставил на органите в общинската приходна администрация да преценяват реда, по който да бъде извършвано принудителното събиране. Когато събирането на публичното общинско вземане е по реда на ГПК, съдебният изпълнител не прилага ДОПК и не разполага с правомощия да се произнесе по възражението за давност, основано на чл.171 ДОПК. Съгласно чл.433, ал.1, т.7 ГПК, съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл.439 ГПК, т.е. признато е за установено, че не са налице материално-правните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задължението по давност. Тъй като съдебният изпълнител няма правомощие да се произнася по възражението за давност и не е орган в структурата на общинската администрация, той не би могъл да „отпише“ погасеното по давност публично общинско задължение. Едновременно с това, съдебния изпълнител не може да вземе предвид и евентуално постановено от органа на общинската администрация „отписване“ на вземането, извършено след предаването на публичното задължение за събиране по реда на ГПК. Подобно „отписване“ би могло да обоснове отправянето на искане от общината-взискател по чл.433, ал.1, т.2 ГПК, поради което при отсъствието на искане от взискателя за прекратяване на изпълнителното производство единственият способ за защита на длъжника в хипотезата на поддържано от него твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на публичното общинско вземане е предявяването на отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК, предявен преди да е приключило принудителното събиране на публичното общинско вземане, а в условията на приключило принудителното изпълнение – иска по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД при твърдение от длъжника за извършено от него плащане на вземането.
Ето защо и тъй като твърденията в исковата молба са за недължимост поради погасяването по давност на публичното вземане на Община Несебър, за събирането на което е образувано и висящо изпълнително дело № 20167060400951 по описа на ЧСИ Стоянова, както и че не е налице плащане на вземането от страна на длъжника, то правилната правна квалификация на иска е по чл.439 ГПК и следва да се съблюдават предпоставките на посочената норма. В този смисъл, НРС неправилно е квалифицирал претенцията като отрицателен установителен иск по чл.424 ГПК и се е позовал на установените за същия изисквания за допустимост, съгласно ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тук следва да се отбележи обаче, че въпреки дадената от първоинстанционния съд неправилна правна квалификация на иска, доколкото в случая НРС е разгледал въведените от ищеца фактически твърдения и в обхвата на търсената защита – недължимост на процесното вземане, не се касае до произнасяне по непредявено основание, поради което доводите на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. Въззивният съд следва сам да определи точната квалификация на иска, доколкото не е обвързан от дадената такава от първата инстанция и да извърши самостоятелна преценка за допустимостта на иска.
С оглед данните по делото, Бургаският окръжен съд намира, че предявеният от „Зеда Тур“ АД отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено.
Предявяването на иск за установяване съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право се допуска само тогава, когато ищецът има интерес да установи това със съдебно решение – чл.124, ал.1 ГПК. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск, какъвто се явява и иска по чл.439 ГПК, за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно във всеки етап на исковото производство.
Разпоредбата на чл.439 ГПК предоставя възможност на длъжника в изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълнението срещу него, т.е. да поиска установяване на несъществуването на неговото задължение, като може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Съдебната практика е безпротиворечива в становището, че основание за правен интерес у длъжника от предявяване на установителен иск по чл.439 ГПК е наличието на висящ изпълнителен процес за принудителното събиране на вземането. В конкретния случай, по делото е установено, че принудителното изпълнение по ИД № 20167060400951 по описа на ЧСИ Стоянова е прекратено по молба на взискателя Община Несебър, т.е. изпълнителното производство е прекратено в хипотезата на чл.433, ал.1, т.2 ГПК. Същевременно с това не се твърди да е налице плащане на задължението от страна на „Зеда Тур“ АД. В този смисъл и с оглед изложените по-горе съображения следва, че към настоящия момент не е налице правен интерес за ищеца от предявяване на иска по чл.439 ГПК, тъй като интересът му от водене на делото на това основание е отпаднал в хода на процеса.
Предвид констатираната липса на правен интерес от предявяване на иск за установяване недължимост на сумата по ИД № 20167060400951 по описа на ЧСИ Стоянова, което вече е прекратено и доколкото правният интерес е предпоставка за допустимост на претенцията, за която съдът следи служебно, въззивният съд намира, че в конкретния случай предявеният от „Зеда Тур“ АД отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК е недопустим и са налице предпоставките по чл.130 ГПК за прекратяване на делото. Ето защо, Бургаският окръжен съд намира, че депозираната частна жалба е неоснователна, а обжалваното определение, с което производството по делото е прекратено на основание чл.130 ГПК е правилно като краен резултат, поради което следва да бъде потвърдено.
На основание чл.274, ал.4 вр. чл.280, ал.3, т.1 ГПК настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване, тъй като решението по въззивно дело с цена на иска под 5000 лв. не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 892/27.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 234/2017 г. по описа на РС – Несебър, с което производството по същото дело е прекратено на основание чл.130 ГПК, поради недопустимост на иска с правно основание чл.439 ГПК, предявен от „Зеда Тур“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Хан Крум“ № 12, против Община Несебър, адрес гр.Несебър, ул.“Еделвайс“ № 10, представлявана от Кмета на общината.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване (чл.274, ал.4, вр. чл.280, ал.3, т.1 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.