№ 272
гр. Бургас, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Дарина Анг. Костова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Търговско дело №
20242100900194 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от „АГРО ФЕРТ
ГРУП“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. Лазур,
бл.159, партер, представляван от управителя Билян Динчев Велев, съдебен адресат - адв.
Ивайло Карчев с адрес за призоваване гр.Бургас , ул. „Гладстон“ № 1, вх.Б, ет. 1 срещу ЕТ
„ВАЛЕНТИНО ЛУИДОР – Валентин Дамянов Каравълчев“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с.Садово, община Сунгурларе, п.к. 8463 , за заплащане на сума в размер
на 500000лв. (петстотин хиляди), първоначално предявен за 200000(двеста хиляди),
частично от 1 491 484 лева, представляваща сбор от дължимите и неплатени неустойки за
неизпълнение на задължение по рамков договор за продажба на зърно от 23.12.2020 год.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата и разноски. Представя и ангажира доказателства.
Бургаски окръжен съд, преди да пристъпи към разглеждане на делото съгласно
Глава 32 от Част Трета на ГПК следва да извърши предвидената в чл.374 от ГПК подготовка
на делото в настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в
този законов текст.
При проверка на редовността на разменените книжа съгласно чл. 374 от ГПК,
съдът констатира следното: Исковата молба, подчинена на общите изисквания на ГПК за
предявяването отговаря на условията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК и на основание чл.367 от
ГПК преписи от нея са изпратени на ответното дружество, като му е указано да подаде
писмен отговор в двуседмичен срок задължителното му съдържание и последиците от
неподаването им и неупражняването на права. Видно от книжата по делото съобщението с
придружаващите го книжа е връчено на ответника по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК. Съдът е
указал на ищеца по делото възможността от подаване на допълнителна искова молба. В
1
законовия срок не е постъпила такава. При това положение съдът намира, че книжата по
делото са разменени редовно.
След приключване на съдебното дирене е постъпила молба от ответника , в
която се твърди, че съдът неправилно е преценил, че същият е двукратно уведомен по реда
на чл.50, ал.2 от Гражданския процесуален кодекс.
Молбата е подадена на 25.10.2024 год. – две седмици след датата на откритото
съдебно заседание, в което е приключено събирането на доказателствата и е даден ход по
същество.
По повод на молбата съдът е извършил повторна служебна проверка и е изискал
обяснение от връчителя – г-жа Христова – кмет на с.Садово , общ. Сунгурларе. От
обясненията , постъпили по електронна поща , с цел бързина и с вх.№ 18755/28.10.2024 год.,
както и от оформянето на върнатите съобщения за връчване на исковата молба и
определението , с което е докладвано и насрочено за открито съдебно заседание делото, се
установява, че ответникът не поддържа канцелария и няма представител в населеното място,
посочено като седалище и адрес на управление в Търговския регистър. Преценката на съда
за валидно връчване на съобщенията и книжата по чл.50, ал.2 от ГПК е обусловена и от
факта, че се касае за малко населено място, в което не е посочен конкретен адрес в рамките
на населеното място, текстът“п.к. 8463“ в адреса е пощенски код, а не пощенска кутия,
поради което при липса на офис , канцелария или представител е невъзможно да бъде
извършено залепване на съобщение в процедура по чл.50, ал.4 от ГПК.
Задължение на търговеца е да посочи точен адрес на управление, а в случай, че
не го е направил да понесе последиците от връчването по реда на чл.50, ал.2 от ГПК.
Съдът не е задължен да издирва действителния адрес на физическото лице,
регистриран като едноличен търговец, нито на представителя на търговеца, в случай, че
същият се различава от физическото лице. Посоченият адрес за кореспонденция е за нуждите
на НАП, като същото е изрично отбелязано. С горните аргументи съдът намира
възражението за нередовно уведомяване за неоснователни.
В исковата молба се твърди се, че ищцовото и ответното дружество са в
търговски отношения по силата на рамков договор за продажба на зърно от 23.12.2020 год. ,
по силата на който ответникът като продавач е следвало да достави на ищеца определени
количества мека пшеница, с качество и в количества, договорени по години и по цени,
посочени в рамковия договор.
Твърди се, че по силата на рамков договор за продажба на зърно от 23.12.2020
год. ищецът е закупувал от ответника зърно – мека пшеница в добро продаваемо качество:
влага до 13%, примеси до 2%, като в тежест на ответника било договорено да достави точно
уговорените количества по години. Зърното можело да е производство на продавача или на
негова доставка по покупки с цел изпълнение на договора, като договорените твърдо
количество на стока за доставка по години били за годините от 2021г. – 2025г. Общо
доставено количество стока за всяка договорна година по 10 000МТ като точно продадено
2
количество било според кантарна бележка с отклонение +-3%. Твърди се, че за нито една от
изтеклите години ответникът не доставил договореното количество стоки, а за всяка
договорна година пълната му доставка на количеството стока за година следвало да се
извърши по последния ден на месец октомври на текущата година.
Посочва се, че страните са договорили неустойка, ако в рамките на годината не
е доставено уговореното количество. Твърди се, че за посочените в молбата три
последователни години 2021-2023г., ответникът е допуснал неизпълнение, поради което
ищецът е фактурирал и претендира договорената неустойка в частичен размер от 500000лв.
В срока за отговор, ответната страна не е депозирала писмен отговор на
исковата молба.
По делото с нарочна молба до съда с вх. № 12055/04.07.2024г. ищецът по делото
е направил увеличение на иска с 300 000лв., като същият да се счита за предявен за сумата
от 500 00лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска и
направените по делото разноски. Посочено е че се увеличава иска, като претендираната сума
отново е предявена частично от общата в размер на 1 491 484лв.
Съдът е указал на страните , че по делото не са налице признание на права.
Липсват обстоятелства, за които да съществува установено от закон предположение или да
са общоизвестни, поради което да се явяват ненуждаещи се от доказване. Указано е на
ищеца, че носи тежестта да установи при условията на пълно доказване, че е налице валидно
сключен договор между страните; че е изправна страна по договора, т.е., че е изпълнил
задълженията си него; размера на търсената неустойка.
Ищецът представя процесния договор , както и издадени фактури за неустойка в
общ размер на 1491484 лв., като и двете доказателства не са оспорени.
На насроченото от съда открито съдебно заседание, проведено на 07.10.2024
год. не се е явил представител на ответника, а представителят на ищеца е заявил, че желае
постановяване на неприсъствено решение
По отношение на валидността на извършеното връчване на исковата молба и
приложенията и определенията на съда на ответника, съдът поддържа становището си, че
същите са редовно връчени с изложените мотиви по-горе.
Бургаският окръжен съд след като прецени че са налице предпоставките за
допустимост на исковата претенция и не са налице пречки за разглеждане на иска, приема
предявените искове за допустими.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с
оглед изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1,
предл.1 от ЗЗД вр. чл. 327 и чл. 292 от ТЗ, чл.92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД „АГРО ФЕРТ ГРУП“
ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. Лазур, бл.159,
3
партер, представляван от управителя Билян Динчев Велев, съдебен адресат - адв. Ивайло
Карчев с адрес за призоваване гр.Бургас , ул. „Гладстон“ № 1, вх.Б, ет. 1 срещу ЕТ
„ВАЛЕНТИНО ЛУИДОР – Валентин Дамянов Каравълчев“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с.Садово, община Сунгурларе, п.к. 8463 , за заплащане на сума в размер
на 500000лв. (петстотин хиляди), първоначално предявен за 200000(двеста хиляди),
частично от 1 491 484 лева, представляваща сбор от дължимите и неплатени неустойки за
неизпълнение на задължение по рамков договор за продажба на зърно от 23.12.2020 год.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата и разноски.както и законна лихва върху главниците от
датата на подаване на исковата молба – 13.06.2024 год. до датата на окончателното плащане
на главниците, ведно с направените разноски по делото.
От представените и неоспорени писмени доказателства се установява, че
дружество-ищец е било в търговски отношения с ответника по рамков договор за продажба
на пшеница от 23.12.2020 год..
По силата на рамков договор за продажба на зърно от 23.12.2020 год. ищецът е
закупувал от ответника зърно – мека пшеница в добро продаваемо качество: влага до 13%,
примеси до 2%, като в тежест на ответника било договорено да достави точно уговорените
количества по години. Зърното можело да е производство на продавача или на негова
доставка по покупки с цел изпълнение на договора, като договорените твърдо количество на
стока за доставка по години били за годините от 2021г. – 2025г. Общо доставено количество
стока за всяка договорна година по 10 000МТ като точно продадено количество било според
кантарна бележка с отклонение +-3%. Твърди се, че за нито една от изтеклите години
ответникът не доставил договореното количество стоки, а за всяка договорна година пълната
му доставка на количеството стока за година следвало да се извърши по последния ден на
месец октомври на текущата година.
Посочва се, че страните са договорили неустойка, ако в рамките на годината не
е доставено уговореното количество. Твърди се, че за посочените в молбата три
последователни години 2021-2023г., ответникът е допуснал неизпълнение, поради което
ищецът е фактурирал и претендира договорената неустойка в частичен размер от 500000лв.
По делото са представени и не са оспорени писмени доказателства в подкрепа
на твърденията на ищеца, а именно наличие на неизпълнение от страна на ответника.
Въпреки указаната доказателствена тежест, ответникът не е провел насрещно
доказване, нито е направил възражения по твърденията и доводите на ищеца. Ответното
дружество не е подал писмен отговор, както и допълнителен отговор, не е взело становище
по твърденията и исканията на ищеца, не е направило и свои доказателствени искания. В
направеното оспорване на исковете след даване на ход по същество е посочено, че
ответникът не е редовно призован, но липсва становище по иска , по доказателствата и по
съществото на спора.
Продавачът е длъжен да достави на стоката, а ответникът е изпълни частично
4
това си задължение, поради което изпаднал в забава. Съгласно чл.3.3 от рамковия договор
при неизпълнение продавачът дължи неустойка в размер на 50 лв. за всеки метричен тон
недоставена стока. По силата на чл. 92 от ЗЗД, така уговорената неустойка обезпечава
изпълнението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да
се доказват. Видно от представените и неоспорени писмени доказателства – договор и
фактури за неустойка, ищецът е констатирал неизпълнението на задълженията на ответника
за доставка , поради което претендира плащане на неустойка. Следователно претенциите
следва да бъдат уважени.
С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените от
ищеца неоспорени писмени доказателства, описани по-горе, съдът приема, че предявеният
иск е основателен.
По направеното искане за присъждане на разноски от страна на ищеца.
Представен е списък за направени разноски в размер на 50000 лв., с приложени
доказателства – платежно нареждане за внесена държавна такса , договор за правна защита и
съдействие – л.64 и разписка за получаване на вписаното в договора адвокатско
възнаграждение до размер на 10000 лв. без ДДС , които 10000 лв. съдът счита, че следва да
присъди, като действително платени.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд , на основание чл. 239 от ГПК ,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕТ „ВАЛЕНТИНО ЛУИДОР – Валентин Дамянов Каравълчев“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с.Садово, община Сунгурларе, п.к. 8463 да
заплати на „АГРО ФЕРТ ГРУП“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ж.к. Лазур, бл.159, партер, представляван от управителя Билян Динчев Велев,
съдебен адресат - адв. Ивайло Карчев с адрес за призоваване гр.Бургас , ул. „Гладстон“ № 1,
вх.Б, ет. 1, сума в размер на 500000лв. (петстотин хиляди), частично от 1 491 484 лева,
представляваща сбор от дължимите и неплатени неустойки за неизпълнение на задължение
по рамков договор за продажба на зърно от 23.12.2020 год., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда 13.06.2024 год. до окончателното изплащане
на сумата и разноски в размер на 30000 лв., от които 10000лв. – адвокатско възнаграждение.
На основание чл.239, ал.4 от Гражданско процесуалния кодекс РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5