Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …….. 28.11.2017 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО …………..........……….……......................…………….... състав
на тридесети октомври…………………………………… две хиляди
и седемнадесета година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
секретар
………… Петя Делчева . ……...…….…………………………………………………
прокурор ………………………… .…..........……...............................................……………….......
като разгледа докладваното от ............................председателя ……...…..................……….…….
т. дело
№ 75 ............
по описа за 2017 год., …...…....................………………….................….
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от А.Й.И. от гр. Свиленград
против Г.И.П. ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 415 вр. чл.
422 от ГПК.
В исковата
молба ищцата твърди,че на 12.08.2016 г. сключила с ответника Г.И.П. договор за
поръчка, по силата на който ответникът следвало да закупи от нейно име и за
нейна сметка лек автомобил „Опел инсигния“, производство 2016 г. за сумата от
15 000 евро и да й достави същия в
срок до 12.10.2016 г. В договора било
уговорено,че ответникът дължи връщане на сумата от 15 000 евро в срок до
12.11.2016 г. в случай,че не закупи и достави автомобил в срока до 12.10.2016 г. Твърди,че към
момента на сключването на договора е предала на ответника сумата от 15 000
евро. За обезпечаване изпълнението за връщане на дадената сума, в случай,че не
бъде доставен автомобил, била издадена запис на Заповед от 12.08.2016 г.,
подписана от ответника. В уговорените срокове ответникът не доставил автомобил
на ищцата, нито върнал получената от него сума. Твърди,че многократно е
провеждала разговори с ответника за връщане на дадената сума, което не било
сторено от негова страна.
Въз основа
на подписания Запис на заповед и на основание чл.417 т.9 от ГПК подала
заявление в РС Свиленград за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 от ГПК, което било уважено и
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 144/201 г.
по описа на РС Свиленград. В срока за
възражение длъжникът Г.И.П. подал възражение. Подаденото възражение мотивирало
правния интерес от предявяването на настоящия иск.
В
допълнителна искова молба ищцата оспорва твърдението на ответника за сключване
на договор за поръчка между нея, в качеството й на търговец и ответника.
Оспорва твърдението на ответника за нищожност на договора от 12.08.2016 г. на
основание чл.26 ал.2 предл. 1 и предл. 2 от ЗЗД.
Моли,
съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцата А.Й.И.
сумата от 15 000 евро, произтичаща от запис на заповед от 12.08.2016 г. с
падеж 12.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.03.2017 г., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 т.9 от ГПК и изпълнителен лист, издадени по
ч.гр.д. № 144/2017 г. по описа на РС Свиленград. Моли да бъдат присъдени
направените в производството разноски.
В срока по чл. 367 от ГПК ответникът е
депозирал писмена молба, с която оспорва предявения иск. Твърди,че на 12.08.2016 г. действително е бил
посетен в дома си от ищцата, с която се договорили той да закупи от името и за
сметка на фирма „ Бени универс“ ЕООД гр. Свиленград, с управител ищцата А. И., лек автомобил „ Опел инсигния“,
производство 2016 г. за сумата 15 000 евро. За целта ищцата следвало да
предостави на ответника изрично нотариално пълномощно, с което той да изпълни
поръчката от името и за сметка на дружеството. Твърди,че при проведения
разговор ищцата носела само договор, по силата на който като управител на Бени
универс“ ЕООД гр. Свиленград възлагала закупуването и доставката на посочения
лек автомобил и запис на заповед за обезпечаване задължението по договора,
които два документа той подписал. Подписаните документи били в един екземпляр и
останали у ищцата. Оспорва твърдението,че към момента на подписването на тези
два документа ищцата му е предала сумата от 15 000 евро. Твърди,че това е
следвало да стане в последствие, с предоставянето му на пълномощно, която
уговорка не била изпълнена. Твърди,че не е подписвал договор за поръчка с
ищцата като физическо лице и че не е получавал сумата от 15 000 евро, нито
възнаграждение за извършване на поръчката. Оспорва истинността и съдържанието
на представеният договор от 12.08.2016 г. Твърди също,че не е налице
облигационно отношение, представляващо договор за поръчка по смисъла на чл.280
и сл. от ЗЗД, чието изпълнение на обезпечава издаденият от същата дата Запис на
заповед. Прави възражение за нищожност на сключеният договор от 12.08.2016 г.
на основание чл.26 ал.2 предл. 1 и предл. 2 от ЗЗД – поради липса на предмет и
липса на съгласие.
Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Моли да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния
си представител адв. К. поддържа
исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявените искове, както и да присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответника, чрез
пълномощника си адв. Н. оспорва предявените искове. Моли съдът да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Моли да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
На
12.08.2016 г. в гр. Свиленград между А.Й.И. и Г.И.П. е сключен договор за
поръчка, по силата на който Г.П. се е задължил да закупи от името и за сметка
на А.И. лек автомобил „ Опел инсигния“, производство 2016 г. на стойност до 15000
евро в срок до 12.10.2016 г. / т.1 от договора/. В т.2 е посочено,че П. е
получил от И. изцяло и в брой, при подписването на договора, сумата от
15 000 евро. В т.3 от договора е уговорено,че ако в посочения срок П. не
закупи и не достави на И. посочения лек автомобил той дължи връщане на сумата
от 15 000 евро в срок до 15.11.2016 г. Посочено е още,че за обезпечаване
на това вземане Г.П. издава и подписва в полза на А.И. Запис на Заповед.
Представена и приета като доказателство по делото е Запис на Заповед от
12.08.2016 г., подписана от Г.П..
В
уговореният между страните срок ответникът П. не е доставил лек автомобил на
ищцата И., а също така в срока по т.3 от
Договора - до 15.11.2016 г., не е върнал сумата от 15 000 евро.
На
08.03.2017 г. ищцата е подала пред РС Свиленград заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК въз основа на издадената й Запис на
Заповед.
С
разпореждане от 09.03.2017 г., инкорпорирано в Заповед № 77 от същата дата, издадена
по ч.гр.д. № 144/2017 г. РС Свиленград е издал заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист.
В срока
по чл.414 от ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника – ответник в
производството Г.П..
Заявителят
е уведомен за постъпилото възражение на
11.05.2017 г. и в указаният едномесечен срок е депозирал искова молба
вх. № 6393/29.05.2017 г. по описа на РС Свиленград.
В съдебно
заседание ответникът оспори положеният в
Договор от 12.08.2016 г. подпис. Според заключението на ВЛ В.М., което съдът приема като обективно и
безпристрастно дадено, Г.И.П. е изпълнител на подписите положени за него в
Договор от 12.08.2016 г. и запис на Заповед от 12.08.2016 г.
Други
доказателства страните не ангажираха в производството.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:
Предявеният иск е допустим и по същество –
основателен.
Установителният иск по чл. 422 от ГПК по
своето правно естество е специален установителен иск, който има за предмет
установяване съществуване на вземането
на ищеца по отношение на ответника и е
допустим единствено при условията на депозирано писмено възражение в срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК против издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът е
депозирал възражение, което мотивира
правният интерес на ищеца от предявяването на настоящия иск. Спазен е срокът по
чл.415 ал.1 от ГПК за предявяване на иска.
Съобразно
разрешенията, дадени в т.17 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. №
4/2013 г. предмет на делото в производството по чл.422 ал.1 от ГПК при предявен
иск за установяване на вземане по Запис на Заповед, въз основа на който е
издадена Заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл.417 т.9 от ГПК, е
съществуването на вземането, основано на записа на заповед. Записът на заповед
е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието,
поради което не е условие за действителност на ефекта. При редовен от външна
страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника,
ищецът не е длъжен да сочи основанието на поетото от издателя задължение за
плащане и да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение
между него като поемател и длъжника –
издател по повод или във връзка с което е издаден Запис на заповед. Доказването
на каузално правоотношение като причина за издаване на записа на заповед е необходимо
само в случай на въведени от страните твърдения и възражения за обвързаност на
записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от което длъжникът черпи
релативни възражения, относими към погасяването на вземането по записа на
заповед.
В конкретният
случай страните не спорят,че Записът на Заповед е издаден като обезпечение
изпълнението по договор за поръчка, сключен между страните на 12.08.2016 г. В този случай, за да бъде
основателен искът, следва да се установи наличието на сключен между страните
договор и изпълнението му, респективно неизпълнението му.
Договорът
за поръчка от 12.08.2016 г. е сключен в
писмена форма, макар че писмената форма не е условие за валидността на
договора, и е подписан от възложителя и от изпълнителя. Основанието за нищожност "липса на съгласие"
е налице, когато страна по сделката формално не е изразила воля за сключването
й, каквато липса на воля от страна на изпълнителя , ответника П., не се
установява. Безспорно установено в
производството е, видно от заключението на съдебно почерковата експертиза,че
именно П. е изпълнител на подписите
положени за него в Договор от 12.08.2016 г. и запис на Заповед от 12.08.2016 г.
Ето защо следва да се приеме, че е налице съгласие у ответника П. за поемане на
задължение по сключения между него и ищцата договор за поръчка. Недоказано в
производството, въпреки указаната доказателствена тежест, е направеното от него
възражение,че е договарял и имал воля да сключи договор с „ Бени универс“ ЕООД,
чийто управител била ищцата И.. Договорът е сключен в лично качество между
ищцата и ответника, който следвало да й закупи лек автомобил и към момента на сключването му и предаване на
парите други отношения между страните, извън тези породени от сключения договор, не се установи да са били
налице. В подкрепа на този извод е и това,че
ответникът е подписал Запис на Заповед от същата дата, подписът в която
не оспори. Изрично е посочено в договора, че Записът на Заповед обезпечава изпълнение на
задължението по т.3 от договора, а именно,че
„дължи на А.Й.И. връщане на получената сума от 15 000/ петнадесет
хиляди/ евро в срок до 12.11.2016 г.“
Неоснователно и недоказано изцяло е и
възраженията на ответника,че този договор
е нищожен на основание на
основание чл.26 ал.2 предл.1 от ЗЗД, а именно – поради липса на предмет. В
договора е посочено, т.1, че П. се задължава да закупи от името и за сметка на А.И.
и да й достави лек автомобил „ Опел Инсигния“, производство 2016 г., на
стойност до 15 000 евро.Действително така посоченият предмет на договора е
твърде общо очертан, но това не води до извод,че липсва предмет и че е нищожен
на това основание. Конкретните характеристики, за които говори ответника биха
имали значение евентуално при спор между него и ищцата относно точното
изпълнение на договора, в случай,че той беше доставил посоченият лек автомобил.
Не води до извод за невъзможен предмет и посоченото от ответника, че
договорената цена от 15 000 евро е недостатъчна, за да се закупи лек автомобил
„ Опел Инсигния“, производство 2016 г.
На следващо място като неоснователно
съдът намира възражението на ответника за липса на валидно сключен договор за
поръчка с ищцата, т.като не било договорено възнаграждение за изпълнението на
поръчката и не било предадено пълномощно от страна на ищцата. Нито липсата на договорено възнаграждение за
изпълнението, нито липсата на пълномощно
води до извод за нищожност на този договор. Пълномощното е отделна
правна сделка, която може да се прибави или не към договора за поръчка, но не е
основание за неговата действителност.
Изложеното води до извода,че
сключеният на 12.08.2016 г. между ищцата А.И. и ответника Г.П. договор да
поръчка е валиден и е породил действие между тях. От събраните по делото
доказателства не се установява, а и никоя от страните не твърди,че в срока по
т.1 от договора, нито след това, е бил
доставен лек автомобил на ищцата. В този
случай, съгласно т.3 от договора, ответника П. дължи на ищцата връщане на
получената сума от 15 000 евро в срок до 12.11.2016 г. Съдът приема, че
ответникът е получил към момента на подписване на договора сумата от
15 000 евро от ищцата, въз основа на посоченото в т.2 и т.3 от договора. В
т.2 изрично е записано изявление на ответника П., че при подписването на
договора „ е получил напълно и в брой от А.Й.И. сумата от 15 000 евро“,
поради което в тази част договорът има характер на разписка за предадената и
съответно получена от ответника сума. В
т. 3 е посочено,че при неизпълнение на задължението по т.1, ответника дължи „
връщане на получената сума от 15 000 евро“ , което подкрепя направеният
извод за извършеното реално предаване на
посочената в договора сума. В подкрепа на този извод е и подписаната от
ответника Запис на Заповед, която е обезпечила именно изпълнението на
задължението по т.3 от договора – връщане на получената сума, в случай,че не
бъде доставен уговореният лек автомобил.
След като е получил посочената сума и не е изпълнил възложеното по
договора за поръчка, то ответникът П. дължи връщане на тази сума. Ответникът не твърди и не ангажира
доказателства,че е върнал тази сума, както в срока по т.3 от договора, така и
до настоящия момент. Ето защо следва да се приеме,че ответника дължи посочената
сума, което от своя страна води до извод за основателност и доказаност на
предявения иск,поради което същия следва
да бъде изцяло уважен.
С оглед
изхода на спора ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
в настоящото производство разноски в размер на 1589 лв., от които 589 лв.
платена ДТ и 1000 лв. – платено
възнаграждение на адвокат. На основание т.11г от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на
ОСГТК съдът следва да се произнесе и по разноските, направени в заповедното
производство, които, с оглед изхода на спора, също следва да бъдат възложени в
тежест на ответника, а това са разноски в размер на 1587 лв., от които 587 лв.
платена ДТ и 1000 лв., платено възнаграждение на адвокат.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И
:
По предявеният от А.Й.И. от гр. Свиленград, ЕГН **********, със
съдебен адрес ***, адв. Т.К., против Г.И.П.
***, ЕГН **********, иск правно
основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.И.П.,
че съществува вземане на А.Й.И. по Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 77/09.03.2017 г., издадена по
ч.гр.д. № 144/2017 г. на Районен съд Свиленград в размер на 15 000 /
петнадесет хиляди/ евро главница, произтичащо от Запис на Заповед от 12.08.2016
г, ведно със следващата се законна лихва върху главницата от предявяване на
вземането – 08.03.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Г.И.П. ***, ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на А.Й.И. от гр. Свиленград,
ЕГН **********, със съдебен адрес ***, адв. Т.К. сумата от 1587лв.,направени
разноски в производството по издаване на Заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, от които 587 лв. платена ДТ и 1000 лв. – платено
възнаграждение на адвокат.
ОСЪЖДА Г.И.П. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на А.Й.И. от гр. Свиленград, ЕГН **********, със
съдебен адрес ***, адв. Т.К. сумата
от 1589 лв.направени по делото, в настоящото производство, разноски, от които
589 лв. платена ДТ и 1000 лв. – платено
възнаграждение на адвокат,съгласно договор от 29.05.2017 г.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ
: