№ 439
гр. Русе , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20214520101980 по описа за 2021 година
Производството е по чл.357 от КТ.
Ищецът Т. Й. Ц. твърди, че работел в ответното предприятие на длъжност
„Изпълнителен директор“. Със заповед № 2/05.07.2019 г. трудовото му
правоотношение било прекратено, считано от 09.07.2019 г. Тази заповед била отменена
с Решение № 635/ 21.02.2020 г. на Районен съд-Пловдив по гр.д.№ 14322/2019 г.,
влязло в сила на 13.03.2020 г. На 01.06.2020 г. от пълномощника на Т.Ц. било получено
съобщение за възстановяването му на работа. Чрез куриер, в писмо с обратна разписка,
същият изпратил необходимите документи до адреса на дружеството в гр.Русе. В
писмото изпратил заявление за възстановяване на работа; заверен препис от решение;
копие от съобщение за възстановяване на работа и заявление за неплатен отпуск. На
06.06.2020 г. той получил уведомление, чрез което се заявявало, че временно нямало да
се обработват такива искания поради обжалване по чл.240, ал.1, т.1 ГПК на решението
по делото. По повод жалба на АТП „ЕКЗОДУС“ ООД, Окръжен съд-Пловдив се
произнесъл с Определение № 260115 от 04.09.2020 г., че оставя без разглеждане молба
вх.№ 17950/ 01.07.2020 г. за отмяна на влязло сила неприсъствено решение. На
17.09.2020 г. до ищеца било отправено известие № 1, с което го уведомяват, че ще се
изпълнят заявлението му за възстановяване на работа. Последното получено от него
брутно трудово възнаграждение било в размер на 3823,51 лв.
Моли да бъде постановено решение, с което ответникът бъде осъден да му
заплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 25 дни, считано от
1
освобождаването му от работа на 05.07.2019 г. до 17.09.2020 г. в размер на 4733,87 лв.,
ведно със законната лихва от завеждане на делото, както и направените разноски.
В срока от чл.131 от ГПК ответникът АТП „Екзодус“ ООД, гр.Русе, депозира
отговор, в който оспорва допустимостта и основателността на иска. Твърди, че в този
период ищецът е получавал обезщетение за безработица, а бившият му работодател му
е изплатил и обезщетения по чл.220, чл.222 и чл.225 от КТ. За част от процесния
период /от 01.06. до 01.12.2020 г./ ищецът е бил и в неплатен отпуск. В депозираното за
съдебно заседание становище ответникът оспорва и съществуването на трудово
правоотношение с ищеца. Последният бил управител в търговското дружество въз
основа на договор за управление, съгласно чл.141 ТЗ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните са били в трудово правоотношение, считано от 12.12.2013 г. като
ищецът е изпълнявал длъжността „Охранител“ с място на работа: обект „Метро Кеш
енд Кери“-Русе.
Със Заповед № 349/01.07.2016г. трудовото му правоотношение било прекратено
на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, считано от същата дата. В същия документ е
разпоредено на работника да се изплати обезщетение по чл.224 КТ за два дни в размер
на 46.85 лв.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно–счетоводна експертиза,
изготвена въз основа на приложените към отговора на ответника писмени
доказателства и след справка в счетоводството на дружеството, става ясно, че в
действителност трудовият договор между страните е сключен на 12.12.2013 г., в който
е уговорено, че работникът има право на 20 дни платен годишен отпуск. Съобразно
детайлната разпечатка от заплатата на Б.Р. за м.юни 2016 г. е видно, че на ищеца е
начислено и изплатено претендираното обезщетение по чл.224 КТ в размер на 46.85 лв.
В съдебно заседание процесуалния представител на Б.Р. не оспорва факта, че
подписът за получил сумата във ведомостта за заплати за м.юни 2016 г. е положен от
доверителя му.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи.
Съгласно сключеният между страните трудов договор № 149/28.05.2018 г. ищецът
е заемал длъжността „Изпълнителен директор“. Със Заповед № 2/05.07.2019 г.
трудовият договор на Т.Ц. е прекратен, считано от 09.07.2019 г. С влязло в сила на
13.03.2020 г. решение № 635/21.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 14322/2019 г. по
2
описа на РС-Пловдив, уволнението на ищеца е отменено като незаконно и същият е
възстановен на заеманата преди това длъжност. „АТП Екзодус“ ООД е осъдено да
заплати на Т.Ц. обезщетение по чл.225 от КТ за периода 09.07.2019 г. – 09.01.2020 г. в
размер на 22 941.06 лв. Във връзка с получено съобщение по цитираното гр.дело в
двуседмичен срок да се яви, за да заеме длъжността, на която е възстановен, ищецът
депозирал заявление в същия смисъл до ответното дружество. С уведомление от
последното от 03.06.2020 г. Т.Ц. е уведомен, че решението на съда за отмяна на
уволнението му се обжалва, поради което временно не могат да обработят искането му
за възстановяване. Едва на 17.09.2020 г. „АТП Екзодус“ ООД уведомява ищеца, че има
право да се яви на работа в офиса, находящ се в гр.Русе.
Със Заявление до управителя на „АТП Екзодус“ ООД от 28.05.2020 г. Т.Ц.
изявява желание да ползва неплатен отпуск, считано от 01.06 до 01.12.2020 г. На
документа е поставена заверка „Одобрявам“ и подпис, но без дата.
Ответникът прилага Удостоверение, че за периода м.07-м.08.2019 г. на ищеца са
изплатени обезщетения по чл.220 и чл.222 от КТ в общ нетен размер 8089.01 лв.
С писма, получени съответно на 27.04. и 14.05.2021 г., Дирекция „Бюро по
труда“, гр. Пловдив, уведомява съда, че Т.Ц. е бил регистриран като безработно лице в
периода 17.07.2019 г. – 19.08.2020 г., а за периода 09.08.2019 г. – 08.08.2020 г. същият е
получавал парично обезщетение за безработица.
По делото е прието заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза,
според което размерът на обезщетението за неползван платен годишен отпуск за
претендирания период е определен в два варианта: за 25 дни в размер на 3370.50 лв. и
за 23 дни /ако се приеме, че Т.Ц. е бил в неплатен отпуск от 01.06.2020 г./ в размер на
3100.86 лв. За периода 05.07.2019 г. – 31.05.2020 г. за 18 работни дни размерът на
обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ възлиза на 2426.76 лв.
При така установените фактически положения съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл.7, § 2 от Директива 2003/88 ЕО, минималният период за платен
годишен отпуск не може да се замества с финансово обезщетение, освен при
прекратяване на трудовото правоотношение. Цитираният текст е транспониран в
разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ. Според нея, за да възникне правото на парично
вземане за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, следва да
е прекратено трудовото правоотношение и работникът или служителят да не е ползвал
полагащия му се платен годишен отпуск за календарната година на прекратяването
и/или за предходни години.
В настоящото производство ищецът обосновава претенцията си за заплащане на
3
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за времето от прекратяване на
трудовото му правоотношение до възстановяването му на заеманата преди
незаконното уволнение длъжност и с решение на Съда на Европейския съюз от
25.06.2020 г. по Дело С-762/18. Според същото, член 7, § 1 от Директива 2003/88
трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, по силата
на която работник, който е уволнен незаконно, а по-късно е възстановен на работа в
съответствие с националното право вследствие на отмяната на уволнението му със
съдебно решение, няма право на платен годишен отпуск за периода от датата на
уволнението до датата на възстановяването му на работа, поради това че през този
период не е полагал действително труд за работодателя. Той има право да иска платен
годишен отпуск в целия полагаем размер за периода от датата на незаконното
уволнение до датата на възстановяването му на работа вследствие на тази отмяна. Това
е така, тъй като действията на самия работодател — доколкото е уволнил незаконно
съответния работник - са причината, поради която в този период работникът не е бил в
състояние нито да работи, нито съответно да упражни правото си на годишен отпуск.
Както беше посочено в обстоятелствената част на решението, между страните по
спора /“АТП Екзодус“ ООД, представлявано от управителя Мирча Чирц като
„работодател“ и Т. Й. Ц.“ като „служител“/, на 28.05.2018 г. е подписан „трудов
договор“ № 149, по силата на който последният е нает да изпълнява длъжността
„изпълнителен директор“. Преди съдебното заседание по делото ответникът депозира
становище, в което за първи път оспорва съществуването на трудово правоотношение
между страните, позовавайки се на разпоредбата на чл.141 от ТЗ. Съдът намира
възражението за неоснователно по следните съображения: Подписаният между
страните по делото договор е озаглавен „трудов“, като ответното дружество се е
именувало „работодател“, а ищецът – „служител“. Контрактът е сключен и прекратен
по правилата на Кодекса на труда, като “АТП Екзодус“ ООД е изплатило на служителя
си и обезщетения по чл.220, 222 и чл.225 от КТ. Ответното дружество с ограничена
отговорност има управител по смисъла на ТЗ – румънският гражданин Мирча Чирц и
Общо събрание, а негови съдружници са същото физическо лице и румънското
търговско дружество „АТП Ексодус СРЛ“ ООД. Ищецът е назначен по трудов договор
в дружеството и освободен от неговия управител и представляващ. Същият е
изпълнявал трудови функции, а не управленски по смисъла на ТЗ. Налице е и влязло в
сила съдебно решение, с което именно по съществувалото трудово правоотношение
между страните уволнението на Т.Ц. е признато за незаконно и по правилата на КТ и
подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, е възстановен на
длъжността преди уволнението.
