Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Делото е образувано по предявен от И. Л. М. против Ц. Г. Ц. иск за заплащане на сумата 76547,44 лева. В исковата си молба И. Л. М. твърди, че е пострадала при ПТП на 02.02.2011 година, около 19.40 часа, в Г. В. Т., У. „С. С.” № ... като ответницата Ц. Г. Ц., управлявайки собствения си лек автомобил марка „Опел”, модел „Тигра”, с рег. № ..., движещ се по посока ГУМ „Европа” /запад/, е нарушила правилата за движение, при което е била длъжна при избиране на скоростта на движение да я съобрази и при възникнала опасност на пътя да спре /със скорост 52 км./ час/, вследствие на което е допуснала ПТП, /блъска я/ и по непредпазливост й причинява средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна раменна кост, довело до затрудняване на двигателните и хватателна функция на горния десен крайник да извършва активни движения за срок от 3,5 месеца и мозъчно сътресение, протекло със загуба на съзнанието и липсата на част от спомена за случилото се, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота й. Твърди, че извършеното от Ц. Г. представлява престъпление по чл. 323, ал.1, буква „б” предложение 2, във връзка чл. 342, ал.1 НК, като за извършеното деяние с решение № 1244/28.11.2011 година, постановено по АНД № 1816 по описа на Районен съд – В. Т. за 2012 г., ответницата е призната за виновна. Твърди, че за възстановяването на причинените й телесни увреждания ,констатирани в досъдебното производство и след активна подготовка, на 10. 02.2011 година й е извършена операция – репозиция на фрагментите и фиксиране с ъглово стабилен имплант и 9 броя винта, но поради остеопороза, забавено калусообразуване и мозъчно сътресение, провеждането на физиотерапевтичните и кинезетерапевтичните процедури се е забавило. В тази връзка посочва, че въпреки увеличения обем на движение в дясната раменна става, ръката все още не е възстановила своята функция. Посочва, че въпреки провежданата рехабилитация, с времето се появяват болки при натоварване, поради което с решение на НЕЛК, оценявайки работоспособността, вида и степента на увреждането й , Комисията й е определила 30 % трайно намалена работоспособност за срок от 3 години при противопоказни условия на труд - силово претоварване на дясната ръка. Твърди, че в резултат на преживения инцидент и получените травматични увреждания, е получила и посттравматично стресово разстройство след загуба на съзнание, с амнестичен синдром. Твърди, че след произшествието продължително време страда от силно главоболие, световъртеж, лесна уморяемост и раздразнителност, кошмарни сънища, включващи катастрофата. Чувства се потисната и тревожна, изпитва панически страх при пресичане на път и пътуване в превозно средство. Твърди, че за причинените й неимуществени вреди, болки и страдания ответницата Ц. Г. Ц. й дължи обезщетение в размер на 100 000 лева, от които по делото претендира частично сумата 75 000 лева. Освен това, твърди И. М., са й причинени и имуществени вреди в размер на 1547.44 лева, конкретизирани с допълнително постъпила по делото на 29.03.2013 г. молба, представляващи стойността на заплатените от нея за възстановяването й и потребителска такса за болнично заведение, комплект ортопедични импланти и лекарства. Моли предявеният от нея по делото иск да бъде уважен, като й се присъдят направените деловодни разноски. Ответницата Ц. Г. Ц. не спори допустимостта на предявения против нея от И. Л. М. иск, не спори и неговата основателност. Оспорва същия по размер, като посочва, че претенциите на И. М. са значително завишени по размер. Твърди и развива съображения, че в случая ищцата е допринесла със своето виновно поведение за станалото ПТП, респективно - налице е съпричиняване от нея на вредоносния резултат, което обстоятелство следва да бъде съобразено при определяне на дължимото й обезщетение. В тази връзка посочва, че съгласно императивната разпоредба на чл.113 ЗДвП, при пресичане на платното за движение в населените места , пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки, при спазване на съответните правила. В тази връзка обръща внимание на съда, че в момента на удара ищцата е пресичала неправилно пътното платно, а именно: на необозначено за целта място, в нарушение на посочената разпоредба, с което от своя страна е допринесла и е създала обективни предпоставки за реализирането на станалото ПТП. Посочва, че отговорността при конкретните обстоятелства следва да се разпредели между нея и ищцата в съотношение 50% към 50%. Изцяло оспорва претенцията на И. Л. за обезщетение за причинените й имуществени вреди, като развива съображения, че такива по делото И. Л. не е доказала, респективно - липсват доказателства, че закупените лекарства по представените касови бонове са за нея и за лечение на причинените й увреждания. Моли съда да постанови решение, с което изцяло да отхвърли претенцията на И. Л. за обезщетение за имуществени вреди; да определи дължимото й обезщетение за неимуществени такива по справедливост и да намали последното в двоен размер съобразно процентното съпричиняване от страна на ищцата. Моли да й се присъдят направените от нея по делото разноски. Третото лице, помагач на ответницата , ЗК "Б. И. ”, - Г.С. оспорва предявения иск изцяло по основание и размер.Заявява, че претенцията на И. Л. не съответства на чл.52 ЗЗД. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: И. Л. М. основава исковата си претенция по делото съответно на чл.45, във връзка с чл.51,ал.1 и чл.52, и на чл.86 ЗЗД, като претендира ответницата Ц. Г. Ц. да бъде осъдена да й заплати обезщетение в размер на 76547,44 лева, в това число 1547,44 лева за претърпените от нея имуществени вреди, и 75 000 представляващи част от общо дължимите й 100000 лева обезщетение за претърпените от нея неимуществени такива в резултат на причинените й травми и увреждания при станало на 02.02.2011 година по вина на Ц. Г. Ц. в Г.В. Т. ПТП, заедно със законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на увреждането, до окончателното изплащане на обезщетението. По делото е установено и не се спори, че с влязло в сила решение № 1244 от 28.11.2011 година на Районен съд - Г.В. Т. по АНД № 1816 по описа на съда за 2011 година, ответницата Ц. Г. Ц. е призната за виновна в това, че на 02.02.2011 година, около 19:40 часа, в Г.В. Т., У. "Ст.Стамболов" до № 65, управлявайки собствения си л.а. "Опел", модел "Тигра", с рег.№ А 5310КА, движещ се в посока "ГУМ "Европа" / запад/ , е нарушила правилата за движение по пътищата - чл.20,ал.2 ЗДвП - била е длъжна при избиране на скоростта за движение да я съобрази и при възникнала опасност на пътя да спре - управлява лекия автомобил със скорост 30,33 км час, вследствие на което допуска пътнотранспортно произшествие, при което по непредпазливост причинява средна телесна повреда на ищцата И. Л. М., изразяваща се в счупване на дясна раменна става, довело до затрудняване на двигателната и хватателната функция на горния десен крайник да извършва активни движения за срок от 3,5 месеца и мозъчно сътресение, протекло със загуба на съзнанието и липсата на част от спомена за случилото се, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл.343,ал.1,б."б", пр.2, във връзка с чл.342,ал.1 НК. Така постановеното от Районен съд - Г.В. Т. решение съгласно чл.300 ГПК е задължително за гражданския съд, който в случая разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено последното, неговата противоправност и виновността на дееца, респективно - на Ц. Г. Ц.. По делото не се спори, че за лекия автомобил, при управлението на който Ц. Г. Ц. е причинила процесното пътнотранспортно произшествие, е налице застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по издадена от ЗК " Б. И.", комбинирана застрахователна полица № *816 от 14.11.2010 година , със срок на действие 12 месеца, считано от 18.12.2010 година. От събраните по делото доказателства, в това число и заключенията съответно на допуснатите съдебно - медицински и съдебно - психиатрична експертизи, е установено, че непосредствено след станалото ПТП И. Л. е приета в болницата с мозъчно сътресение, протекло със загуба на съзнанието и липсата на част от спомена за случилото се; с оточно и деформирано дясно рамо, със силна патологична подвижност. Нарушена е била опорно - двигателната функция на ръката с неврологични увреди на последната. При рентгеновото изследване е установена фрактура на шийката на дясна раменна кост. При проведеното на 10.02.2011 година оперативно лечение, след почистване на оперативното П. с делтоидо - пекторален достъп до дясна раменна става, е извършена репозиция на фрагментите и същите са фиксирани с ъглово стабилен имплант и 9 броя винта. Счупването на дясната раменна кост, с последваща оперативна интервенция и поставяне на метална остеосинтеза, е довело до трайно затруднение в движението на десен горен крайник на И. Л., в резултат на което с Експертно решение № 0436 от 29.06.2012 година на НЕЛК й е определена 30% намалена работоспособност за срок от три години. Установено е, че и към датата на постановяване на настоящото решение движенията в дясната раменна става на И. Л. са ограничени, при което е възможна активна абдукация до 80 градуса, антефлексия до 90 градуса, значителен дефицит с почти липсваща вътрешна ротация. Налична е аддукторно - ротаторна контрактура в дясното рамо. При извършената на 22.10.2013 година рентгенограма е установено дефинитивно костно срастване. В смисъла на казаното е заключението на допуснатата съдебно - медицинска експертиза, изготвено и представено по делото на 23.10.2013 година от Д. В. М. / л.169/. В тази връзка твърдението на ответницата, че преди станалото ПТП И. Л. е страдала от остеопороза, не се подкрепя от събраните по делото доказателства - съдебно-медицински експертизи и приетото като доказателство в съдебно заседание на 26.11.2013 година медицинско изследване за остеопороза от 18.12.2010 година, преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Напротив: Налага се изводът, че това заболяване се е развило в областта на оперираното рамо в резултат на обездвижване на крайника за времето от станалото на 02.02.2011 година ПТП до датата на оперативната намеса - 10.02.2011 година. Съгласно заключението на съдебно - медицинската експертиза /л.84/ медикаментите и консумативите, закупени от И. Л., стойността на които в общ размер 1547,44 лева тя претендира като обезщетение за причинените й от увреждането имуществени вреди, са за лечение на причинените й при станалото ПТП увреждания. От събраните по делото доказателства се установява, че при станалото ПТП И. Л. е получила мозъчно сътресение, протекло със загуба на съзнанието и липсата на част от спомена за случилото се. Съгласно заключението на допуснатата по делото съдебно - психиатрична експертиза / л. 146 /, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано, след станалото ПТП И. Л. е развила постравматично стресово разстройство, изразяващо се в епизоди на повтарящо се изживяване на травмата под формата на внезапно оживяване на минали сцени, сънища или кошмари, на фона на продължаващо чувство на "вцепененост", емоционална притъпеност, отчужденост от другите хора, липса на реакция на заобикалящата среда, анхедония и избягване на дейности и ситуации, напомнящи на травмата. Тревожността и депресията често съпътсват гореописаните симптоми и белези. Съгласно дадените от вещото лице Д. Г. в съдебно заседание по делото на 01.10.2013 година обяснения, констатираното от него постравматично стресово разстройство на И. Л., всички нейни психични изживявания и депресивни състояния, са в пряка причинно - следствена връзка с уврежданията и станалото на 02.02.2011 година ПТП. Лечението е с години, като в случая И. Л. поне две години ще трябва редовно да си взема предписания й антидепресант. От показанията на разпитаните в съдебно заседание по делото на 09.07.2013 година свидетели се установява, че при първоначалното й приемане в болницата след станалото ПТП, известно време И. Л. е била неориентирана, без спомен за случилото се и стенейки от болка. Преди станалото ПТП е била напълно здрава, трудоспособна, контактна, уравновесена и общителна, заобиколена с много приятели, а след произшествието - затворена, дистанцирана от другите и самовглъбена. Страхува се да пътува с кола; не може да спи; сънува кошмари. Боли я глава, лошо й е, повръща при опит да сподели какво точно е станало. Не е можела дълго време да се обслужва сама - да се изкъпе, да изпере. Все още не може да си служи напълно с дясната ръка и се нуждае от чужда помощ, което от своя страна я изнервя и я кара да страда. Във връзка с предявения от И. Л. по делото иск за обезщетение за неимуществени вреди следва да се има предвид, че съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което изисква съдът да определи точния паричен еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди, които е претърпяла пострадалата. Размерът на обезщетението се определя, като се съобразят характерът и тежестта на причинените вреди, техният интезитет и продължителност на проявление, характерът на засегнатите нематериални блага и всички други конкретни обстоятелства, които имат значение за репариране на вредите и за прилагане на критерия "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД. С оглед на така посоченото по-горе съдът по справедливост приема, че точният паричен еквивалент на претърпените от И. Л. М. болки и страдания в резултат на причинената й по вина на Ц. Г. Ц. травми и увреждания, установени с депозираните по делото свидетелски показания в тази насока и заключенията на съдебно медицинските и съдебно-психиатричната експертизи, е в размер на 40000 лева. Що се касае до твърдяното от Ц. Г. съпричиняване на вредоносния резултат от И. Л. М., следва да се има предвид следното: Станалото ПТП е станало на прав участък от пътя, при добра видимост.Нямало е мъгла. В района на произшествието пътната настилка е в нормално състояние , без хоризонтална маркировка, с ефективно улично осветление. В момента, в който е започнала пресичането на платното за движение, процесният управляван от ответницата автомобил се е намирал на около 47 метра разстояние от мястото на удара. От това разстояние, ако се е била огледала преди да пресече, И. Л. е можела и е щяла да възприеме автомобила, респективно - да изчака неговото преминаване и да избегне удара. В този смисъл са както Протоколът за оглед на пътно - транспортно произшествие от 02.02.2011 година по ДП № ЗМ - 154/2011 година на РУП - Г.В. Т. и заключението на допуснатата по делото съдебно - автотехническа експертиза / л.139/, така и дадените от вещото лице С. П. И. в съдебно заседание по делото на 01.10.2013 година пояснения. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл.113,ал.2 ЗДвП, съгласно която по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, а случаят е именно такъв, пешеходците могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като спазват правилата по ал.1, т. 1, 2 и 4, респективно - преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение /т.1/. Това по делото И. Л. не е направила, съответно - няма каквито и да било данни тя да се е огледала преди да пресече пътното платно и да съобрази поведението си с с растоянието до приближаващия се автомобил, управляван от ответницата и с неговата скорост. Нещо повече; Видно от показанията на разпитания като свидетел в досъдебното производство А. А. А., той е видял И. Л. ,"... че пресича улицата направо, без да спира." .Секунди след това е чул удар. Изложеното по категоричен начин налага извода, че с поведението си И. Л. е допринесла за настъпването на вредоносния резултат, като сама е създала реална възможност за настъпването на вредата. Съобразно трайно установената вече практика на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД/ решение № 350/17.10.2011г. по Г.д. № 1382/2010г., ІVг.о., решение № 302 от 07.10.2013 година по Г.д. № 3248/2013г., ІV г.о./ , ако пострадалият сам се е поставил в ситуация на повишен риск от увреждане, той причинява вредата наравно с деликвента. Случаят е именно такъв. С оглед на изложеното съдът приема, че отговорността за причинените на И. Л. при станалото на 02.02.2011 година ПТП следва да се разпредели между страните по равно. Ето защо и съгласно чл.51,ал.2 ЗЗД определеното по-горе обезщетение за причинените на И. Л. вреди следва да бъде намалено на половина. При така изяснената от фактическа и правна страна обстановка Окръжният съд приема, че предявеният по делото от И. Л. М. против Ц. Г. Ц. иск е основателен и доказан за сумата 20773,72 лева, в това число 20000 лева обезщетение за причинените й неимуществени вреди и 773,72 лева обезщетение за причинените й имуществени такива. В останалата му част за разликата над 20773,72 лева до 76547,44 лева, в това число за разликата над 20000 лева до 75 000 лева частичен иск от сумата 100000 лева обезщетение за неимуществени вреди, предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което и като такъв същият следва да бъде отхвърлен. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК И. Л. следва да бъде осъдена да заплати на Ц. Г. направените от нея разноски по делото по компенсация в размер на 1951,25 лева. На основание чл.78,ал.6 ГПК Ц. Г. следва да бъде осъдена да заплати на Окръжен съд - Г.В. Т. сумата 944,92 лева ,представляваща дължимата държавна такса върху уважената част на предявения по делото от И. Л. М. иск и възнаграждение на назначените по делото вещи лица , както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОСЪЖДА Ц. Г. Ц., с ЕГН *, от Г.В. Т., У. "Д. Ц." № 19,В. .4,А.11, при участието на третото лице - нейн помагач ЗК "Б. И.",, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Г.С., У."Л." № 19, да заплати на И. Л. М., с ЕГН *, с постоянен адрес Г.В. Т., У." В. Л." № 29а, .4,А.9, сумата 20773,72 лева / двадесет хиляди, седемстотин седемдесет и три лева и седемдесет и две стотинки/, в това число 773,72 лева обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди и 20000 лева обезщетение за претърпените неимуществени такива в резултат на причинените й травми и увреждания при станало на 02.02.2011 година по вина на Ц. Г. Ц. в Г.В. Т. ПТП, заедно със законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на увреждането - 02.02.2011 година до окончателното изплащане на обезщетението. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск за разликата над 20773,72 лева до 76547,44 лева, в това число за разликата над 20000 лева до 75 000 лева частичен иск от сумата 100000 лева обезщетение за неимуществени вреди. ОСЪЖДА И. Л. М., с ЕГН *, с постоянен адрес Г.В. Т., У." В. Л." № 29а, .4,А.9,да заплати на Ц. Г. Ц., с ЕГН *, от Г.В. Т., У. "Д. Ц." № 19,В. .4,А.11, сумата 1951,25 лева / хиляда деветстотин петдесет и един лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща направените от нея разноски по делото по компенсация. ОСЪЖДА Ц. Г. Ц., с ЕГН *, от Г.В. Т.,У. "Д. Ц." № 19,В. .4,А.11, да заплати на Окръжен съд - Г.В. Т. сумата 944,92 лева ,представляваща дължимата държавна такса върху уважената част на предявения по делото от И. Л. М. иск и възнаграждение на назначените по делото вещи лица , както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Препис от решението да се връчи на страните. Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Г.В. Т. в двуседмичен срок от връчването му на страните. СЪДИЯ: |