Р Е Ш Е Н И Е
№
………./ .01.2020 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в, в публично заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА
ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Галина Славова
като разгледа докладваното от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 1633 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 268 ГПК, образувано
по подадена въззивна жалба от Р.С.А.
***, чрез адв. Р.Д., срещу Решение №
2713 от 17.06.2019 г., постановено по гр.д.
№ 856/2018 г. по описа на ВРС, с което първоинстанционният съд е ОТХВЪРЛИЛ
изцяло като неоснователни предявените от ищцата Р.С.А., ЕГН **********, с адрес
***, чрез адвокат Р.Т.Д. ***, против ответницата С.С.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, в условията на евентуалност
искове: 1/ за прогласяване нищожността на сделката покупко-продажба на
недвижим имот, обективирана в нотариален акт № 7, том II, рег.№ 3004, дело №
227/24 юли 2017 г. на нотариус Веселин Петров – с район на действие РС Варна
/акт, вписан в АВ СВ Варна с вх.№ 19629 –двойно входящ регистър, № 19414, акт №
78, том 46, дело № 9987/2017/, с която са прехвърлени имотите, намиращи се в
село Генерал Кантарджиево, община Аксаково, обл. Варна а именно : УПИ ХII –
415, кв. 15 с площ от 1205 кв. м., пл.№ 415, включен в УПИ XII -415 с площ от
740 кв.м., при граници за този имот : от север –улица , изток УПИ ХХIV -415 ,от
юг – УПИ ХХV- 416,от запад УПИ ХI- 416 заедно с построените в този имот жилищна
сграда и навес /без указана площ по документ за собственост, а съгласно данъчна
оценка – сградата с площ от 60 кв.м. а навесът с площ от 20 кв.м./ и УПИ ХХIV -
415 от кв.15 с площ от 595 кв.м. при граници :от север –улица; от изток – УПИ
ХХII-413,от юг УПИ ХХII -415, поради сключване на сделката при липса на
съгласие, на основание чл. 26, ал. 2,
пр. II-ро ЗЗД, евентуално 2/ за
прогласяване нищожността на гореописаната сделка, поради наличието относителна
симулация относно цената и разкриване на прикритата сделка-дарение, на
основание чл. 26, ал. 2, изр. I, пр. последно ЗЗД, евентуално 3/
за унищожаване на гореописаната сделка, като сключена поради крайна нужда при
явно неизгодни условия, на основание чл.
33, ал. 1 ЗЗД.
Жалбоподателката
Р.С.А. счита постановеното решение
за незаконосъобразно и необосновано. По иска за нищожност поради липса на
съгласие сочи, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че
наследодателят на ищцата е бил с увреден разум към момента на изповядване на
процесната сделка, поради което същият не е могъл валидно да формира воля да
упълномощи ответницата, поради болестта си. В тази връзка излага, че
заключението на вещите лица следва да се тълкува в смисъла, че Стойчев е бил от
онези лица, при които амиотрофичната латерална склероза предизвиква такива
увреждания. По иска за относителна симулация твърди, че продажната цена не е
била реално заплатена от купувачката и сделката прикрива дарение, за да не може
да бъде атакувана от наследницата на продавача. В тази връзка сочи, че по
делото се установява, че пари не са превеждани, а и в текста на пълномощното
липсва воля за упълномощаване на ответницата да получава парични суми. По иска
за унищожаване на сделката поради крайна нужда и явно неизгодни условия излага,
че поради факта на неизлечимост на болестта на С. същият се е намирал в
състояние на крайна нужда и зависимост от лицето, с което е договарял
/ответницата/, поради което е бил принуден да продаде имотите си на значително
по-ниска цена от пазарната. Допълнително сочи противоречия в показанията на
свидетелите водени от ответницата. Моли за отмяна на първоинстанционното
решение, уважаване на някой от евентуално съединените искове и присъждане на
разноски. В съдебно заседание поддържа жалбата.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата С.С.К. депозира писмен отговор на
жалбата. Твърди, че същата е неоснователна. Сочи, че правилно
първоинстанционният съд е възприел, че към датата на полагане на отпечатък от
палеца си на процесното пълномощно Стойчев е бил в пълно съзнание за
действията, които предприема, който извод се подкрепя и от допуснатата по
делото медицинска експертиза и показанията на част от свидетелите. По иска за
относителна симулация излага, че сделката не прикрива дарение, а и разкриването
на привидността изисква представяне на обратно писмо, а такова не е налице по
делото. В заключение сочи, че е налице и състояние на крайна нужда, поради
което сделката не е унищожаема. Моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение и присъждане на разноски. В съдебно заседание поддържа отговора.
По
предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
Ищцата
Р.С.А. твърди, че е дъщеря на починалия на 07.12.2017 г. С. Александров
Стойчев, който приживе на 24.07.2017 г. е продал свои недвижими имоти находящи
се в с. Генерал Кантарджиево на ответницата С.С.К., която е била и негов
пълномощник по договора. Излага, че към датата на изповядване на сделката баща
й е бил в тежко здравословно състояние и не е разбирал свойството и значението
на извършеното. Сочи още, че уговорената цена записана в нотариалния акт не е
била действително заплатена. В тази връзка предявява кумулативно обективно
евентуално съединени искове за нищожност на процесната сделка поради липса на
основание и/или наличието на относителна симулация прикриваща дарение и/или
унищожаемост на сделката поради крайна нужда и явно неизгодни условия.
Преюдициално цели установяване и недействителността на упълномощителната
сделка, с която ответницата се легитимира като пълномощник на починалия.
Ответницата
С.С.К. оспорва исковете, като твърди, че починалия С. Александров Стойчев
въпреки болестта си е разбирал свойството и значението на постъпките си и е
имал желание да прехвърли недвижимите имоти на нея. Допълнително сочи, че
цената по сделката е действително заплатена.
Съставът на Варненския окръжен съд,
въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по
делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:
Няма
твърдения в тази насока, а и от служебния контрол на въззивния съд по чл. 269 ГПК се установява, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което
предметът на проверка следва да се ограничи съобразно изложените във въззивната
жалба оплаквания по правилността му.
Предявени са
евентуални искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на
недвижими имоти между С. Александров Стойчев и С.С.К., поради липса на
съгласие, евентуално поради наличието на относителна симулация. В евентуалност
е предявен и иск за унищожаване на сделката, като сключена поради крайна нужда
и при явно неизгодни условия. Иска се и преюдициално установяване
недействителността на упълномощителната сделка, с която е учредил представителна власт на С.С.К. да се
разпорежда с недвижимите имоти.
Съобразно
разпределената в процеса от първоинстанционния съд доказателствена тежест ищцата
е следвало да установи, че атакуваната сделка покупко-продажба, обективирана в
нотариален акт не е действителна, а именно че е нищожна поради липса на
съгласие на продавача, поради липса на плащане на продажна цена и унищожаема
поради това, че продавачът бил сключил тази сделка при крайно неизгодни
условия. В тежест на ищцата е да установи, че сделката между праводателя и неин
баща и ответницата е била симулативна-прикриваща договор за дарение. По иска за
унищожаемост на договора, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни
условия ищцата следва да установи и докаже, че е била налице крайната нужда за
праводателя и́ при сключване на сделката –т.е. такова състояние на лицето,
при което същото изпитва сериозни материални затруднения, които го принуждават
да сключи договора. За установяване на състоянието на крайна нужда е необходимо
ищцата да установи, че поради непредвидени и независещи от продавача
обстоятелства той е получил значително по-малко средства за конкретния период в
сравнение с други такива, като с това не е могъл да покрие неотложните си
разходи. И на последно място следва да установи, че е предявила иска в
едногодишния срок от сключване на договора. В тежест на ответната страна е да
установи, че сделката е била сключена при съгласие на продавача, при заплащане
на продажната цена и не при крайно неизгодни условия и при явно неизгодни
условия за продавача.
Спорните
въпроси, които се
повдигат с въззивната жалба, са: болестта /амиотрофична латерална склероза/ на
покойния С. Александров Стойчев увредила ли е до
такава степен неговия разум, че същият да не е разбирал свойството и значението
на постъпките си към момента на упълномощаването на ответницата да се
разпорежда с неговите недвижими имоти, което да е довело до
липсата на съгласие за сключване на договора за покупко-продажба; процесната
сделка по покупко-продажба прикрива ли договор за дарение, предвид ниската стойност
на паричната престация; сключил ли е покойния С. Александров Стойчев процесната
сделка поради крайна нужда и при явно неизгодни условия, предвид болестта си, финансовата
му зависимост от купувачката и ниската стойност на паричната престация.
Във връзка с първия спорен въпрос пред
първоинстанционния съд са представени множество писмени доказателства за
здравословното състояние на , разпитани са свидетели и е изслушана комплекса
съдебно-медицинско-психиатрична експертиза. Между страните няма спор, че същият
е бил неизлечимо болен, а е спорно дали въпреки болестта си е могъл валидно да
формира воля за разпореждане със собствеността си към 14.07.2017 г. /датата на
упълномощителната сделка/
Вещите лица по съдебно-медицинско-психиатричната
експертиза са изготвили експертно заключение, че въз основа на
представените по делото медицински документи С. Стойчев е страдал от латерална
амиотрофична склероза, която е прогресивна, почти неотменнно фатална болест. Тя
води до парализа и смърт, но за разлика от болестта на Алцхаймер, невинаги уврежда разума на болния. След
преживелия инсулт през 2016 г. се е
възстановил почти напълно и имал
възможност да изразява годна воля и да се грижи за интересите си. Няма
отбелязано в проверените медицински документи да е налице нарушение на
интелекта и паметта на болния. В съдебно заседание вещото лице Крумова
уточнява, че при това заболяване има пълен разпад на двигателната функция, но
съзнанието остава абсолютно ясно.
Експертизата не е оспорена от
страните.
От показанията на
свидетелката Р. Д. И. /баба на
ищцата/ се установява, че със съпруга си С.К. е водила ищцата през месец май
2017 г. в с. Кантарджиево, защото някакъв колега на Стойчев е казал на Р., че баща и́ е болен. Когато
отишли заварили Стойчев да стои в инвалидната си количка, главата му била
надолу, лигите му течели и издавал странни звуци. Ищцата опитала да говори с
него и да му представи внучетата му, но той не казал нищо, само гледал
неадекватно. Свидетелката е стояла поне половин час при него, но той не
помръдвал и не разбирал какво му се говори. За него се грижела приятелката му С..
Докато е бил добре ищцата се е виждала с него във ВиК и са се чували по
телефона, но не е ходила да го вижда. Свидетелката не го е виждала откакто
внучка и́ е била на две години.
От показанията на
свидетелката Е. Я. Т. /съседка на в гр. Варна/ се установява, че в началото на
юни 2017 г. е видяла С., който бил много зле и не и́ отговорил като го
попитала дали е получил удар. По-късно през следващите месеци го видяла в
инвалидна количка, като за него се грижела С.. През времето на болестта си С. я
е гледал все едно не я познава и само със звуци и́ е отговарял. Виждала е
ищцата два пъти. Най-много за С. се е грижела С., но и Р. е помагала.
Свидетелката често се е виждала със С. докато е бил жив.
От показанията на
свидетелката В. Н. Ж. /съседка на в гр. Варна/ се установява, че много често е
виждала С. и С., даже понякога са си пили заедно кафето с последната. Всички
във блока са познавали С., защото е бил майстор ВиК. През септември 2016 г. е
получил удар, но не е личало много и не е бил зле. През май 2017 г. са му
намерили болестта, която вреди на костите, но умствено си е бил добре. След това
болестта се е развила и С. не е можел да се движи и да говори, но е бил в
съзнание и даже сутринта преди да почине С. го е извела навън и вечерта е
починал. Два-три месеца преди да почине все още е можел да говори. Дори си
говорили със свидетелката за дъщеря му Р., която не искал да вижда, защото му
вдигала скандали. Преди смъртта на С. свидетелката не е виждала ищцата. След
това я е видяла когато е отишла да иска от С. ключовете за джипа на баща
и́, защото и́ бил обещан. Около май месец 2017 г. С. е седнал в
инвалидна количка. За него са се грижили С. и дъщеря им Тр.. Свидетелката е
завела доктор В. да прегледа С. и лекарката е казала, че няма лечение от нея и
болните се парализират, но умират умствено добре.
От показанията на
свидетеля С. Я. А. се установява, че
е познавал С. откакто са били деца, защото са от с. Генерал Кантарджиево. Преди
да почине през ден два са поддържали контакт. Лично го е закарал до болницата в
края на 2016 г. когато е получил първия си инсулт и е бил адекватен. След като
е излязъл от болницата С. си е бил в съзнание. Последните два-три месеца е бил
трудно подвижен, но са си говорили по телефона. Бил е напълно адекватен докато
почине. Свидетелят не е виждал ищцата от 2008-2009 г. когато е помагала за
ремонт на къщата в селото, като след като С. се е разболял тогава се е появила
отново. Виждал е С. в инвалидна количка. Първоначално е бил в блока във Варна,
но после се е преместил в с. Генерал Кантарджиево, защото е било трудно
придвижването. Последните месеци е бил на село и там и починал. До смъртта му С.
се е грижила за С. и със свидетеля са се разбирали с говорене и мимики.
Настоящият състав възприема изцяло заключението на вещите
лица. Същото е безпристрастно, обективно и компетентно дадено. Изводът на
експертите, че е могъл годно да изразява
воля след преживения инсулт, е категоричен.
Следва да се отчетат спецификите на заболяването, които ясно проличават от
изследваните медицински документи и от показанията на свидетелите. С времето
парализирането на болния се е засилвало, но същият е възприемал случващото се
около него. След един момент не е можел да говори, но е успявал да се разбира с
околните. Няма медицински данни за увреждане на мозъка му до степен да не
възприема случващото се около него.
Показанията на
свидетелката Р. И. следва да се ценят при условията на чл. 172 ГПК, доколкото
същата е баба на ищцата и не е виждала С. от много години. Самият факт, че при
срещата и́ с болния същият не е говорил, не означава, че не е бил в
съзнание и не е разбирал какво се случва около него. От показанията на
свидетелката Е. Т. не се установява нещо различно, доколкото при срещата
и́ с болния същият се е опитвал да и́ говори, но е издавал само
звуци. Водените от ответницата свидетели В. Ж. и С. А. свидетелстват за това,
че са комуникирали със С. чрез думи и жестове. Свидетелските показания са
противоречиви относно момента, от който болният е престанал да говори, но
водените от ищеца свидетели не установяват категорично, че С. не е могъл да
разбира какво се случва около него.
На база на всички събрани
по делото доказателства настоящият състав прави извод, че към датата на
упълномощителната сделка (14.07.2017 г.) е
разбирал значението на извършените от него действия по полагане на
отпечатък от палеца си и изразяване на воля за упълномощаване на ответницата да
се разпорежда с имотите му. Що се отнася до характера на болестта и при липсата
на медицинска експертиза приживе, този извод на съда не може да бъде
категоричен. Въпреки това в тежест на ищцата е било при условията на пълно и
главно доказване е да установи, че С. Р. не е могъл валидно да формира воля, а
в настоящото производство се събраха повече доказателства подкрепящи обратната теза. Следва да се отчетат и
другите обстоятелства, които сочат към извода за надлежно формирана воля, а
именно извършената от нотариуса проверка на състоянието на лицето към момента
на полагане на палец под текста на пълномощното (същият е могъл да индикира по
някакъв начин, че разбира смисъла на документа), както и факта, че починалия е
живял дълги години с ответницата и е имал дъщеря от нея. С. се е грижила за
него до смъртта му, поради което и житейски оправдано е починалият да е искал
ответницата да придобие имотите му и да живее с по-малкото му дете там.
По отношение на
предявената претенция следва да се има предвид, че липсата на съгласие по
смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. II ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице,
когато волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана липса на съгласие“
(например – изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване –
на шега, като учебен пример и др. подобни).
В настоящия случай не се
установява наличието на тези факти по отношение на упълномощителната сделка,
поради което не е налице и порок на договора за покупко-продажба, доколкото
същият е сключен от лице с валидно учредена представителна власт. Искът за
нищожност на договора на това основание е неоснователен.
Следва да се разгледат евентуалните искове.
По отношение на втория спорен въпрос (дали процесната сделка по покупко-продажба прикрива договор за
дарение, предвид ниската стойност на паричната престация) е изготвена по делото
съдебно-оценителна експертиза, от която се установява, че пазарната стойността
на прехвърлените имоти е общо 89 800 лв. Експертизата не е оспорена от страните
и съдът я намира за обективна, безпристрастна и компетентно дадена. От
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 7, т. II,
рег.№ 3004, дело № 227 от 24.07.2017 г. на нотариус Веселин Петров се
установява, че имотите са продадени на цена равна на данъчната оценка в размер
на 6 121,50 лв., която цена е платена напълно и в брой на продавача чрез
неговия пълномощник.
Действително
имотите са продадени на цена 14-15 пъти по-ниска от пазарната. На съда е
известна практиката да се продават имоти на цени равни на данъчните оценки, за
да се избегне заплащането на високи нотариални такси и местни данъци. Тази
практика обаче не води до нищожност на
сделките. В случая по делото не се събраха никакви доказателства за симулативност на договора за
покупко-продажба. Единствената индиция за такова договаряне е ниската цена, но
тя сама по себе си не е достатъчна
да обоснове наличието на прикрит договор за дарение. Договаряне сам със себе си
не налага еднозначен извод, че обективираната воля в нотариалния акт е
симулативна в частта за цената. /Така, Определение № 997 от 08.11.2010 г. по
гр.д. № 253/2010 г. на ВКС/ В нотариалния акт е записано, че това е
действителната цена по сделката и е заплатена в брой. Няма данни за наличието
на обратно писмо. Не са ангажирани и никакви доказателства за установяване на твърденията
за симулативност, за които ищцата носи пълна доказателствена тежест.
Предвид
горното евентуалния иск за нищожност на сделката, поради нейната симулативност
също се явява неоснователен.
Преюдициалното искане за нищожност на упълномощителната сделка на същото основание
също се явява неоснователно, доколкото упълномощаването няма престационен
характер, поради което не може да се говори за симулиране на продажна цена и
прикриване на дарение.
По третия спорен въпрос (във връзка с
наличието на крайна нужда и явно неизгодни условия) приложение отново следва да
намери изготвената съдебно-оценителна експертиза.
Правната норма
в разпоредбата на чл. 33 ЗЗД посочва две съществени и основни предпоставки,
които следва да са осъществени кумулативно, за да може да бъде унищожена
сделката. Първата предпоставка е състояние на крайна нужда, тоест липса или
недостатъчност на материални средства за задоволяване на основни потребности
като например недостиг на парични средства за издръжка, за лечение на лицето
или на негов близък, за плащане на изискуеми задължения и други, което
състояние е въздействало върху волята на страната по сделката, упражнявайки
натиск, и я е мотивирало да я сключи, като е необходимо да може да се заключи,
че при нормални обстоятелства /достатъчно средства за издръжка и за погасяване
на задълженията/, тоест при липса на състояние на крайна нужда, тя не би
сключила сделката. Втората предпоставка е наличието на явно неизгодни условия
от опорочената сделка за лицето, намиращо се в крайна нужда, които се преценяват
конкретно за всеки случай към момента на сключване на сделката и съставляват
съотношение между престациите на страните, неблагоприятно за намиращата се в
крайна нужда страна като при договор за продажба, в най-често срещания случай,
са осъществени, когато има явна, очевидна нееквивалентност между насрещните
престации на продавача и купувача при много съществена разлика между
действителната стойност на продаваната вещ и продажната цена по договора. /Така,
Решение № 87 от 10.07.2017 г. по гр.д. № 3941/2016 г., III г.о. на ВКС/
Няма данни по делото и не са ангажирани никакви доказателства да е бил в затруднено материално положение.
Същият е бил неизлечимо болен, но за него са се грижили ответницата и дъщеря
му. Няма данни същият да е използвал паричните средства от продажбата, за да се
лекува. В този смисъл не е налице
първата предпоставка, а именно наличието на крайна нужда.
Няма спор,
както се посочи по-горе, че пазарната стойност на имотите е много пъти
по-висока от продажната цена по сделката. Касае се за явно неизгодни условия,
но те сами по себе си не могат да
обосноват унищожаемостта на сделката, след като не е налице първата
кумулативна предпоставка, а именно крайната нужда. Следва да се имат предвид
също и близките отношения между страните по сделката, които биха обосновали
по-ниската продажна цена.
Предвид
горното неоснователен се явява и
третия евентуално предявен иск за унищожаемост на сделката по чл. 33 ЗЗД.
