№ 3947
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:М. Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507502 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение 20058780 от 05.03.2021г., постановено по гр.д. № 35487/2019г. по описа
на СРС, 140 състав, В. Н. И. е осъдена да заплати на Р. А. И. - Г. по иск с правно основание
чл. 45 ЗЗД сумата в общ размер на 6500 лв., ведно със законната лихва от 20.06.2019 г., до
погасяването, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, от което: 500 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, осъществено от
ответницата на 11.11.2017 г., изразяващо се в напръскване на ищцата със спрей през
прозореца на ресторанта, в който ищцата работи и който се намира на адреса, където
ответницата живее, в резултат на което на ищцата е причинено зачервяване и сълзене в
областта на очите, както и психическа травма, 500 лв. - обезщетение за неимуществени
вреди от непозволено увреждане, осъществено от ответницата на 18.07.2018 г., изразяващо
се в нанесени заплахи и обиди спрямо ищцата на работното място на ищцата със следните
думи и изрази: „а теб ще те съсипя, по кофите ще ровиш, до просешка тояга ще те докарам“;
„кучка“, че от скандалите им съпругът ще умре, в резултат на което на ищцата е
причинена психическа травма; 2500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане, осъществено от ответницата на 28.01.2019 г., изразяващо се в
нанесени заплахи и обиди спрямо ищцата на работното място на ищцата със следните думи
и изрази: „****“, „проститутка“, „мръсница“, „мърша“, „ще те унищожа“, „ще те съсипя“, в
резултат на което на ищцата е причинена психическа травма; 3000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане, осъществено от ответницата на 01.06.2019
г., изразяващо се в нанесени заплахи и обиди спрямо ищцата на работното място на ищцата
със следните думи и изрази: „****“, „проститутка“, „мръсница“, „мърша“, „ще те унищожа“,
„ще те съсипя“, в резултат на което на ищцата е причинена психическа травма, като е
отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане, осъществено на 01.06.2019 г., за разликата от 3000 лв. до пълния предявен
размер от 3500 лв.
1
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство В. Н. И., в която се излагат доводи за неправилност и необоснованост,
направено при погрешни изводи от фактическа страна и постановено в разрез със събраните
по делото доказателства, както и за нарушаване на материалния закон при постановяването
му. Жалбоподателят счита, че неправилно съдът е интерпретирал събраните по делото
доказателства, а също и че е уважил иска в завишен размер. Отправя искане до въззивния
съд да отмени решението и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
направените разноски по делата.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в
първоинстанционното производство Р. А. И. - Г., чрез адв. К., с който жалбата се оспорва.
Счита, че обжалваното решение е обосновано и правилно, постановено при спазване на
процесуалните правила, с оглед на което следва да бъде потвърдено. Претендира разноски
пред въззивна инстанция за един адвокат.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. По същество същото е правилно и следва да бъде потвърдено, като във връзка с
доводите на въззивника, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба,
съдът намира следното:
На основание чл. 52 ЗЗД обезщетението за претърпени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, при доказване на останалите предпоставки от
фактическия състав на предявеното от ищцата право на обезщетение за неимуществени
вреди. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД - по справедливост от съда. Съгласно
разясненията, дадени с ППВС № 4/1968 г., понятието " справедливост" по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При определянето на обезщетението
към датата на увреждането съдът следва да отчита и конкретните икономически условия и
нивата на застрахователно покритие към момента на реализиране на същото (решение на
ВКС 83-2009 - II Т. О. по т. д. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т. О. по т. д. 299/2011 г.).
Неоснователни са оплакванията на въззивника, че неправилно първоинстанционният
съдът е интерпретирал събраните по делото доказателства.
В настоящият случай съдът правилно е приел, че показанията на разпитаните
свидетели следва да се кредитират изцяло при изясняване на фактическата обстановка,
предвид обстоятелството, че свидетелите са преки очевидци на конфликтите между ищцата
и ответницата, при които ответницата е отправила обиди и заплахи към ищцата.
Следователно, по делото се установява безспорно, че на 11.11.2017 г. при отваряне на
прозореца на кухнята на ресторанта от страна на ищцата, ответницата е напръскала ищцата
със спрей в областта на лицето, в резултат на което ищцата е получила зачервяване и
сълзене на очите, на 18.07.2018 г. ответницата е била в двора, като е започнала да вика към
ищцата и съпругът и се е обърнала към ищцата с думите: „а теб ще те съсипя, по кофите
ще ровиш, до просешка тояга ще те докарам“, нарекла я е „кучка“ и е казала, че от
2
скандалите им съпругът ще умре, на 28.01.2019 г. ответницата е отправила обиди към
ищцата, а именно – „****, ще те съсипя, ще те унищожа“, на 01.06.2019 г. ответницата се е
обърнала към ищцата със следните думи: „курво мръсна, ще те съсипя, ще те унищожа“,
след което е спряла електричеството в ресторанта. Посочените действия на ответницата са
противоправни, като чрез деянието, осъществено на 11.11.2017 г., представляващо
напръскването на ищцата със спрей в областта на лицето, е накърнена физическата
неприкосновеност на ищцата, в резултат на което са причинени физически болки и
страдания – зачервяване и сълзене в областта на очите, а с обидите и заплахите, отправени
на 18.07.2018 г., 28.01.2019 г. и 01.06.2019 г., е засегнато личната чест и достойнство на
ищцата. Следователно, поведенията на ответницата нарушават общата забрана да не се
вреди другиму, предвидена в чл. 45 ЗЗД, поради което ответницата носи гражданска
отговорност пред ищцата за причинените ѝ неимуществени вреди.
По делото безспорно е установено, че ищцата е претърпяла твърдените в исковата
молба неимуществени вреди, вследствие осъществените от ответниците противоправни
поведения. Видно, от показанията на свидетеля Г. се установява, че в резултат на
напръскването на ищцата със спрей в областта на очите, същата е изпитала физически болки
и страдания от зачервяване и сълзене на очите. В резултат на отправените обиди и заплахи
ищцата и съпругът са напуснали търговския обект, в който са работили от дълги години,
като освен това същите са се отразили негативно върху психиката на ищцата, започнала е да
страда от главоболие, безсъние, получавала е сърцебиене, станала е нервна, избухлива, а при
срещите с ответницата ръцете са треперели. Във връзка с това, съдът правилно е приел, че
по делото е установено по безспорен начин от обсъдените свидетелски показания, че в
резултат на противоправните поведения на ответницата ищцата е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания.
Въззивният съд кредитира изцяло показанията на свидетелите Г., М. и К.-Г., тъй като
те са били преки свидетели и очевидци на събитието и пресъздават по достоверен начин
непосредствени възприятия, показанията им са ясни, последователни и непротиворечиви,
както и съответстват на останалия събран по делото доказателствен материал.
С оглед изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции решение № 20058780 от 05.03.2021г., постановено по гр. д. № 35487/2019г. по
описа на СРС, 140 състав, следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззвиаемият има право на
направените в производството разноски в размер на 1000 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред СГС, което не е прекомерно.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20058780 от 05.03.2021г., постановено по гр. д.
№ 35487/2019г. по описа на СРС, 140 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 В. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
****, да заплати в полза на Р. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „****, сумата
от 1000 лв. - разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4