Съобразно изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.224,
ал.1 от КТ във вр.с чл.7, § 2 от Директива 2003/88 ЕО за заплащане на ищеца на
4
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от незаконното
прекратяване на трудовия му договор – 09.07.2019 г. /а не както се претендира по
исковата молба от датата на издаване на заповедта за уволнение – 05.07.2019 г./ до
възстановяването му на работа. В случая спорен се явява крайният момент от периода,
за който ответникът дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Данните
по делото сочат, че макар да е подал заявление да бъде възстановен на работата, от
която е бил незаконно уволнен още през м.юни 2020 г., едва на 17.09.2020 г. ответното
дружество издало Известие за явяване на работа, за което няма данни кога е получено
от Т.Ц.. Макар последният да е подал молба на 28.05.2020 г. за ползване на 6 месеца
неплатен отпуск и същата незнайно кога е била одобрена, съдът счита, че преди да е
бил възстановен на длъжността „Изпълнителен директор“, т.е. преди да се е явил да я
заеме отново, няма как служителят да се води в неплатен отпуск в същото
предприятие. Освен това, в периода след 01.06.2020 г. ищецът е продължавал да бъде
регистриран като безработно лице и да получава обезщетение като такова.
Ето защо на същия се дължи претендираното обезщетение за периода 09.07.2019
г. – 17.09.2020 г. и неговият размер, съгласно т.1, вариант 1 от приетото експертно
заключение възлиза на сумата 3 370.50 лв. Искът като основателен и доказан следва да
се уважи до посочения размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба в съда, като над него до претендираните 4733.87 лв., както и за периода 05-
08.07.2019 г. претенцията на ищеца се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Ответникът в отговора си прави възражение срещу предявения иск с довода, че
за част от исковия период ищецът е получил обезщетения по чл.220, чл.222 и чл.225 от
КТ, както и обезщетение за безработица от НОИ-Пловдив. Действително при
незаконно уволнение работникът или служителят има право само на обезщетение по
чл.225 КТ, а получените обезщетения по чл.220 и чл.222 КТ, дължими при законно
прекратяване на трудовия договор, подлежат на възстановяване. Същото се отнася и за
част от обезщетението за безработица. Фактът на получаването им, обаче е
ирелевантен за правото на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за
периода от незаконното уволнение до възстановяване служителя на работа и не влече
след себе неговото отхвърляне. За недължимо платените суми ответникът в
настоящото производство е разполагал както с възражение за прихващане, така и с
насрещен иск за неоснователно обогатяване, каквито не са предявени.
С оглед изхода от спора, на ищеца се дължат деловодни разноски в размер на
заплатеното от него адв.възнаграждение от 600 лв. Ответникът прави възражение за
неговата прекомерност, на основание чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за
основателно, предвид фактическата и правна сложност на спора. Възнаграждението
следва да бъде редуцирано в предвидения минимален размер в чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г., от 466 лв. Съразмерно на уважената част от иска,
5
ответникът следва да заплати на ищеца сумата 331.80 лв.
Съразмерно на отхвърлената част от претенцията, на ответника се дължат
деловодни разноски от 374.40 лв. /от 1300 лв. заплатено адв.възнаграждение/. След
компенсация на разноските, ищецът следва да заплати на ответника сумата 42.60 лв.
Последният дължи в полза на РС-Русе деловодни разноски, съразмерно на уважената
част от претенцията, от 117.48 лв. – изплатен депозит на вещото лице.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА АТП „Екзодус“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Русе, ул.“Стефан Караджа“ 10, партер, офис 4, представлявано от
управителя Мирча Чирц, да заплати на Т. Й. Ц., с ЕГН **********, сумата от 3370.50
лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода
09.07.2019 г. – 17.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 04.12.2020 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за периода 05-08.07.2019 г.
и за сумата над 3370.50 лв. до претендираните 4733.87 лв., като неоснователна.
ОСЪЖДА Т. Й. Ц., с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Пловдив,
ул.“Йоаким Груев“ 38, чрез адв.Бисера Печева, да заплати на АТП „Екзодус“ ООД,
гр.Русе, ЕИК *********, 42.60 лв. разноски по компенсация.
ОСЪЖДА АТП „Екзодус“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Русе, ул.“Стефан Караджа“ 10, партер, офис 4, представлявано от
управителя Мирча Чирц, да заплати по сметка на РС-Русе 117.48 лв. деловодни
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6