Р Е
Ш Е Н И Е
№………
гр.Варна, 12.02.2020г
в името на народа
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V състав, в публично заседание на трети
декември 2019г
в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА
ДРИНГОВА
при секретаря Дим.Георгиева
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
в.гр.д.№
2045 по описа на ВОС за 2019г,
за да се произнесе, взе предвид :
Производството
въззивно, образувано по реда на чл.258 ГПК.
С решението на ВРС-ХХVIс-в № 2215/21.05.2019г по гр.д.№16945/2018г Е
ОСЪДЕНА Прокуратурата на Република ***** да заплати на М.Г.М.
сумата от 9000лв, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на
противоправно обвинение за извършено престъпление, повдигнато с ДП № 42/2014г.
по описа на РУП-****, завършило с постановление за прекратяване на ДП, като
по същото спрямо ищеца са били взети мерки за неотклонение „задържане под
стража“, „домашен арест“ и „парична гаранция“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.07.2016г. до окончателното плащане; ОТХВЪРЛЕН Е искът за разликата над
8000лв до предявения размер от 15000лв,
на осн. чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ; ОТХВРЪЛЕН Е искът на М.Г.М. срещу
Прокуратурата на Република **** за заплащане на сумата от 1625лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения от по
325лв месечно за периода от 6.02.2014г до 1.07.2014г, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 19.07.2016г. до окончателното плащане, на осн.чл.2
ал.1 т.3 ЗОДОВ; ОСЪДЕНА Е Прокуратурата
на Република България да заплати на М.Г.М. сумата от 246лв,
представляваща направени по делото разноски.
Срещу
постановеното решение са подадени въззивни жалби от двете страни, поставящи във
висящност изцяло решението на РС.
Въззивната жалба е подадена от ищеца по делото М.М. с вх.№ 43714/17.06.2019г срещу
решението в неговите отхвърлителни части.
Срещу нея в срока по чл.263
ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ПРОКУРАТУРАТА на РБ.
Въззивна жалба е подадена и от ответната страна по спора ПРОКУРАТУРАТА НА РБ с вх. №
39833/4.06.2019г срещу решението в неговата осъдителна част.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от М.М. вх.№ 46286/26.06.2019г със становище за
неоснователност на жалбата.
Производството е образувано по исковата молба на М.Г.М.
срещу Прокуратурата на РБ, като излага следните твърдения : през 2014г срещу
него било заведено ДП № 42/2014г по описа на РУП-Провадия за престъпление по
чл.206 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК. На 6.02.2014г бил задържан, а на 7.02.2014г му
била взета МНО „задържане под стража“, която продължила до 23.04.2014г. Впоследствие
мярката била изменена на „домашен арест“ и продължила до 1.07.2014г, след което
била изменена в „парична гаранция“. Наказателното преследване било водено срещу
него в период от 2 години и 5 месеца.
В резултат на задържането и повдигнатото му обвинение
ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в опозоряване на доброто му
име на работното място, сред приятелите и семейството му, като било ограничено
и правото му на свободно придвижване и лична свобода. Нарушено било душевното и
психическото му състояние. Ищецът претърпял унижение и при претърсване и
обискиране на дома му пред съседите и близките му.
До задържането му ищецът работил на постоянен трудов
договор в „Ели Метал-1“ ООД, което осигурявало единствения доход на семейството
му. След задържането семейството му останало без издръжка – съпругата и
5-годишното му дете, като месец след това се родило и второто му дете. Ищецът
се притеснявал как се справя семейството му без финансова подкрепа. Освен това,
изпитвал страх и стрес от това, че може да му бъде наложено наказание „лишаване
от свобода“.
Поради изложеното претендира присъждане на следните суми:
15 000лв, представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени
вреди вследствие противоправното обвинение за извършено престъпление,
повдигнато с ДП № 42/ 2014г по описа на РУП-Провадия, завършило с Постановление
за прекратяване на досъдебното производство, като по същото спрямо ищеца са
били взети мерки за неотклонение „задържане под стража“, „домашен арест“ и
„парична гаранция“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.07.2016г; сумата от 1 625лв - обезщетение
за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения от по
325лв месечно за периода от 6.02.2014г до 1.07.2014г, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 19.07.2016г.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК ответната страна ПРОКУРАТУРАТА
НА РБ е депозирала писмен отговор на исковата молба със становище за
неоснователност на исковете. Липсвали доказателства ищецът да е работил към
момента на задържането му, както и да е претърпял твърдените имуществени вреди.
Така предявените в условията
на обективно кумулативно съединяване искове намират правното си основание в
разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.
СЪДЪТ, с оглед пределите на въззивното производство, очертани с
въззивната жалба, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 ГПК, приема за
установено от фактическа страна:
От материалите по досъдебно производство № 42/2014г. по
описа РУП-Провадия се установява, че със Заповед за задържане от 6.02.2014г по
отношение на ищеца е било постановено задържане за 24 часа.
С Постановление за задържане от 6.02.2014г на прокурор от РП-Провадия е постановено
задържането му за срок от 72 часа.
С Постановление за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение от 6.02.2014г М.Г.М. е привлечен в качеството на обвиняем
за престъпление по чл.209 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК и е задължен да не променя
местоживеенето си, без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес и да
се явява при всяко призоваване. Привличането е за това, че на 19.01.2019г в
с.Манастир, общ.Провадия, обл.Варна, в съучастие като извършител с лицето
Тихомир Христов Насков, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и
поддържал заблуждение у лицето М. Иванов М., като с това му причинил имотна
вреда в размер на 2000лв.
На 6.02.2014г по силата на протокол за претърсване и
изземване от същата дата е извършено претърсване в дома на лицето М.Г.М. ***.
С определение на ПРС от 07.02.2014г по ЧНД № 54/2014г. е
постановена МНО „домашен арест“ на ищеца, а впоследствие е била взета МНО
„задържане под стража“, потвърдена с определение на ВОС от 12.02.2014г по ВЧНД
№ 149/2014г.
С определение на ПРС от 7.04.2014г по ЧНД № 175/2014г е
била изменена взетата по отношение на М.Г.М. МНО„задържане под стража“ в мярка
„домашен арест“.
Впоследствие, с определение
на ПРС от 27.06.2014г по ЧНД № 266/2014г МНО е била изменена на „гаранция в
пари“ в размер на 500лв.
С Постановление за привличане на обвиняем от 20.11.2014г
по досъдебно производство № 42/2014г на РУП-Провадия М.Г.М. е бил привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК.
С мнение от 25.05.2016г на разследващия полицай досъдебното
производство № 42/2014г е било изпратено на Прокурора с мнение за прекратяване.
С Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 1.07.2016г на прокурор в РП-**** влязло в сила на
19.07.2016г, е прекратено досъдебното производство № 42/2014г по описа
РУП-Провадия, водено срещу **** **** и М.Г.М., като са били отменени взетите по отношение на
обвиняемите мерки за процесуална принуда /МНО/ „гаранция в пари“.
В мотивите на Постановлението е посочено, че предявените
обвинения по чл.209 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК са останали недоказани.
Видно от представените по делото удостоверения за раждане
ищецът и **** имат три деца – ****, род.***г, ****., род.***г, и ****, род.***г.
Представен от ищеца е трудов договор № 6/05.02.2013г с
работодател „Ели Метал-1“ ЕООД, представлявано от управителя Дияна Василева
Георгиева, по силата на който ищецът е заемал длъжността „общ работник“ в гр.**** с трудово възнаграждение
325лв, като договорът е сключен за срок от три месеца, считано от 5.02.2013г.
С ДС от 1.01.2015г към ТД № 9/5.02.2013г е бил изменен размерът
на трудовото възнаграждение на работника на 360лв, а за място на изпълнение било
определено „Нестле ****“.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит
на двама свидетели, сочени от ищеца – **** и ****. От показанията на същите се установява, че в началото
на м.02.2014г ищецът бил задържан от Полицията в дома си.
По това време ищецът имал дъщеря–5-6 годишна, а жена му
била бременна. И двете присъствали на задържането и се уплашили. Второто му
дете се родило, докато ищецът бил в ареста. При отсъствието му, нямало кой да
издържа семейството и затова свидетелите, както и други съседски семейства и
подпомагали финансово, включително и след като ищецът се завърнал у дома си, но
бил задържан под стража.
И двамата свидетели сочат, че преди да бъде задържан
ищецът е работел, като свид.Кр.Иванов уточнява, че М. работел във фирмата на
името на съпругата на свидетеля.
По време на задържането му, според показанията на свид. ***, цялата махала излязла
навън, като там били самият свидетел и майката на ищеца. Като се върнал в дома
си, М. изпитвал срам от съседите и бил съкрушен.
Горната
фактическа установеност обуславя следните правни
изводи :
По
допустимостта.
Съгласно ТР № 3/22.04.2005г по гр.д. № 3/2004г на
ОСГК на ВКС исковете за обезщетение по чл.2 ЗОДОВ се предявят срещу
Прокуратурата на Република ****, която е единно и централизирано юридическо лице
/чл.7 ЗОДОВ/.
С оглед дадените разяснения предявеният иск е
предявен срещу надлежна страна и следователно допустим.
По основателността.
Съобразно
разпоредбата на чл.2 т.2 ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и
особените юрисдикции от незаконно: обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано, или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не
е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано
след като наказателното преследване е погасено по давност, или деянието е
амнистирано.
За да се
квалифицира обвинението като незаконно е достатъчно впоследствие лицето да бъде
оправдано, независимо че извършените отделни процесуално-следствени действия са
били в съответствие със закона и правомощията на разследващите органи.
Съобразно правилата на чл.154 ал.1 ГПК за разпределение
на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, че е
бил привлечен като обвиняем за престъпление, като впоследствие досъдебното
производство е било прекратено, че е претърпял неимуществени и имуществени
вреди, които са в причинната връзка с
привличането му като обвиняем, както и размера на претърпените вреди.
Безспорно е между страните, а и от доказателствата по
делото се установява, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление
по чл.209 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК, като впоследствие досъдебното производство
било прекратено, тъй като обвинението е останало недоказано.
Установи се и че ответникът претърпял и претърсване в
дома си, както и това, че там е бил задържан по повод повдигнатото му обвинение
и му е била наложена МНО „задържане под стража“.
Общо задържането му е продължило за периода от 6.02.2014г
до 17.04.2014г, когато мярката е била изменена на „домашен арест“, продължил до
27.06.2014г. След това е била наложена МНО„парична гаранция“ в размер на 500лв,
отменена при прекратяването на производството с Постановлението на прокурора,
влязло в сила на 19.07.2016г.
Спорният въпрос е дали в резултат от повдигнатото му
обвинение ищецът е претърпял неимуществени и имуществени вреди.
Установи се от показанията на свидетелите, че ищецът е бил
задържан в дома му, в присъствието на семейството му –съпругата, която била
бременна, и дъщеря му, тогава 5-годишна, и майка му. Освен това, в квартала
излезли много от съседите, които наблюдавали задържането. По време на отсъствието
му и след завръщането му семейството му било в много тежко финансово състояние
и се налагало да живеят с подкрепата на съседи и приятели. По думите на свидетелите
ищецът се срамувал от случилото се и бил съкрушен. Същевременно, същият е бил
лишен от възможността да бъде със семейството си във важен момент като
раждането на второто му дете. Затова житейски обяснимо е ищецът да се е
притеснявал както за физическото й състояние, така и за финансовата
обезпеченост на семейството, особено след раждането на бебето.
Вредите са настъпили от действията на длъжностни лица от Прокуратурата, които са повдигнали обвинението, а впоследствие прекратили
наказателното преследване. Следователно,
налице е и причинна връзка между действията на ответната страна и увреждането на ищеца, което се извежда от общите правила на чл.51 ЗЗД и чл.4 ЗОДОВ. Ето защо следва да бъде
присъдено обезщетение, явяващо се паричен еквивалент на
претърпените болки и страдания. Съгласно посочените норми обезщетението се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта. Преките
вреди обосновават причинно-следствената връзка между противо-правността на
поведението на деликвента и вредите. Непосредствени вреди са тези, които по
време и място следват противоправния резултат.
Поради липсата на специална уредба в ЗОДОВ, следва да се
приложи общото правило на нормата на чл.52 ЗЗД досежно размера на
обезщетението, като се съобразяват границите на отговорността, визирани в
хипотезата на чл.4 ЗОДОВ - само за преките и непосредствени вреди.
Понятието „справедливост” при определяне обезщетението за неимуществените
вреди е свързано с преценка на конкретни обстоятелства, свързани с личността на дееца - дали е осъждан или не,
тежестта на обвинението му, продължителността на разследването,
липсата/наличието на взета мярка за неотклонение, и не на последно място как се
е отразило незаконното обвинение на последващото протичане на живота на ищеца. /ППВС № 4/1968/.
При определяне размера на обезщетението съдът съобразява конкретните
обстоятелства:
1/ характерът и тежестта на
престъплението, в извършването на което лицето е било незаконно обвинено – за
тежко умишлено престъпление от общ характер - измама, извършена от две или
повече лица, сговорили се предварително за нейното извършване, което се наказва
с лишаване от свобода от 1 до 8 години.
2/ цялостната продължителност на
производството, като релевантният период е с
начален момент повдигането на обвинението, а крайният е този, в който
подсъдимият е уведомен за окончателно прекратяване на преследването. В
практиката на ЕСПЧ понятието “разумен срок” е не обвързано с фиксиран такъв.
Затова по отделните решения той варира от 15 месеца до 8 години Позоването е на
чл.22 ал.1 и ал.2 НПК, както и сроковете за разследване по чл.234 НПК. Посочено
е, че всяко лице има правото на адекватен срок-подходящ според обстоятелствата
по делото, който да не го дължи прекалено дълго и необосновано в неизвестно
положение.
В конкретия случай този срок е общо 2 год и 5 месец, което като цяло е надвишило
сроковете по НПК и обосновава извод за нарушение на изискването за разследване
в разумен срок по чл. 6 ЕКПЧ.
През посочения период спрямо ищеца са били
предприети принудителни мерки за неотклонение с различна тежест – от по-тежка
„задържане под стража“ за срок от 2 месеца и половина; „домашен арест“.- за
около 2 месеца; към по-лека –„парична
гаранция от 500лв“, без да се достига до наказателно производство в съдебната
фаза.
3/ Съдът съобразява и личността на увредения
- липсата на данни за предходни криминални прояви,
- данните за психическото
състояние.
Самият факт на
образуване на наказателното производство срещу едно лице води до преживяване на
стрес и вътрешно безпокойство. В
настоящият случай извън обичайните емоционални последици от претърпените вреди,
не се установяват някакви значителни страдания като психични или психиатрични проблеми.
Същевременно, обаче, съдът съобразява, че
освен ограничаването на свободата на ищеца, срама от задържането пред близки и
познати, ищецът е бил поставен в трудната ситуация на тревога за малкото си
дете, бременната съпруга, впоследствие – и за новороденото.
Предвид всичко изложено съдът намира за справедлив
размерът на паричното обезщетение от
9000лв, до който размер следва да бъде уважена претенцията за неимуществени вреди и отхвърлена за
разликата над посочената сума до пълния размер от 15000лв.
По отношение на претенцията за имуществените вреди. Такива се претендират под формата на
пропуснати ползи от неполучаване на трудово възнаграждение от по 325лв месечно
за периода от 6.02.2014г до 1.07.2014г, общо в размер на 1625лв, както и законната лихва върху главницата, считано от
19.07.2016г.
За основателността й е необходимо да се установи чрез
главно и пълно доказване от ответника, че до задържането му реално е бил в
трудово правоотношение и е получавал ТВ в посочения размер.
От представените доказателства по делото се установи, че ищецът
е имал сключен трудов договор през м.022013г, но същият е бил само за срок от 3
месеца. В ДС от 2015г със същото дружество е посочено, че касае трудов договор
с посочената дата, но под друг номер. При това, не се установи по категоричен
начин трудовото правоотношение да е продължило след посочените 3 месеца през от
2013г, което да дава основание същото да бъде изменяно. Няма данни и за
ползване на неплатен отпуск или друга извинителна причина за неявяване на
работа в периода на задържането на ищеца.
По думите на свид.Кр.Иванов ищецът е работил във фирмата
на жена му до 2014г, които свид.показания се явяват недопустими предвид, че
писмената форма на ТРД е за валидност. Липсват писмени доказателства за
прекратяване на трудово правоотношение във връзка със задържането.
Отделно от горното, показанията на двамата свидетели са
противоречиви : свид.Иванов говори за това че ищецът работел като шофьор на
бус, а свид.Димов - че ищецът е работел като железар, а 3-месечният трудов
договор е за длъжността „общ работник“.
Предвид изложеното не може да се направи с категоричност
извод за това, че ищецът е бил в трудово правоотношение за повече от 3 месеца и
че такова е съществувало към датата на задържането му, респ. че е получавал
посочения размер на ТВ и това да обоснове претенцията му за пропуснати ползи. Ето
защо въззивният съд намира за недоказана претенцията за неимуществени вреди и
същата подлежи на отхвърляне.
Достигането
до правни изводи, съвпадащи с тези на РС, предпоставя потвърждаването на
първоинстанционното решение, вкл. и в частта за разноските, сторени в първата
инстанция.
С оглед
изхода на спора във въззивната инстанция- неоснователността на двете въззивни
жалби, сторените от страните разноски следва да останат в тежест на всяка от
страните, както са били направени. Затова разноски не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от
горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХХVIс-в № 2215/21.05.2019г
по гр.д.№ 16945/2018г, с което Е ОСЪДЕНА Прокуратурата на
Република **** да заплати на М.Г.М. сумата от 9000лв, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди вследствие на противоправно обвинение за извършено
престъпление, повдигнато с ДП № 42/2014г. по описа на РУП-Провадия, завършило с
постановление за прекратяване на ДП, като по същото спрямо ищеца са били взети
мерки за неотклонение „задържане под стража“, „домашен арест“ и „парична
гаранция“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2016г.
до окончателното плащане; ОТХВЪРЛЕН Е искът
за разликата над 8000лв до
предявения размер от 15000лв, на
осн. чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ; ОТХВРЪЛЕН Е искът на М.Г.М. срещу
Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 1625лв, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучени
трудови възнаграждения от по 325лв месечно за периода от 6.02.2014г до
1.07.2014г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2016г.
до окончателното плащане, на осн.чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ; ОСЪДЕНА Е Прокуратурата на Република ****да заплати на М.Г.М. сумата от 246лв,
представляваща направени по делото разноски.
Разноски за
въззивната инстанция не се присъждат.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен
срок от уведомяването на страните, на осн.чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: