Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........
гр.Варна, 11.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на единадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 223 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са в условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата и уточняващата молба от
12.02.2020г. ищецът „Б.Ф.“ ООД твърди, че на 31.07.2018г. между ищеца и Д.Б.Д.
е сключен договор за предоставяне на кредит „BestCredit“ до заплата № 3000477/31.07.2018г.,
като конкретните фактически действия по сключването ми включват заявка от
ответника на уеб адрес www.bestcredit.bg, потвърждаване на
същата, както и на договора, приложен стандартен европейски формуляр и Общите
условия. Поддържа, че договорът е трети поред, сключен от Д.. На 22.05.2018г.
се излага, че същата е сключила договор за потребителски кредит №
3000125/22.05.2018г. за сумата от 500 лева, която е следвало да върне на 13
равни двуседмични вноски, последната с падеж 20.11.2018г. На 18.06.2018г. е
сключен договор за потребителски кредит за сумата от 1500 лева, с която е
погасено задължение по стария кредит в размер на 447.41 лева. Остатъкът от
сумата от 1052.59 лева е изплатен по банкова сметка ***. Преди да погаси това
си задължение се твърди Д. да е кандидатствала по процесния
договор за кредит, като в заем й е предоставена сума в размер на 2000 лева.
Съгласно Анекс към договора от така предоставения кредит със сумата от 1363.81
лева е погасено задължението й по договора от 18.06.2018г. Остатъкът от 636.19
лева е изплатен на ответницата на 31.07.2018г. чрез превод Easy
Pay, на която датата
сумата е получена от Д.. Предоставеният кредит, заедно с лихва в размер на
333.96 лева, ответницата се е задължила да върне на 19 равни двуседмични
вноски, последната от които на 23.04.2019г. Ответницата е извършила две
плащания, както следва: на 14.08.2018г. сума в размер на 263 лева, с която е
погасена неустойка в размер на 140 лева, договорна лихва в размер на 31.89 лева
и главница в размер на 90.95 лева; на 17.09.2018г. сума в размер на 263 лева, с
която е погасена неустойка в размер на 140 лева, 30 лева – разходи за събиране
поради просрочие, 0.16 лева – лихва за забава,
договорна лихва в размер на 30.44 лева и главница в размер на 62.16 лева. Тъй
като извън тези плащани други от страна на ответницата не са извършени и към
датата на крайния срок, ищцовото дружество е
депозирало заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на
което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 16921/2019г.
на ВРС, 43-ти състав, срещу която Д. е възразила. Поради последното за ищеца се
е породил правният интерес да предяви настоящите искове за установяване
вземането си по издадената заповед за изпълнение за незаплатена главница в
размер на 1909.05 лева, договорна лихва в размер на 302.11 лева, начислена за
периода от 14.08.2018г. до 23.04.2019г., 92.89 лева – наказателна лихва,
начислена за периода от 28.08.2018г. до 17.06.2019г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.10.2019г., до
окончателното изплащане на задълженията. Претендира и сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата Д.Б.Д.
не депозира отговор на исковата молба. Със становище от 05.06.2020г. поддържа
депозираното възражение, като наред с това излага, че неправилно се
рефинансирани двата кредита, предхождащи процесния,
не само с главницата, но и с дължимата лихва до края на срока на договора. Във
възражението се поддържа идентични доводи, като наред с това се оспорва и дължимостта на наказателна лихва за периода от 28.08.2018г.
– 17.06.2019г.
С писмена молба, Д.Б.Д. оспорва иска. Твърди се, че
кредиторът неправомерно е удържал договорна лихви по кредитите до крайния срок,
независимо от предсрочното погасяване. Поддържа на следващо място, че не дължи
начисляваната и събирана от кредитора неустойка за непредоставяне на
поръчителство, като счита клаузите за неравноправни. Оспорва длъжимостта на начисляваните от кредитора суми като други,
като липсва яснота от къде произтича това задължение. Оспорва размера на претендирата главница, като счита, че същият не е съобразен
с извършените плащания и неправомерно удържани средства за рефинансиране на
кредитите. Оспорва се и дължимостта на договорна
лихва с аргумент, че липсва яснота как същата е изчислена. По същите
съображения оспорва и дължимостта на наказателна
лихва. Моли за отхвърляне на исковата и обезсилване заповедта за изпълнение.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед №
8614/11.11.2019г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, ВРС, 43-ти състав по ч.гр.д. № 16921/2019г., ВРС е разпоредил Д.Б.Д.
