Решение по дело №2675/2018 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 513/25.07.2019 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                              Председател: П. Вунов      

секретар: Михаела Бончева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията П. Вунов гражданско дело номер 2675 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.

Образувано е по искова молба от П.Т.П., действащ като Едноличен търговец с фирма „Гарант-Тодор Костадинов-П.П.", чрез пълномощника му адв. М. Х. от ХАК, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ срещу „Лео Комерс" ЕООД.

Ищецът твърди, че през 2012 г. сключил с ответника устен договор за покупко-продажба на бетонови и варови разтвори по спецификация, по силата на който му доставял различни видове и количества от тях. Последната такава доставка била извършена от него през м. септември 2013 г., като след получаването на стоката, издал и двете страните подписали фактура № 789/12.09.2013 г. за сумата от 12 498 лева, от която сума били приспаднати дадени аванси по стари фактури. От това задължение ответникът заплатил единствено сумата от 2 000 лева, а остатъкът от 10 498 лева така и не бил заплатен. Поради това ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК и въз основа на него било образувано ч. гр. д. № 2112/2018 г. по описа на ХРС. По делото била издадена исканата заповед за изпълнение, но ответникът възразил срещу нея в законоустановения срок, поради което бил налице правен интерес за предявяване на настоящия иск. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 10 498 лева, представляваща неизплатен остатък от цената на доставени бетонови и варови разтвори по спецификация, за което е била издадена фактура № 789/12.09.2013 г. Претендират се и направените деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал писмен отговор, а в с.з. чрез процесуалния си представител - адв. В. Д. от ХАК, оспорва иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От фактура № 0000000789/12.09.2013 г. се установява, че тя е издадена от ищеца като доставчик на ответника като получател за доставка на бетонови и варови разтвори по спецификация на стойност 29 415,00 лева. Посочено е и че от нея се приспадат аванси по фактури № 671/21.11.2012 г., № 721/25.04.2013 г. и № 739/31.05.2013 г. в общ размер на 19 000,00 лева и дължимата сума възлиза на 10 415,00 лева без ДДС или 12 498,00 лева с ДДС.

По делото са представени и горепосочените фактури № 671/21.11.2012 г., № 721/25.04.2013 г. и № 739/31.05.2013 г.  

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 2112/2018 г. по описа на РС -Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 16644/31.08.2018 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 919/03.09.2018 г. за процесното вземане, ведно със законната лихва върху него от 31.08.2018 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски – 209,96 лева за държавна такса и 500,00 лева – адвокатско  възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от ответника и с Разпореждане № 6634/09.10.2018 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и последният е сторил това.

От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по отношение на представените по делото 4 броя фактури счетоводните записвания при страните са редовно водени. Същите фактури са осчетоводени и в двете дружества, като в счетоводните регистри на „Лео Комерс" ЕООД задължението към ЕТ „ГАРАНТ - Тодор Костадинов - П.П." в размер на 10 498.00 лв. е отписано на 13.09.2018 г. В счетоводството на ищеца фактурите са включени в дневника за продажби и справките-декларации за съответните периоди, като същият е внесъл дължимия ДДС, а в счетоводството на ответника те са включени в дневника за покупки и съотв. е ползвал данъчен кредит по тях.

Съдът счита, че следва да се кредитира напълно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като е компетентно, обосновано и обективно изготвено, а и не се опровергава от други доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ, който е процесуално допустим, доколкото изхожда от заявителя по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесното вземане.

Разгледан по същество, искът се явява изцяло основателен поради следните съображения:

Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че между страните, които несъмнено имат търговско качество, е съществувало валидно облигационно правоотношение с описаното в исковата молба съдържание. То се е развило на основата на договора за търговска продажба по смисъла на чл. 318 и сл. ТЗ, като конкретните му параметри се установяват от приетите 4 бр. фактури. Същите са подписани и от ответника, който не е оспорил по надлежния ред тяхната автентичност и/или вярност, поради което могат да бъдат годни доказателства както за възникване на облигационна обвързаност между страните, така и за получаването на уговорената стока. Следва да се има предвид и че като частни свидетелстващи писмени документи тези фактури удостоверяват материализираните в тях изявления на подписалите ги лица относно доставените бетонови и варови разтвори и определената цена за тях, които представляват в крайна сметка неизгодни за ответника факти, поради което се ползват с доказателствена сила срещу него. Допълнителен аргумент в тази връзка e и безспорно установеното, че фактурите са осчетоводени и при ответника, отразени са в дневника за покупки за съответния данъчен период и в справките-декларации за ДДС, както и че е ползван данъчен кредит по тях. Тук е уместно да се отбележи и спорното вземане в размер на 10 498.00 лева по процесната фактура № 0000000789/12.09.2013 г.  е отписано в счетоводството на ответника едва на 13.09.2018 г., т.е. пет години след издаването й и няколко дни след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ето защо съвкупният анализ на събраните и обсъдени по-горе доказателства по делото дава основание да се приеме за установено, че в периода 2012 г. – 2013 г. ищецът е доставил на ответника бетонови и варови разтвори на стойност 29 415,00 лева. При това положение се е породило и правото му да получи цената, респ. задължението на ответника да я плати. Това е така, защото съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Доколкото в случая няма данни за уговорки в друга насока, следва да се приеме, че задължение на ответника станало е изискуемо след датата, на която е съставена фактура № 0000000789/12.09.2013 г. На следващо място, установява се и че същият не го е изпълнил точно, като е платил само част от дължимата сума. Освен това поддържаното неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника е отрицателен факт, поради което не е необходимо да бъде доказвано от ищеца. С оглед липсата на ангажирани доказателства за заплащане на остатъка по процесната фактура в размер на 10 498,00 лева, съдът намира предявеният иск за изцяло доказан, поради което следва да бъде уважен в пълния му размер.

Възраженията на ответника не могат да бъдат споделени, тъй като същият не ангажира никакви доказателства в тяхна подкрепа. Ето защо съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че тези факти не са доказани по делото, а оттам и че не са се осъществили в обективната действителност. А щом фактите не са се осъществили, не могат да възникнат и техните правни последици.

Процесното вземане е дължимо ведно с поисканата законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 2112/2018 г. по описа на РС – Хасково – 31.08.2018 г., до окончателното изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесното вземане. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 2112/2018 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат на сумата от общо 709,96 лева.

С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 889,96 лева за платени държавна такса и възнаграждения за адвокат и за вещо лице.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ, по отношение на „Лео Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. "Васил Левски" № 2, че дължи на П.Т.П., ЕГН **********, действащ като Едноличен търговец с фирма „Гарант-Тодор Костадинов-П.П.", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Минерални бани, обл. Хасково, ул. "Липа" № 2, със съдебен адрес:***, офис *, чрез адв. М. Х. от ХАК, сумата от 10 498,00 лева, представляваща неизплатен остатък от цената на доставени бетонови и варови разтвори по спецификация, за което е била издадена фактура № 789/12.09.2013 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2112/2018 г. по описа на Районен съд - Хасково –31.08.2018 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Лео Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. "Васил Левски" № 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на П.Т.П., ЕГН **********, действащ като Едноличен търговец с фирма „Гарант-Тодор Костадинов-П.П.", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Минерални бани, обл. Хасково, ул. "Липа" № 2, със съдебен адрес:***, офис 1, чрез адв. М. Х. от ХАК, сумата от 889,96 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело, както и сумата от 709,96 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 2112/2018 г. по описа на РС – Хасково, за която е издадена Заповед № 919/03.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                                                  

                          СЪДИЯ:/п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: М.Б.