РЕШЕНИЕ
№ 387
гр. Плевен, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА
Въззивно гражданско дело № 20214400500727 по описа за 2021 година
Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано на основание въззивна жалба, подадена от Х.Н.Х.
от гр.Плевен, със съдебен адрес в с.гр.Плевен, ул.“Бъкстон“ №5, кантора №30 – ищец в
първоинстанционното производство по гр.д.№5067/2020г. по описа на Плевенски районен
съд, Гражданско отделение, срещу постановеното по делото от Х-ти гр.с-в съдебно
Решение №260475/13.07.2021г., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от
него против ответницата Б.И.И. ЕГН-********** с постоянен адрес в гр.Плевен, ул.“Десети
декември“№166, иск с правно основание чл.227 б.“в“ ЗЗД за отмяна на договор за дарение
на недвижим имот обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот №******. на
нотариус К.М. , с район на действие РС –Плевен, с който Христо Недков Христов е дарил на
ответницата Борислава Илиева И. 1/18 идеална част от собствен недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КККР, одобрени със
Заповед №*****г. на Изп.д-р на АГКК, с административен адрес в гр.Плевен, ул.**** с
предназначение жилищен имот с площ от 72кв.м. с прилежащо избено помещение от
8.00кв.м., таванско помещение,1/35 ид.ч. от общите части на сградата, при конкретни
съседи, поради отказ на надарената да му даде издръжка от която се нуждае.
1
Въззивната жалба е изключително подробна, като оплакванията се
свеждат до това, че обжалваното решение е неправилно и се прави искане да бъде отменено
и вместо него въззивният съд да постанови друго, с което да отмени дарението на
недвижим имот, извършено от въззивника в полза на ответницата по въззивната жалба.
Препис от въззивната жалба е връчен на адв. Й.Д.- пълномощник на
ответницата по същата - Б.И.И. Писмен отговор не е постъпил.
Страните не са заявили нови доказателствени искания и пред
въззивната инстанция не са представени нови доказателства.
В съдебно заседание на въззивната инстанция, въззивният
жалбоподател Х. Н.Х. поддържа въззивната жалба и излага съображения за неправилност на
съдебното решение.
Процесуалният представител на ответницата по въззивната жалба Б.И.
– адв. Й. Д. от АК-Плевен, оспорва въззивната жалба и предлага да се потвърди
обжалваното решение.
Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед
изложените оплаквания във въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема
следното:
Въззивната жалба, подадена от Х.Н.Х. от гр.Плевен, със съдебен
адрес в с.гр.Плевен, ул.“Бъкстон“ №5, кантора №30 – ищец в първоинстанционното
производство по гр.д.№5067/2020г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско
отделение, срещу постановеното по делото от Х-ти гр.с-в съдебно Решение
№260475/13.07.2021г.,Е ДОПУСТИМА,като подадена в срок, срещу съдебен акт,
подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради
което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното производство по гр.д. № 5067 /2020г.по описа
на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание иск с правно
основание чл.227,б.“в“ от ЗЗД – за отмяна на дарение на недвижим имот, предявен от
ищеца( понастоящем въззивен жалбоподател) Х.Н.Х. с постоянен адрес в гр.Плевен, срещу
ответницата( и ответница по въззивната жалба) Б.И.И.с постоянен адрес в с.гр.
В исковата молба се твърди следното: С нотариален акт №******.
на нотариус К.М. , с район на действие РС –Плевен, ищецът Христо Недков Христов е
дарил на ответницата Борислава Илиева И. 1/18 идеална част от собствен недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КККР, одобрени със
Заповед №*****г. на Изп.д-р на АГКК, с административен адрес в гр.Плевен, ул.**** с
предназначение жилищен имот с площ от 72кв.м. с прилежащо избено помещение от
8.00кв.м., таванско помещение,1/35 ид.ч. от общите части на сградата. Дарителят е запазил
правото да ползва жилището до края на жимота си, което е уговорено в акта за дарение.
След изповядване на сделката, ответницата е престанала да се интересува от дарителя.
2
Неговото здравословно състояние е влошено поради напредналата му възраст и се нуждае
от грижа и лекарства.Пенсията му не е достатъчна за задоволяване на нуждите му.
Ответницата, която е негова внучка не проявява интерес към проблемите му. Предлага
исковата молба да послужи като официална покана към ответницата за осигуряване на
издръжка, от която се нуждае постоянно, която по размер следва да покрива нуждите му.
Петитумът на исковата молба е съдът да постанови решение, с което
на основание чл.227,б.“в“ от ЗЗД да отмени дарението на описания недвижим имот.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
По делото е писмен отговор на исковата молба, подаден от особения
представител на ответницата – адв. Й.Д. от АК-Плевен. С него се оспорва предявеният иск.
Заявяват се следните възражения7 Договорът за дарение е безвъзмездна сделка и надареният
не поема задължения към дарителя. Създава се само морално задължение за благодарност за
направеното дарение. Последното може да се трансформира в задължение за даване на
издръжка при настъпването на нови юридически факти –дарителят трайно да изпадне в
нужда и да поиска издръжка от надарения. В случая не са настъпили посочените релевантни
факти. – Ищецът е запазил правото на ползване върху подарения имот, получава пенсия, не
е установена трайна нужда от издръжка.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства и е прието
заключение на икономическа експертиза.
Ищецът Х.Н.Х. е участвал в производството лично и чрез процесуален
представител – адв. И.Ц. от АК-Плевен.
Ответницата Б.И.И.е представлявана от адв. Й. Д. от АК.Плевен. В
съдебно заседание на 10.06.2021г. се е явила лично и е заявила, че до подаване на иска,
ищецът не е искал издръжка, но същата е съгласна да му заплаща определена от него сума
или да го подпомага по друг начин.
Плевенският районен съд, Гражданско отделение, ХІ-ти гр.с-в се е
произнесъл с обжалваното съдебно Решение №260475/13.07.2021г., с което е отхвърлил
иска за отмяна на дарение с правно основание по чл.227,,ал.1, б.“в“ от ЗЗД, като
неоснователен.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че не са осъществени
фактическите предпоставки на чл.227,ал.1, б.“в“ от ЗЗД.
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр.
въззивен състав приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и
ПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с
валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съгласно правомощията по чл.269
от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност
или недопустимост на съдебния акт.
Въззивният съд посочва, че обжалваното решение е постановено по
3
допустим конститутивен иск с правно основание по чл.227,ал.1,б.“в“ от ЗЗД, който е
предявен в преклузивния едногодишен срок по чл.227,ал.3 от ЗЗД. Това е така, защото
срокът за предявяване на иск тече откакто на дарителя са станали известни основанията за
отменяне, а в случая ищецът се позовава на отказ на ответницата като надарена да даде
издръжка, от която се нуждае, но искането за издръжка е направено едва с исковата молба.
За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение,
съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, съдържащи
правилни фактически и законосъобразни правни изводи, които се споделят напълно от
настоящата инстанция.Затова въззивният съд, при условията на чл.272 от ГПК препраща
към тях, без да счита за необходимо да ги преповтаря във същия вид.
Безспорни между страните са следните обстоятелства, които се
установяват от неоспорените писмени доказателства и направените признания:
С Договор за дарение на недвижим имот, сключен в нотариална
форма – нот. акт №******. на нотариус К.М. , с район на действие РС –Плевен, ищецът
Христо Недков Христов (понастоящем въззивен жалбоподател) е дарил на ответницата
Борислава Илиева И. (понастоящем ответница по въззивната жалба)1/18 идеална част от
собствен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
**** по КККР, одобрени със Заповед №*****г. на Изп.д-р на АГКК, с административен
адрес в гр.Плевен, ул.**** с предназначение жилищен имот с площ от 72кв.м. с прилежащо
избено помещение от 8.00кв.м., таванско помещение,1/35 ид.ч. от общите части на сградата,
при конкретни съседи и пр.
Договорът съдържа клауза за пожизнено ползване на подарения имот
от дарителя.
С Договор за покупко-продажба на недвижим имот, изразен в
Нотариален акт №1791т.І, рег.№1222, нотариално дело№131/2019г. на същия нотариус -
К.М. с район на действие РС-Плевен, рег.№376 на Нотариалната камара, ищецът е продал
на ответницата 4/18 идеални части от същия жилищен имот, описан по-горе. Този договор
също съдържа крауза за пожизнено безвъзмездно ползване на имота от продавача.(л.76 и сл.
от първоинстанционното дело);
С договор за покупко-продажба от 2019г., ищецът е продал на
неучастващо в делото лице 3/18 от същия имот, при запазено право за безвъзмездно
ползване.(л.78)
Ищецът в качеството на дарител по материалното правоотношение е
предявил срещу ответницата като надарена, иск за отмяна на дарението на основание
чл.227,ал.1,б“в“ от ЗЗД, с твърдение, че последната отказва да му даде издръжка, от която се
нуждае.
Спорен е въпросът налице ли са предпоставките на
чл.227,ал.1,б.“в“ от ЗЗД за отмяна на дарението на недвижим имот, представляващ 1/18
4
идеална част от жилище – апартамент в гр.Плевен?
За да се произнесе по спорния въпрос, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.225 от ЗЗД, договорът за дарение е двустранна
безвъзмездна сделка, която създава права само за дарителя и облагодетелства надарения.
Поради това дарението се счита за неотменимо. В разпоредбата на чл.227,ал.1 от ЗЗД обаче
законодателят е регламентирал основни три броя основания за отмяна на дарението от
страна на дарителя, при настъпване на факти, сочещи на непризнателност от страна на
надарения и съставляващи противоправно и неморално отношение към него. Най-често
срещаното в практика основание за отмяна на дарение е по чл.227,ал.1,б.“в“ от ЗЗД, на
което е предявен и настоящия иск, а именно - отказ на надарения да даде на дарителя
издръжка, от която се нуждае. При това основание моралното задължение на надарения се
трансформира в правно задължение за даване на издръжка при настъпване на определени в
закона нови обстоятелства.
Разпоредбата е ясна и поради нейната неизменност от приемането на
ЗЗД( а в същата редакция е съществувала и в предходен нормативен акт), съдебната
практика е стабилна и непротиворечива, като приема, че предметът на доказване е
кумулативното наличие на следните предпоставки три предпоставки: 1.Дарителят да се
нуждае от издръжка; 2. Да е поискал такава от дарения; 3.Дареният да е отказал.
Установени са следните критерии за преценка наличието на горните
предпоставки, както следва:
1.Нуждата от издръжка трябва да е трайна и да съществува към
датата на поК. или към датата на формиране на сила на присъдено нещо по делото. Нуждата
от издръжка по смисъла на чл.227 ал.1 б.“в“ ЗЗД се установява при съпоставка между
средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци
/определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е необходима за покриване на
специфичните му нужди. За целта е необходимо да се установи какъв е размерът на средно-
месечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката, като съдът
съобрази от какви пера е формирана тя и да я отнесе към специфичните нужди на дарителя и
прецени кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани - повишени или
намалени; трябва ли да се прибавят средства за лечение, за придружител с оглед
конкретното здравословно състояние на дарителя. Сумата, съставляваща месечните
средства, които дарителят има на свое разположение се формира от заплати, пенсии,
добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др.
подобни, както и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира - наеми или
цена на друго имущество.
2.Дарителят изрично следва да е отправил към дарения
волеизявление, че се нуждае от издръжка, което да е достигнало до адресата. Наличието на
покана се доказва с всички доказателствени средства (писмени и гласни), като в тежест на
ищеца е да установи, че е отправил покана и че същата е достигнала до знанието на
ответника. Формата на поК. е без значение, като същата може да бъде, както устна, така и
5
писмена[10]. Тя също така, може да касае цялостно подпомагане на издръжката на дарителя
или само отделни негови нужди. Приема се, че поК. може да се заяви и чрез исковата молба
за отмяна на дарението. Докато дарителят не поиска издръжка от надарения, независимо от
обективната му трайна нужда от такава, задължението на надарения си остава морално и
неизпълнението му не е скрепено със санкция.
3.Отказът на дарения да дава издръжка може да бъде изричен или
мълчалив.Размерът на поисК. издръжка трябва да е определен или поне определяем, за да
може да се прецени дали дареният е в състояние да дава поисК. издръжка и дали е на лице
отказ за даване на издръжка.(Невъзможността да се дава издръжка, не означава отказ от
изплащане на издръжка.) При липсата на изрично заявен отказ за плащането на издръжка,
следва да се преценят материалните възможности на дарения за да се установи дали е
налице мълчалив отказ от осигуряването на дължима такава.
Какви са данните по настоящето дело?
Относно нуждата на дарителя от издръжка: Пред първата инстанция
е представена медицинска документация за здравословното състояние на дарителя.- От
приложената епикриза се установява, че същият бил на болнично лечение в периода от
17.08.2016г до 23-.08.2016г. в Неврологично отделение на ВМА, МБАЛ –Плевен, с
диатноза “Исхемичен инсулт във ВБС.Дискоординационен синдром и придружаващи
заболявания“. В нея е посочено, че болният е изписан с подобрение за домашно лечение. В
същото отделение е лекуван и в периода 25.01.2017г-31.01.2017г- и е изписан с подобрение
за домашно лечение.От 18.03.2019г. до 23.03.2019г. е бил на лечение в Неврологично
отделение на МБАЛ“Авис медика“-Плевен и е изписан с подобрение за наблюдение е
амбулаторно лечение. Представена е епикриза, от която се установява, че от 17 до
20.05.2021г. ищецът е бил на лечение в същото болнично заведение за диагностика и
лечение на остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност без механична
вентилация, като е изписан поради овладяване на симптоматиката и липса на медицински
риск от приключване на болничното лечение. Съдът не установи по делото да са
представени доказателства ищецът да се нуждае от придружител. Не е заявено искане за
допускане на съдебно-медицинска експертиза с цел установяване нужда от средства за
специални медицински грижи. Също така не са изложени твърдения и не са представени
доказателства ищецът да се нуждае от закупуване на медикаменти и медицински
консумативи. Не са наведени твърдения да се нуждае от специфични грижи, изискващи
постоянно присъствие на лице, което да полага непрекъснати медицински грижи за него.
Напротив, установи се, че ищецът се придвижва сам без чужда помощ и без ползване на
транспорт. Представената медицинска документация не съдържа данни ищецът да се
нуждае от специални грижи, които да изискват допълнителни средства. От свидетелските
показания също не се установи нуждата на ищеца от специални грижи и постоянно
присъствие на човек, който го обгрижва. Свидетелката Пепа Макавеева е посочила, че се е
грижила в продължение на осем месеца за него срещу заплащане, след което напуснала
жилището му и той се е грижил сам за себе си. Заявила е, че тъй като нямал пари същият е
6
обещал да й“даде апартамента си и да я направи негов наследник“. Въззивният съд споделя
становището на първоинстанционния за очевидната заинтересованост на разпитаната
свидетелка, с оглед заявеното намерение за придобиване на имота, предмет на атакуваната
сделка.
От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, се установява, че нуждите на ищеца с оглед неговото състояние и възрастта му
са в размер на 465.95лв. месечно. От представеното Разпореждане, издадено от ТП на НОИ
на 01.07.2020г., се установява, че общият размер от личната му пенсия и добавка към нея е
488.91лв. Следователно получаваните ежемесечно парични средства с малко надвишават
сумата, определена от експертизата, от което следва, че същият не се нуждае от
допълнителна издръжка.
От показанията на свидетеля Ивайло Илиев Вълчев – внук на ищеца
и брат на ответницата, дадени в о.с.з. на 10.06.2021г., се установява, че ищецът винаги е
разполагал с парични средства. Веднъж свидетелят му е предлагал пари, но същият е
отказал. В същото съдебно заседание ищецът е заявил, че веднъж е спал три вечери при
внука си и му е дал 1000лв.
Относно искането за издръжка: Ищецът не твърди да е отправял
искане към ответницата за даване на издръжка преди образуване на делото. Изрично е
заявил исковата молба да се счита за покана към ответницата за даване на издръжка. Това
волеизявление, съдържащо искане за издръжка е достигнало до ответницата. Съдът приема,
че дарителят е доказал, че е поискал издръжка от дарената. В съдебно заседание на
10.06.2021г. и на 02.07.2021г. същият обаче няколкократно категорично заявява, че не иска
никаква издръжка от ответницата, а иска да си върне апартамента. Това изявление
еднозначно може да се тълкува като отказ от първоначално отправеното към ответницата
искане за издръжка.
Относно отказа на дарената да дава издръжка: Ответницата Б.И.,
която живее в Канада и е представлявана от особен представител, се е явила лично в открито
съдебно заседание на 10.06.2021г. и е заявила, че желае да дава издръжка на ищеца, който е
неин дядо, но последният да определи сумата, тъй като не може да прецени нуждите ми,
защото не познава условията в страната. Заявила е,че му е предлагала да го вземе при себе
си в К., където живее от 15 години и има три деца, но последният е отказал. Предложила е
да се наеме лице, което да го гледа срещу осигурено от нея заплащане. В същото съдебно
заседание, на въпрос на съда каква издръжка му е необходима, ищецът е отговорил, че не
иска никаква сума за издръжка, тъй като се справя, но си иска имота, който е прехвърлил и
да има човек, който да живее при него. Отказва ответницата да заплаща на жена, която да
го гледа. Същото становище е изразил и в следващото съдебно заседание на
02.07.2021г.Свидетелят И. Вълчев в показанията си подробно е описал поведението на
ищеца и отношенията между него и внуците му, каквито са тай и ответницата, като е
посочил, че действителната воля на дядо му е не да получава издръжка от дарените, а да си
възстанови собствеността върху апартамента, който да прехвърли на конкретно друго лице.
7
Като съобрази горните обстоятелства, съдът намира, че макар
ищецът с исковата молба да е отправил покана към ответницата за даване на издръжка,
всъщност не иска такава. Нещо повече – в две поредни заседания същият изрично заявява
отказ да получава издръжка от ответницата. При това положение, недаването на издръжка от
нейна страна( независимо, че е изразила готовност) не може да се счита като неизпълнение
на морално задължение към дарителя, което законът санкционира съгласно чл.227,ал.1,б.“в“
от ЗЗД.
От изложеното е видно, че не е налице нито една от фактическите
предпоставки, при кумулативното наличие на които правната теория и съдебната практика
приемат, че исковата претенция е доказана, а именно: Не е доказана нуждата на дарения от
издръжка, тъй като същият разполага с парични средства, които съгласно експертизата и
данните на НСИ, са достатъчни за издръжката му съобразно социално-икономическите
условия в страната. Освен това същият живее безвъзмездно в подарения от него имот
съгласно договорна клауза. (Може да се приеме, че чрез запазеното право на ползване,
дарената му е осигурила безвъзмездно жилище). Ищецът не иска издръжка от ответницата с
оглед изявленията му в съдебно заседание; Ответницата е съгласна да дава издръжка на
ищеца, но при положение, че същият изрично се отказва от такава, не може да се приеме
евентуален мълчалив отказ на дарената. Следователно, ищецът не е доказал основанието по
чл.227,ал.1,б.“в“ от ЗЗД за отмяна на дарение, поради което предявеният от ищеца против
ответницата иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
От изложеното е видно, че въззивният съд достига до фактически и
правни изводи, които са напълно идентични с тези на първоинстанционния, споделяйки
мотивите му при условията на чл.272 от ГПК. Обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като валидно, допустимо и правилно.
Оплакванията, изложени във въззивната жалба са неоснователни по
съображенията, изложени по-горе. Същите са били направени и пред първата инстанция,
обсъдени на в обжалваното решение и изводите се споделят от въззивния съд. Повечето от
твърденията във въззивната жалба са неотносими към предмета на спора, поради което не
следва да бъдат разглеждани.
Въззивният съд не присъжда разноски в полза на въззивамата, тъй
като такива не са претендирани.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти
въззивен граждански състав, на основание чл.272 във вр.чл.271 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно РЕШЕНИЕ №260475/13.07.2021г.
на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, ХІ-ти гр.с-в, постановено по гр.д.
8
№5067/2020г. по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на
РБ в 1-месечен срок от връчване на страните `.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9