да заплати на „Б.ф.” ООД сумата от 1909.05 лева, представляваща незаплатена
главница по договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски” №
3000477/31.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 18.10.2019г. до окончателното й
изплащане, сумата от 302.11 лева, представляваща договорна лихва за периода
14.08.2018г. до 23.04.2019г. и сумата от 92.89 лева – наказателна лихва от 28.08.2018г.
до 17.06.2019г. Срещу издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 414 ГПК е
постъпило възражение от длъжника Д.Б.Д..
Видно от
приложеното на л. 9-10 от делото заверено от страната копие на договор за
потребителски кредит „BestCredit на вноски” №
3000125/22.05.2018г., че страните са постигнали съгласие на „Б.ф.” ООД да
предостави на ответника кредит в размер на 500 лева, която сума е предадена на Д.
чрез EasyPay – факт, относно
който страните не спорят, а и същото се установява от приложеното на л. 8 от
делото преводно нареждане. От своя страна ответникът се е задължил да върне
заетата му сума на 13 броя двуседмични погасителни вноски, първите двавазеден от които в размер на 42.89 лева и последна тринадесета
вноска в размер на 35.62 лева, като общата дължима стойност на плащанията са в
размер на 550.30 лева, включващ годишен фиксиран лихвен процент от 41%.
Уговореният годишен процент на разходите е в размер на 49.65%. Уговорено в
раздел ІV, т. 2 от договора е, че заемателят се
задължава в еднодневен срок от получаване на заема да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора – поръчителство на физическо лице,
което да отговаря на следните изисквания: да е навършило 25-годишна възраст, да
има минимален осигурителен доход от 2000 лева, липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и др.; да има валидно
трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум 1 година;
да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банкова или небанкова
институция; да не е настоящ кредитополучател в дружеството; да представи
служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад. Предвидено в
раздел ІV, т. 4 от договора е, че в случай на неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, заемателят начислява
неустойка за неизпълнение в размер на 0.5% дневно върху усвоената сума по
кредита за всеки ден, за който кредитът е без обезпечение, за целия срок на
договора за кредит. Посочено е, че неустойката се дължи само за периода, в
който кредитът е бил без обезпечение. В т. 6 на раздел ІV е предвидено, че
неустойката се заплаща заедно със следващото лихвено плащане на неговия падеж.
В този случай, съгласно погасителния план по договора, вноската възлиза в
размер на 77.89 лева, от които 35 лева неустойка, а общо дължимата сума по
кредита е посочено да е в размер на 1005.30 лева.
Видно от
приложените на л. 75-76 от делото разписки, че Д.Д. е
превела по сметка на ищцовото дружество сумите, както
следва: на 05.06.2018г. сума в размер на 77.89 лева и на 18.06.2018г. сума в
размер на 77.89 лева, с основание на извършените плащания „вноска по кредит”.
На 18.06.2018г.
между страните е сключен договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски” №
3000253/18.06.2018г., по силата на който ищецът се е задължил да предостави на
ответницата кредит в размер на 1500 лева. От своя страна Д.Д.
се е задължила да върне предоставения й кредитен ресурс на 19 двуседмични
вноски, всяка в размер на 92.13 лева, включващ годишен фиксиран лихвен процент
от 41%. Уговореният годишен процент на разходите е в размер на 49.65%. Общият
размер на задължението – главница + договорна лихва е посочено да е в размер на
1750.47 лева. В раздел ІV, т. 2 от договора е предвидено задължение да
предоставяне на обезпечение на физическо лице, отговарящо на коментираните
по-горе изисквания, като последиците при непредставяне на същото са идентични
по съдържание с тези посочени в договора от 22.05.2018г. Максималния размер на
дълга при непредставяне на обезпечение е в размер на 3745.47 лева, като
размерът на неустойката към двуседмичните вноски е 105 лева.
