РЕШЕНИЕ
№ 3544
гр. Пловдив, 25.09.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ
граждански състав, в публичното заседание на седемнадесети септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 11369 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано
по предявени от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против К.И.П. обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за установяване на
паричните претизания, за които е издадена Заповед №
6426/11.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 10205/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V брачен състав, а именно: сумата от 347,18
лева – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за
периода от 01.02.2017 г. до 30.09.2017 г. по партидата на длъжника с клиентски
№ ***, за обект на потребление с ***, находящ се в гр. П, ***, както и
обезщетение за забавено плащане за периода от 04.04.2017
г. до 20.06.2018 г. в размер на сумата 22,76 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед, а именно 21.06.2018 г., до окончателното погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че между него и ответника е
възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия
(ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на
топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил
насрещната парична престация – да заплати
установената покупна цена. Сочи,
че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като е
собственик на топлоснабден обект, находящ се в гр. П,
***. Твърди, че за процесния период е доставена топлинна енергия на посочената
стойност, която не е заплатена, поради което и длъжникът е изпаднал в забава.
Моли се за установяване със силата на пресъдено нещо,
на паричните притезания, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира
присъждане на разноските, сторени в заповедното и исковото производство.
Ответникът
не е депозирал в законоустановения за това срок почл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.
Съдът,
като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице
предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение
по отношение на ответника.
Ответникът
е получил препис от исковата молба на адреса, регистриран като постоянен и
настоящ по служебната справка, направена на основание Наредба № 14/18.11.2009
г. от съда в хода на заповедното производство – а именно гр. П, ***. Исковата
молба, ведно с приложенията са били редовно връчени лично на ответника на
основание чл. 45 ГПК, видно от върнатия по делото отрязък от призовка, приложен
на л. 31 по делото. В съобщението ответникът изрично е бил уведомен за
задължението си да уведоми съда за новия си адрес, ако отсъства повече от месец
от адрес, посочен по делото или този, на който веднъж е бил намерен, като му е
указано, че ако не стори това – всички съобщения се прилагат по делото и се
считат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 ГПК.
Ответникът
е бил редовно призован за съдебното заседание, проведено на 17.09.2019 г., тъй
като не е открит на адреса, на който е получил препис от исковата молба и
приложенията, в рамките на месец, като не е уведомил съда за новия си адрес, на
който следва да бъде уведомяван. Приложена е фикцията по чл. 41, ал. 2 ГПК и
призовката се счита за редовно връчена. Въпреки редовното му призоваване, не се
е явил в съденото заседание за разглеждане на делото, като не е депозирал молба
за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Следователно
налице са предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а
именно – ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно
призован за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е
депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие.
Налице
е и третата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на
неприсъствено решение, а именно от събраните по делото писмени доказателства,
да се установява, че исковата претенция е вероятно основателна. Представени са
местните издания, в които са били публикувани Общите условия на ищцовото дружество и които са действали през процесния
период. Приложена е и справка от Служба по вписванията – гр. Пловдив, от която
се установява, че ответникът е собственик на топлоснабдения
имот, находящ се в гр. П, ***. Следователно и последният е имал качеството на
потребител по смисъла на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, съгласно която разпоредба „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
По така изложените съображения
предявените искове следва да бъдат уважени, като в полза на ищеца и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния разноски в
исковото производство, както и в заповедното по ч.гр.д. № 10205/2018 г. по
описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство –
относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези
разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.
Следователно в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноските в заповедното производство в размер на
сумата от общо 75 лв. – за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, както и разноските в исковото производство в общ размер от 175
лв., от които 75 лв. за заплатена държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определи при съобразяване
на действителната фактическа и правна сложност на делото
на основание чл. 78, ал.
8 ГПК във вр.
с чл. 37
ЗПП и чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на К.И.П., ЕГН
**********,*** Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, е носител на парично
вземане в размер на сумата 347, 18 лева – главница, представляваща стойността
на топлинна енергия, доставена за периода от 01.02.2017 г. до 30.09.2017 г. по
партидата на длъжника с клиентски № ***, за обект на потребление с ***, находящ
се в гр. П, ***, както и обезщетение за забавено плащане за периода от 04.04.2017 г. до 20.06.2018 г. в размер на сумата 22,76 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед, а именно 21.06.2018 г., до окончателното
погасяване на задължението, за които е издадена Заповед № 6426/11.07.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10205/2018 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, V брачен състав.
ОСЪЖДА
К.И.П. *** Топлофикация” ЕАД ГПК сумата от 75 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. 10205/2018
г. по описа на Районен съд – Пловдив, V брачен състав, и сумата от 175 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 19043/2018 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото
решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК