№ 20109
гр. София, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110139431 по описа за 2022 година
Предявени са от ищцовата страна срещу ответната страна осъдителни искове с
правно основание. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 9716,89 лв., представляваща остатък от
незаплатено възнаграждение по договор от 16.09.2019г., по силата на който ищецът се е
задължил да достави, инсталира, организира обучение и прехвърли собствеността върху
светодиоден екран съгласно спецификация, като оборудването следва да бъде монтирано
във винарна М..
Ищецът заявява, че цената за по договора е в размер на 45658,99 щатски долара, като
е предвидено авансово плащане в размер на 90%. В срок от 10 дни от подписване на
договора, а остатъкът в размер на 10% след инсталиране и пускане в експлоатация, обучение
на персонала и приемане от купувача. Срокът за изпълнение е 60 дни след авансовото
плащане – до 12.12.2019г., като впоследствие сроковете са променяни по причини свързани
с „М. Е.“ЕООД. Твърди се, че е направено авансово плащане в размер на Ищецът твърди, че
е доставил оборудването на 26.12.2019г., като е била осигурена възможност за
инсталирането му на 17.06.2020г. Ищецът твърди, че е останал незаплатен остатък в размер
на 10% от сумата – 9719,89лв. Претендира се и неустойка за забава в размерна 971,99лв. За
периода от 03.01.2020г. до 21.07.2022г. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК дава становище за неоснователност и
недоказаност на предявените искове. Не се оспорва съществуването на процесния договор,
както и че е направено авансово плащане. Заявява, че между страните не са променяни
сроковете за доставка, като твърди, че не е бил уведомен за забавянето в доставката, както и
че същата е извършена на 26.12.2019г. Заявява, че са несъстоятелни твърденията на ищеца
за дължимост на плащането на претендираната сума към датата на издаване на фактурата от
27.12.2019г., тъй като приемането на изпълнението е станало на 17.06.2020г. Твърди се, че е
налице пълно неизпълнение на задълженията на ищеца, доколкото в срока по договора –
12.12.2019г. не е било налице изпълнение по договора Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
За безспорно в отношенията между страните по преда на чл.146, ал.1,т.3 и т.4 ГПК са
обявени обстоятелството, че между страните е налице сключен Договор за покупко-
продажба от 16.09.2019г. по силата на който продавачът се е задължил да достави,
инсталира, организира обучение и да прехвърли собствеността върху светодииоден екран с
1
размери 10м х3м, с обща площ от 30кв.м.и да достави 10% резервни части за въпросното
оборудване на цена от 45658,99 щатски долара без ДДС; че ищецът е доставил и монтирал
светодиодния панел във винарна М., с. М., както и че ответникът е извършил авансово
плащане в размер на 90% от уговорената в договора цена.
По делото като писмено доказателство е представен горепосоченият договор, като
видно от чл.4 от същия е, че срокът за изпълнение на поръчката е 60 работни дни след
извършването на плащане. Уговорен е краен срок за тестване и въвеждане в експлоатация –
12.12.2019г. Уговорено е в чл.5 от процесния договор, че собствеността върху оборудването
се прехвърля върху Купувача след доставката, подписване на протокола за предаване и
извършване на плащане. Отразено е в чл.6, ал.2 от Договора, че рискът от повреда или
загуба на оборудване преминава към купувача от момента на доставката на оборудването,
пълното му инсталиране и подписване на протокола за предаване от страните или техни
упълномощени представители. В чл.6, ал.3 от Договора е посочено, че след монтажа и
пускането в експлоатация на оборудването, Купувачът или неговият упълномощен
представител, преглежда инсталираното оборудване и уведомява продавача или негов
представител за видими дефекти, за които се съставя и подписва констативен протокол, като
продавачът е длъжен да премахне дефектине части от оборудването за своя сметка в
рамките на десет дни.
По делото е представен приемо-предавателен протокол от 17.06.2020г. подписан
между ищеца и М. Е. ЕООД, от съдържанието на който се установява, че предаващата
страна – ищцовото дружество е предала инсталиран светодиоден екран доставен на
26.12.2019г. Отразено е в протокола, че приемащата страна е приела доставеното без
възражение по отношение на количество и качество.
Представен на л.32 от делото е и приемо-предавателен протокол от 27.12.2019г.
съгласно който ищецът е предал на фирма „М. Е.“ООД 66 лед монитори и резервни части.
Приета по делото е търговска оферта за доставка на лед дисплей с обща крайна цена
на дисплея 46230 щатски долара.
Установява се от разпита на свидетеля Веселин Димитров Попхристев -служител на
ищцовото дружество, че той лично на 27.12.2019г.е транспортирал процесните лед панели в
М. Е.. Свидетелят посочва, че при доставянето е подписал приемо-предвателен протокол.
Посочва, че екранът е бил оставен на склад, тъй като помещението, в което е следвало да
бъде инсталиран не е било готово. Впоследствие в началото на лятото свидетелят заявява,
че лично е монтирал екрана, след завършването на залата, в която е следвало да бъде
поставен. Посочва, че след монтажа екранът е бил пуснат, работел е и не е имало
възражения относно негови недостатъци. Свидетелят посочва, че още към момента на
доставянето на екрана са можели да го монтират, но помещението не е било
готово.Свидетелят заявява, че не е чувал за обучение за ползване на екрана и той лично не е
имал ангажимент да обучава някой по отношение на ползването му.
Установява се от разпита на свидетеля М.Г.М. – служител във винарна „М. Е.“, че е
присъствал на монтажа на екрана и е имало дефекти по дисплея – имало е изгорели пиксели
и не са работели цели панели, което било видимо още при самия монтаж на екрана.
Свидетелят отрича да са били извършвани строително-монтажни работи във винарната през
месец декември 2019г. и са имали готовност лед екранът да бъде инсталиран.
От приетата по делото СТЕ се установява, че процесната техника представлява
светодиоден екран, поставен на пода, който е модулен и може да изобразява различни
картини и цветни ефекти. Всеки модул е с размери 250х250 мм, който се инсталира в рамка
на поза 3000х10000 метра, съответно 12х40 броя, или общо 480 броя. При огледа вещото
лице е установило, че 3 броя модули имат повреди, като несветещи диоди или светещи в
друг цвят диоди, които не могат да се управляват. Отразено е в експертизата чеса монтирани
48о бр модули, докато в офертата са посочени 640 броя., монтирано е и компютърно
устройство за тяхното управление. Вещото лице посочва, че при посещението си е
констатирало, че площта на екрана е 30 кв.м. или 12 реда по 40 броя. Посочва се в
експертизата, че доставеното оборудване видимо отговаря на описаното в офертата, като
при три броя от панелите е установена повреда и те не работят в пълнота.
При разпита в съдебно заседание вещото лице А. К. заявява, че констатираните
2
повреди по лед екрана се отстраняват сравннително лесно, доколкото повреденият панел се
заменя с друг, но е установил, че са предоставени панели за резервни части.
Други допустими и относими по делото доказателства не са събрани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Несъмнено е, че страните по делото са търговци по смисъла на чл.1 от ТЗ.
Сключеният между тях на 16.09.2019 год. договор обективира постигнато между тях
съглашение, което съдържа елементи както на търговската продажба, доколкото предмет е
доставка на светодиоден екран, който се доставя от терото лице, така и елементи на
изработка, предвид задължението на ищцовото дружество да монтира светодиодния екран.
В тежест на ищеца- продавач на светодиодния екран и изпълнител по договора в
частта за инсталацията е установяване на изпълнението на договорните му задължения.
Фактът на изпълнението на задълженията за прехвърляне на собствеността и
предоставянето на светодиодиня екран и изпълнението на работата по неговата инсталация
обуславя правото на ищеца да претендира за получаване на цената /чл.327 от ТЗ/ и
съответното възнаграждение по договора /чл.266 ал.1 от ЗЗД/.
Установи се по делото от събраните доказателства, че на 27.12.2019г. ищцовото
дружество е доставило поръчаният светодиоден екран във винарна М., като е налице
разминаване във времево отношение с уговорената в договора крайна дата 12.12.2019г.
Не се оспорва между страните обстоятелството, че действително във винарна М., село
М. е монтиран светодиоден екран с посочените в исковата молба размери, с което е
изпълнил задължението си по чл.1,ал.4 от Договора. По делото е установено от показанията
на разпитаните по делото свидетели, че монтажът е осъществен през месец юни 2020г.
Приемо-предавателният протокол е подписан от представител на “М.“ ЕООД, но предвид
липсата на противопоставяне от страна на ответното дружество съдът счита, че е налице
приемане на изпълнението. Съгласно трайната практика на ВКС, изразена в множество
решения: решение 109 от 7.9.2011 г по т.д. 465/10 г. II ТО на ВКС, решение № 12.6.2013 г.
по т.д. 431/12 г., II ТО на ВКС и др., която се възприема и от настоящия съдебен състав, при
приложението на чл. 301 от ТЗ е прието, че тази разпоредба е предназначена да гарантира
сигурността на гражданския оборот, в случаите на извършени без представителна власт
действия. Налице е законова презумпция, че търговецът, който не е надлежно представляван
е потвърдил предприетите от негово име действия, ако веднага след узнаването не се е
противопоставил. Правните действия пораждат правни последици, ако търговецът чрез
надлежния си представител не се е противопоставил, веднага след узнаването им. При
търговските сделки, законодателят е приравнил мълчанието на мнимо представлявания
търговец на съгласие, респ. потвърждаване на сделката, при липса на изрично
противопоставяне веднага след узнаването на извършените правни действия в хипотезата на
мним представител. Посочено е, че при търговските сделки също е налице висяща
недействителност, но до момента на узнаването и непротивопоставянето на търговеца, от
чието име е сключена сделка без представителна власт, или евентуалното й потвърждаване.
Прието е, че за да се приложи чл. 301 ТЗ, достатъчно е да се докаже, че търговецът е
манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия или
намерение да се ползва от целения с тях правен резултат. Следователно при узнаване на
конкретното действие и неговото неоспорване, е налице потвърждаване на действие без
представителна власт, което според съда е установено по делото от събраните докзателства,
ценени в тяхната съвкупност.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки:
- наличието на действително правоотношение по договор с твърдения от ищеца
предмет;
- да е налице точно в качествено, количествено и времево отношение, съобразно
уговореното, както и изработеното да е предадено на възложитела, който следва да приеме
изработеното.
Тези обстоятелства следва да бъдат доказани от ищеца. В случай, че се установи
възникването на твърдените субективни права, ответникът следва да докаже, че е заплатил
3
претендирано парично вземане.
Не се оспорва между страните, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че между тях е съществувало валидно облигационно правоотношение, по
договор по силата на който ищцовото дружество се е задължило да да достави, инсталира,
организира обучение и прехвърли собствеността върху светодиоден екран съгласно
спецификация, като оборудването следва да бъде монтирано във винарна М..
Доколкото не се оспорва между страните, че светодиодният екран е доставен във
винарна М., което е направено с двуседмично закъснение от уговорената дата. В тази насока
съдът кредитира показанията на свидетеля Попхристев, който заявява, че са доставили
светодиодния екран със закъснение, по причини свързани с „М. Е.“ЕООД – поради
неприключили строителни работи в обекта, за който е било предназначено оборудването.
Това обстоятелство обуславя обективната невъзможност на продавача да изълни
задължението си за доставка и въвеждане в експолатация в предвидените от това срокове.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Маринов, доколкото същите не са конкретни
по отношение на момента на доставка на екрана, а по отношение на извършваните ремонтни
дейности във винарната – вътрешно противоречиви. С оглед горната костатация,
неоснователно се явява възражението на ответното дружество, че е налице виновно
неизпълнение на договора от страна на ищеца.
Следващото наведено възражение за недължимост на претендираните суми е
свързано с некачествено изпълнение.
Безспорно по делото е установено, че светодиодният екран е монтиран и е в
експлоатация. Площтта му е 30 кв.м. съобразно договореното. Горното се потвърждава и от
приетата и неоспорена от страните СТЕ. Вещото лице посочва, че е установило и наличие на
доставени резервни части за светодиодния екран, съобразно уговореното в договора. По
делото не е установено към кой момент се е появили повреди по светодиодния панел на три
от общо 480-те модула. Отделно от това дори да се приеме, че е налице такъв дефект той е
незначителен с оглед общия брой на модулите. Следва да се добави и това, че вещото лице
заявява, че такъв дефект е лесно отстраним, предвид наличието на резервни части и лесната
подмяна на модулите. Предвид трябва да бъде взет и фактът, че от страна на ответното
дружество или от „М. Е.“ЕООД не е постъпило уведомление за констатиран дефект по
светодиодния екран отправено до ищцовото дружество. Тези възражеиня са направени едва
в хода на настоящия процес. При горните констатации съдът приема, че дори и да са били
налице недостатъци, те са били незначителни с оглед изпълнението и същевременно липсва
надлежно уведомление за наличието им, поради което възражението се явява несонователно.
В практиката на Върховен касационен съд по приложението на чл. 264 - 266 ЗЗД,
цитирана и обобщена в решение № 99 от 11.07.2017г. по т. д. № 2483/2016 г. на І т. о.,
безпротиворечиво се приема, че недостатъците на престирания резултат - предмет на
изработката, не погасяват задължението на възложителя за заплащане на уговореното
възнаграждение, а пораждат права за него, които следва да бъдат упражнени по реда на чл.
265 ЗЗД. Едно от основните задължения на възложителя е да приеме извършената съгласно
договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички
възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не
могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. Ако
недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или
обикновено предназначение, възложителят може да откаже да я приеме и да упражни
правото си по чл. 265, ал. 2 ЗЗД да развали договора. Отказът да се изплати дължимото
възнаграждение, при вече установена фактическа власт върху изработеното в изпълнение на
договора, не съставлява упражняване на това право. Упражняването на правото следва да се
осъществи с изрично изявление в този смисъл, което да достигне до изпълнителя.
Ако констатираните недостатъци не са толкова съществени, че да доведат до
разваляне на договора, възложителят следва да заплати дължимото възнаграждение въпреки
тези недостатъци. В този случай съгласно чл. 265, ал.1 ЗЗД, той може да иска поправяне на
работата от самия изпълнител, заплащане на разходите за отстраняването на недостатъците,
когато това е извършено от трето лице, или съответно намаляване на възнаграждението.
По отношение на формата, в която следва да се упражнят правата на възложителя на
4
чл. 265, ал. 1 ЗЗД не съществува ограничение – това може да стане както чрез възражение за
прихващане със спорни вземания в хода на висящ исков процес по предявен иск по чл. 266,
ал. 1 ЗЗД, така и при възражение за неточно изпълнение, предявено в производството по
иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД. В зависимост от това дали установеният недостатък е поправим
или непоправим, но без да пречи на годността на вещта за използване по предназначение
или съобразно уговореното, ще следва да се приложи хипотеза на намаляване на
възнаграждението с необходимите за отстраняването на недостатъка разходи или с
обезценката на изработеното с оглед неподлежащия на отстраняване недостатък.
Не се установява от страна на ответника да са направени възражения за неточно
изпълнение, при приемане на работата. Такива са релевирани с отговора на исковата молба,
като в хода на процеса такива не бяха доказани по категоричен начин. Съгласно
утвърдената съдебна практика, за да възникнат правата по чл.265 ЗЗД, възложителят следва
да уведоми изпълнителят за констатираните недостатъци или при приемането на работата
или ако са скрити в указаните срокове. Доколкото това по обстоятелство не е установено по
делото, съдът следва да отхвърли релевираното възражение за недостатъци в изработеното.
При тази констатация съдът приема предявеният иск с правно основание чл.266,ал.1 вр.
чл.79,ал.1 ЗЗД за основателен в пълния предявен размер.
По иска с правно основание чл.92,ал.1 ЗЗД.
Между страните е сключен договор с посочения по горе предмет, който е двустранна
търговска сделка. Като елемент от договорното правоотношение е възникнало валидно
съглашение за неустойка, което е акцесорно, с предмет задължението на неизправна страна
по правна сделка да престира определена в процент парична сума като обезщетение за
вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да
бъдат доказвани. Следователно, основателността на иск, при квалификацията на чл.92, ал.1
ЗЗД, се обуславя от предпоставките: наличие на валидно главно задължение, договорено
акцесорно задължение за неустойка и неизпълнение на главното задължение. Съгласно
чл.11,ал.1 от сключения между страните договор, в случай, че не изплати уговореното
възнаграждение в срок, възложителят ще дължи на изпълнителя неустойка в размер на
законната лихва за всеки ден забава, но не повече от 10% от размера на забавеното плащане.
Фактът на неплащане на претендираната сума не се оспорва от страните. По делото е
представена разпечатка от електронна кореспонденция между Я.Д. и Д.М., видно от която
М., в качеството си на управител на „К.Д.“ЕООД е уведомил че е издадена фактура за
извършената доставка във винарната. Срокът за плащане е пет дни, като с оглед датата на
издаване на фактурата същият е изтекъл на 02.01.2020г. Изчислен при условията на чл.162
ГПК и като съобрази разпоредбата на чл.11 от Договора съдът приема искът за основателен
в пълния му размер.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК доказателствената тежест за установяване
на фактите, съставляващи основанието на иска и имащи характер на положителни такива, се
носи от ищеца, която трябва да проведе пълно и главно доказване. По отношение на
неизпълнението, изразяващо се в забавено изпълнение, което е отрицателен факт от
действителността - неосъществяване на дължимо поведение, е достатъчно твърдение, като
ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го
изключва - точно изпълнение, респ. да докаже фактите, представляващи основания за
освобождаването му от отговорност, които твърди. Не се оспорва между страните, че
претендираната от ищеца главница – незаплатен остатък по сключения между страните
договор не е заплатена. Възраженията на ответника по същество не съдържат конкретни
оплаквания относно качеството на изпълнението и съответствието му с уговореното, нито
по делото се доказва ответникът да е възразил своевременно срещу изпълнението в
количествено, качествено или времево отношение, поради което и съдът приема, че
ответникът е приел изпълнението, поради което и за него е възникнало задължение да
заплати уговореното възнаграждение.
Следва да се отбележи, че дори и в случай на недостатъци, каквито по делото не се е
установява да са съществували, то възложителят не може да откаже изпълнение на
задължението си да заплати възнаграждение, а само ако своевременно е възразил за
недостатъци може да упражни някое от правата по чл.265 ЗЗД, като по делото не се
установява нито да са направени конкретни възражения, нито това да е станало при
5
приемането на изработеното, нито ответникът да е упражнил право да иска поправка,
намаление или заплащане на разходи за поправка. Ответникът е бил надлежно уведомен за
издаването на фактурата, но не е осъществил плащане в указания срок.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78,ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски.
Ищецът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 2428,48лв., съгласно
представен списък по чл.80 ГПК., които с оглед изхода на спора му се дължат в пълен
размер.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Л.П.“ЕООД, с ЕИК *** да заплати на „К.Д.”ЕООД, с ЕИК *** сумата от
9719,89лв. остатък от дължима цена по Договор от 16.09.2019г., ведно със законната лихва
от 21.07.2022г.; на основание чл.92,ал.1 ЗЗД сумата от 971,99лв. – неустойка за забава
дължима на основание чл.11, ал.1 от Договор от 16.09.2019г., а на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата 2428,48 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6