Към договора
страните са сключили анекс от 18.06.2018г., в т. 1 от който е посочено, че с
договорът от 18.06.2018г. се рефинансира заемът от 22.05.2018г., по който Д. е
останала да дължи сума в размер на 447.48 лева, формирана от 429.48 лева –
главница; 2.93 лева – лихва и 15.00 лева – други. Договорният размер на новия
кредит от 1500 лева е посочено, че ще бъде предоставен на ответницата, както
следва: сумата от 447.41 лева ще се използва за погасяване на задължението по
договора за кредит № 3000125/22.05.2018г., а сумата от 1052.59 лева ще бъде
изплатена на кредитополучателя, което „Б.ф.” ООД е сторило на 19.08.2018г.,
видно от преводното нареждане на л. 13 по делото, като между страните липсва
спор, че Д.Д. е получила тази сума.
Видно от
приложените на л. 79-81 от делото разписки, че Д.Д. е
превела по сметка на ищцовото дружество сумите, както
следва: на 30.06.2018г. сума в размер на 197.13 лева, на 16.07.2018г. сума в
размер на 197.13 лева и на 30.07.2018г. сума в размер на 197.13 лева, с
основание на извършените плащания „вноска по кредит”.
На 31.07.2018г.
между страните е сключен нов договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски” №
3000477 за сумата от 2000 лева. Съобразно сключения анекс от същата дата (л.
16), с новия кредит се рефинансира задължението на Д. по договор за кредит №
3000253/18.06.2018г., възлизащо в размер на 1363.81 лева, формирано от главница
в размер на 1292.04 лева, договорна лихва в размер на 11.77 лева и други в
размер на 60 лева. Остатъкът от одобрения кредит – сумата от 636. 19 лева
кредиторът е превел на ответницата на 31.07.2018г. с паричен превод чрез EasyPay. Според
договора, дългат по същия възлиза в размер на 2333.96
лева – главница + договрна лихва (годишен лихвен
процент 41%) и следва да бъде запатен от
кредитополучателя на 19 двуседмични вноски, всяка в разме
рна 122.84 лева. Идентично с предходните два двоговора и в това съглашение се съдържа задължение за
кредитополучателя за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство на
физически лице и последици от неизпълнение – заплащане на неустойка в размер на
0.5% за всеки ден неизпълнение, размерът на която за целия период на договора
възлиза на 2660 лева и платима на съответните педежни
дани на вноските по кредита.
Видно от
приложените на л. 77-78 от делото разписки, че Д.Д. е
превела по сметка на ищцовото дружество сумите, както
следва: на 14.08.2018г. сума в размер на 263 лева и на 17.09.2018г. сума в
размер на 263 лева.
Предвид така установеното от
фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Не се спори между страните, а и се
установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 16921/2019г., по описа на
ВРС, 43-ти състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение за претендираните суми, срещу която в
срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника Д.Б.Д.. Искът е
предявен в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес
от воденето му за ищеца.
Предмет на установителния
иск е съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане
предполага установяване дължимостта на сумите по
същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е
издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя
на главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на валидно
облигационно отношение между страните по договор за кредит, че по него
ответникът е останал задължен за процесната сума в
посочения размер.
От коментираните по-горе писмени
доказателства се установи, че между страните са сключени три договора за кредит
– от 22.05.2018г., 18.06.2018г. и от 31.07.2018г. Анализът на анексите към договорите
от 18.06.2018г. и 31.07.2018г., налага извода на съда, че действителната обща
воля на страните при сключване на последващите два договора
е за погасяване на старите дългове по първия договор за кредит (с договора от
18.06.2018г.) и по втория договор за кредит (с договора от 31.07.2018г.) и
заместването им с нов дълг, в който смисъл съдът приема, че двете последващи съглашения съставляват обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД. Една от предпоставките,
които характеризират обективната новация е
съществуването на валидно възникнало задължение, което се погасява, за да
възникне нов дълг. Именно до това се свежда и спорния по делото въпрос с оглед
въведените от ответницата възражения за нищожност на клаузите, предвиждащи
задължения за заплащане на неустойка, други разходи, както и относно
договорната лихва.
И трите договора са сключени при
действието на Закона за потребителския кредит (обн.
ДВ. бр. 18/05.03.2010г., в редакциите му изм. и доп. с ДВ, бр. 20 от 6.03.2018г.
и бр. 51 от 19.06.2018г.).
Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
За да защити потребителя и за да се
избегне неоснователното обогатяване на финансови институции, предоставящи
потребителски кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят
със създадената нова алинея 4 на чл. 19 (ДВ, бр. 35 от 2014г., в сила от
23.07.2014г.), определи максимален размер на годишния процент на разходите,
като предвиди, че той не може да бъде по-висок от пет пъти размер на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерски съвет на Република България. Последицата от
неспазване на този максимален размер е нищожност на клаузите на договора
относно годишния процент на разходите – чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Към
датата на сключване на договора за потребителски кредит, размерът на законната
лихва е 10%, при основен лихвен процент определен от БНБ към тази дата 0.00%
плюс десет пункта отгоре. В случая определеният в договорите размер на ГПР от 49.65%
не надвишава пет пъти размера на законната лихва (50%). С оглед това не се
явява и прекомерен размерът на уговорената лихва, като противоречащ на добрите
нрави. Договорната лихва е възнаграждението (печалбата) на кредитодателя
за това, че е предоставил определена сума в заем. В тази връзка след като
сборът на договорната лихва, ведно с другите разходи, не надвишава фиксирания
от законодателя максимален размер на ГПР, то с определянето на лихвения процент
от 41.00% кредитодателят не е целял да се обогати
неоснователно за сметка на кредитополучателя. По същите мотиви се налага
изводът, че не е налице някоя от хипотезите на чл.143, ал.1, т.1 – 19 от Закона
за защита на потребителите, тъй като клаузите не създават възможност за
облагодетелстване на кредитора за сметка на длъжника и това да го постави в
по–неравностойно имуществено положение.
За
основателно обаче съдът намира възражението на ответника, че договорна лихва
върху старото задължение се дължи до датата на новирането
му. Това е така, тъй като договорната лихва е предназначена да осигури
възнаграждение за предоставенянето на заемните
средства на кредитополучателя. От датата на новиране
на дълга, за кредитора не съществува вземане за договорна лихва по старото
задължение, а възниква такова право върху новото такова.
Следващата
група възражения касаят действителността на клаузата на раздел IV, т. 4 от
договорите:
Съгласно раздел
IV, т. 4 от договорите, при неизпълнение
задължение на заемателя да осигури обезпечение по
договора за заем (поръчителство), на същия се начислява неустойка за
неизпълнение в размер на 0.5% дневно върху усвоената сума по кредита за всеки
ден, за който кредитът е без обезпечение, за целия срок на договора за кредит.
Посочено е, че неустойката се дължи само за периода, в който кредитът е бил без
обезпечение. В т. 6 на раздел ІV е предвидено, че неустойката се заплаща заедно
със следващото лихвено плащане на неговия падеж, като същата е включена в
погасителния план по кредитите.
Съгласно чл. 143, т. 5 ЗЗП,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Законът в нормата на чл. 146, ал. 1, обявява неравноправните клаузи за нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал.
2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им.
В настоящия случай към договорите е
приложен Стандартен европейски формуляр с индивидуалните условия на бъдещия
паричен заем. Последното обаче не е от естество да установи индивидуално
уговаряне на оспорената клауза по договора, възможността за равноправно обсъждане
на варианти за предоставяне на обезпечение и последиците от неизпълнение на
това задължение, позволяващи на кредитора да увеличи възнаграждението си до
непосилен за потребителя размер. Макар и да е уговорена като санкция доколкото
се дължи при неизпълнение на договорно задължение, същата е предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се
отклонява от обезпечителната и обезщетителната си
функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в
погасителните вноски, неустойката по същество е добавък
към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя – 91% от заемната сума по първия
договор и 133% от заемната сума по другите два договора. Както разходите на
кредитора, така и печалбата му би следвало да се включат в годишния процент на
разходите. Съдът намира, че с клаузата на раздел IV, т. 4 от договорите се цели заобикаляне на
установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг на годишния процент на разходите,
който както съдът посочени вече не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва. Налага се извода, че клаузата на раздел
IV, т. 4 от договорите противоречи на добрите
нрави като илюстрира директно уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и има за цел заобикаляне
изискванията на ЗПК, което я прави нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК и
като такава непораждаща права и задължения за страните по заемните
правоотношения.
