Р Е Ш Е Н И Е № 230
В ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, 06.11.2019г.
Шуменски
окръжен съд в открито заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Азадухи
Карагьозян
ЧЛЕНОВЕ: 1. Зара Иванова
2. Соня Стефанова
Като
разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 296 по опИ. за 2019 год. на Шуменски окръжен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №141/07.05.2019г.,
постановено по гр. д. 1630/2018г. по опИ. на РС Нови
Пазар ответникът в първоинстанционното производство Е.Т.О.,
ЕГН: **********,*** 16 е осъден да заплати на ищеца Г.А.М., ЕГН: **********,***
сумата от 10 000, 00 лв.- главница, представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди- болки и страдания, в резултат на
претърпян инцидент на 28.12.2017г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 28.12.2017г. до окончателното плащане като искът е отхвърлен в
останалата му част до пълния предявен размер от 15 000 лв., както и
сумата от
207, 84 лв.- главница,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, включващо платени разходи по
лечението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на
иска - 26.11.2018г. до окончателното й плащане като искът е отхвърлен в
останалата му част до пълния предявен размер от 1007, 84 лв. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът е осъден да заплати
сторените от ищеца разноски в първоинстанционното производство в общ размер на
928 лв., съразмерно с уважената част от исковата претенция. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът е осъден да заплати сумата
от 216 лева, представляваща направените от ответника разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска. РС Нови пазар е осъдил ответника да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на НПРС, държавна такса върху уважения
иск в размер на 408.31лв.
Против постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ответника по първоинстанционното производство, с която решението се обжалва в частта, с която е уважена претенцията за присъждане обезщетение за неимуществени вреди за
сумата над 5000. Излага се становище, че атакуваното решение в обжалваната част
е неправилно, необосновано и при постановяването му съдът не се е съобразил с критериите за
справедливост с оглед определения размер на обезщетение от 10 000, 00 лв.,
както и със събраните по делото доказателства. Сочи се, че без основание
първоинстанционният съд е игнорирал показанията на свидетелите на жалбоподателя
и не е проявил нужната критичност към показанията на ищцовите
свидетели. Съображенията на въззивната
страна са доразвити и в депозираните от неговия процесуален представител
писмени бележки. Претендират се разноски.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция въззивникът не се явява. За него се явява процесуалният му
представител, който поддържа въззивната жалба и не прави доказателствени
искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от въззиваемата страна - ищец по първоинстанционното
производство Г.А.М.. Изложено е становище по направените с въззивната жалба
оплаквания, както и съображения, поради които счита жалбата за неоснователна, а
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно в обжалваната част.
Акцентира върху продължителността на търпените от него физически болки и
психически дискомфорт, които обуславят присъденото
обезщетение. Съображенията му са доразвити и в депозираните от неговия
процесуален представител писмени бележки.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция за въззиваемата страна се явява нейният процесуален
представител. Поддържа депозирания отговор на въззивната жалба и няма
доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, имащо правен
интерес да обжалва първоинстанционното решение, поради което същата се явява
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният съд действа като апелация (т. нар.
„ограничен въззив”). В този смисъл е и трайната
практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. №
307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №
107/2012 г., II г. о., ГК.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Тъй като не е депозирана жалба
срещу решението в частта, с която е уважена искова претенция с правно осн. чл. 45 от ЗЗД за сумата до 5000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от въззиваемия
неимуществени вреди, по отношение на същата решението на първоинстанционния съд
е влязло в законна сила.
Решението не е обжалвано и в
частта, с която ответникът - въззивник е осъден да
заплати сумата от 207.84 лева, представляваща претърпени от въззиваемата страна
имуществени вреди, поради което и в тази част то е влязло в сила и въззивният
съд не дължи произнасяне.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установи следното от фактическа и правна страна:
Производството по гр. дело
1630/2018 год. по опИ. на Районен съд – Нови пазар е
образувано по искова молба, депозирана от Г.А.М. ***, действащ чрез
пълномощника си адв. М.П. от АК гр.Шумен против Е.Т.О.,
с адрес: ***. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 45, вр.
чл. 52 от и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата 15000 лева - обезщетение за причинени
неимуществени вреди от престъпно посегателство на ответника спрямо ищеца –
средна телесна повреда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
деня на непозволеното увреждане - 28.12.2017 год. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 1007,84 лева, представляваща обезщетение за нанесени
имуществени вреди от същото деяние – 800 лева заплатено от ищеца адвокатско
възнаграждение и 207,84 лева платени разходи за лечението, ведно със законната
лихва от датата на увреждането за сумата от 207,84 лева до окончателното
изплащане. Претендирани са сторените деловодни
разноски.
Към
първоинстанционното производство е приложено НОХД № 297/2018 год. по опИ.
на Районен съд – Нови пазар, приключило със споразумение за
прекратяване на наказателното производство между страните по силата, на което
съдът с
Определение от 23.08.2018 год. е признал за виновен обвиняемия Е.Т.О.
– ответник и жалбоподател в настоящото производство, в това, че на 28.12.2017
год. в село Лятно, обл. Шумен е причинил на
пострадалото лице Г.А.М. средна телесна повреда, изразяваща се в проникващо
нараняване в гръдната кухина – престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК, за което
му е наложено наказание „Пробация“ с посочени пробационни мерки.
Съобразно нормата на чл. 300 от ГПК
горното определение, имащо значение на присъда, е задължително за съда относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. Съдът следва да приеме за установено, че на 28.12.2017
г. ответникът е причинил горната средна телесна повреда на ищеца, виновно при
умишлена форма на вината.
Както бе изяснено, въззивният съд
е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на
първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което следва да се
произнесе само в пределите на релевираните доводи във
въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Правната норма, регламентирана в
чл. 45 от ЗЗД, урежда задължение на всяко лице да поправи вредите, които
виновно е причинило другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД постановява, че
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането.
За да бъдат основателни
предявените искове трябва в обективната действителност да са настъпили следните
юридически факти (материални предпоставки): 1) деяние (действие или
бездействие); 2) противоправност (несъответствие
между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди
(неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на
неговия телесен интегритет); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени и
неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен
процес между явленията в природата следва да е закономерна, необходима,
естествена, присъща последица от виновното противоправно
поведение на делинквента) и 5)
вина на делинквента, която съобразно уредената в чл.
45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага.
Тъй като обжалваното решение е
влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди от претърпян инцидент на
28.12.2017г. в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 28.12.2017г. до окончателното плащане, основанието на предявения
осъдителен иск е установено със сила на пресъдено
нещо, като спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството
дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост,
уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на
заместващото обезщетение.
Не се спори между страните, че
непосредствено след настъпване на процесния инцидент въззиваемия Г.А.М. е бил приет за лечение в МБАЛ – Шумен,
Хирургично отделение. Видно от Епикриза, издадена въз
основа на и.з. № 20853/2017 год. от посоченото лечебно заведение на името на въззиваемия, същият е бил приет на 28.12.2017 год. и е бил изпИ.н на 09.01.2018 год. като му е поставена окончателна
диагноза “Травматичен пневмоторакс с открита рана в
гръдната кухина. Вкарване на интеркостален катетър за
дренаж. Инжекция в гръдна кухина.“, като е претърпял и оперативна интервенция
на 28.12.2017 год. Посочено е, че следоперативният период е протекъл гладко с
първично заздравяване на оперативната рана. ИзпИ.н е
с липса на значими субективни оплаквания.
За определяне на претърпените от
ищеца неимуществени вреди, в първата инстанция е била назначена и изслушана
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 31/2019 год., неоспорена от
страните по делото, кредитирана от РС - Нови пазар като изготвена добросъвестно
и компетентно, относима към спора и непротиворе-чаща на останалите доказателства по делото. От
заключението и обясненията на вещо-то лице в съдебно заседание се установява,
че на 28.12.2017 г. ищецът в първоинстанционното производство е получил следните травматични
увреждания: една прободно-порезна рана в областта на
дясната мишница с ход към дясната половина; малък частичен пневмоторакс
в дясно средно белодробно поле странично; подкожен емфизем
вдясно мишнично; подкожен емфизем
на шията вдясно над дясната ключица.
Вещото лице изяснява, че опИ.ните увреждания могат да
бъдат получени по начин, опИ.н в исковата молба – при
еднократно пробождане с нож в дясната подмишнична ямка, проникващо в гръдната кухина. При липсата на
регистрирани усложнения в следоперативния период, възстановителният период за ищеца
е около 2 - 3 месеца, а нетрудоспособността – 30-45 дни. Пълното анатомично
съзряване на увредените тъкани се очаква да завърши в рамките на 6 месеца. След
изписването е предпИ.но медикаментозно лечение със
следните лекарствени препарати – Флексид, Мукосолван, Дексофен, Хузал, Фраксипарин. Дадени са му
препоръки за спазване на хигиенно диетичен режим. Назначени са контролни
прегледи на 12.01.2018 год. и на 19.01.2018 год., за чието провеждане липсва
регистрация.
В заключението си вещото лице д-р
В.В.посочва, че пострадалият след получаване на
проникващото нараняване е търпял силна болка, съпроводена със задух като след
проведената на 28.12.2017 год. оперативна намеса и поставяне на активна
аспирация, белият дроб се е разгънал напълно, чувството за задух е преодоляно,
но болката е останала, намалявайки постепенно по интензитет след изваждане на торакалния катетър и конците обикновено в рамките на
няколко седмици.
В съдебно заседание вещото лице
посочва, че според документите, с които е имал възможност да се запознае, в
нито един момент пострадалият не е изпадал в състояние, опасно за живота му.
Сочи, че причината пораженията на белия дроб да са по-леки, е наличието на
предварително плеврално срастване, което не е
позволило на белия дроб да се сгъне повече и това да доведе до по-тежки
увреждания.
От показанията на разпитаните пред
Районен съд - Нови пазар свидетели се установява, че поради изпитваните болки в
ръката, пострадалият през един продължителен период от време не е ходил на
работа, поради което не е могъл да реализира доходи от трудова дейност. Свид. Ю. сочи, че „около 6-7 месеца си беше вкъщи“, „6-7
месеца не е излизал често“. Думите му се потвърждават от свид.
Ю., който заявява, че пострадалият „най-малко 5 месеца имаше затруднения с
ръката“, до лятото, юни или юли месец, „отбягва тежката работа, стяга го“ и от свид. И., която на поставен въпрос отговаря, че за първи
път е видяла пострадалия да работи през август месец след инцидента. Свид. О. сочи, че след инцидента до края на март месец не е
виждал пострадалия да работи, като от месец април 2018 год. до месец юли 2018
год. свид. е бил в чужбина и не е имал преки
наблюдения. Свидетелства, че едва през октомври 2018 год. (около 10 месеца след
инцидента) лично е видял Г.А.М. да работи – монтирал гипсокартон.
От показанията на свидетелите Ю.
и А.Ю.. се установява, че пострадалият се е променил след инцидента, станал е по-затворен,
ограничил е излизанията си, твърдял е, че вече е „половин човек“, изпитвал е
притеснения по повод оздравителния процес.
Настоящият съдебен състав счита,
че правилно първоинстанционният съд е игнорирал показанията на свидетелите на ответника, в частта относно претърпените от
ищеца болки и страдания, меродавни за определяне размера на дължимото
обезщетение за причинените неимуществени вреди, тъй като същите не съответстват
на останалите събрани по делото доказателства. Обстоятелството, че и двамата
свидетели са близки роднини на ответника – негова майка и брат, както и че свид.- Ю. е баща на ищеца – също е било отчетено от съда
при преценка на техните показания с оглед евентуалната им заинтересуваност от
изхода на делото.
Съдът приема за достоверни
показанията на свидетеля А.Ю.., тъй като, преценени с всички други събрани по
делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно
противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по
делото доказателства, като субективните възприятия за последиците върху
здравословното състояние на ищеца след настъпването на процесния инцидент, са
непосредствени. Свидетелят е баща на пострадалия, живеят в едно домакинство,
поради което е нормално той да има пряко наблюдение върху състоянието и
поведението на сина си. Заявява, че е обгрижвал сина
си в болницата и след като е бил изпИ.н, тъй като той
не е бил в състояние – „нищо не можеше да върши, даже в болницата всичко му
давах аз. Вода, храна. И като се прибра за всичко му помагах, за яденето,
превръзките му, всичко аз правех“. Твърденията на свидетеля са житейски
логични, доколкото пострадалият е претърпял операция, посредством която е
вкаран интеркостален катетър за дренаж, с който пострадалият
е бил изпИ.н и който е бил подменян в дома му от
лекар (обстоятелство, което и свидетелите на ответника в първоинстанционното
производство заявяват).
Възражението на жалбоподателя, че
съдът не се е съобразил с изготвената СМЕ, е неоснователно. Именно на база
експертното заключение, подкрепено и от свидетелските показания, РС е отчел, че
възстановителният период е 2-3 месеца, нетрудоспособността – 30-45 дни, а
пълното анатомично съзряване на увредените тъкани завършва в рамките на 6
месеца. Обстоятелството, че пострадалият в показанията си в ДП заявява, че не е
усетил нищо, когато жалбоподателят в настоящото производство го е пробол, не
означава, че не е изпитвал болки впоследствие. Именно защото „болката е
субективно преживяване“, нейната продължителност се определя във всеки един
конкретен случай и по отношение на всяко едно пострадало лице. Видно от
събраните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателства,
пострадалият е активен млад човек (към датата на инцидента е бил на 36 години,
работил е в сферата на строителството), но след нанесеното му телесно увреждане
в продължение на 6-7 месеца е избягвал физическа активност до пълното си
възстановяване, което съгласно изготвената СМЕ би следвало да настъпи в рамките
на 6 месеца след увреждането.
Твърдението на жалбоподателя, че
очевидно ищецът не бил чувствал необходимост да ходи на преглед в Хирургия, тъй
като възстановяването му било бързо, успешно и без усложнения, поради което
размерът на определеното обезщетение за претърпените от последния неимуществени
вреди било завишен, не се подкрепи от събраните доказателства. Ишецът в първоинстанционното производство още с исковата
молба е представил касови бонове, от които е видно какви разходи е направил за
закупуване на лекарства, както и за провеждане на медицински консултации на
30.01.2018 год., 13.02.2018 год. и на 09.03.2018 год. при АСМП-МУ- Д-р С. –
Шумен. С отговора на исковата молба ответникът и жалбоподател в настоящото
производство е признал основателността на претенцията за причинени имуществени
вреди в размер на 207,84 лева – платени разходи за лечението. Не ги е оспорил,
поради което съдът правилно е приел, че тези разходи са били направени.
Що се касае до спорния въпрос относно размера на конкретно дължимото обезщетение,
тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предпИ.ни в правната
норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
общи и специфични за отделния спор правнорелевантни
факти, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, степен на интензитет. Като база за определяне
паричния еквивалент на обезщетението следва да служи още икономическият растеж,
стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на увреждането, без размерът му
да бъде източник за обогатяване на пострадалия.
В решение № 38 по гр.д. №
323/2012 г., ІІІ г.о., се приема и че съдът следва да вземе предвид
продължителност на лечението и извършените медицински манипулации,
перспективата и трайните последици, вкл. козметични и други външни дефекти,
възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да
се социализира. В посоченото решение се подчертава, че справедливостта трябва
да почива на анализа на фактите по делото, защото макар дейността по
оценяването й да е субективна, тя не е абстрактно понятие, а има за цел да
убеди страните и обществото в наличието на съответствие между установената
неимуществена вреда и нейния имуществен еквивалент. В този смисъл, основателно
се явява наведеното от жалбоподателя възражение, че първоинстанционният съд,
произнасяйки се по размера на обезщетението, не се е мотивирал на база на какви
конкретни критерии е счел, че сумата от 10000 лева е справедлив паричен
еквивалент на претърпените от ищеца болки и страдания.
С оглед изложеното, въззивният съд
намира за необходимо подробно да изложи фактите и обстоятелствата, които взема
предвид при определяне дължимото парично обезщетение. Съдът съобрази степента
на телесното увреждане (на въззиваемия е причинена
средна телесна повреда), периода на възстановяване, настъпилите дългосрочни
последици от увреждането – белези (към момента на изготвяне на СМЕ са
установени 2 подкожни ръбеца (белези) – един високо
разположен в дясната подмишнична ямка
и друг, разположен в анатомичната област на прониква-щото нараняване), болки,
настъпилия психически дискомфорт, обстоятелството, че
пострадалият не е провокирал въззивника със съответно
на нападението поведение.
От събраните писмени и гласни
доказателства се установява, че непосредствено след инцидента и в периода на
възстановяване ищецът е изпитвал физически болки и дискомфорт,
като е бил нарушен обичайният му начин на живот – не е бил в състояние да извършва
трудова дейност за продължителен период от време и е бил в тежест на своя баща,
който го е обгрижвал. Не се установи от увреждането
да са настъпили физически усложнения, но инцидентът е провокирал у пострадалия
емоционален стрес, страх, той се затворил в себе си, самоизолирайки
се, което е довело до невъзможност за поддържане на нормални междуличностни
отношения. Всичко това го е поставило в положение на физически и психически
(емоционален) дискомфорт, който следва да бъде адекватно възмезден.
Предвид изложеното и като
съобрази икономическото състояние в страната към датата на увреждането,
настоящата инстанция намира, че справедливото обезщетение, което жалбоподателят
дължи на въззиваемия за причинените му болки и
страдания следва да бъде определено в размер на 10 000 лева, за която сума
предявеният иск за неимуществени вреди се явява основателен и доказан. На
основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, върху сумата се дължи и лихва
за забава, считано от датата на непозволено увреждане да окончателното
изплащане на присъденото обезщетение.
Твърдението на жалбоподателя, че
първоинстанционният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, не
се обосновава със сочената такава (обективирана в
решение № 54 от 23.04.2019 год. по гр. дело № 3649/ 2018 год.). Напротив,
съдебната практика се ориентира към увеличаване размерите на обезщетенията за
претърпени неимуществени вреди с цел най-пълно възмездяване на пострадалите
лица. Трайната практика сочи, че за нанесена средна телесна повреда, при която
се търпят обичайните (по интензитет и продължителност) за този вид телесни
увреждания болки и страдания, справедливо е обезщетение в размер на около 10000
лева (Решение №
43 от 30.03.2018 г. по гр.д. № 1461/ 2017 год.,ІІІ г.о. на ВКС; Определение № 525 от 08.06.2018 год. по гр.д.№ 1205/ 2018 год., ІV г.о.
на ВКС и др.)
В съответствие с изложените
фактически и правни изводи, въззивната инстанция приема, че в частта, в която
жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемия
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, осъществено на
28.12.2017 год., в размер над 5000 лева, до присъдения размер от 10 000 лева,
ведно със законната лихва от датата на деликта и
припадащата се част от направените деловодни разноски, обжалваното решение е
правилно, съобразено е с трайната съдебна практика и следва да се потвърди.
При този изход на въззивното
производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр.
с чл. 273 ГПК, въззиваемият Г.А.М. има право на
разноски, но те не следва да бъдат присъждани, тъй като нито в отговора на
въззивната жалба, нито до края на устните състезания пред Шуменски окръжен съд
е релевирал съответно искане в тази насока.
Така мотивиран, Шуменски окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 141/07.05.2019
г. по гр. д. № 1630/2018 г. по опИ. на РС – Нови
пазар в частта, с която е уважена претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 5000 лева до пълния
присъден размер от 10 000 лева.
РЕШЕНИЕТО в останалата
необжалвана част е влязло в сила.
Разноски не се присъждат.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в
1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да
се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.