№ 11485
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. Гражданско дело №
20241110133092 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ от "М. а." ЕООД
срещу ДЗИ – О. з.“ ЕАД с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
682.63 лв., претендираната като частичен иск от общо релевираната сума от 3000 лв./след
допуснато увеличение на иска с протоколно определение от 24.03.2025г./, представляваща
прехвърлено чрез цесия вземане за застрахователно обезщетение за вредите, причинени на
лек автомобил марка „Киа“, модел „К5“, с рег. № ******, собственост на – К. Й. Т., при
инцидент, настъпил в периода - 22.12.2022 г. до 29.12.2022 г., през който период описаното
моторно превозно средство е било паркирано в гр. Б., ж.к. „В.“, пред блок № 6, където са му
били нанесени увреждания, вследствие от съприкосновение с друго МПС или физическо
тяло, в резултат на което е било налице леко огъване на заден ляв панел/калник и облицовка
по задна броня, ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на
14.11.2022 г. между К. Й. Т. и „ДЗИ – О. з.“ ЕАД е бил сключен договор за имуществена
застраховка „Каско+“, обективиран в застрахователна полица № 440122213134375, с период
на застрахователно покритие от 15.11.2022 г. до 14.11.2023 г., с предмет – лек автомобил
марка „Киа“, модел „К5“, с рег. № ******. Отбелязва, че дължимата застрахователна премия
по договора е била заплатена в пълен размер. Сочи, че обхватът на покритите рискове по
сключената застраховка е съгласно клаузата „Пълно каско“. Излага доводи, че в периода от
22.12.2022 г. до 29.12.2022 г., процесното застраховано имущество е било паркирано в гр. Б.,
ж.к. „В.“, пред блок № 6, където са му били нанесени увреждания, вследствие от
1
съприкосновение с друго МПС или физическо тяло, в резултат на което е било налице леко
огъване на заден ляв панел/калник и облицовка по задна броня.
Твърди, че застрахователят бил уведомен за настъпилото събитие, като пред
дружеството била заведена преписка по щета № 44010412300396/05.01.2023 г., като е
последвал и оглед на автомобила.
Сочи, че до настоящия момент ответното дружество не е изплатило дължимото
застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото събитие. Твърди, че собственикът на
увреденото имущество – К. Й. Т. е цедирал в полза на „М. а.“ ЕООД вземанията си срещу
застрахователя, в размер на 3000 лв., произтичащи от образуваната преписка по щета №
44010412300396, за което обстоятелство ответникът е бил уведомен на 18.12.2023 г.
Поддържа, че ответното дружество не е погасило процесното вземане, поради което
моли съда да осъди „ДЗИ – О. з.“ ЕАД да заплати в полза на „М. а.“ ЕООД сумата от
682.63лв., лв., представляваща частична претенция от общо дължимото вземане по щета №
44010412300396, на стойност от 3000 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на дълга. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. И., е подал отговор на исковата молба.
Оспорва предявения иск по основание и размер. Потвърждава наличието на застрахователно
правоотношение, с предмет процесното имущество. Излага доводи, че собственикът на
увреденото имущество не е изпълнил задълженията си по чл. 12.1.2.4 от приложимите общи
условия към договора, доколкото не е представил в оригинал фактура за извършването на
ремонт на процесното МПС, обуславяща изплащането на застрахователно обезщетение.
Твърди, че в подаденото на 29.12.2022 г. уведомление за настъпилото събитие, собственикът
на процесното МПС изрично е декларирал, че желае като начин на определяне на
застрахователното обезщетение – „плащане по фактура“. Сочи, че с писмо с изх. № А3-
3891/04.01.2024 г. застрахователят е уведомил собственика на застрахованото имущество, че
не може да удовлетвори претенцията му, доколкото не е представил автомобила за оглед,
както и фактура за извършен ремонт. Счита, че размерът на претендираното обезщетение е
прекомерен. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото с проекта на доклада, изготвен по него и приет за окончателен с допълнение,
касаещи разпределяне на доказателствената тежест във връзка с реливарано от ответника
прваизключващо възражение, без възражение на страните с определение, постановено в
открито, съдебно заседание от 24.01.2025г., е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните, че „ДЗИ – О. з.“ ЕАД е застраховател по
сключена имуществена застраховка „Каско+“, обективирана в застрахователна полица №
440122213134375/14.11.2022 г., с предмет – лек автомобил марка „Киа“, модел „К5“, с рег. №
2
******, собственост на К. Й. Т., както и, че при ответното дружеството е постъпило
уведомление за щета по застрахованото имуществото, въз основа на което е образувана
ликвидационна преписка № 44010412300396, вземанията по която са прехвърлени в полза на
„М. а.“ ЕООД, по силата на сключен договор за цесия с К. Й. Т..