Преюдициалното искане за унищожаемост на упълномощителната сделка на същото основание
също е неоснователно, предвид липсата на престационен характер на
упълномощаването, което изключва сключването му при крайна нужда и явно
неизгодни условия.
Съобразно
всичко гореизложено първоинстанционното решение е правилно и следва да се потвърди
изцяло. Настоящият състав препраща към мотивите на ВРС по чл. 272 ГПК, в които
съдът е достигнал до идентични изводи за спорния предмет.
Предвид изхода
на спора в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., за които са
представени списък и доказателства за плащане.
Водим от горното,
настоящият състав на Варненския окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2713 от 17.06.2019 г., постановено по гр.д. № 856/2018 г. по
описа на ВРС, XLII с-в.
осъжда Р.С.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
С.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща сторени разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ
на докладчика
младши съдия Иван Стойнов
по в.гр.д. № 1633/2019 г. по описа на
ВОС
Не съм съгласен със
становището на останалите членове от II с-в на ГО на ВОС, по отношение на допустимостта на производството.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по допустимостта на производството
в обжалваната част.
Предявени са
евентуални искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на
недвижими имоти между С. Александров Стойчев и С.С.К., поради липса на
съгласие, евентуално поради наличието на относителна симулация. В евентуалност
е предявен и иск за унищожаване на сделката, като сключена поради крайна нужда
и при явно неизгодни условия. Иска се и преюдициално установяване
недействителността на упълномощителната сделка, с която е учредил представителна власт на С.С.К. да се
разпорежда с недвижимите имоти.
От
представеното по делото Удостоверение за наследници изх.№ 101/13.12.2017 г. /л.
10 ВРС/ и от част от свидетелските показания се установява, че починалия С.
Александров Стойчев има две дъщери –
ищцата Р.С.А. и Тр. С.А..
При смърт на
едно лице наследниците му наследяват всички права и задължения от
наследствената съвкупност. Също така те заместват
починалия в облигационните отношения, в които участва. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН
децата на починалия наследяват по равни части. Няма данни по делото Тр. С.А. да
се е отказала от наследството на починалия си баща, поради което същата се явява
негов наследник, заедно с ищцата Р.С.А..
Съществува
практика на ВКС /например, Определение № 632 от 20.12.2013 г. по ч.гр.д. №
5812/2013 г., I г.о./, че легитимирани в
процеса страни за установяване нищожност на един договор са страните по
сделката. Когато се предявява иск за нищожност на договор, страни по който
са няколко лица, тези лица са задължителни
другари, защото са участници в едно и също материално правоотношение и
решението, с което се прогласява нищожността или се отхвърля иска трябва да
бъде еднакво спрямо всички. Нищожният договор има порок при сключването му и не
поражда правни последици с оглед на което предявяването на иск за прогласяване
на нищожността от една от страните по договора или от трето лице с правен интерес,
засяга еднакво правата на всички страни по договора и затова съдът трябва
служебно да следи дали са конституирани като страни.
Споделям тази практика, като считам, че чрез прилагането на това тълкуване могат
най-пълно да се защитят правата на всички страни в правоотношението и да се
избегне постановяването на противоречиви решения за едни и същи общи факти.
След смъртта
на С. Александров Стойчев неговите дъщери Р.С.А. и Тр. С.А. го заместват като
страна по сделката му със С.С.К.. В този смисъл по иск за нищожност на договора
за покупко-продажба в процеса следва да участват всички тези лица, които са
задължителни необходими другари, защото решението по делото следва да е еднакво спрямо всички.
Тр. С.А. не е
конституирана в процеса, поради което решението на първоинстанционния съд е
постановено без участието на задължителен необходим другар. Съгласно т. 6 от ТР
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС ако в първата инстанция не е бил конституиран
необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд
следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното
решение и да върне делото на първоинстанционния
съд за ново разглеждане с участие на необходимия другар.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че е налице практика на ВКС и в обратния
смисъл /Решение № 247 от 4.02.2019 г. по гр.д. № 4288/2016 г., IV г.о./, която
е в подкрепа на общата позиция на Върховния касационен съд по отношение
тълкувателното на института на задължителното необходимо другарство, макар и с
много особени мнения. /По-подробно в Тълкувателно решение № 3/2016 г. от
29.06.2017 г., OСГК на ВКС/
младши съдия Иван Стойнов