Р Е Ш Е Н И Е
№..............
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдия Алексиева частно гражданско дело № 6393 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е
по жалба на З. „А.“ АД срещу
постановление от 20.05.2020 г. на частен съдебен
изпълнител В.М., рег. № 860,
по изп. д. № 20208600400258,
с което е отказано намаляване на възнаграждението за адвокатски хонорар на
взискателя на 200 лева, както и съразмерно да намали таксата по т. 26 от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Жалбоподателят
намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Счита, че на взискателя се дължи единствено
адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1
от 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /Наредба № 1/ в размер на 200 лева.
Твърди, че изпълнителното дело не се отличава
фактическа и правна сложност и на пълномощника на взискателя не се дължи
възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело. Поддържа, че претендирането на
адвокатски хонорар кумулативно, както по силата на чл. 10, т. 1 от Наредбата,
така на основание чл. 10, т. 2 от Наредбата, е обусловено от извършването на
допълнителни действия с цел удовлетворяване вземането на взискателя, каквито не
са предприемани. Иска от съда да намали дължимото на взискателя адвокатско
възнаграждение на 200 лева, като моли и таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ да бъде съответно намалена. Претендира направените по делото
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят по изпълнителното дело Е.И.А.подава възражение срещу жалбата, в което излага доводи за неоснователност на същата.
Съдебният
изпълнител по изп. д. № 20208600400258 е изложил
подробни мотиви по обжалваното постановление, съгласно разпоредбата на чл. 436,
ал. 3 ГПК.
Частната жалба
е депозирана в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е допустима.
На 06.03.2020 г. по молба на взискателя Е. И. А., подадена чрез адв. Р. е образувано процесното изпълнително дело срещу З. „А.“ АД, въз основа на
изпълнителен лист от
27.02.2020 г., издаден от
Софийски апелативен съд, с който
длъжникът е осъден да заплати на взискателя допълнително сума
в размер на 20000, ведно със законната лихва от 06.06.2017 г. до изплащане на
вземането.
С молбата за образуване на изпълнителното
дело се иска от съдебния
изпълнител да събере присъдените от съда суми /главница и лихви /, както и
разноски по изпълнителното дело, вкл. и адвокатско възнаграждение по приложен
договор за правна защита от 06.03.2020 г., уговорено по реда на чл. 38, ал. 2
вр. ал. 1, т. 2 от ЗА. С молбата на
съдебния изпълнител са възложени всички правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ,
включително и определеяне начина на изпълнение. С последваща молба от 09.03.2020 г. извършване на
справка в КАТ и НАП за регистрирани МПС на длъжника и налагане на запор върху
установените такива. С молба от 24.03.2020 г. взискателят е поискал да бъде
направена справка в регистъра на БНБ за наличните банкови сметки на дружеството
длъжник и да бъде наложен запор върху
тези сметки на длъжника. Такава спрвка е
извършена и е изпратено запорно съобщение по „Централна кооперативна банка“ АД.
С последваща молба от 30.03.2020 г. взискателят е поискал да бъде наложен запор
върху установените банковите сметки на длъжника, разкрити в „Уникредит Булбанк“
АД. Изпратено е запорно съобщение и до „Уникредит Булбанк“ АД. На 31.03.2020 г.
третото задължено лице „Централна кооперативна банка“ АД уведомява съдебния
изпълнител, че длъжникът има открита сметка, по която има необходимата
наличност и е направен превод за цялата дължима сума по запорното съобщение.
След получаване на този превод по изпълнителното дело, съдебният изпълнител
изпраща съобщения до горепосочените банки за вдигане на запорите. На 13.04.2020
г. третото задължено лице „Уникредит Булбанк“ АД признава вземането, върху което
е наложен запор и уведомява ЧСИ, че няма претенции на други лица върху същото
вземане, като дължимата сума няма да бъде преведена и във връзка с последващото
съобщение на съдебния изпълнител запорът е вдигнат.
На 06.03.2020
г. съдебният изпълнител изпраща до жалбоподателя покана за доброволно
изпълнение, в която са посочени задълженията на длъжника по изпълнителното
дело, в които е включено и задължение за
разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение на взискателя в
размер на 848.97 лева и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 2166.71 лева.
На 18.03.2020 г. длъжникът подава молба възражение, с което се възразява срещу разноските за
адвокатско възнаграждение от 848.67 лева като се иска намаляване поради
прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя от 848.67 лева на 200
лева, както и съответно намаляване на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
С обжалвания
акт ЧСИ отказва да
уважи направените от длъжника възражения.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата
на чл. 435 ГПК въвежда изчерпателно изброяване на подлежащите на обжалване
действия в изпълнителното производство, както и кръга от субекти, процесуално
легитимирани да предявят жалба. Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за разноските. Въпросът за разноските се поставя във
всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се
съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във
всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на
длъжника за разноски е изрично уредено чл.79 ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Видно от представеното в
цялост копие на изпълнителното дело, извършените
от адвоката на
взискателя действия по делото
към този момент не се изчерпват единствено с подаване на молбата за образуване на изпълнително
производство. Освен
това размерът на дължимата
сума - предмет на изпълнителното дело е в големи
размери, поради
което твърдението на жалбоподателя,
че делото не се отличава с фактическа и правна сложност се явява необосновано.
Предвид изложеното следва да се приеме, че правилно и законосъобразно ЧСИ е счел,
че дължимото на
взискателя възнаграждение не може да бъде единствено сумата от 200 лева,
предвидена в чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 за
образуване на изпълнително дело, каквото искане отправя жалбоподателят.
Съгласно чл.
10, т. 2 Наредба № 1 от 2004 г., за процесуално представителство, защита и съдействие
на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване
на парични вземания над 1000 лева, дължимото
адвокатско възнаграждение е 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.
7, ал. 2 от наредбата. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 на Наредба № 1 предвижда, че минималният размер на дължимото
адвокатско възнаграждение се определя в зависимост от материалния интерес. В
случая материалният интерес по изпълнителното дело за взискателя е в размер на 25577.78
лева /20 000 лева
главница и 5577.78 лева законна лихва/. Съобразно нормата на чл. 10, т. 1 /в
приложимата редакция с ДВ бр.84/2016 г/ и т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително
дело възнаграждението е: за образуване на изпълнително дело - 200 лева и за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2
от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от наредбата, в
конкретния случай и при материален интерес от общо 25577.78 лева, адвокатското възнаграждение по чл. 10, т. 2
Наредба № 1 от 2004 г. т. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. §2а
от ДР на Наредбата /предвид обстоятелството, че адв. Радков не е представил
доказателства, че е регистриран по ЗДДС/ възлиза на сумата от 648.67 лева /1/2
от 1297.33 лева/. Следователно на взискателя се
дължи общо възнаграждение по чл.
10, т. 1 и т. 2 вр. §2а от ДР на Наредба № 1
от 2004 г. в общ размер от 848.67 лева. Това е минималния размер на
адвокатското възнаграждение, съобразно
редакцията на Наредба № 1/204г.
към момента на образуване
на делото и сключване на
договора за правна помощ. Настоящият съдебен състав намира, че приложимите при определяне на размера на
юрисконсултското възнаграждение разпоредби на Наредба № 1/2004 г. на ВАС имат
материалноправен характер, поради което приложима е тази редакция на наредбата,
която е в сила към момента на сключване на договора за правна защита и
съдействие, доколкото на изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не
е предадено обратното действие. В тази насока е и задължителната практика на
ВКС, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - определение № 782/12.12.2014
г. по ч. т. д. № 3545/2014 г. на II ТО на
ВКС, определение № 189/29.05.2014 г. по гр. д. № 1024/2014 г. на IV ГО на ВКС и
определение № 270/24.07.2014 г. по гр. д. № 7159/2013 г. на IV ГО на ВКС. Следователно последващата отмяна с
решението на ВАС, в сила от 15.05.2020г. на текстовете на Наредбата не влияе
върху размера на
дължимото процесното
адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1. Определеното на взискателя възнаграждение от 848.67 лева е равно на този размер, поради което не са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 78,
ал. 5 от ГПК за допълнително
намаляване на размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнителното
производство.
Съгласно непротиворечивата съдебна практика на ВКС, за уважаване на искането за
присъждане на възнаграждение, уговорено в хипотезата на чл. 38, ал. 2 вр. ал.
1, т. 2 от ЗА е
достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без данни за договорен
в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА /в случая в
представения по изпълнителното дело договор за правна помощ изрично е вписано,
че същата се предоставя по чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗА/, като преценката за наличие на
материална затрудненост следва да бъде направена с оглед конкретните данни по
делото и
при липса на спор
между страните достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл. 38, ал.1, т. 1-3 ЗА за безплатна правна
помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна
помощ.
Ответната страна в производството, която по правилата на чл.78 ГПК следва да заплати направените
разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за
осъществяване на безплатна правна помощ, но носи и тежестта да установи, че
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице. В случая
жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства за липсата на тези
предпоставки.
По отношение на пропорционалната такса, съдът намира, че такава се дължи,
тъй като при
изпълнение на задължения за парични вземания съдебният изпълнител събира и
т.нар. окончателна такса, частният - по чл. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители /приета с ПМС № 92 от 19.04.2006
г., обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г./. В чл. 26 от Тарифата за таксите е посочено, че за изпълнение на парично
вземане се събира такса върху събраната сума по описания начин съобразно интереса, а не само
главницата по изпълнителния лист. Както
е посочил законодателят, такса се следва върху събраната сума, поради
което доводът на жалбоподателя, че неоснователно в нея са включени и разноските
по изпълнението не може да бъде споделен. Предвид горното съдът намира, че е неоснователно искането на жалбоподателя за допълнителното
й намаляване.
Във
формулирания в края на жалбата петитум се съдържа и искане за намаляне на приетите
като дължими разноски за такси за ЧСИ до сумата от 48 лева, но доколкото, нито
в жалбата, нито своевременно пред съдебния изпълнител са изложени конкретни
доводи за неправилното начисляване на тези разноски, съответно не е заявено в
законоустановения срок искане за намаляване на тези разноски, Съдът приема, че
такова искане не е предмет на настоящата жалба.
Ето
защо жалбата срещу постановлението
на ЧСИ от 20.05.2020
г. следва да се остави без уважение.
Така
мотивиран, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на З. „А.“ АД срещу постановление от 20.05.2020 г. на частен съдебен изпълнител В.М., рег. № 860, по
изп. д. № 20208600400258,
с което е отказано намаляване на възнаграждението за адвокатски хонорар на
взискателя на 200 лева, както и съразмерно намаляване на таксата по т. 26 от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.