Депозираното на л. 35 от делото съобщение на осн. чл. 99 от ЗЗД се установява, че
цедентът К. Й. Т. е уведомил ответното дружество като цедиран длъжник за това, че е
сключил договор за цесия с предмет вземането по процесната застрахователна претенция с
"М. а." ЕООД, както и че всички плащания по претенцията следва да бъдат извършвани по
банкова сметка, открина на името на ищцовото дружество. От положения върху
съобщението и неоспорен от ответника входящ номер се установява, че съобщението е
депозирано при ответното дружество на 18.12.2023г., от който момент се счита, че цесията е
проявила своя преобразуващ ефект спрямо длъжника.
От представените по делото доказателства се установява К. Й. Т. е изплатил до
ответника уведомление за настъпилото събитие /л. 25 от делото/, като , собственикът на
процесното МПС изрично е декларирал, че желае като начин на определяне на
застрахователното обезщетение – „плащане по фактура“.
Във връзка с полученото уведомление от страна на представител на ответното
дружество и изготвен опис – заключение по С№ 44010412300396 на дата 05.01.2023г., в
която като увредени детайли са посочени заден ляв калник и облицовка на задна броня.
Видно от приложените към отговора на исковата молба документи, приети като
доказатества по делото с писмо с изх. № А3-3891/04.01.2024 г. ,застрахователят е уведомил
собственика на застрахованото имущество, че не може да удовлетвори претенцията му,
доколкото не е представил автомобила за оглед, както и фактура за извършен ремонт,
придружена с касов бон или платежно нареждане /л. 47 от делото/, както и удостоверение,
издадено от обслужващата банка за банковата сметка на собственика на увредения
автомобил.
Застрахователят е уведомил адресата на посоченото писмо, че ще се произнесе по
процесната претенция в законоустановения срок, считано от датата на представяне на
посочените в писмото документи.
По делото не е спорно, че след получаване на въпросното писмо пред
застрахователя не са представени изисканите от него документи, нито от страна на цедента
нито от страна на ищцовото дружество след извършване на процесната цесия.
. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К. Й. Т., който
заявява, че колата му била ударена, докато е била паркирана на паркинг, като според
свидетеля това се случило на паркинг в град Б. през 2022 година, около Коледа, преди
Бъдни вечер.
Свидетелят заявява, че колата е била паркирана на паркинг в гр. Б. през посочения
период, на който е престояла известно време , като по времето, когато я е почиствал преди
да тръгне за С., видял, че е надрана в задния ляв калник. Заявява че не мисли, че имало
3
друго увреждане, освен бронята и калника. Колата му била паркирана пред блока, в
апартамент, находящ се в който, бил отседнал, на паркинг, на синя зона.
От двете страни на колата имало две вертикални колони и между тях се преминавало.
Колата му е била паркирана в една от двете колони, като според свидетеля някой като е
паркирал или излизал е ударил паркираната от него кола.
Заявява, че преди това да се случи, не е имало повреди по задния ляв калник и
бронята.
Свидетелят пояснява, че е закупил колата през м.08.2022 г. или м.08.2021 г., като при
закупуването й е нямало никакви проблеми във връзка с външния вид на колата.
По делото е допусната и назначена СТЕ, заключението по която е изготвено и
изслушано в присъствието на страните след събиране на гласните доказателства по делото.
Вещото лице изяснява, че от представените по делото доказателства, както и съгласно
опис – заключение по С№ 44010412300396, може да се направи извод, че уврежданията по
процесния автомобил, могат да бъдат получени както в паркирано състояние, така и при
движение и при съприкосновение с друго моторно превозно средство.
Вещото лице уточнява, че от страна на представител на ответника е извършен оглед на
процесния автомобил във връзка с процесната ликвидационна преписка, за който оглед е
съставен опис на дата 05.01.2023г., като в описа са отразени видът и степените на щетите,
съгласувани със собственика на застрахования автомобил.
Вещото лице е пояснило, че стойността необходима за отстраняване на вредата по процесния
автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на събитието е 682.63лв.
. При изчисляване стойността вещото лице е взело предвид обстоятелството, че към датата
на ПТП процесното МПС е било на 7 години, 5 месеца и 28 дни, считано от датата на
първоначалната регистрация, освен това вещото лице е взело предвид стойността на труда и
материалите по средни пазарни цени.
Размерът на обезщетението следва да бъде определен именно на база средни пазарни цени
към датата на процесното ПТП. В този смисъл е и съдебната практика, изразена в Решение
№ 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 109 от 14.11.2011 г.
на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №
1069/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 165 от 24.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г. по
описа на ВКС, ІІ т. о., ТК.
Видно от изложените в отговора на исковата молба правоизключващите
възражения ответникът, а и с оглед представеното по делото писмо с писмо с изх. № А3-
3891/04.01.2024 г. застрахователят е обосновал своя отказ да изплати претендирнаното от
собственика на увредения автомобил обезщетение, доколкото не е представил автомобила за
оглед, както и фактура за извършен ремонт, придружена с касов бон или платежно
нареждане /л. 47 от делото/, както и удостоверение, издадно от обслужващата банка за
банковата сметка на собственика на увредения автомобил.
4
Видно от представените по делото доказателства, , оглед на процесния автомобил е
извършен от представител на ответника на дата 05.01.2023г., след извършването на който е
съставен опис– заключение по С№ 44010412300396 на дата 05.01.2023г., в който като
увредени детайли са посочени заден ляв калник и облицовка на задна броня.
От показанията на свидетеля К. се установи, че преди процесното превозно
средство да е било паркирано на паркинг пред блока, в апартамент, находящ се в блика, в
който свидетелят бил отседнал в периода на коледните празници през 2022г., по процесния
автомобил не е имало увреждания, касаещи неговия ляв калник и облицовка на задна броня.
Такива увреждания не е имало и към датата, на която той е закупил въпросния
автомобил, като от неговите показания се установява, че за първи път той ги е забелязал към
момента, в който започнал да извършва действия по почистването на автомобила преди да
отпътува от гр. Б. за гр. С..
От заключението от САТЕ се установи, че може да се направи извод, че уврежданията по
процесния автомобил, могат да бъдат получени както в паркирано състояние, така и при
движение и при съприкосновение с друго моторно превозно средство, т.е. съдът приема за
установена причинно-следствената връзка мрежду процесните увреждения и факта на
настъпване на описания в исковата молба инцедент, като от заключението от САТЕ се
установи, че стойността необходима за отстраняване на вредата по процесния автомобил,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на събитието е 682.63лв.
В отговора на исковата молба ответникът се позовал на разпоредбата на 12.1.2.4 от
общите условия на застрахователят, съгласно която последният изплаща обзщетение след
представяне на оригинална фактура за извършване на ремонт и след оглед на
отремонтираното МПС.
Цитирайки въпросната разпоредба от ОУ ответникът е направил правоизключващо
възражение, че не дължи претендираното обецщетение, тъй като не му е представена
фактура за извършения ремонт и не е изършен оглед на отремонтирания автомобил.
Действително, по делото не е доказано пред застрахователя да е представена фактура, с
която е начислена стойността на процесния ремонт, както и автомобилът да е представен на
застрахователя за оглед след отремонитрането – оглед от застрахователя е извършен на
05.01.2023г., непосредствено, след като е уведомен за процесния инцидент, преди да бъде
извършен ремонт на описаното в исковата молба превозно средство.
Трайно установената съдебна практика приема, че за да възникне право на
застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в хипотезата на
неизпълнено конкретно задължение на застрахования, предвидено в застрахователния
договор, това неизпълнено задължение следва да е от естество, че да се намира в причинна
връзка с настъпване на застрахователното събитие, с обема на произлезлите от събитието
вреди или с възможността те да бъдат доказани. Аналогично на хипотезите, покриващи
фактическия състав на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, в тези случаи правото на застрахователя да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено от доказване пряката
5
причинно – следствена връзка между поведението на застрахования и настъпване на
застрахователното събитие, респ. обема на вредите и/или възможността за тяхното
установяване, като доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е на
застрахователя.
Точното установяване на времето, мястото и механизма на причиняването на
вредите на застрахованото имущество е от съществено значение за преценката за наличие
или липса на основание за заплащане на застрахователно обезщетение. Достоверността на
предоставената от застрахования информация дава възможност на застрахователя да
прецени възникнало ли е право на застрахователно обезщетение и налице ли са клаузите от
Общите условия за неговото намаляване или отказ от изплащане.
Укриването на достоверна информация или неосигуряване на възможността за
събиране на информация за механизма и вида на настъпилите вреди от застрахования
препятства застрахователя да установи обхвата, размера на вредите и обстоятелствата, при
които те са настъпили.
Установяване на настъпилите вреди по автомобила, а от там и на механизма на
застрахователното събитие се извършва именно чрез оглед в присъствието на представител
на застрахования и застрахователя, като при огледът се констатират настъпилите увреждания
по застрахования автомобил. За да може да определи вида и размера на щетите,
застрахователят следва да получи непосредствена възможност да се запознае с всички
увредени части по автомобила. Това е необходимо, за да може да се определи всяка част
дали се нуждае от ремонт /и ако да, какъв/, съответно кои части следва да се заменят.
В случая след настъпване на процесното увреждане цедентът на ищеца е
предоставил за оглед увреденото имущество на застрахователя, т.е. представител на
застрахователя е имал непосредствена възможност да се запознае с всички увредени части
по автомобила, обстоятелство, което е необходимо, за да може да се определи всяка част
дали се нуждае от ремонт /и ако да, какъв/, съответно кои части следва да се заменят.
В случая след извършен от представител на ответника оглед е констатирано, че са
налице увреждания, касаещи ляв калник и облицовка на задна броня на процесния
автомобил.
По делото от заключението от САТЕ и събраните гласни доказателства се установи
механизма на настъпване на процесното увреждане, а именно установи се, че уврежданията
по процесния автомобил са настъпили, докато е бил в паркирано състояние, в резултат от
съприкосновение с друг физически обект, като се установи и че стойността, необходима за
отстраняване на вредата по процесния автомобил, изчислена на база средни пазарни цени
към датата на събитието, е 682.63лв.
Следователно застрахователят няма основание да откаже изплащане на процесното
обезщетение, поради което предявеният иск следва да се уважи за целия претендиран
размер.
В допълнение следва да се отбележи, че обстоятелството, че ищецът или неговият
6
цедент не са представили на застрахователя фактура по отношение стойността на ремонта е
от значение за изпадането на застрахователя в забава, тъй като той не би могъл да изпадне в
забава относно неустановено по размер вземане, особено, след като автомобилът не му е
представен за оглед след отремонтирането му.
Настоящото дело обаче няма за предмет акцесорна претенция по чл. 86 ЗЗД, при
преценката за основателността на която следва да се отчете факта, че не е представена
въпросната фактура.
С оглед изложеното и предвид извода за основателност на иска в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски за адвокат, свидетел и САТЕ в общ размер от 700 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДЗИ „О. з.“ ЕАД, ЕИК *************, да заплати на "М. а." ЕООД,
ЕИК *******, по иск с правно основание чл. 405 КЗ сумата от 682.63лв., представляваща
частична претенция от общо дължимото вземане по щета № 44010412300396, на обща
стойност от 3000 лв., във връзка с произшествие, настъпило в периода от 22.12.2022г. до
29.12.2022 г., докато автомобил с рег. № А **** РА е бил паркиран в гр. Б. пред блок № 6,
наховящ се в ж.к. „В.“, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на дълга, както и разноски за адвокат, свидетел и САТЕ в общ
размер от 700 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7