№ 19108
гр. С., 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20251110102600 по описа за 2025 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове от В. И. К. срещу „В...“
ЕООД, както следва: установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД,
вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожността на сключения между страните Договор за
кредит №../14.02.2020г.; при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД за прогласяване нищожност на клауза, предвиждаща такса за
експресно разглеждане на договора в размер на 201,98 лева; на клауза, установяваща
размера на ГПР по договора и клаузата за заплащане на такса за отстрочване на
задължението, поради противоречие с добрите нрави и поради това, че са неравноправни по
смисъла на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП; осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 22 и чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати сумата от
239,04 лева, представляваща общата стойност на извършени плащания /недължимо платени
и получени/ към дружеството при начална липса на основание по договор за кредит
№../14.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
16.01.2025г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е сключил с ответното дружество договор за кредит
№../14.02.2020г. при следните условия: размер на предоставената в заем парична сума – 1
100 лева; срок да говора – 30 дни; годишен лихвен процент от 40,99%, ГПР от 49,70 %, като
общата сума, която следвало да върне възлизала на 1 339,04 лв. В общия дължим размер
била включена и уговорена такса за експресно разглеждане в размер на 201,98 лева. На
05.03.2020г. ищецът погасил задълженията си по процесния договор за кредит, като
заплатил сумата от 1 339,04 лева. Ищецът излага подробни доводи, с които обосновава
качеството си потребител по смисъла на §13, т. 1 от ЗЗП, както и правния си интерес от
предявяване на исковите си претенции срещу ответника. Посочва, че договорът за кредит е
изцяло недействителен, доколкото клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса
за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит, е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, нарушаване на закона поради уговарянето при заобикаляне
на императивните разпоредби на чл. 19, ал. 4 ЗПК и допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПС и чл. 10а, ал. 2 ЗПК. На следващо място ищецът развИ. аргументи за
недействителност на процесния договор за кредит поради погрешно посочване на размера
на приложимия ГПР, доколкото при формирането му не била включена дължимата такса за
експресно разглеждане на кандидатурата за кредит. Позовава се на императивните
разпоредби на чл. 19, ал. 4, чл.21, ал. 1 ЗПК и чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК, като извежда подробни
аргументи за допуснати нарушения, водещи да недействителност на процесния договор.
1
Ищецът твърди, че уговорената клауза за дължима такса за експресно разглеждане е
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие във вреда на потребителя, а от друга
страна е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Посочва, че каузата, установяваща
задължение за заплащане на такса за отсрочване на задължението, е уговорена в нарушение
на чл. 10а и чл. 33, ал. 1 ЗЗП, като излага обстойни доводи в исковата молба. Съгласно чл. 23
ЗПК при прогласяване на недействителността на договор за потребителски кредит за
потребителя възниква задължението да върне само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Ищецът посочва, че е извършил плащане на
сумата от 1 339,04 лева, и доколкото размерът на предоставената главница възлизал на 1 100
лева, то при уважаване на иска за прогласяване недействителността на процесния договор
сумата от 239,04 следвало да се приеме за недължимо платена и подлежала на
възстановяване съгласно чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Прави искане за присъждане на
разноски – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, ет ЗАдв в полза
на адвоката, предоставил безплатна правна помощ на ищеца, и да не се присъждат разноски
на насрещната настрана, позовавайки се на цитирана практика та СЕС.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „В...“ ЕООД е депозирал отговор, в който оспорва
иска като неоснователен. Не оспорва факта, че между В. И. К. и „В...“ ЕООД е възникнало
договорно правоотношение по силата на сключен договор за кредит №../14.02.2020г., както и
че задълженията по договора са погасени предсрочно, като е заплатена сумата в общ размер
от 1 339,04 лева от ищеца, отнесена по пера както следва: за главница – 1 100 лева; за
договорна лихва – 37,06 лева и такса експресно разглеждане – 201,98 лева. Оспорва като
неоснователни доводите на ищеца за допуснати нарушения на императивните разпоредби на
ЗПК. Заявява, че при формиране на приложимия ГПР не се включвала дължимата такса за
експресно разглеждане и ГПР не надвишавал установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимален
размер. Таксата „експресно разглеждане“ представлявала такса за допълнителна
незадължителна услуга, изрично заявена от кредитополучателя, и същата напълно
отговаряла на изискванията на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Завява, че таксата не била уговорена в
нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, т. к. таксата била дължима за услуга, предоставяна преди
сключването на договора за кредит и не касаела условията по предоставяне и/или връщане
на кредита. Посочва, че процесната такса за експресно разглеждане не представлявала общ
разход по кредита, като излага обстойни доводи в отговора на исковата молба. В обобщение
посочва, че ответното дружество е спазило изискванията на специалното законодателство
предвидено в ЗПК, ЗПФУР и ЗЗП. Претендира разноски. Релевира възражение за
прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
С окончателния доклад по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи от
доказване следните обстоятелства: възникнало договорно правоотношение между В. И. К. и
„В...“ ЕООД по силата на сключен договор за кредит №../14.02.2020г. за главница от 1 100
лева за срок от 30 дни при годишен лихвен процент от 40,99% и ГПР от 49,70 %; факта, че
главницата по кредита в размер на 1 100 лева е предоставена от кредитора и усвоена от
кредитополучателя; факта на извършено предсрочно погасяване на задълженията по
договора, чрез заплащане от ищеца на сумата в общ размер от 1 339,04 лева, разпределена
по пера както следва: за главница – 1 100 лева; за договорна лихва – 37,06 лева и такса
експресно разглеждане – 201,98 лева .
По делото са представени Общи условия на договор за кредит на ответника,
действащи през процесния период, в който е посочено, че таксата бързо разглеждане на
кредит била допълнителна услуга, която се предоставяла при изрично искане на
кредитополучателя и гарантирала обработка на искането и предоставянето на отговор до 15
минути от изпращането. За заявката на допълнителната услуга за бързо разглеждане на
искането за кредит, кредитополучателят дължал такса за бързо разглеждане, която се
изчислявала спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит. Представен е и СЕФ.
Настоящият състав намира, че договор за кредит 14.02.2020 г. е потребителски –
страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което
използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец
по смисъла на § 13, ет ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от
ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
2
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника
потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се
твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън
професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за
заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК.
Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския
кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за
наличието на които съдът следи служебно.
За успешното провеждане на търсената правна защита ищецът следва да докаже по
установителния иск факта на възникнало облигационно правоотношение по процесния
договор за потребителски кредит, както и наличие на фактите, които обуславят прогласяване
нищожността на договора на посоченото правно основание – противоречие със закона. В
тежест на ищеца във връзка с разпределената му доказателствена тежест по осъдителния иск
е да докаже, че е заплатил претендираната сума по недействителен договор за кредит, т. е.
при начална липса на правно основание за плащане, а в тежест на ответника е да докаже
наличието на правно основание за получаване на процесната сума.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 ЗПК е посочено, че
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
Съгласно легалните дефиниции в § 1, т. 1 и ет ДР ЗПК, „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия (т. 1);
„Обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя (ет).
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Според чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В конкретния случай, в процесния договор в ГПР не е включено допълнителното
плащане за такса за експресно разглеждане, което не е спорно между страните по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Таксата за
експресно разглеждане на заявлението за сключване на договор не попада в приложното
поле на чл. 10а ЗПК, тъй като е свързана с действия по усвояването /предоставянето/ на
кредита (така и Решение № 2164/02.05.2023 г. по в. гр. д. № 5692/2022 г. на СГС; Решение №
4852/20.09.2023 г. по в. гр. д. № 10667/2022 г. на СГС). Разпоредбата на чл.10а ЗПК
ограничава възможността в тежест на потребителя да бъдат възлагани такси за такИ.
действия, които кредитодателят е длъжен да извърши преди и по време на сключването на
договора за кредит. Самите действия по усвояване на кредита са свързани с получаване на
сумата от кредитодателя, но и с действията на кредитодателя по предоставянето й, както и с
неговите задълженията преди и при сключване на договора – за преценка на
3
кредитоспособността, за предоставяне на задължителната предварителна информация.
В случая уговорената такса за бързо разглеждане на заявката за кредит представлява
такса, свързана с предоставянето на кредита, тоест с усвояването му, поради което спрямо
нея се прилага установената в чл. 10а, ал. 2 ЗПК забрана. По делото липсват доказателства,
от които да се направи извод, че при разглеждане на документите за отпускане на кредит
кредиторът прави допълнителни и неприсъщи разходи, за които да събира отделна такса.
Сам по себе си фактът, че искането за отпускане на кредит ще се разгледа бързо не
представлява допълнителна услуга, която следва да се заплаща от потребителя отделно. С
оглед на горните съображения настоящият съдебен състав намира, че таксата за експресно
разглеждане следва да бъде включена като разход при определяне на ГПР по процесния
кредит, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1
ЗПК (доколкото съставлява допълнително възнаграждение на кредитора за извършване на
оценка на кредитоспособността на потребителя и отпускане на кредита) и следва да бъде
взет предвид по смисъл на § 1, т. 1 и ет ДР ЗПК като част от общите разходи по кредита).
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишния процент на разходите не може да надвишава пет
пъти законна лихва. От приетото заключение към допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че при включване на таксата за експресно разглеждане ГПР
възлиза на над 994,07 %. Така прилагания ГПР надхвърля 50%, какъвто е бил максималният
му допустим размер към датата на сключване на договора за кредит.
При така изложените съображения съдът приема, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е отразен
действителният размер на приложимия ГПР. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с
оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на
договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота
за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че
договорът се явява недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК – непосочване на годишен процент на разходите, и приложение следва да намери
нормата на чл. 22 ЗПК, поради което процесният договор за кредит № ../14.02.2020г. е
недействителен.
Предвид горното предявеният иск е основателен.
Доколкото съдът е уважил главният предявен иск, то не е настъпило условието за
разглеждане на евентуалния такъв, поради което съдът не дължи произнасяне по него.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД
Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо без основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална
липса на основание е налице и в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен
акт. В хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже само плащането на
съответната парична сума, като в тежест на ответника е да докаже, че е получил сумата при
наличие на действително правно основание.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита - в процесния случай
1 100 лева, като не дължи лихва или други разходи по кредита.
В случая между страните е безспорно, че ищецът няма непогасени задължения към
ответното дружество, както и че ищецът е направил плащания в размер общо на 1 339,04 лв.
Ищецът претендира възстановяване на сумата от 239,04 лв. При така установената
недействителност на процесния договор за кредит в цялост и на основание чл. 23 ЗПК съдът
приема, че разликата над сумата от 1 100 лв., а именно – сумата от 239,04 лв. е платена без
основание. Въпреки разпределената доказателствена тежест, ответникът не установи по
делото основание за получаване/задържане на посочената сума, поради което предявеният
осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е основателен до пълния предявен размер от
239,04 лв.
4
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК ищецът е извършил разноски в размер
на 103,56 лв. за държавна такса и депозит за вещо лице – 350 лв. Претендира се
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. М. Д., представлявал безплатно
ищецът в производството.
Съдът като съобрази изложените от ответното дружество възражения срещу
присъждане на претендираното от ищеца възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ отчете фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че по
делото са предявени искове по чл. 26, ал.1 ЗЗД и иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В рамките на
производството е проведено едно открито съдебно заседание, в хода на което е приета
съдебно-счетоводна експертиза. Размерът на защитавания материален интерес не е
значителен. Проявена е активност от процесуалният представител на ищеца посредством
заявяване на доказателствени искания и явяване в открито съдебно заседание. Съдът
съобрази и служебно известните обстоятелства (броя на производства със сходен предмет,
по които адв. Д. предоставя безплатна правна помощ на ищеца кредитополучател, т.е.
процесуалният представител е добре запознат както с материалноправните, така и с
процесуалноправните аспекти на делата), както и обусловеността на осъдителния иск от
изхода по установителния. Ето защо в полза на процесуалния представител на ищеца следва
да бъде присъдено възнаграждение в минимален размер от 400 лева, платимо от ответника.
С оглед уважената част от исковете в полза на ищеца следва да се присъдят разноски
в размер на 453,56 лв., а в полза на адв. Д. – 400 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения от В. И. К., ЕГН: **********, със
съдебен адрес: гр. С., ул. Д.. № еет, ап, срещу „В...“ ЕООД, с ЕИК: ...., със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „Д. Х“ № .., иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 22 ЗПК, Договор за кредит № ../14.02.2020г., сключен между „В...“ ЕООД (предходно
наименование „4 .. ЕООД) и В. И. К..
ОСЪЖДА „В...“ ЕООД, с ЕИК: ...., да заплати на В. И. К., ЕГН: **********, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 239,04 лв., представляваща недължимо платена
разлика над чистата стойност на кредита по Договор за кредит № ../14.02.2020г., ведно със
законната лихва, считано от 16.01.2025г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „В...“ ЕООД, с ЕИК: ...., да заплати на В. И. К., ЕГН: ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 453,56 лв., представляваща сторените по делото
разноски.
ОСЪЖДА „В...“ ЕООД, с ЕИК: ...., да заплати на адв. М. Д. Д., САК, с адрес: гр. С.,
ул. „Д..“ № 1, еет, ап, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 400 лв., представляваща
възнаграждение за безплатно представителство по делото на В. И. К..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5