Следващата
група възраженията касаят извършените от кредитора на погашения на суми,
посочени в сключените анекси в чл. 2, б. „в“ като „други“. В коментираните
договори са разписани задълженията на кредитополучателя, като от същите не може
да бъде направен извод за поети други задължения извън това да върне предоставения
му кредитен ресурс, договорна лихва, както и да заплати обезщетение за забава
при допуснато такова. Липса посочване и на основание в самите анекси от които
произтича задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора сумите
посочени като „други“. Следователно при липса на доказаност
на основанието за заплащане от страна на кредитополучателя на сумите, посочени
в анексите като „други“, съдът приема, че за ответницата не е възникнало
задължение за заплащането им, а оттук и на съществуващ дълг за сумите от 15
лева по анекса от 18.06.2018г. и 60 лева по анекса от 31.07.2018г.
В
обобщението, съдът намира, че по договорите за кредит е възникнало задължение
за кредитополучателя да върне предоставения му кредитен ресурс, дължимата върху
съответните главници договорна лихва – по договора от 22.05.2018г. до новирането на дълга – 18.06.2020г.; по договора от
18.06.2020г. до новирането на дълга – 31.07.2018г. и
по договора от 31.07.2018г. до изтичане срока на договора – 23.04.2019г.
Установи
се, че по договора за кредит от 22.05.2018г., ответницата е извършила две
плащания на уговорените падежи – на 05.06.2018г. в размер на 77.89 лева и на
18.06.2018г. в размер на 77.89 лева. С тези плащания следва да се приеме, че Д.
е погасила дължимата лихва за периода 22.05.2018г. до 18.06.2018г. в размер на
15.26 лева (7.97 лева по вноската с падеж 05.06.2018г. и 7.29 лева по вноската
с падеж 18.06.2018г., съгласно погасителния план по договора), както и главница
в размер на 140.52 лева. Или дългът на Д. по това правоотношение към
18.06.2018г. е бил в размер на 359.48 лева, поради което и новото заемно
правоотношение е породило действие за това задължение и за преведената на
ответницата сума от 1052.59 лева, или общо сумата от 1412.07 лева. Тази сума е
реално получена от заемополучателя и за нея следва да
се приеме, че се е осъществил фактическия състав на договора за кредит от
18.06.2018г. Съобразно уговорения начин на погасяване на дълга – деветнадесет
двуседмични погасителни вноски, размера на договорната лихва – 41% и годишният процент на
разходите – 49.65%, погасителния план за тази главница е както следва:
|
№ вноска |
Падеж |
Остатъчна главница |
Главница |
Лихва |
Месечни анюитетни вноски |
|
|
1 |
3 |
6 |
7 |
|
9 |
|
|
0 |
18.06.2018 г. |
1412,07 |
|
|
|
|
|
1 |
02.07.2018 г. |
1349,84 |
62,23 |
27,25 |
89,48 |
|
|
2 |
16.07.2018 г. |
1286,41 |
63,43 |
26,05 |
89,48 |
|
|
3 |
30.07.2018 г. |
1221,75 |
64,66 |
24,83 |
89,48 |
|
|
4 |
13.08.2018 г. |
1155,85 |
65,90 |
23,58 |
89,48 |
|
|
5 |
27.08.2018 г. |
1088,67 |
67,18 |
22,31 |
89,48 |
|
|
6 |
10.09.2018 г. |
1020,20 |
68,47 |
21,01 |
89,48 |
|
|
7 |
24.09.2018 г. |
950,40 |
69,79 |
19,69 |
89,48 |
|
|
8 |
08.10.2018 г. |
879,26 |
71,14 |
18,34 |
89,48 |
|
|
9 |
22.10.2018 г. |
806,75 |
72,51 |
16,97 |
89,48 |
|
|
10 |
05.11.2018 г. |
732,84 |
73,91 |
15,57 |
89,48 |
|
|
11 |
19.11.2018 г. |
657,49 |
75,34 |
14,14 |
89,48 |
|
|
12 |
03.12.2018 г. |
580,70 |
76,79 |
12,69 |
89,48 |
|
|
13 |
17.12.2018 г. |
502,42 |
78,28 |
11,21 |
89,48 |
|
|
14 |
31.12.2018 г. |
422,64 |
79,79 |
9,70 |
89,48 |
|
|
15 |
14.01.2019 г. |
341,31 |
81,33 |
8,16 |
89,48 |
|
|
16 |
28.01.2019 г. |
258,41 |
82,90 |
6,59 |
89,48 |
|
|
17 |
11.02.2019 г. |
173,92 |
84,50 |
4,99 |
89,48 |
|
|
18 |
25.02.2019 г. |
87,79 |
86,13 |
3,36 |
89,48 |
|
|
19 |
11.03.2019 г. |
0,00 |
87,79 |
1,69 |
89,48 |
|
|
ГПР |
ОБЩО: |
|
1412,07 |
288,12 |
1700,19 |
По
това правоотношение са извършени три плащания: на 30.06.2018г. сума в размер на 197.13
лева, на 16.07.2018г. сума в размер на 197.13 лева и на 30.07.2018г. сума в
размер на 197.13 лева. С тези плащания следва да се приеме,
че Д. е погасила дължимата лихва за периода 18.06.2018г. до 30.07.2018г. в
размер на 78.13 лева (27.25 лева по вноската с падеж 02.07.2018г., 26.05 лева
по вноската с падеж 16.07.2018г. и 24.83 лева по вноската с падеж 30.07.2018г.),
както и главница в размер на 513.26 лева. Или дългът на Д. по това
правоотношение към 31.07.2018г. е бил в размер на 898.81 лева, поради което и
новото заемно правоотношение е породило действие за това задължение и за
преведената на ответницата сума от 636.19 лева, или общо сумата от 1535 лева.
Тази сума е реално получена от заемополучателя и за
нея следва да се приеме, че се е осъществил фактическия състав на договора за
кредит от 31.07.2018г. Съобразно уговорения начин на погасяване на дълга –
деветнадесет двуседмични погасителни вноски, размера на договорната лихва – 41% и годишният процент на
разходите – 49.65%, погасителния план за тази главница е както следва:
|
№ вноска |
Падеж |
Остатъчна главница |
Главница |
Лихва |
Месечни анюитетни вноски |
|
|
1 |
3 |
6 |
7 |
|
9 |
|
|
0 |
31.07.2018 г. |
1535,00 |
|
|
|
|
|
1 |
14.08.2018 г. |
1467,36 |
67,64 |
29,64 |
97,28 |
|
|
2 |
28.08.2018 г. |
1398,41 |
68,95 |
28,33 |
97,28 |
|
|
3 |
11.09.2018 г. |
1328,13 |
70,28 |
27,00 |
97,28 |
|
|
4 |
25.09.2018 г. |
1256,49 |
71,64 |
25,64 |
97,28 |
|
|
5 |
09.10.2018 г. |
1183,47 |
73,02 |
24,26 |
97,28 |
|
|
6 |
23.10.2018 г. |
1109,04 |
74,43 |
22,85 |
97,28 |
|
|
7 |
06.11.2018 г. |
1033,17 |
75,87 |
21,41 |
97,28 |
|
|
8 |
20.11.2018 г. |
955,84 |
77,33 |
19,95 |
97,28 |
|
|
9 |
04.12.2018 г. |
877,01 |
78,83 |
18,46 |
97,29 |
|
|
10 |
18.12.2018 г. |
796,66 |
80,35 |
16,93 |
97,28 |
|
|
11 |
01.01.2018 г. |
714,76 |
81,90 |
15,38 |
97,28 |
|
|
12 |
15.01.2019 г. |
631,28 |
83,48 |
13,80 |
97,28 |
|
|
13 |
29.01.2019 г. |
546,19 |
85,09 |
12,19 |
97,28 |
|
|
14 |
12.02.2019 г. |
459,45 |
86,74 |
10,55 |
97,29 |
|
|
15 |
26.02.2019 г. |
371,04 |
88,41 |
8,87 |
97,28 |
|
|
16 |
12.03.2019 г. |
280,92 |
90,12 |
7,16 |
97,28 |
|
|
17 |
26.03.2019 г. |
189,06 |
91,86 |
5,42 |
97,28 |
|
|
18 |
09.04.2019 г. |
95,43 |
93,63 |
3,65 |
97,28 |
|
|
19 |
23.04.2019 г. |
0,00 |
95,43 |
1,85 |
97,28 |
|
|
ГПР |
ОБЩО: |
|
1535,00 |
313,34 |
1848,34 |
По
договора от 31.07.2018г. са извършени две плащания:
-
на 14.08.2018г., сума в размер на 263 лева, с която е погасено: задължението в
размер на 97.28 лева по първата вноска с падеж 14.08.2018г.; задължението в
размер на 97.28 лева по втора вноска с падеж 28.08.2018г. и част от
задължението в размер на 68.44 лева по трета вноска с падеж 11.09.2018г.;
-
на 17.09.2018г. сума в размер на 263 лева, с която следва да се приеме, че е
погасено: 0.06 лева – обезщетение за забава, съобразно раздел V, т. 1 от
договора върху непогасената главница от 28.84 лева, изчислено за периода от
11.09.2018г. до 17.09.2018г.; непогасената главница по вноската с падеж от
11.09.2018г. в размер на 28.84 лева; задължението в размер на 97.28 лева с
падеж 25.09.2018г.; задължението в размер на 97.28 лева с падеж 09.10.2018г. и
39.54 лева по вноска с падеж 23.10.2018г., от които за договорна лихва сума в
размер на 22.85 лева и 16.69 лева – главница.
При
това положение ответницата е останала да дължи по договора връщане на главница
в размер на 1166.78 лева и договорна лихва за периода от 23.10.2018г. до
23.04.2019г. в размер на 155.62 лева. До тези размери и за този период
претенциите за главница и договорна лихва следва да бъдат уважени, а за
разликата до предявените размери отхвърлени.
Наред с това ответницата дължи на
ищеца и неустойка за забава за връщане на предоставения й кредитен ресурс,
съобразно уговореното в раздел V,
т. 1 от договора, в размер на законната лихва, който е съответен на установения
в нормата на чл. 33, ал. 2 ЗПК максимум. Съобразно коментираните по-горе
доказателства за извършени плащания, съдът намира, че ответницата е изпаднала в
забава за заплащане на главницата по вноската с падеж 23.10.2018г., както и за
незаплатените след тази датата главници. Изчислено върху незаплатените главни
по съответните вноски от деня следващ падежа на същите до 17.06.2019г.,
обезщетението за забава възлиза в размер на 45.51 лева. До този размер претенцията
следва да бъде уважена, като за разликата до предявеня
размер и за периода от 28.08.2018г. до 23.10.2018г. – отхвърлена.
Съгласно дадените указания в т. 12 на
ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, които съразмерно на уважената част от исковете възлизат общо на
122.15 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
направеното от ищеца искане, ответникът Д.Д. следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, които съразмерно на уважената част от исковете възлизат в
размер на 381.31 лева.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „Б.ф.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, к-с „Бокар“, бл. 35, партер, срещу Д.Б.Д., ЕГН **********,***, че ответникът дължи на „Б.ф.” ООД, сумите, както следва:
1166.78
лева (хиляда сто шестдесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща незаплатена главница
по договор за предоставяне на кредит „BestCredit“ до заплата № 3000477/31.07.2018г.;
сумата от 155.62 лева (сто петдесет и
пет лева и шестдесет и две стотинки) – договорна лихва за периода от 23.10.2018г.
до 23.04.2019г., сумата от 45.51 лева (четиридесет и пет лева и петдесет и една
стотинки) – наказателна лихва в размер на
законната лихва, начислена за периода от 24.10.2018г. до 17.06.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 18.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, за което
вземане е издадена заповед № 8614/11.11.2019г. за изпълнение
на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.г.д. № 16921/2019г., по описа на ВРС, 43-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете
за: разликата над 1166.78 лева до предявения
размер от 1909.05 лева, претендирана като незаплатена главница; за разликата над 155.62
лева до предявеня размер от 302.11 лева, претендирана като договорна лихва и за периода от 14.08.2018г. до
23.10.2018г.; за разликата над 45.51 лева до предявения размер от 92.89 лева, претендирана
като наказателна лихва и за
периода от 28.08.2018г. до 23.10.2018г., на основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Б.Д., ЕГН **********,***, да заплати „Б.ф.”
ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, к-с „Бокар“, бл. 35, партер, сумата от 122.15 лева (сто двадесет и два лева и
петнадесет стотинки), представляваща сторените от ищеца разноски в
заповедното производство, както и сумата от 381.31 лева (триста осемдесет и един лева и тридесет и една стотинки), представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: