Р Е
Ш Е Н
И Е
N260008
гр.Русе, 27.04.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
публичното заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
БОЯН ВОЙКОВ, мл. съдия
при секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА и в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА
В. гр. дело N548 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от Г.д.„Г.п.“ – МВР, гр. София чрез юрисконсулт Й.С. против решение №1116/07.08.2020
г., постановено по гр.д.№ 6423/2019 г. на Русенския районен съд, с което Г.д.„Г.п.“
– МВР, гр. София е осъдена да заплати на В.П.П. следните суми: 1 403.57 лева
/хиляда четиристотин и три лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към
дневен такъв от общо 198.76 часа за периода 24.10.2016г. до 24.10.2019г. на
основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР; 188.75 лева /сто осемдесет и осем лева и
седемдесет и пет стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата на
допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.01.2017г. до 24.10.2019г.; 130.80 лева /сто и тридесет лева и осемдесет
стотинки/, представляваща паричната равностойност на непредоставени ободряващи
напитки за периода 24.10.2016г. до 24.10.2019г. и 31.20 лева /тридесет и един
лева и двадесет стотинки/, представляващи паричната равностойност на
непредоставените хранителни продукти за периода 24.10.2016г. до 24.10.2019г.,
ведно със законната лихва върху трите главници считано от 24.10.2019г. до
окончателното им изплащане, както и сумата от 550.00 /петстотин и петдесет/
лева – направени по делото разноски за заплатено възнаграждение на редовно
упълномощения адвокат. Твърди се, че решението е
неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост по
съображенията, изложени в жалбата. Претендира се неговата отмяна и
постановяване на ново, с което исковете се отхвърлят, както и присъждане на
направените разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата В.П.П.
чрез упълномощен адвокат Н.Р. е подал отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който
взема становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за
правилно и законосъобразно и иска същото да бъде изцяло потвърдено. Претендира присъждане на разноски пред
въззивната инстанция.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по
делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е частично основателна.
Производството по делото
е образувано въз основа на предявените от В.П.П. против жалбоподателя обективно
съединени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, чл.86 от ЗЗД и
чл.181, ал.3 от ЗМВР. Установено е по делото, че
през периода 24.10.2016г. -о 24.10.2019г. ищецът е бил в служебно правоотношение
с МГПГ в Р.д.„Г.п.” – гр.Русе, при Г.д.„Г.п.” при МВР, като работел на длъжност
„к.о.“ със статут на държавен служител. Осъществявал
дейността по служебното правоотношение по утвърдени протоколи и графици, при 12
- часови дневни и нощни смени и сумарно изчисляване на работното време съгласно
чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. Според приетото
по делото заключение на назначената съдебно - икономическа експертиза общият
брой часове положен нощен труд по графиците за дежурство за процесния период
24.10.2016г. - 24.10.2019 г. бил 1390 часа. Ответникът е заплатил на ищеца
допълнително възнаграждение за 1334 часа нощен труд в размер на общо 333.50
лева., а за м.юни 2017г. не е начислявано и заплащано възнаграждение за положен
нощен труд. Според експертното заключение в счетоводството на ответника не било
извършвано преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане от работодателя
на сумарно работно време, съобразно правилото на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. В случай
на такова преобразуване, полученият извънреден труд, който не е заплатен на
ищеца, би бил 198.76 часа на обща стойност 1 403.57 лева в брутен размер и не
би довел до надвишаване на 70 часа извънреден труд за тримесечен период в
рамките на процесните три години. Вещото лице е посочило, че дължимото
обезщетение за забава върху получената сума след преобразуването за периода до
образуване на делото е в размер на 188.75 лева. Според заключението на вещото
лице левовата равностойност на неполучените за процесния период ободряващи
напитки е 103.80 лева, а на непредоставените от работодателя хранителни
продукти – 31.20 лв.
С
обжалваното решение районният съд е уважил предявения иск за заплащане на
възнаграждение за извънреден труд, като е приел, че в действащите през
процесния период наредби на министъра на вътрешните работи, издадени въз основа
на законова делегация, не се съдържа правна норма за преобразуване на положения
нощен труд с коефициент. Според съда е налице празнота в уредбата, поради което
субсидиарно е приложил нормата на чл.9 от НСОРЗ и е уважил иска в посочения от
съдебно-икономическата експертиза размер. Съдът е уважил и претенцията за
заплащане на левовата равностойност на ободряващите напитки, които не са били
предоставени на ищеца в процесния период, по съображения, че разпоредбата,
съгласно която ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари, определя
единствено задължението на работодателя да осигури ободряващите напитки в
натура и му забранява да предложи парична компенсация вместо напитки. Според
първоинстанционния съд тази разпоредба не освобождава работодателя от
отговорност в случай, че не изпълни вмененотото му от закона задължение. Според
първоинстанционния съд неизпълнението на това задължение води до неговата трансформация
в парично задължение. По отношение на уважения иск за заплащане на паричната
равностойност на непредоставените хранителни продукти първоинстанционният съд е
счел, че през процесния период ищецът е бил командирован на три пъти за изпълнение
на „специфични служебни дейности“ по смисъла на §26а от ДР на ЗМВР, поради което
му се дължат парични суми за неполучените допълнителни хранителни продукти.
Обжалваното решение е
валидно и допустимо. При преценка на неговата правилност окръжният съд съобрази
следното:
Даденото от районния съд
разрешение по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден
труд е правилно и в съответствие със закона.
Според чл.176 ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, сред които съгласно
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е и възнаграждението за извънреден труд. Редът за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство и др. се определят на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР от министъра на вътрешните работи. В периода, за който се претендира
възнаграждението за извънреден труд, в действащата Наредба № 81213-776 от 29.
VІІ. 2016 г. липсва норма, аналогична на чл.31, ал.2 от отменената Наредба №
8121з-407 от 11. VІІІ. 2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен труд
с коефициент 0,143. При липса на изрична законова регламентация районният съд
правилно е приел, че следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл.9,
ал.2 от НСОРЗ. С оглед безспорния факт, че служителите в МВР са държавни
служители, то за неуредените в специалния закон отношения е приложим общият
закон, а именно Законът за държавния служител. В този смисъл са и
задължителните указания на ВКС, дадени в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които за правоотношенията на служителите на
МВР при липса на изрична разпоредба в ЗМВР субсидиарно се прилага ЗДСл, тъй
като обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и спрямо работниците и
служителите, работещи по трудови правоотношения. При това положение, макар и
действащият ЗМВР да не препращаща към общия ЗДСл, поради липсата на друга изрична
разпоредба за неуредените отношения приложение намира ЗДСл, който от своя
страна препраща към трудовото законодателство по КТ. Разпоредбата на чл.67,
ал.3 от ЗДСл постановява, че минималните и максималните размери на основните
заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните
възнаграждения и редът за получаването им се определят с наредба на
Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство. Съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т. е. приложимият коефициент е 1,143. Предвид изложените
съображения въззивната инстанция счита, че при липсата на специална правна
норма, уреждаща методологията за превръщането на отработените нощни часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време на държавните служители в
МВР, то субсидиарно следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ,
както правилно е възприел районният съд. В същия смисъл е и даденият от Съда на
Европейския съюз отговор на поставения въпрос по дело С-262/20 г. /до чието
приключване производството по настоящото дело бе спряно/, а именно - че не се
налага приемане на национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като
полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза на такива
работници трябва да се вземат други мерки за защита, които да компенсират
особената тежест на полагания от тях нощен труд- под формата на продължителност
на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки. В случая при
липса на други приложени мерки, именно уважаването на претенцията за заплащане
на допълнително възнаграждение зао положения труд през нощта дава тази
компенсация.. По отношение на размера на иска, съдът е съобразил установените
по делото обстоятелства относно часовете нощен труд, положени от ищеца в
процесния период и дължимото му възнаграждение съобразно заключението на вещото
лице.
По тези съображения и
предвид изложеното в мотивите на първоинстанционното решение, към които съдът
препраща на основание чл. 272 от ГПК, решението в частта относно заплащането на
допълнителното възнаграждение за положения нощен труд се явява правилно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед основателността
на иска за заплащане на допълнително възнаграждение за положения нощен труд,
решението е правилно и в частта, в която е присъдено обезщетение за забава
върху горното възнаграждение за периода до 24.10.2019 г. по чл.86 ЗЗД в размер
на законната лихва.
Въззивната
инстанция намира за неправилно решението на районния съд в частта, с която е уважен искът за заплащане
на левовата равностойност на непредоставените ободряващите напитки и хранителни
продукти през процесния период, ведно със законната лихва върху главниците от
завеждане на иска до окончателно плащане.
Съгласно чл.181, ал.3 от ЗМВР за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на
служителите по чл.142, ал.1, т.1 – 3 и ал.3, полагащи труд през нощта от 22,00
до 6,00 ч., се осигуряват ободряващи напитки. Разпоредбата на чл.181, ал.3 от ЗМВР в приложимата редакция не предвижда възможност за предоставяне на левова
равностойност на ободряващите напитки, а съобразно действащата за този период
разпоредба на чл.10 от Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. за определяне на
условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на
Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със
специфичния характер на труда на служителите и на ободряващи напитки на
служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 06,00ч. ободряващите напитки не могат да се
компенсират с пари. Същите имат целево предназначение и за процесния период е
нормативно установено предоставянето им единствено в натура, поради което
предявеният иск относно заплащане на паричната им равностойност се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а обжалваното решение в тази част
като неправилно да се отмени.
Разпоредбата на чл.181,
ал.3, изр.1 от ЗМВР сочи, че за извършване на дейности, свързани със
специфичния характер на труда на служителите по чл.142, ал.1, т.1 – 3 и ал.3,
се осигурява безплатна храна. Безспорно ищецът е служител от кръга на
посочените в чл.142, ал.1 от ЗМВР. Това обаче не е достатъчно за дължимост на
подкрепящи хранителни продукти, а такива се предоставят при изпълнение на
специфични дейности. Охраната на държавната граница не е специфична дейност за полицейските
служители от ГДГП, а е основната им дейност. Условията и редът за предоставяне
на сумите и доволствията по чл.181, ал.1 - 3 от ЗМВР се определят с наредби на
министъра на вътрешните работи /ал.5 от същата норма/. За
процесния период е действала Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. за определяне на
условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на
Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със
специфичния характер на труда на служителите и на ободряващи напитки на
служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 06,00ч., издадена на
основание чл.181, ал.5 във връзка с ал.3 от ЗМВР. Чл.2 от наредбата дефинира
кръга от дейности, свързани със специфичния характер на труда, за които се
осигурява безплатна храна, сред които не попада изпълняваната от ищеца дейност.
По изложените съображения в тази част решението е
неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон,
поради което следва да бъде отменено и претенцията като неоснователна да се
отхвърли.
С
оглед изхода на спора на преразглеждане подлежи и въпросът за разпределение на
сторените в производството разноски по реда на чл.78 от ГПК.
Съобразно
размера на уважените претенции в тежест на ответника следва да се възложат 272.28
лв. разноски за назначената по делото пред първата инстанция СИЕ, поради което
решението на районния съд в частта, в която ответникът е осъден да заплати по
сметка на РРС сумата над 342.45 лв. до 370.17 лв. за държавна такса и направени разноски
за възнаграждение на вещо лице следва да се отмени.
В
тежест на въззиваемия следва да се присъди и част от заплатената от
жалбоподателя държавна такса за въззивно обжалване, съразмерно на уважената претенция.
На ищеца са присъдени разноски
за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция в размер на 550 лв. Пред
втората инстанция въззиваемият е направил искане за присъждане на разноски за
процесуално представителство в размер на 600 лв. съгласно договор за правна
помощ и съдействие. Въведеното в съдебно заседание от процесуалния представител
на въззивника възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение се преценява като неоснователно от настоящия състав предвид
обстоятелството, че предмет на въззивната жалба са обективно съединени претенции,
всяка от които с различен материален интерес. Въззивникът
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение пред двете инстанции в
размер по 300 лв. за всяка инстанция, което следва да бъде частично уважено
съобразно изхода на делото. Съразмерно на уважения размер на претенциите,
въззивникът следва да заплати на въззиваемия по компенсация сума в общ размер на
985.10 лв. разноски за двете съдебни инстанции.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №1116/07.08.2020 г., постановено по гр.д.№
6423/2019 г. на Русенския районен съд в частта, в която Г.д.„Г.п.“– МВР, гр.
София е осъдена да заплати на В.П.П., ЕГН ********** сумата в размер на 130.80
лева /сто и тридесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща паричната
равностойност на непредоставени ободряващи напитки за периода 24.10.2016г. - 24.10.2019г.
и сумата от 31.20 лева /тридесет и един лева и двадесет стотинки/, представляващи
паричната равностойност на непредоставените хранителни продукти за периода
24.10.2016г. - 24.10.2019г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 24.10.2019г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 550.00
/петстотин и петдесет/ лева – направени по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.П.П., ЕГН ********** против ГД „Г.п.“-
МВР-София иск за заплащане на сумата от 130.80 лева /сто и тридесет лева и
осемдесет стотинки/, представляваща паричната равностойност на непредоставени
ободряващи напитки за периода 24.10.2016г. - 24.10.2019г., както и иска за
заплащане на сумата в размер на 31.20 лева /тридесет и един лева и двадесет
стотинки/, представляващи паричната равностойност на непредоставените
хранителни продукти за периода 24.10.2016г. - 24.10.2019г., ведно със законната
лихва върху главниците считано от 24.10.2019г. до окончателното им изплащане като
неоснователен.
ОТМЕНЯ Решение №1116/07.08.2020 г., постановено по гр.д.№
6423/2019 г. на Русенския районен съд в частта, в която Г.д.„Г.п."– МВР,
гр. София е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд Русе сумата над 342.45 лв. до 370.17 лв. за държавна такса за
производството по делото и направени разноски за възнаграждение на вещо лице.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1116/07.08.2020 г., постановено по
гр.д.№ 6423/2019 г. на Русенския районен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Г.д.„Г.п." – МВР, гр. София, с адрес гр. С., ***да
заплати на В.П.П., ЕГН ********** сумата
в общ размер 985.10 лв. съдебни разноски по компенсация за двете инстанции съразмерно
на уважената част от исковете.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: