Решение по дело №414/2023 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 321
Дата: 29 септември 2023 г. (в сила от 29 септември 2023 г.)
Съдия: Палма Тараланска
Дело: 20234500500414
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 321
гр. Русе, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Палма Тараланска

Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Ирена Иванова
в присъствието на прокурора П. Й. П.
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело
№ 20234500500414 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
К. К. У., чрез процесуалният си представител адв. П. П. – АК Русе, е
обжалвал Решение № 538 от 20.04.2023 г., постановено по гр.д. № 917/2023 г.
по описа на Русенския районен съд, с което е отхвърлена молбата на
жалбоподателя за допускане на промяна на собственото му име от К. К. У. на
Е.Я.А. В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението.
Твърди се, че са налице важни обстоятелства, които налагат промяната.
Жалбоподателят моли въззивният съд да отмени решението като
неправилно и вместо него да постанови друго, с което да допусне исканата
промяна на личното му име.
Заинтересованата страна Община Русе, редовно уведомена, не е
изразила становище.
Контролиращата страна РОП, в съдебно заседание оспорва жалбата
и счита, че решението следва да бъде потвърдено.
1
След преценка на събраните доказателства и оплакванията в
жалбата, въззивният съд приема за установено следното:
Производството по делото е образувано пред районния съд по молба
с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР на К. К. У.. Изложени са доводи, че при
раждането си на 18.07.1979 г. в гр. Русе молителят е записан с посочените
имена, но още от този момент родителите му и всички негови близки, познати
и роднини започнали да го наричат със собствено име Е. и никой не се
обръщал към него с името К.. Баща му е известен с името Я., а дядо му е
известен с името А. и по тези причини желае за в бъдеще да се именува
Е.Я.А, тъй като и към настоящия момент е известен в обществото с тези
имена. В тази връзка счита, че така изложените обстоятелства обосновават
допускане на исканата промяна.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение съдът е
отхвърлил молбата с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР за промяна на
собственото, бащино и фамилно име на молителя от К. К. У. на Е.Я.А като
неоснователна и недоказана. В решението са изложени обстойни доводи,
основаващи се на правната доктрина и практика, като изрично е обосновано,
че промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от
субективното отношение на молителя, а от наличието на обективни
предпоставки, които законът е уредил изчерпателно. "Промяната на име"
представлява "смяна, замяна" на името, изменяне на образуваното по силата
на закона име на лицето, съобразно предвидения за това начин на неговото
образуване и които предпоставки в случая не са налице. Както правилно е
изложил първоинстанционният съд за да се допусне промяна на бащиното и
фамилното му име както се иска, с коренно различни имена, нямащи нищо
общо с имената на баща му, видно от приложената справка, би означавало да
се пренебрегне произхода на молителя от бащата, което е в противоречие със
закона.
Не са налице и важни обстоятелства по смисъла на разпоредбата на
чл.19 ЗГР в рамките на фактическия състав на чл.9 ЗГР, във вр.с чл.13 и чл.14
ЗГР. Бащата на молителя, до смъртта си е носил имената К. С У. и въз основа
на тях са образувани бащиното и фамилното име на молителя. При това
положение и при установен произход от бащата, съдът не може да се отклони
от императива на посочените норми и да определи презимето и фамилията на
2
молителя независимо от неговото субективно желание за това.
Както правилно е посочил първоинстанционният съд не без
значение при съобразяване на молбата е и обстоятелството, че молителят има
три деца, чиито имена са формирани при съобразяване на настоящите му
имената и императивните правила на закона, като при евентуално допускане
на исканата промяна ще е налице противоречие с тези правила. Освен това
молителят е с имената К. К. У. в продължение на почти на 44 години, което
дава основание да се приеме, че издадените му с тези имена лични документи
са използвани многократно, извършвал е различни правни действия и няма
основание да се допусне, че тези имена му създават пречки от обективен
характер в тази насока.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира, че решението е правилно.
Името е основен елемент на правната индивидуализация на
физическите лица. Правото на име е абсолютно субективно право на всяко
лице, то е призната и гарантирана от закона възможност физическото лице да
има словесно обозначение, образувано по определен начин, но същевременно
физическите лица са задължени да имат име, като основен индивидуализиращ
белег в обществото. Отчитайки тези обстоятелства, при уредбата на избора на
името и неговата правна промяна, законодателят е създал строго определени
изисквания, които следва да се спазят при избора на име с оглед
необходимостта от стабилитет на правната индивидуализация на лицата в
обществото.
От друга страна, при определени предпоставки, е отчетен и
интересът на лицата да променят името си, което е тяхно субективно
потестативно право. Тези предпоставки са изчерпателно предвидени в закона
в чл. 19, ал. 1 ЗГР – името да е осмиващо, опозоряващо, обществено
неприемливо или важни обстоятелства да налагат промяната му. В настоящия
случай, молбата се основава на последната хипотеза на цитираната
разпоредба. В закона не са посочени какви обстоятелства следва да се
преценяват като важни, за да са основание за промяна на името, т. е. липсва
легална дефиниция на това понятие. Законодателят е предоставил на съда във
всеки конкретен случай да преценява, дали изложените пред него доводи за
направеното искане за промяна на име представляват "важни" такива по
3
смисъла на закона.
Настоящият въззивен състав споделя извода на районния съд, че в
случая при преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност, не се
установяват важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР обстоятелства, които да
обосноват исканата от молителя промяна на трите имена от К. К. У. на Е.Я.А.
Налице е само субективно желание, но не и обективни предпоставки, които да
са важни по смисъла на закона. Посоченото в жалбата обстоятелство, че с
името Е. са се обръщали към него родителите му и всички негови близки,
познати и роднини започнали и никой не се обръщал към него с името К.
само по себе си не може да представлява важна причина, която да обоснове
промяната на име. Молителят не сочи конкретни обективни обстоятелства,
различни от тези, че в семейния и приятелския му кръг всички се обръщат
към него с името Е.Я.А. С оглед гореизложеното правилно молбата е
отхвърлена от Районния съд като неоснователна и недоказана.
Поради гореизложените съображения обжалваното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба –
оставена без уважение.

Мотивиран така и на основание чл. 271, ал. 1, предл.1 ГПК
въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 538 от 20.04.2023 г., постановено по
гр.д. № 917/2023 г. по описа на Русенския районен съд .

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5