№ 210
гр. Пазарджик, 08.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселка Златева
при участието на секретаря Елена Пенова
Сложи за разглеждане докладваното от Веселка Златева Гражданско дело №
20215220103099 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
Ищецът, редовно призован, се явява лично и с адв. К. – редовно
упълномощен да го представлява.
Не се явява представител за ответната Община Б., редовно призовани.
АДВ.К.: - Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което следва да бъде даден ход на делото, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Твърди се от ищеца, че по наследство и над 3-годишно самостоятелно
владение придобил следния имот: поземлен имот е идентификатор
03592.503.103 по КККР на гр. Б., с площ от 812.00 кв.м., при съседи:
03592.503.102, 03592.503.1971, 03592.503.9524,03592.503.9522,
административен адрес: гр. Б., ул. ’’Е.,,, №2, ведно с построените в него:
двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 78 кв.м. с идентификатор
03592.503.103.1, както и следните сгради на допълващо застрояване сграда с
площ от 34.00 кв.м. с идентификатор 03592.503.103.2, сграда с площ от 11.00
кв.м. с идентификатор 03592.503.103.3, сграда с площ от 26.00 кв.м. с
идентификатор 03592.503.103.4 и сграда с площ от 61.00 кв.м. с
идентификатор 03592.503.103.5. по същата карта.
1
Установил, че на 11.06.2021 г. ответната Община била съставила акт за
частна общинска собственост, който акт бил без фактически и правни
основания, тъй като Община Б. не била собственик. Доколкото актовете са
държавна и частна общинска собственост били официални и свидетелстващи
документи и се ползвали с обвързваща материална доказателствена сила за
отбелязване по тях, то подлежали на оборване по исков ред. Това обуславя
именно правния интерес на ищеца, тъй като съществуването на акта било
пречка да се снабди с констативен нотариален акт за собственост.
Затова моли да се приеме за установено по отношение на ищеца, че
ответната Община не е собственик на процесния имот.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор.
Твърди се, че искът е неоснователен, тъй като наследодателят на ищеца
– нито баща му, нито дядо му били собственици на имота. Без основание в
разписния лист към плана за собственик на имота бил записан дядото на
ищеца - Г. Г., като нямало отбелязване за документ за собственост. Самото
отбелязване не било титул на собственост и ищецът не можел да черпи права
от него.От друга страна бащата на ищецът бил починал на през 1997 година и
оттогава били изминали 23 години, а не 30 години. Заради това било
несъстоятелно твърдението на ищеца, че получил имота по наследство и
владение повече от 30 години. След смъртта си наследодателят на ищеца бил
оставил и други наследници, които били осъществявали според ответника
владение върху имота, което налагало извода, че ищецът не бил получил по
наследство от баща си имота и не бил осъществявал повече от 30 години
владение, както и това владение не било самостоятелно. Дори да се приемело,
че ищецът получил имота по наследство от баща си и осъществил твърдяното
владение самостоятелно, то той не бил придобил целия имот по давност, тъй
като наследодателят оставял трима наследници и между тях била възникнала
съсобственост. В тази хипотеза било необходимо ищецът да свои имот.
Самостоятелното владение на имота за плащането на данъците за него не
било намерение за своене като свой. Това били действия на ищеца,
хипотетично като собственик на 2/6 ид.ч., а след смъртта на майката – на ½
ид.ч. и държател на другата ½ ид.ч. върху която за ищеца не била изтекла
придобивна давност.
При възникване на собственост върху недвижим имот по наследство се
2
приемало, че упражнявайки фактическата власт върху целия имот
сънаследникът владеел своята идеална част и държал частите на останалите
сънаследници. Презумпцията на чл. 69 ЗС не се прилагала когато имотът бил
съсобствен по наследство, затова ищецът не бил придобил правото на
собственост върху имота по наследство от баща си и то хипотетично, ако се
допуснело че бащата бил собственик на имота.
На следващо място твърди, че имотът бил частна общинска
собственост, тъй като имотът не бил имал друг собственик, намирал се на
територията на Общината, бил съставен АЧОС и по отношение на него
давността за придобиването му спирала да тече до 31.12.2022 година. По
отношение на сградите, предмет на иска, нямало отстъпено право на строеж
върху общински строеж и одобрени строителни книжа, нямало документ за
собственост, т.е. същите били незаконно построени. Ищецът бил подал
декларация по чл. 14 ЗМДТ, но броят на декларираните сгради и тяхната РЗП
не съответствали на броя на сградите и площите им, посочени в исковата
молба. Декларирането на процесния имот не било основание да възникне
право на собственост, а от друга страна имотът бил деклариран на две лица, а
не само на ищеца.
Поради всичко това искът бил неоснователен.
При тези данни съдът приема, че предявеният иск е отрицателен,
установителен по чл. 124 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че върху всяка пада тежестта на доказване за
твърдението факти и обстоятелства.
ДОКЛАДВА се молбата от 27.01.2022 г., подадена от ответника.
Посочено е, че няма доказателствени искания. Оспорва се размера на
адвокатското възнаграждение. Поддържа се, че предмет на иска бил само
актуваният поземлен имот, без сградите в него, тъй като за тях нямало АЧОС
и за които Общината не била собственик.
АДВ. К.: - Нямам възражения по доклада на делото. Нямам
доказателствени искания. Делото е изяснено и моля да го приключите.
Представям списък на разноските.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
3
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. К.: – Уважаема госпожо съдия, моля да постановите съдебно
решение, с което да уважите иска. При отрицателния установителен иск за
право на собственост, в тежест на ищеца е да докаже правния интерес, а в
тежест на ответника да докаже правото. В този ред на мисли и разпределената
доказателствена тежест в доклада Ви, която ищецът не може да изпълни
поради правното основание, което извежда правото на собственост и за което
е издаден процесния акт. Надявам се да сме Ви убедили, че имаме правен
интерес, тъй като повод за завеждане на делото е едно охранително
производство, което не е приключило и ответната страна се е възползвала и е
издала акт за частна общинска собственост и при това положение заради
забраната за придобиване на общински имоти доверителят ми не би могъл да
бъде признат за собственик. Това обуславя правния ни интерес, тъй като няма
друг процесуален ред. Ответникът не е доказал на какво основание е
придобил правото на собственост и при това положение искът е основателен
и следва да бъде уважен изцяло и аз моля съда да произнесе решението си в
тази посока. Моля да ни присъдите и разноските по делото. Струва ми се, че
възражението за прекомерност не е основателно, тъй като съдейки от
данъчната оценка на имота и с оглед на този размер не се явява прекомерно
адвокатско възнаграждение. При положение, че е издаден акт за частна
общинска собственост за земята и при действие на презумпцията на чл. 92
ищецът е заинтересован да води иск и за сградите. Признаването на правото
на собственост на терена по презумпция признава и правото на собственост
на сградите. Изтъкнато е, че доверителят ми не разполага с правото на строеж
върху сградите, следователно те също би трябвало да бъдат общински. Моля
да приемете, че искът е изцяло основателен и да го уважите.
СЪДЪТ обяви, че ще произнесе съдебния си акт в установения в закона
едномесечен срок.
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 11.00 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
4